Мурано, островът на едноименното стъкло, се намира до Венеция
Венеция безспорно прелива от красота и чар, но отидете ли там, трябва на всяка цена да отделите няколко часа, за да видите Мурано.
Той се намира само на 1 км.североизточно от Венеция и е най-големият остров в лагуната й.
В действителност Мурано е разположен върху 7 миниостровчета. И тук, както и във Венеция, те са разделени от канали и свързани чрез мостове.
Веднага щом пристигнете в Мурано с водния обществен транспорт, се озовавате в подобно на Венеция място, където обаче всичко е по-спокойно, по-чисто и по-подредено.
Няма ги хаосът и трафикът от гондоли, лодки и кораби, но в същото време и тук може да подишате от газираната и пъстра атмосфера на Венеция.
Навсякъде, накъдето се обърнете, виждате върволици от магазини с всякакви предмети от цветно стъкло. Да, това е прочутото стъкло от Мурано, от което днес се правят от полилеи до чаши и обеци.
Преди да купите каквото и да било обаче, трябва да обходите доста магазини, за да си дадете сметка къде става въпрос за оригинално стъкло от Мурано, и къде – за китайски имитации, които могат да се намерят и в магазините за сувенири в Рим.
Мурано е с древен произход, водещ към римската епоха. По онова време цели фамилии от Алтино и Одерцо бягат от варварските нашествия и се настаняват на острова.
Мурано винаги е бил част от морската част на Венеция и до 1171 г. е разполагал с автономия. Чак тогава той става част от венецианския квартал Санта Кроче.
През 1275 г. обаче получава независимост и дори правото да прокарва закони и да сече монети.
Мурано става център на стъкларската индустрия, след като с указ на Венецианската република през 1295 г. се постановява преместването на всички пещи от Венеция.
Това се налага заради многото инциденти с пожари във Венеция, заради които изгарят много от дървените постройки в града.
Много документи обаче твърдят, че историята на прочутото стъкло започва в Мурано много преди този период.
Освен всичко друго, с преместването на стъкларската индустрия в Мурано Венецианската република взема по-добре под контрола си дейностите, свързани с този занаят.
Така всички майстори стъклари се концентрират на едно място – в Мурано, и им се забранява да напускат Венеция без специално разрешение.
Въпреки това мнозина успяват да избягат, изнасяйки в чужбина специфичните техники на занаята си.
Най-голямата криза за Мурано настъпва през XV в., когато започва фабрикуването на прочутия кристал в Бохемия, за който се смята, че е вдъхновен от стъклото от Мурано.
Кризата обаче е преодоляна, след като от венецианското стъкло започват да се правят и лампи, и полилеи.
Майсторите стъклари на Мурано са на изключителна почит – във Венеция сред местните жители с неблагороден произход единствено те имат право да се женят за патриции.
Във Венецианската република е издаден и указ, който постановява, че граждани на Мурано могат да бъдат единствено родените на острова или пък притежаващите имоти в него.
Жителите на Мурано се вписват и в Златна книга.
Онзи, чието име не фигурира в нея, няма право да се занимава с никаква дейност, свързана със стъкларския занаят. Няма право и да се ползва от многото привилегии, на които се радват гражданите на Мурано.
Майсторът стъклар има двама асистенти, които придържат металната тръба, в която духа, за да придаде желаната форма на стъклото. Асистентите обаче от своя страна също извършват различни движения и манипулации с инструментите си.
Стъкларските традиции на Мурано се сдобиват с международна слава най-вече през XVI в., когато от пещите на острова излизат предмети, направени с иновативни за онова време техники.
Ражда се стъкленият кристал, който е лек, прозрачен и “въздушен”.
По-късно Мурано става и център на светския живот. В градините на острова, които обаче вече ги няма, се срещат все известни личности от изкуството и литературата.
Виж още