Насладете се на тишина, култура, история и шествековен замък във Ферара

Първото нещо, което ви впечатлява във Ферара, е тишината. Изглежда почти нереална за съвременен град с развита индустрия и със 133 000 жители.

Тук трафикът и задръстванията ви се струват далечен  феномен, присъщ на другите градове в Италия, но не и на Ферара, където мнозина се движат с велосипеди.

Ако попаднете в града в четвъртък, учудването ви от властващата наоколо тишина ще бъде още по-голямо – това е денят, в който по традиция са затворени повечето магазини и офиси, подобно на Парма и на други общини в област Емилия Романя.

Ако сте свикнали с шума на големия град, във Ферара в четвъртък може да ви се стори, че ушите ви свистят от тишина.

Безуспешно ще се ослушвате наоколо, за да доловите някой клаксон или сирена , с които сте свикнали – във Ферара изглежда, че няма такива.

Второто нещо, което несъмнено ще ви впечатли, е урбанистичният план на града. Той е дело на херцог Ерколе I д’Есте и е реализиран в края на XV в. от архитект Биаджо Росети.  Общият урбанистичен вид на Ферара е толкова хармоничен, че през 1995 г.  ЮНЕСКО обявява целия град за световно културно наследство.

Ферара може без проблем да бъде обходен пеша или пък с велосипед, ако обичате да карате. Тук средновековната атмосфера на сградите влиза в перфектен микс с елегантността на съвременните постройки.

Дълги 9 км.стени обгръщат центъра на града. Облечените в червени тухли стени, наподобяващи драперия, контрастират красиво със зеления цвят на растителността и парковете.

През Средновековието и Ренесанса тази тухлена завеса трябвало да защитава града. Днес тази функция е излишна, но въпреки това червената “завеса” служи, за да щрихира пътя на пешеходеца или велосипедиста из историческия център.

Дворецът на Ферара се издига величествено в историческия център, наподобявайки замък от приказките.

Изграденият през 1385 г. замък Естенсе (Castello Estense) по волята на маркиз Николо д’Есте не бил реализиран, за да защитава града от враговете му. Неговата функция била доста по-различна – да защитава властващите от народния гняв.

Изплашеният от народното негодувание заради високите данъци маркиз решил да се скрие в замък, обграден от вода и защитни стени. Вдигащ се мост бил връзката на маркиза със света в моментите, в които решавал да си покаже носа навън.

С течение на времето замъкът се превърнал в луксозна резиденция с елегантни апартаменти с фрески по стените.

Днес замъкът е отворен за посещения. Може да се разгледа и Залата на отровите, в която навремето местният фармацевт забърквал не само лекарства, а и отрови, използвани при нужда срещу политическите врагове.

Любопитна е и Залата на географиите – в нея има географски карти на цялата територия около Ферара.

Тръпки на ужас може да ви обземат и днес, когато разглеждате подножието на двореца, където са затворническите килии.

Друга прелест на Ферара е т.нар. Палат на диамантите, Palazzo dei Diamanti, проектиран от Биаджо Росети.

Това е сграда, чиято фасада е покрита с 8500 мраморни плочки, изрязани с формата на диамант. Те оформят ефектна структура, създаваща зрелищни перспективи и игра на светлини. В изградения през 1492 г. палат днес са изложени важни творби на изкуството.

Катедралата “Сан Джорджо”, която се намира до замъка в историческия център, също очарова с белия  мрамор на фасадата си. Той контрастира ярко с теракотения цвят на останалите сгради наоколо. Катедралата е в романски и в готически стил.

Очарователна е и улицата на сводовете, Via delle Volte. За запалените по фотографията тя е като манна небесна, тъй като предлага всякакви възможности за ефектни снимки с разположените си по двукилометровото протежение на улицата сводове, ъгли и арки.

В Средновековието на тази улица живеели търговците, които търгували с останалата част от Италия посредством река По.

Минавайки под сводовете, товарите пристигали максимално бързо и лесно до складовете, разположени на реката. Освен това не можели да бъдат нападнати от крадци. Днес повечето от тези помещения служат за жилища.

Във Ферара не може да пропуснете и Palazzo Schifanoia, Палацо Скифаноя. Както показва и в превод името му, палатът служел за убиване на скуката. През 1835 г. Алберто V д’Есте го изгражда, за да се развлича и за да се наслаждава, мързелувайки, на фреските, с които е декориран салонът му. Т.нар. Салон на месеците представя най-големия цикъл от ренесансови фрески, с които се възхвалява властването на херцог Д’Есте, обърквайки митология и астрология.