Римската киностудия “Чинечита” се готви за нов ренесанс, в нея има и музей на киното
80 г.след създаването си киностудията „Чинечита” се готви за нов скок в златна ера. Досега римското филмово градче произвеждаше всичко друго, но не и филми.
През последните 30 г. то служеше единствено като място за излъчването – директно или на запис, на най-популярните телевизионни програми в Италия.
22-те звукови студия театри, всеки от които с площ между 450 и 3200 кв.м. , разполагат със съблекални, гримьорни и складове, но години наред бяха използвани не според предназначението, което са имали в епохата на Долче вита.
Най-важното студио – Театър 5, е било дълги години царството на Фелини.
На практика то е най-голямото филмово студио в Европа – театърът е висок 15 м. и позволява заснемането на колосални сценографии. Басейнът му от 400 кв.м.пък позволява снимането на подводни сцени.
Над 3000 филма са снимани в римската киностудия и 47 от тях са спечелили «Оскар» в различни категории.
След като дълго време «Чинечита» беше в частни ръце, се връща под шапката на италианската държава, която е амбицирана да инвестира милиони за нейния разцвет.
Така римската киностудия ще конкурира България, Румъния и другите страни, които през последните години се превърнаха в Елдорадо за холивудските продуценти.
„Чинечита” не е само място за снимки на кино и телевизия. Във филмовото градче има и италиански музей на киното с експозиция „Чинечита се показва”.
Тя е по проект на носителите на „Оскар” за сценография Данте Ферети и Франческа Ло Скиаво.
Дучето прави първата копка на Фабриката на мечтите
28 април 1937 г.е официалната рождена дата на комплекса „Чинечита” на Виа Тусколана 1055 г. Днес там се намира и спирката „Чинечита”на линия А на римското метро, което навремето ползва редовно и Федерико Фелини, за да стига до киностудията.
Работата по изграждането на „Чинечита” продължава само 15 месеца, което си е истински рекорд. Проектът датира едва от 3 г.преди това.
Той е дело на футуриста и фашист с либерални идеи Луиджи Фреди, който през 1934 г., след като става симпатичен на Дучето, създава Генералния кинематографски център. 
Ентусиазираният от пътуването си в Америка и от мита за Холивуд Фреди инвестира обществени пари в частна фирма, която купува земите на местността до днешната киностудия – там по онова време се намирало сметището на Рим.
Фреди проектира град на киното с 21 звукови студия, авангардни технологии, с лаборатории на фотографския институт „Луче” на Джузепе Паолучи.
Така именно Фреди и Паолучи „ескортират” Мусолини при първата му почетна обиколка в Града на киното (Чинечита е съкращение от чинема – кино, и чита – град). По онова време италианското кино е на 41 г.
Всъщност историята на „Чинечита” е здраво свързана с пропагандната машина на фашизма. Идеята за италиански национални студия датира от периода, в който фашизмът вече се е научил да експлоатира техническите умения на оператори и монтажисти при пропагандата на режима.
Силният с традициите си в киното фашизъм обаче не претендира от режисьорите и сценаристите надута ода на режима, както прави германското кино. Италианската фашистка кинематография иска да забавлява, да буди емоции и национална гордост.
«Чинечита» става люпилня на таланти и на всички възможни занаяти, свързани с киното. Години по-късно в студията е «кръщенето» на Роселини и Де Сика, на бъдещите таланти на неореализма. През годините на войната и на окупирания Рим студията и театрите на киностудията се превръщат в истински концлагер.
Възраждането идва след края на войната и става благодарение на американските капитали, налети в Италия чрез плана Маршал.
Рим обаче се отблагодарява както подобава на вложените инвестиции на освободителите, тъй като в замяна им предлага каймака на сценографите, художниците на костюми, техниците, операторите.
В «Чинечита» се произвеждат едни от големите американски продукции – “Quo Vadis”, «Бен Хyр», «Клеопатра». Италианците предлагат на американските продуценти икономично, но преливащо от идеи киноизкуство.
Разцветът на «Чинечита» е най-вече през 50-те години на миналия век.
Специален италиански закон по онова време не позволява на чуждестранните продуценти да изнасят печалбите си, реализирани в Италия, и ги задължава да ги реинвестират на място,т.е.пак в Италия.
Затова «Чинечита» произвежда успех след успех, печалба след печалба.
«Чинечита» е и мястото, където снимат от Федерико Фелини и Роберто Роселини, до Лукино Висконти и Еторе Скола.
В края на 60-те години обаче започва възходът на телевизията, която отнема много от талантите на кинематографската индустрия. Бавна криза обхваща студията в средата на 80-те години на миналия век.
Последните следи от едновремешното величие са снимачните площадки на филма «Бандите на Ню Йорк» на Мартин Скорсезе.
В киностудията и до днес се намира лабораторията на носителя на оскар за сценография Данте Ферети.
ВИЖ ОЩЕ
