“Плаващите кейове” (Floating Piers) на Кристо влязоха в историята
16 дни наред (от 18 юни до 3 юли 2016) “Плаващите кейове” на Кристо на езерото Изео бяха най-демократичното изкуство, което някой може да си представи.
Те предложиха безплатно красота, развлечение и радост за всички, които поискаха да се разходят пеша по водите на езерото.
По жълто-оранжевите платформи, наподобяващи слънчеви пътеки, вървяха едновременно бедни, богати, известни и анонимни граждани от всички краища на света.
Тук имаше хора от всякакви раси и религии – забулени мюсюлмански жени крачеха до разголени американки и европейки.
На воля и без препятствия се движеха инвалидни колички, детски колички и кучета.
От време на време близо до кейовете минаваше корабчето на Кристо, застанал най-отгоре на палубата като капитан – той беше посрещан с бурни аплодисменти от пешеходците по пътеките, по подобие на световноизвестна рокзвезда на концерт.
Kристо постигна с кейовете си фурор, който надхвърли и най-оптимистичните прогнози.
Над 1,3 млн.души посетиха артистичната инсталация и ефектът при всички беше един и същи – щастие и радост в очите им въпреки часовете по опашки и в трафик.
На кейовете на Кристо всеки можеше да прави, каквото си иска – да яде като на пикник, да спи, да лежи, да се пече, да се къпе в езерото. Италианец, облечен като Христос, се разхождаше почти всеки ден по пътеките.
Мъж от южния град Потенца си търсеше съпруга с табелка на врата. Пътеките бяха перфектната локация за снимки – тук беше и триумфът на селфито.
Кейовете бяха това, което искаше Кристо -мястото, на което да почувстваш слънцето, вятъра, въздуха, водата.
Много често пътеките се огласяха от българска реч – заедно с италианците, американците и германците българите бяха най-честите посетители.
Близо 70 от общо 500-те служители по кейовете ( от водолази до работници и охранители) също бяха българи.
След 3 юли в Изео започва нова ера – след Кристо.
