Само на остров Сан Пиетро се лови риба тон

Няколко са загадките и мистериите около Сан Пиетро, островче (51 кв. км) на югозапад от Сардиния. Със сигурност те го правят още по-атрактивно за мнозина, ако оставим настрана, че тюркоазеното море и белите като брашно плажове са предостатъчни за това.

Първата загадка е свързана с произхода на името. Как така островът е кръстен на първия от апостолите? Има най-различни легенди, но най-популярната разказва, че свети Петър трябвало да спре в близкия Каляри по време на пътуване от Африка за Рим. Заради разбушувалия се ураган обаче се наложило да се приюти на въпросното островче. Затова и по-късно то взело името му.

Друга загадка витае около предишното име на острова – YNSM (произнася се иносим). Въпреки че днес наподобява съкращение на фраза от чат в интернет, с това име островът бил известен през IV и III в. пр.Хр. Наименованието му било дадено от финикийците и означавало “острова на ястребите” – заради многото ястреби, които прехвърчали над него.

Изписано по този начин, името било открито в два документа, първият от които в Каляри през 1877 г. По-късно обаче името било променено в Еносис, а след това и в ред други. В крайна сметка след X в. много свидетелства започват да го отбелязват като “Острова на ястребите, известен като Сан Пиетро”.Въпреки многобройните модификации на името е загадка как на собствените си езици финикийци, гърци и римляни го наричат все по един и същ начин – остров на ястребите. Пълна мистерия е и защо в един момент той започва да се зове като свети Петър.

Другата загадка около острова е свързана с трагичната одисея през Средновековието на Невинните младенци, които загиват при кръстоносни походи. В тяхна памет е издигната и църквата на невинните младенци в Карлофорте, главния град на острова. За какво става въпрос?

През 1212 г. младежите от цяла Европа са обзети от колективна религиозна треска, заради която се впускат масово в походи към Божи гроб, срещайки по пътя си безброй препятствия – от нападения на разбойници до глад, студ и умора. Две били началните спирки на походите. Първата била в село Cloyes в Южна Франция и походът бил предвождан от овчарчето Стефано. Втората начална точка била в Кьолн, Германия, и там водач бил юношата Никола.

И в двата случая обаче мисиите се оказали с трагичен край. Експедицията на френските младежи приключила на остров Сан Пиетро заради морска буря, след което те били продадени като роби. Германската експедиция също не достигнала до Божи гроб, тъй като младежите, участващи в нея, се разпръснали из Италия заради куп страдания и умора.

Легендите, разказвани през вековете за въпросните младенци, продадени като роби на остров Сан Пиетро, присъстват в много произведения на известни писатели, художници и композитори като Бертолт Брехт, Габриеле д’Анунцио, Джакомо Пучини.

Финикийци, гърци и римляни оставят най-различни следи от културата си из острова. От 1738 г. нататък обаче на обезлюдения заради вечните пиратски нашествия Сан Пиетро започва да пристига все по-многобройно население с лигурийски произход от Табарка. Това е тунизийско островче, принадлежало на знатна лигурийска фамилия, която получила на него лиценз за лов на корали. Наследниците на едновремешните пришълци от Табарка съставляват днешното население на Сан Пиетро. То говори на диалект, странна смесица от лигурийски и табаркански от XV в. – в него се долавят и френски, сицилиански, турски и арабски думи.

Карлофорте, главният град на острова, е кръстен на крал Карл Емануил III Савойски, който бил нещо като окуражител на едновремешното колонизиране на острова.

През последните години все повече пътешественици, хора на изкуството или просто любители на дивата природа и райското море избират острова за свое местожителство. Веднъж дошли на него, повече не го напускат. Мнозина го наричат острова на щастието. Тук липсват руски туристи и милионери, тъй като те предпочитат разкоша на хотелите в Североизточна Сардиния, където е Изумруденото крайбрежие.

Сан Пиетро е и остров на любовта – непрекъснато се увеличават двойките от цял свят, които идват на острова, за да се врекат във вечна вярност и любов. Казват, че който се ожени на Сан Пиетро, се радва цял живот на щастлив брак.

Известен е и като островът на свободата, защото именно тук през XVIII в. се ражда първата републиканска конституция на италианска територия.

Сан Пиетро е едното от двете основни островчета от архипелага Сулчис в югозападната част на Сардиния. Неговите 6500 жители са концентрирани главно в град Карлофорте. През летните месеци обаче той достига 30 000 души.

Бреговете на вулканичния по произход остров са предимно скалисти. Живописни скали и пещери има по голяма част от 33-те километра морска ивица. Малки плажове с бял пясък, до които може да се стигне с лодки, са прелестни оазиси за любителите на слънчевия загар.

Към община Карлофорте се числят и двете миниатюрни островчета Изола дей рати и Изола пиана. Именно на второто от тях, днес превърнато в туристическо селище, се намирали най-важните за Сардиния фабрики за риба тон.

На остров Сан Пиетро няма нито ручеи, нито реки. За сметка на това там е пълно с живописни блата.

Как се стига до острова

До Сан Пиетро може да се стигне от разположените на Сардиния градове Каляри, Олбия и Портоторес, до които пътуват всеки ден кораби от Генуа, Ливорно, Чивитавекия и Неапол. Със самолет от чужбина пък се стига през Рим или Милано до Каляри. Оттам може да се вземе кола под наем или автобус до пристанището Портовесме (на 80 км) или Каласета (на 110 км), откъдето да се хване ферибот за Сан Пиетро (пътуването е половин час). Има фериботи денонощно и на всеки час.

Ловът на риба тон

Освен на остров Фавиняна до Сицилия, риба тон в Италия се лови и до остров Сан Пиетро. И докато последният лов на Фавиняна датира отпреди 7 г. (заради акустичното замърсяване на морето рибата тон вече не пристига до сицилианските брегове), то на Сан Пиетро той все още може да се види през юни. Тогава е т.нар. матанца, или клане на риба тон, което се изпълнява по строг ритуал.

За разлика от миналото, когато рибата тон била убивана от рибарите с харпуни още в морето в кърваво зрелище, сега тя е отвеждана жива в лодките им. Ла матанца е само последната фаза в лова на риба тон, който се извършва със сложни инсталации от мрежи. Те се спускат в морето в началото на май и остават там до края на юни.

Инсталацията е разделена на камери, или стаи, разполoжени една след друга и свързани с порти, които също са изградени от мрежи. Рибите тон стигат всяка година по един и същи маршрут до Сан Пиетро и попадат в клопките на мрежите. Когато т.нар. раис (шефът на ловците) сметне, че попадналото в инсталацията количество риба е достатъчно голямо и климатичните условия са подходящи, дава началото на последната фаза.

При нея рибите се примамват към стаята на смъртта. Ловците на риба тон през това време чакат жертвите си на лодките, затварящи като в квадрат стаята на смъртта. След това по заповед на раиса започват да опъват мрежите, пристягайки рибите една до друга и отнемайки им водата. След като са напълно изтощени от боричкането си, рибите се закачват от рибарите на куките им, с които жертвите се прехвърлят на лодките.

Всяка година стотици италианци отиват на Сан Пиетро в началото на юни специално за лова на риба тон. Десетки лодки с любопитни туристи обграждат ескадрилата на ловците, за да наблюдават кървавия спектакъл.

Кои са специалитетите

Неустоимо е ястието белу – то се приготвя от стомаха на рибата тон, който първо се вари, след това се запича до порозовяване, а после се пече на парчета с картофи и лук.
Риба тон по карлофортински също е изключително вкусна – става въпрос за пържена риба. Други специалитети са скабечу – солена риба тон, и тунина – риба, запържена в тиган. В Карлофорте на почит е и кускусът заради табарканския произход на местните жители.

 

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)