Да отидеш на Амалфийското крайбрежие, където са Соренто, Амалфи и остров Капри, и да не опиташ лимончело, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата.
Ликьорът, който се прави от грапавите и ярко жълти кори на гигантските лимони, отглеждани в терасовидни насаждения, е символът на местното крайбрежие.
Лимончелото, сервирано ледено студено в малки заскрежени чашки, е естествената кулминация на всяка вечеря, която по тези места наподобява спектакъл.
Принос за това имат както неустоимата кухня, базираща се на рибни ястия, така и приказният пейзаж от кристално синьо море и скалисти брегове с накацали по тях къщи. Ефектът от всичко това граничи с вълшебство.
Ликьорът лимончело се ражда от проста рецепта, която включва вода, алкохол и захар и стърготини от местните лимони.
Приготвянето му съвсем не е сложно.
Работата е в това, че трябва стриктно да се спазва всеки елемент от рецептата. Така само след три месеца приготвеният жълт еликсир е готов за опитване под формата на аперитив или пък диджестив за храносмилане след ядене.
За татковини на лимончелото днес спорят три зони от живописното Амалфийско крайбрежие, разположено на юг от Неапол.
И Соренто, и Амалфи и остров Капри, които се побират в една педя земя, се смятат за рождени места на прочутия ликьор.
Мнозина в Капри са убедени, че прадедите на местния бизнесмен Масимо Канале са дали началото на ликьора, който се утвърждава най-вече след 1988 г, когато Канале регистрира марката „лимончело“.
В действителност ликьорът се ражда малко след 1900 г. в малко семейно хотелче, чиято собственичка Мария Антония Фараче се грижи за градината си от лимонови и портокалови дръвчета.
След войната внукът й открива бар-ресторант в близост до хотела. Специалитетът на заведението е именно ликьорът от лимони, който се прави по рецептата на баба му. През 1988 г. синът му Масимо Канале, който стартира собствен бизнес с лимончело, решава да регистрира марката му.
Същевременно и в Амалфи, и в Соренто обаче се носят какви ли не легенди за местния произход на лимончелото.
Една от тях разказва как най-известните фамилии от Соренто през 1900 г. не се лишавали никога на масата си от лимончело, направено по антична рецепта.
В Амалфи пък някои смятат, че ликьорът има много стар произход, свързан с насажденията от древни времена на лимонени дръвчета.
В крайна сметка истината около произхода на лимончелото е доста мъглява, тъй като хипотезите в тази насока са много.
Някои местни хора смятат дори, че ликьорът е измислен още от времето на нашествието на сарацинците и е бил направен за рибарите, които пиейки го, е трябвало да се стоплят в студените утрини.
Други пък поддържат тезата, че е измислен в един манастир, за да подслади дните на монасите между една и друга молитва.
Въпреки неясния си произход обаче ликьорът лимончело днес е световно известен. Бутилки с жълтото питие се продават в магазини дори отвъд океана. Азиатските пазари също са луди по него.
За да бъде защитен от имитации, ликьорът лимончело днес се произвежда с марката „защитена географска индикация“.
Това означава, че лимоните, които се използват за производството му, трябва да са отгледани в една от общините между Вико Екуиенсе и Маса Лубренсе или на остров Капри.
За отглеждането се използват типичните местни методи, според които насажденията трябва да са разположени под стълбове от кестеново дърво, високи над 3 м.
Отглеждането на лимоните е добре защитено от неблагоприятните атмосферни фактори. Събирането на реколтатата става само между февруари и октомври и се прави ръчно. Досегът на лимоните до земята е строго забранен. Лимоните са симетрично овални и са средно-големи на размер.
Жълтата кора на лимона е основният продукт за ликьора. Стърготините от нея са богати на необходимите ароматни масла.
Лимончелото може да се приготви и при домашни условия в рамките на 80 дни. Според традиционната рецепта лимонът трябва да кисне над 2 месеца. Избират се само лимоните с най-дебела и плътна кора.
Именно климатът на Соренто и Амалфи е този, който гарантира образуването на подобна силно ароматна лимонена кора.
Първата стъпка предвижда измиването на плода с топла вода, както и отстраняването на евентуалните замърсявания по кората.
След това в кана се налива доброкачествен алкохол и се добавят парчета настъргана кора. Каната се покрива добре и се оставя в тъмна стая или шкаф при стайна температура. Така след това лимонените стърготини накисват добре, а разтворът добива ярко жълтия цвят на амалфийските лимони.
След около един месец в каната се добавя вода със захар, която преди това е завряла и изстинала. Добавя се още алкохол.
Каната се покрива отново и пак се оставя на тъмно за още един месец или 40 дни. След това сместа се филтрира и налива в бутилки, като се отстраняват стърготините. После бутилките се оставят във фризера. Не се добавят никакви оцветители или каквито и да е други неща.
Сервирано ледено студено, лимончелото е прекрасен разхладител и диджестив.
Някои обаче го предпочитат смесено с тоник или пък с шампанско.
Други го добавят към сладоледа или плодовата салата. Зависи от вкусовете. Ефектът обаче е винаги изненадващо приятен.
ВИЖ ОЩЕ
Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие
ВИЖ ОЩЕ