В красивия римски парк на “Вила Торлония” се намират едновремешната резиденция на Мусолини, Къщата на кукумявките, театър, бункер и галерии

Със сигурност,ако разполагате с малко дни в Рим, няма да стигнете до парка на “Вила Торлония” (Villa Torlonia) на Виа Номентана.

Обикновено той не е включен в традиционните туристически маршрути.

За римляните е обаче добре познат – това е един от най-красивите обществени паркове  във Вечния град.

С градините си в английски стил , с музеите си  и с алеите, осеяни с 6 вида палми, разположеният върху 132 000 кв.м.площ парк е наистина прелестен.

В парка на “Вила Торлония” има и изкуствено езеро, театър, обелиски, лимонова градина. Разбира се, очарователни са най-вече Казино Нобиле, Казино дей Принчипи и  Къщата на кукумявките, които функционират като галерии и музеи. В театъра на парка пък се представят често театрални постановки.

“Вила Торлония” се ражда през 1842 г.по искането на Алесандро Торлония. Едва в началото на XX в.обаче се сдобива със съвременния си облик.В цял свят “Вила Торлония” е известна най-вече като резиденцията на Бенито Мусолини – диктаторът наема срещу символичния наем от 1 лира основната сграда в парка – Казино Нобиле, от Джовани Торлония младши, син на принц Алесандро Торлония.

В нея Мусолини живее между 1925 и 1943 г. Много италианци я познават до болка от телевизията – именно сред декорите на тази резиденция, запечатани в черно-бели ленти от онзи период, Мусолини осъществява голяма част от срещите си с различни държавни глави.

От портите на “Вила Торлония” поздравява италианците на сватбата си и дъщерята на Мусолини – Еда.

Мусолини на кон, Мусолини, който играе тенис, Мусолини, който празнува – черно-белите кадри с него са все от тази вила.

С други думи, вилата е част от италианската история.Днес римляните, любители на спорта и джогинга, влизайки в парка, обикалят не само около бившата резиденция на Мусолини, а и около театъра, както и около изглеждащата като излязла от приказите Къща на кукумявките.

Казино дей Принчипи, къщата на принцовете, е днес и седалище на важна колекция италианско изкуство от XX в.

Палацо Нобиле, знатната сграда, която се вижда веднага щом влезете от централния вход на парка откъм Виа Номентана, е реализирана от принц Алесандро Торлония през 30-те години на XIX в.

Сградата е по проект на арх. Валадиер, по чиято идея е и Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Принц Торлония избира интериор и декорации, вдъхновявайки се от античността. Атмосферата, имитациите на антично, руините, които характеризират “Вила Торлония”, са на практика огледало на вкусовете и стиловете, господствали в Европа пo онова време.Всяка стая в сградата е различна от другата, всяка има свой стил и напомня различни атмосфери и исторически периоди – от Нерон и Александър Велики до Клеопатра. Доста чудновато изглежда и банята на Венера.

Неслучайно представителите на богатата фамилия Торлония през онзи период са били смятани за парвенютата на римската аристокрация.

В парка има и противоракетно скривалище и  бункер – той е бил изграден навремето от Мусолини и е на дълбочина 6, 5 м.под земята. Неговите стени от армиран бетон са дебели 4 м.

ВИЖ ОЩЕ

Къщата на кукумявките

Еур – белият град

Куполът на Брунелески

Ако мислите, че Рим е само град на руини, антики и музеи, значи не го познавате изобщо.
Много от монументалните сгради и площади извън историческия център са плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.
Най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото (спирка EUR Palasport), e кварталът ЕУР (EUR), известен като Монументалния град, Белия град и какво ли не още.
Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Да, това е градчето на Мусолини, което днес приютява римското city.

Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.
Първите семена за изграждането на квартала се посяват през 1935 г., или през 13-тата година от фашистката ера.
Тогава римският губернатор предлага на Бенито Мусолини да представи кандидатурата на Вечния град за домакин на Световното изложение (Esposizione Universale) през 1942 г.
По този начин може да се представи пред света геният на италианската нация в пълния му блясък.

Мусолини прегръща ентусиазирано идеята. С тази цел основава автономната компания Esposizione Universale di Roma (оттук и съкращението EUR). В амбициозното предприятие се хвърлят с плам десетки архитекти, урбанисти, инженери и строители.
Решава се за място на EUR да бъде избрана зоната, която води от Terme di Caracalla, в центъра, към морето. Така EUR трябва да символизира връзката между новия Рим и Рим на Империята.

Стилът, в който се изгражда новият квартал, е модерен и монументален. Предвижда се дори построяването на гигантска Арка на водата и светлината – на мястото, където днес е Палатът на спорта (Palazzo dello Sport), издигнат през 1960 г. за Олимпиадата.
Арката не се реализира. Вместо нея символ на квартала става Дворецът на италианската цивилизация (Palazzo della Civiltà Italiana), който е известен като квадратния Колизей (Colosseo Quadrato).
На срещуположната му страна пък се издига Дворецът за приеми и конгреси (Palazzo dei Ricevimenti e Congressi).В проекта с кодовото наименование Е42 (като годината на изложението) влиза още и комплекс от огромни зелени пространства и паркове – те заемат общо 70 хектара.
В крайна сметка Е42 не е доизграден заради избухналата Втора световна война, която проваля и плановете за провеждането на Световното изложение през 1942 г.
Чак през 2015 г. Италия стана домакин на Световно изложение – този път в Милано.

Изоставеното през войната изграждане на EUR обаче се възобновява през 50-те години. Старият имперски път (Via Imperiale) се удължава и е кръстен на иметo на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo).
Това е пътят, по който днес много римляни стигат с колите си до най-близките плажове в Остия.
EUR се превръща отново в строителна площадка, като този път в проекта влиза и изграждането на жилищни комплекси. Той става квартал модел, в който намират пристанище седалищата на много министерства и големи групировки.
По-късно в него са изградени и серия от спортни съоръжения – басейни, езеро, велодрум, спортни зали по случай домакинстването на Олимпиадата в Рим през 1960 г.
EUR става сцена на монументални събития и любимо място на много режисьори и сценографи, включително и на Федерико Фелини. Той обича EUR, който му напомня на голяма киностудия. „Изглежда ми така, сякаш се намирам в една голяма картина“.
EUR става обект на обожание и за много архитекти от цял свят, тъй като в неговите огромни и отворени пространства могат да отприщят на воля фантазията си.
Един от последните проекти е Новият Конгресен Център (Nuovo Centro Congressi), известен като Облака (La Nuvola), на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.

Къщата на кукумявките в парка “Вила Торлония” е един от най-чудноватите музеи в Рим

Къщата на кукумявките (Casina delle Civette) е странно и чудновато място с приказна атмосфера, в което навремето е живяла знатната фамилия Торлония.

Името на къщата идва от изрисуваните отвън и отвътре кукумявки – веднага става ясно, че те са основният мотив в интериора и архитектониката й.

Паркът “Вила Торлония”, където се намира къщата, е разположен в началото на Виа Номентана, близо до центъра на Рим. За мнозина паркът е известен най-вече заради резиденцията, в която е живял Бенито Мусолини. В парка има няколко сгради.

Но каква всъщност е любопитната история на Къщата на кукумявките?

Сградата, в която изобилстват кули и кулички, е построена през 1840 г.от Джузепе Япели по поръчка на Алесандро Торлония. Първоначално тя наподобява рурална постройка с покритие от туф.

Отвътре е покрита с дървен материал и с мазилка, имитираща скалиста повърхност. Мнозина я наричат по онова време Швейцарската колиба.

През 1908 г. тя е превърната в нещо като средновековна вила по искане на Джовани Торлония младши, внук на Алесандро. Така къщата се обогатява с прозорци, порти, арки, кули и какви ли не още елементи с чудновати и цветни декорации.

Първите прозорци с изрисувани кукумявки се поставят в началото на  XX в. След тях кукумявки “заселват” и интериора на вилата под формата на декорации. Прибавят се и различни други елементи в стил liberty. Къщата започва да се нарича Villino delle Civette, Виличка на кукумявките.

Джовани Торлония превръща бившата швейцарска колиба в свое жилище, по чиято фасада е пълно с имитации на листа, цветя и плодове. Принцът е известен и със страстта си по езотеричните символи.

През  1944 г. къщата е полуразрушена от окупационните агло-американски части, настанили се в нея. Когато през 1978 г. римската община купува вилата и парка около нея, те са в плачевно състояние.

На всичкото отгоре през 1991 г. пожар изпепелява къщата, жертва  няколко пъти и на грабежи и вандалски действия. След петгодишна реставрация, завършила през 1997 г., Къщата на кукумявките е приведена в настоящия й вид.

Casino dei Principi – резиденцията на Мусолини

И докато Джовани Торлония обитава Къщата на кукумявките, той предоставя срещу символичния наем от 1 лира съседната си резиденция  Casino dei Principi на Мусолини.

Той живее със семейството си в нея от 1925 г. до 25 юли 1943 г. Мусолини запазва оригиналното обзавеждане. Той спи в Стаята на Принца на първия етаж, а жена му Ракеле Гуиди – в стаята отсреща. Децата им пък спят на третия етаж.

Когато избухва войната, Мусолини решава да изгради бункер с цилиндрична форма и от армиран цимент в самия парк. Стените на бункера са дебели 4 м. Мусолини иска да построи и втори бункер, но той не е завършен, защото диктаторът е принуден да избяга от резиденцията с идването на власт на правителството на Бадолио. Първият бункер обаче е използван и за нуждите на живеeщите наблизо римляни по време на немската окупация.

Мусолини използва за сина си Виторио и част от Средновековната вила след смъртта на Джовани Торлония младши.

Т.нар. Casino dei Nobili в парка също се поставя в услуга на Мусолини, тъй като там той праща да живее вдовицата на сина си Бруно.

В парка на вилата има дори и театър, изграден през 1871 г.

След окупацията по време на войната обаче той е почти разрушен. През 2013 г.  е напълно реставриран от римското кметство, така че сега в него е възможно да се видят и различни постановки.

ВИЖ ОЩЕ

Виното на диктаторите

Как да пътуваме изгодно в Италия

Грозни панелки се разкрасяват

Вино с имена на Хитлер, Мусолини, Сталин и Ленин се продава свободно в Италия

Няма спор – Мусолини и  Хитлер още се харчат и още имат своите привърженици, колкото и да забраняват пропагандата на фашизма.
Достатъчно е да отидете в специализирания магазин за вина, който се намира на 50 м. от Министерството на вътрешните работи в Рим, за да се уверите, че диктаторите продължават да имат свои фенове. Бутилка шардоне с  лика на Хитлер върху етикета може да се купи за 23,50 евро.
Пак шардоне и пак на същата цена обаче може да си купите и с лика на Мусолини (има даже 4 различни етикета с него), Сталин или пък Че Гевара. Съществува обаче и комбинирана версия – Дучето и Фюрера на обща снимка. Не липсва и вино с Маркс. С други думи, от крайно дясно до крайно ляво, без изключения.
„Това е само история, става въпрос за неща отпреди 90 г., политиката няма нищо общо“, казва собственикът на магазина.
От години възмутени туристи, най-вече германски, вдигат от време на време врява по медиите за това как е възможна продажбата на подобно вино в Италия, но всичко минава и заминава.
Бутилки с „тоталитарен“ нектар продължават да се продават и Фюрерът е абсолютният шампион по най-много купувачи. Казват, че носталгични фенове на фашизма и младежи, които не са много в час с историята, преобладават сред купувачите.

Въпреки че най-голям брой протестиращи туристи идват от Германия, пак оттам произлизат и най-големият брой купувачи на вино с Хитлер, тъй като в Германия е забранена продажбата на подобни „сувенири“.
Единствената корекция, направена в Италия на бутилките с тоталитарно вино, е зачеркването от снимката на свастиката на ръкава на Фюрера. По този начин се заобикаля вратичката в закона, забраняващ пропагандата на фашизма.
В действителност в миналото е имало няколко опита за забрана на въпросното вино, но без успех.
През 2007 г. Съдът на Болцано беше заповядал запор над виното на изба от град Удине с етикети с ликовете на Хитлер и Дучето. Месец по-късно обаче запорът беше свален.
Друг подобен случай с наложен запор и с премахването му по-късно обаче имаше и през 1995 г., след оплакването на двойка американски евреи.
Виното на режима, за каквото някои определят произвежданата от италианската фирма „Лунардели“ напитка, се продава из цяла Италия срещу 7,70 евро. За самата изба със седалище в северната област Фриули в случая обаче съвсем не става въпрос за пропаганда, а за история.
Многобройни са атаките по винарската фирма, която обвиняват в обиден маркетинг и в оскверняване на паметта на Холокоста“.
Самата фирма обаче определя виното с етикети на диктатори като „историческа линия продукти“.
„Тук става въпрос за история, не сме направили нищо лошо“, защитава се Андреа Лунардели, собственик на избата. Той допълва, че фирмата му произвежда вино с поне 30-ина „фашистки“ етикети. Сред тях са исторически снимки с Хитлер, Ева Браун, Гьоринг и др.
Избата разполага обаче и с „комунистическа“ серия вина, включващи етикети с Ленин („Товарищ“), Сталин („Другарят“), Маркс („Червеното на народа“), Антонио Грамши („Италианският другар“)и др. Същата фирма прави и други исторически серии, включващи личности като Чърчил, Тито, Че Гевара и Наполеон.
Има и класическа серия с етикетите на Мона Лиза, с картини на Моне и др. На граф Дракула обаче също има посветени няколко вина. Всъщност феновете на историята могат да се окажат истински затруднени в избора си на вина, тъй като трябва да отбират сред линии „Фюрерът“, „Италианската армия“, „Комунистическа колекция“ и т.н.
Серията с Хитлер обаче е най-продаваната, тъй като 80 на сто от всички продажби на „диктаторските“ бутилки са с неговия лик. Това означава, че поне 20 000 бутилки с Адолф Хитлер се купуват всяка година от феновете му, желаещи да кажат „наздраве“ по различен начин или пък просто да си имат един по-особен сувенир от Италия.
„Миналото поне има ясно различими тирани, докато съвременните чудовища са мултинацинални групировки без лица“, казва Лунардели.
Въпреки полемиките около етикетите, виното на Лунардели се прави от 15 различни сорта грозде и според опиталите го е нектар с отлично качество.

Ако мислите, че Рим е само град на руини, антики и музеи, значи не го познавате изобщо.
Много от монументалните сгради и площади извън историческия център са плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.
Най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото (спирка EUR Palasport), e кварталът ЕУР (EUR), известен като Монументалния град, Белия град и какво ли не още.
Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Да, това е градчето на Мусолини, което днес приютява римското city.

Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.
Първите семена за изграждането на квартала се посяват през 1935 г., или през 13-тата година от фашистката ера.
Тогава римският губернатор предлага на Бенито Мусолини да представи кандидатурата на Вечния град за домакин на Световното изложение (Esposizione Universale) през 1942 г.
По този начин може да се представи пред света геният на италианската нация в пълния му блясък.

Мусолини прегръща ентусиазирано идеята. С тази цел основава автономната компания Esposizione Universale di Roma (оттук и съкращението EUR). В амбициозното предприятие се хвърлят с плам десетки архитекти, урбанисти, инженери и строители.
Решава се за място на EUR да бъде избрана зоната, която води от Terme di Caracalla, в центъра, към морето. Така EUR трябва да символизира връзката между новия Рим и Рим на Империята.

Стилът, в който се изгражда новият квартал, е модерен и монументален. Предвижда се дори построяването на гигантска Арка на водата и светлината – на мястото, където днес е Палатът на спорта (Palazzo dello Sport), издигнат през 1960 г. за Олимпиадата.
Арката не се реализира. Вместо нея символ на квартала става Дворецът на италианската цивилизация (Palazzo della Civiltà Italiana), който е известен като квадратния Колизей (Colosseo Quadrato).
На срещуположната му страна пък се издига Дворецът за приеми и конгреси (Palazzo dei Ricevimenti e Congressi).В проекта с кодовото наименование Е42 (като годината на изложението) влиза още и комплекс от огромни зелени пространства и паркове – те заемат общо 70 хектара.
В крайна сметка Е42 не е доизграден заради избухналата Втора световна война, която проваля и плановете за провеждането на Световното изложение през 1942 г.
Чак през 2015 г. Италия стана домакин на Световно изложение – този път в Милано.

Изоставеното през войната изграждане на EUR обаче се възобновява през 50-те години. Старият имперски път (Via Imperiale) се удължава и е кръстен на иметo на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo).
Това е пътят, по който днес много римляни стигат с колите си до най-близките плажове в Остия.
EUR се превръща отново в строителна площадка, като този път в проекта влиза и изграждането на жилищни комплекси. Той става квартал модел, в който намират пристанище седалищата на много министерства и големи групировки.
По-късно в него са изградени и серия от спортни съоръжения – басейни, езеро, велодрум, спортни зали по случай домакинстването на Олимпиадата в Рим през 1960 г.
EUR става сцена на монументални събития и любимо място на много режисьори и сценографи, включително и на Федерико Фелини. Той обича EUR, който му напомня на голяма киностудия. „Изглежда ми така, сякаш се намирам в една голяма картина“.
EUR става обект на обожание и за много архитекти от цял свят, тъй като в неговите огромни и отворени пространства могат да отприщят на воля фантазията си.
Един от последните проекти е Новият Конгресен Център (Nuovo Centro Congressi), известен като Облака (La Nuvola), на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.