Трулите на Алберобело в Пулия са под закрилата на ЮНЕСКО

Пулия е прекрасна по всяко време на годината. Из нея може да пътувате и без маршрут – където и да се озовете, ще се насладите на прекрасни селца, на пейзажи с маслинови гори и на калейдоскоп от цветове.

Яркосиньото море е в прелестен микс със зелената природа и с белите цветове на къщите.

Очарователни са и трулите в долината Итрия. Алберобело – градът на трулите, е диамантът на Пулия.

Ако днес човечеството разполага с културно-историческото бижу Алберобело и с неговите трули (trulli), това се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия.

За такъв се смята местният феодал Акуавива, живял през XVI в.

Той измисля уникална система за неплащане на данъци на краля. Пуска слух сред селяните си, че раздава даром земи на онези, които сами си застроят жилища.

Условието е те да бъдат вдигнати по точно определен метод – на практика постройките били издигани спираловидно от варовиков камък без никакъв споечен материал и вместо покрив имали конус.

Тази „иновативна“ система на строителство обаче целяла едно нещо – постройките изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища.

Когато обаче достигнел слух, че данъчни идват на проверка, трулите били бутани за часове.

По онова време те дори не били наричани трули. Терминът „труло“, идващ от гръцката дума tholos, или купол, бил измислен по-късно.Днес само в Алберобело има около 1500 трули, но колко са те из цялата долина Итрия, не се води статистика.

Много от тях са превърнати в комфортни къщи или луксозни хотели – реставрирането им се финансира с европейски фондове.

Всеки конус, наподобяващ рог, на практика съответства на една стая.Един тристаен „апартамент“ с три конуса струва от порядъка на 100 хиляди евро, но всяко труло си е истинска инвестиция като се има предвид огромния поток от туристи от цял свят.

Изключително любопитно за разглеждане е т.нар. Върховно труло в центъра на Алберобело.

То е с 12 конуса и разполага дори с вътрешен двор с градина.

Всяко труло разполага със собствена „водопроводна“ система – като такава се смята кладенецът му, в който се събирала дъждовната вода от улеите на трулото.

В спалнята на Върховното труло още може да се види и уринаторът, който навремето присъствал във всяко труло.

Всяка сутрин отвън минавали тогавашните „комунални“ служби, за да съберат органичните отпадъци.

За разлика от Алберобело например в близкия град Матера всички човешки нужди се извършвали на открито пред каменните жилища, затова и процъфтявали епидемиите.

ВИЖ ОЩЕ

9 факта за Матера, които ще ви изненадат

Белите градове на Пулия

Имението на папата в Кастел Гандолфо

Остуни, Чистернино, Мартина Франка и Локоротондо са белите бижута на южната област Пулия

Озовавайки се в Пулия, се изправяте пред сериозен проблем – изборът на красиви села, градове, забележителности и плажове е огромен. Дори да сте тръгнали на път без предварителна програма, си давате сметка, че където и да попаднете, все ви се замайва главата.

Веднага трябва да се поясни, че Пулия не е регион като другите в Италия. Ако в Тоскана ядете тоскански специалитети, а в Лигурия – лигурийски, в Пулия опитвате кухня, различна във всяко селище.

Тук ви питат дали предпочитате бурата (бяло прясно сирене) от Горна Мурджа или от Долна Мурджа (името на планинското възвишение, което е като гръбначен стълб за Пулия).

Дори формата на късата паста орекиете (ушички) е различна в отстоящи на 30 км едно от друго села. Тук са различни и диалектите – понякога дори жителите на две съседни села не могат да се разберат помежду си. Идвайки тук, откривате не регион, а цял един свят.
Според мнозина Белите градове са зоната с най-голям чар в Пулия, тъй като концентрират море, маслинови гори, неустоима кухня и бял цвят, който на моменти направо ви ослепява. Бели са улиците, бели са стените, ограждащи градовете, бели са всички сгради и къщи в Остуни, Чистернино, Мартина Франка и Локоротондо.

На две крачки от тях е и Алберобело – градът, прочут в цял свят с трулите си, които са под протекцията на ЮНЕСКО.
На практика това е зоната, която се намира най-близо до град Матера, който заедно с Пловдив ще бъде културна столица на Европа през 2019 г.

Затова и се очаква още по-голям прилив на туристи. Именно летищата и пристанищата на Бари и Бриндизи, които са на няколко километра от Белите градове, ще послужат като трамплини за всички, които искат да стигнат до Матера.
Бари и Бриндизи са и основните пунктове, където пристигат фериботите с българи, качили се на гръцкия бряг.

Какво да видим в Белите градове

Общото между тях е белият цвят и местоположението им – всичките се намират в долината Итрия (Вале д’Итрия).
Друг общ белег е и начинът, по който са изградени – като лабиринти. Това съвсем не е случайно – по този начин укриващите се зад стените на градовете си жители се изплъзвали от врага, в случай че успеел да се добере до тях.

И друго впечатлява веднага – всички сгради са тесни и високи, има само по една стаичка на етаж. Това е така, защото пространството, затворено между защитните стени на всеки град, все пак можело да побира само определен брой сгради. Така че те можели да растат на височина, но не и на ширина.

И белият цвят на варосаните къщи, подобно на всяко останало нещо в тази зона, си има точно определена функция. На практика това било „оръжието“ на местните жители против епидемиите навремето заради антибактериалното си действие. И до днес всяка година кметствата подпомагат финансово варосването на всички сгради в тях.

(Виж втора част)

Къде има безплатни СПА в Италия

Мурано, островът на стъклото

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В. “24 ЧАСА”

Белите градове на Пулия заслепяват с красота

Остуни – опияняващият бял град

Само на 35 км от Бриндизи се намира най-известният Бял град – Остуни.
Наближавайки го, пред очите ви се изправя приказен бял хълм с бели къщи. Той плава сред зелена долина с маслинени горички, граничеща с тюркозеното море наблизо.

Виещите се нагоре-надолу улички и стълбища из града ви извеждат пред тераси с ослепителна панорама от високия 240 м.хълм на града. Зад всеки ъгъл ви дебнат ресторантчета, занаятчийски работилници и площадчета, на които животът пулсира. Единствените цветни петна са тези на ярките цветя по тераските и на цветното пране пред къщите. През лятото е почти невъзможно да се стъпи в заведенията от туристи – това е едно от най-предпочитаните места в зоната и заради красотата си, и заради близостта си до плажовете на Саленто (на 5-6 км). Тук са едни от най-красивите и чисти плажове в Италия.

Чистернино е едно от най-красивите села в Италия

За широката публика намиращото се на 15-ина километра навътре в тока на Ботуша Чистернино е малко популярно. За експертите по прелест обаче то е повече от известно – неслучайно много пътеводители го определят като едно от най-красивите средновековни села (борги) в Италия.

Името му идва от цистерна (на италиански чистерна) – в нея била събирана дъждовната вода, необходима за ежедневните нужди на жителите. В Пулия няма реки, така че всяка капка дъжд се съхранявала като нещо изключително ценно. На пръв поглед Чистернино има средновековен вид, но разглеждайки го, усещате някакъв ориенталски полъх в архитектурата. Високата 17 м. Норманска кула служи като подстъп към селището.

Мартина Франка – елегантният град

Лече се смята за столицата на барока в Пулия. Мартина Франка пък се смята за втората столица.

В това, че тук изкуство, архитектура и елегантност вървят ръка за ръка, може да се убедите веднага щом разгледате салоните на изградения през XVII в. от херцог Петраконе Карачоло „Палацо Дукале“, днешно седалище на кметството,

а след това се изправите пред близката базилика „Сан Мартино“, издигната през XVIII в.

Трудно е да си представим по-голямо изпипване и на най-малкия детайл. Изглежда така, сякаш някаква невидима ръка се е погрижила всяко ъгълче и всеки пункт да бъде перфектно завършено.

И в Мартина Франка няма нищо случайно – всеки елемент в архитектурата нашепва. Ако видите балкони с издути като балони парапетни ограждения, значи собствениците им са били знатни хора – в издутините им сега са поставени саксии с цветя, но навремето са побирали издутите дълги рокли на знатните дами.

И тук, както в Остуни и Чистернино, улиците са като лабиринти, но ако следвате белия цвят на къщите, значи отивате към центъра. Ако започнат да се редуват тъмни цветове, значи се отдалечавате. В Мартина Франка няма балкон без „пумо“ – това е керамичен предмет, наподобяващ огромно семе на цвете. И до днес се поставя по краищата на парапета на всеки балкон като символ на фертилността. Името му идва от латинското pomum (плод). Ако е по-голямо и красиво, значи собствениците на къщата са били богати.

Локоротондо е Бялата бонбониера

Само на 6 км от Мартина Франка се намира едно градче, което стъписва с чистотата и с идеално реставрираните си сгради.

Изглежда така, сяка изведнъж сте се озовали от Средиземноморието в Швейцария. И тук всичко е бяло, и тук е пълно с лабиринти като в другите Бели градове. И въпреки това имате чувство, че се разхождате в някаква очарователна бонбониера, в която всяка отделна къща е като бял бонбон. Усещането е сякаш стъпвате върху бяла картина, която се страхувате да не изцапате с краката си. В Локоротондо кметството финансира всяка пролет варосването на къщите – затова и всяка от тях буквално блести. Белият цвят се разчупва единствено от колорита на проснатите да съхнат дрехи по сушилните.

(ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ)