Певецът Ал Бано произвежда едни от най-добрите вина в Италия. Фермата му до Бриндизи е била люлката на любовта му с Ромина Пауър

Албано Каризи, известен с артистичния псевдоним Ал Бано, е без конкуренция не само на сцената, а и в кухнята.
Той не само че никога не е крил селския си произход, а и днес се самоопределя като селянин, въпреки че в живота си е познал и видял и най-големия лукс.
„Когато съм на турне в чужбина, обичам да готвя италиански ястия.
Понякога ми се случва да имам десет концерта един след друг на място, в което кетърингът е под всякаква критика. В такива случаи обикновено на четвъртия ден блокирам всичко и карам да ми доставят италиански продукти. След това заставам аз самият пред готварската печка“.
Днес мнозина в Италия смятат Албано Каризи за символ на кухнята от южната област Пулия, откъдето произхожда.
Именно рецептите на родната му земя са сред най-предпочитаните от певеца в моментите, в които се развихря сред тиганите и тенджерите.
Ал Бано е майстор в приготвянето на едно от най-типичните ястия в Пулия – орекиете (вид паста с формата на ушички) с върхове от броколи.

„Имайте предвид, че до Бари се приготвят само орекиете, докато в зоната на Бриндизи и Лече заедно с тях се варят и „пицикариеди“ (друг вид леко удължена паста), тъй като символизират женския и мъжкия полов орган заедно“, пояснява Ал Бано.
„Кухнята на Пулия съвсем не е еднородна. В Гаргано има един вид кухня, докато в планината Мурдже преобладават специалитетите с агнешко, с печено и със сарми.“
Самият Ал Бано предлага най-доброто от рецептите на Пулия в собствения си ресторант в имението си „Челино Сан Марко“ (Cellino San Marco) до Бриндизи, където живее.

Там готви най-вече майкаta на певеца Йоланда.
Любима рецепта на Ал Бано е тази за соса, наречен от него „Албаниана“.
За приготвянето му са необходими моркови, чесън, лук, магданоз, люта чушка и пресни домати.
Всички продукти се смилат и към соса се прибавя зехтин и половин чаша бяло вино.
Певецът обожава и традиционно селското и бедно ястие „фризела“. Това е нещо като огромен геврек, който навремето селяните са носели на полето. След като извадели от торбите си, те го топели в зехтин. Фризелата е още по-вкусна и ако към нея се прибавят домати, листа от цикория и рибки аншоа.
Ал Бано е истински звяр обаче не само в кухнята, а и в избата. Той е експерт в производството на вино, но също и на зехтин.
В притежаваните от него терени от 70 хектара има 7000 маслинови дървета. Поне 20 от тях са исторически екземпляри, тъй като са на над 1100 г.
Средно от всяко дърво излизат по 15 л.зехтин годишно.
Ал Бано отглежда и лозя от местния сорт неграмаро. Поне 400 тона грозде се раждат всяка година, давайки началото на над 300 хиляди бутилки вино. Известно количество грозде обаче Ал Бано купува и от съселяните си, които имат лозя. Задължителното в случая е насажденията да са на поне 80-90 г.
Мнозина казват за Ал Бано, че носи виното в кръвта си, тъй като е закърмен с него още от дете.
Виновник за това е бащата на певеца Кармело. Докато работи за славата по сцените през 60-те г. обаче Ал Бано изобщо няма време да се занимава нито с лозя, нито с вино.

Едва в средата на 70-те години започва да гради лозе по лозе и тухла по тухла имението си, което днес носи името „Албано Каризи“. Сърцето на имението е едновремешната масерия (типична ферма от Пулия – бел.а) „Куртипетрици“.
Влизайки днес в имението на певеца, се озовавате в древно селце, заобиколено от каменен зид и потопено в оазис от маслинови дървета и лозя.
Преобладава сортът негроамаро, но има също така и шардоне, каберне совиньон и примитиво. В малки количества се отглежда и грозде от сортовете мерло, фиано, алеатико и алянико. Цялото производство е биологично чисто.
Избата на Ал Бано произвежда широка гама бели, розови и червени вина. Много от тях през годините са печелили най-важните награди в Италия.
Първото произведено вино от избата е „Дон Кармело“ (Don Carmelo), наречено в чест на бащата на звездата.
Бижутата на избата са обаче две негови вина – „Платоне“ и „Тарас“.
„Платоне“ е направено в съотношение 50:50 от сортовете примитиво и негроамаро. Опитвайки го, се чувства ясно ароматът му на конфитюр от сливи, кафе и шоколад. Това е сухо червено вино, което е идеално в комбинация с дивеч и печено.
„Тарас“ пък се прави 100% от сорта примитиво. Неговите аромати са на вишна, сливи и кафе.