Разгледайте базиликата “Свети Петър” отвътре
ВТОРА ЧАСТ
Историята на базиликата “Свети Петър” започва през IV век, когато император Константин решава да изгради църква на мястото, на което е погребан апостол Петър.
Построяването на базиликата е завършено през 329 г. Тя е и място за извършването на погребални церемонии.
През Средновековието е основна цел за поклонниците от Запада.
През 1506 г. папа Юлий II започва изграждането на нова базилика, която да замени намиращата се там преди. Поверява проекта на архитекта Донато Браманте, който предлага тя да се реализира под формата на кръст, по подобие на византийските църкви от IX век.
Когато Браманте умира, работата по проекта преминава в ръцете на Рафаело Санцио, поради което се обсъждат и нови предложения.
Рафаело умира през 1520 г, така че проектът се поема от Антонио да Сангало младши, който през 1538 г.го завършва.
Когато през 1546 г.умира и Да Сангало, идва редът на нов архитект – Микеланджело Буонароти.
Именно той е авторът на окончателния вариант на проект, опростявайки плана за базиликата.
Микеланджело елиминира кулите по външните ъгли на сградата, превръщайки ръбовете й в непрекъсната стена. Той подсилва структурата, като идеята му е водеща роля да има издигащият се отгоре голям купол.
Така придава на базиликата много по-висок и внушителен изглед от първоначално проектирания от Браманте.
Изграждането на купола се завършва 24 г. след смъртта на Микеланджело – това правят Доменико Фонтана и Якопо дела Порта.
След смъртта и на Дела Порта през 1602 г. , на практика остава да бъде завършена само фасадата на църквата, както и оформянето на площада отпред.
Папа Павел V решава да разгърне базиликата навън с помощта на архитекта Карло Мадерно. Така формата на гръцкия кръст, замислена от Браманте, се променя в латински кръст- той е типичен за западните базилики.
Мадерно удължава и предните “ръце”, прибавяйки от двете страни серия от капели с овални куполи. След това продължава проекта си със стената с големи колони, проектирана от Микеланджело.
Фасадата е завършена през 1612 г. През 1624 г. Джан Лоренцо Бернини е извикан от папата, за да реализира балдахина, който е част от основния олтар и който по традиция трябва да бъде поставен в центъра на кръста, или върху гроба на апостол Петър.
След смъртта на Мадерно през 1629 г. Бернини се заема със задачата да завърши цялостното вътрешно декориране на базиликата.
Така тя получава съвременния си вид.
“Свети Петър” е най-голямата папска базилика в света. Тя е дълга 218 м, висока е 136 м до купола и заема площ от 23 000 кв.м.
За да бъде реализирана, са били отместени на практика 1 млн.куб.м. пръст.
Поръчката за изграждането на базиликата идва от папа Юлий II (1503-1513).
Шедьовърът – статуята “Пиета”, която се намира в базиликата, е дело на Микеланджело. Той е едва 24-годишен, когато я извайва. От 1972 г. статуята се намира затворена зад кристална витрина.
Микеланджело влиза и в ролята на дизайнер – той рисува униформте на швейцарските гвардейци, които охраняват папата.
Съвсем близо до базиликата се намират и Ватиканските музеи, в които се съхраняват хиляди шедьоври.
ВИЖ ОЩЕ
Президентският дворец “Куиринале”