Площадът на Капитолийския хълм в Рим е проектиран от Микеланджело

Няма начин да не останете поразени от красотата на сградите и статуите, доминиращи Капитолийския хълм в Рим, където е седалището на кметството.

Възхита предизвиква обаче и площадът, в чийто център е статуята на Марк Аврелий, възседнал кон.

Зоната на Капитолийския хълм още от Средновековието е мястото, където се намира седалището на градската управа и администрация.

Въпреки че площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, така, както е в момента, го дължим на Микеланджело Буонароти.

През 1534-38 г. той преправя тотално тогавашния вид на площада и го проектира и до най-малкия детайл. “Обръща” го да гледа в посока към базиликата “Свети Петър”, която по онова време е новият политически център на града. Дотогава площадът е гледал към Римския Форум.

Казват, че Микеланджeло получава поръчката да проектира наново площада лично от папа Павел III, който се срамувал в какво окаяно състояние се намирал по онова време Капитолийският хълм.

Заради тоталната разруха тогава мнозина го наричали дори “козия хълм”, тъй като бил използван за пасище на кози.

Микеланджело запазил овалната форма на площада, но проектирал и отворено пространство в леко трапецовидна форма (Palazzo Senatorio и Palazzo dei Conservatori образуват ъгъл от 80 градуса).

По тях подравнил и новите фасади , за да разшири перспективата в посока към визуалния фокус на Палацо Сенаторио. С тази цел замислил и изграждането на нова сграда, наречена по този повод Палацо Нуово, за да затвори перспективата към базиликата “Санта Мария ин Арачели”.

Микеланджело премахнал предишната настилка от чакъл и предвидил павирането на площада. Проектирал наново и дизайна на Палацо дей Консерватори, за да бъде в хармония с Палацо Сенаторио, към който прибавил двойно стълбище. То трябвало да служи за  новия вход, обърнат вече не към Римския Форум, а към площада.

Микеланджело проектирал и широкото стълбище, водещо към подножието. Статуята от позлатен бронз на Марк Аврелий на кон също била поставена в центъра на площада от Микеланджело. Преди това тя се намирала на площад “Сан Джовани”, където днес все още има обелиск.

Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи, където беше поставена след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.

Работата по проекта на Микеланджело обаче протичала много бавно. До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

Въпреки това работата по площада била доведена до край според проекта на Микеланджело. С това се заел Джакомо дела Порта, на когото се дължи и преправянето на фасадите на Палацо дей Консерватори и на Палацо Сенаторио.

В крайна сметка площадът бил завършен през XVII в., а настилката му била поставена едва през 1940 г. според оригиналния проект на Микеланджело.

Широкото стълбище La Cordonata, което води към подножието на хълма, е украсено с различни статуи. Най-горе са тези на близнаците Кастор и Полукс, синове на бог Юпитер.

Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

ВИЖ ОЩЕ

Прелестта на Пиаца Навона

Президентският дворец “Куиринале”

От купола на “Сан Пиетро”

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело

Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕН

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

и копие на “Давид” на Микеланджело.

На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). Той е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost

Болгери в Тоскана е известно като родина на най-скъпите и качествени италиански вина

Чувайки името на това тосканско селце, не може да не си помислите, че е свързано с нещо българско.

Това е така – според историческите данни името идва от едновремешно военно укрепление на прабългарите, съюзници на лангобардите. Те се намирали по тези места, за да се бранят от евентуални нападения на византийските войски, идващи от Сардиния.

Не е съвсем ясно кога точно замъкът на Болгери започва да се нарича по този начин. Първият документ, в който се споменава с това име, датира от 1158 г.

Още от раждането си Болгери, което е част от общината Кастанието Кардучи, е под контрола на знатната фамилия Герардо дела Герардеска.

Замъкът е често под прицела на най-различни вражески атаки, като в края на XIV в.дори е опожарен от флорентинците. Графство Болгери през XV в. минава под управлението на Флорентинската република.

Замъкът на Болгери изплува изпод руините едва през XVIII в.благодарение на собствениците си със синя кръв, които дават силен тласък и на земеделието в зоната.

Днес замъкът с фасада от червени тухли ви очарова с приказния си вид още отдалече. Прелестен е и пътят, който води до него.

Това е известният като Виале дей чипреси път, който води от запад на изток в общината Кастанието Кардучи.  По дългия 5 км.път има 2400 вековни кипариси. Те обгръщат тесния път и от двете му страни, създавайки очарователна панорама.

В този си вид пътят съществува от началото на XX в. Асфалтиран е през 1954 г.

Виале дей чипреси, улицата на кипарисите, става известна заради италианския поет Джозуе Кардучи, нобелов лауреат за литература, който дълги години живее в тази зона. В една от поемите си той говори именно за този път с кипариси.

Преминавайки през портата, която води към средновековното борго на Болгери, се озовавате веднага в историческия център. Тук всичко е миниатюрно и концентрирано на едно място.

Къщите от камък и тухла са долепени до занаятчийски работилници и магазини за вино и за продукти на прочутата марка тоскански парфюми “Акуа ди Болгери”.

Болгери е родината най-вече на прочутите червени вина, които се правят в тази зона. Най-известно и най-реномирано е “Сасикая”, което излиза от избата “Сан Гуидо” и се прави от сортовете каберне совиньон и каберне фран.

Изключително изискано е и виното “Орнелая”. Разбира се, цените и на двете вина са доста високи, така както и качеството им.

И други червени местни вина заслужават най-малкото дегустация – “Болгери Супериоре”, “Болгери Росо”. Сред белите се отличават с качеството си “Болгери Бианко” и “Верментино”.

КАК СЕ СТИГА ДО БОЛГЕРИ

Ако идвате с кола от Северна Италия – по пътя SS1-E80 (Аурелия), след това вземете изход Ла Калифорния и продължете по Аурелия в посока Гросето.

Ако идвате с кола от Рим, след като стигнете до Гросето, вземете SS1-E80 и излезте на изход Доноратико. След това продължете по Аурелия в посока Ливорно.

Най-близката жп гара до Болгери е тази на Доноратико.

Какво да видим наблизо?

Крайбрежието на етруските

Кампиля Маритима

Суверето

Популония

Оригиналната статуя на Давид на Микеланджело се намира в Галерията на Академията във Флоренция

Който веднъж види Давид на Микеланджело, може и да не гледа повече никакви други древногръцки или древноримски статуи, възкликва художникът и експерт по изкуство Джорджо Вазари, след като вижда най-перфектната скулптура на всички времена.

Микеланджело  не само надминава всичко, създадено от древните скулптори, но и създава шедьовър, който би бил кулминацията на всеки творчески гений.И всичко това, когато Микеланджело Буонароти е едва 26-годишен.

В действителност и днес хиляди туристи влизат в Галерията на Академията във Флоренция, където е “Гигантът”, както наричат Давид, и дори не поглеждат останалите картини и скулптури.Огромният къс мрамор, от който е изваян Давид, се намира навремето в склада на “Опера дел Дуомо”.

Там той лежи захвърлен в продължение на 25 г. след неуспешните опити на двама скулптори – Агостино ди Дучо и Антонио Роселино, които са викнати, за да издялат статуя на цар Давид от него.

Мраморният блок е с ужасно качество, а на всичкото отгоре е и полуразрушен заради провалилите се опити на Ди Дучо и Роселино да се справят с него.

Така двамата скулптори се отказват да изваят Давид не само заради колосалните размери, искани за статуята – над 5 м. височина, а и заради некачествения материал.

Мраморът е пълен с дефекти, наподобяващи шупли, или малки дупчици. По принцип те  са нещо обичайно за мрамора, добиван от скали, но при мраморния материал, предоставен за статуята, те са още повече.

На всичкото отгоре гигантската статуя на гол мъж  трябвало да се опре на много по-тясна основа – само на краката си, а не върху широка и стабилна база.

Така стигайки до краката, двамата скулптори се отказват от начинанието си.

Микеланджело на практика е извикан, за да поправи грешката на други. През 2003 г.,  по време на реставрирането на статуята, се вижда как геният е изпълнил с гипс много от тези шупли.

Микеланджело създава творбата си между 1501 и 1504 г.

Въпреки че е само на 26 г., той вече е изключително популярен заради уникалния си талант във ваенето на мрамор. Нещо повече – на тази възраст той вече е най-известният и най-скъпоплатеният скулптор на своето време.

Когато скулпторът започва творението си, той като че ли носи вътре в себе си някакво мистично упование, че фигурата на Давид вече съществува вътре в мраморния блок.

Изследвайки суровия материал, “преслушвайки” го старателно, той сякаш чува и вижда къде точно и в какво положение стои Давид вътре в него.

Така пласт по пласт, сантиметър по сантиметър, след упорита 4-годишна работа Микеланджело просто “освобождава” Давид от мраморния му затвор.

Микеланджело пресъздава библейския герой в момент, в който той се подготвя да се изправи срещу Голиат.

Специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Перуджино, Липи, Гирландайо, Пиеро ди Козимо, се събира, за да реши къде точно да постави статуята.

Филипино Липи предлага тя да стои до портата на Палацо Векио на Пиаца дел Синьория.

Леонардо да Винчи обаче предлага тя да седи до стената на ложата в сградата и да бъде поставена в ниша, “за да не пречи на официалните церемонии”.

Хипотезата на историците е, че Леонардо иска по-маргинална локация за статуята, за да не може да бъде оценена в пълния й блясък. Открай време отношенията между двамата гении са белязани от непрекъснати полемики и завист.

Леонардо критикува стила на Микеланджело заради “анатомичните му екцесии”.

В крайна сметка комисията приема становището на Филипино Липи и поставя статуята на открито пред Палацо Векио, за да могат всички да й се възхищават в целия й блясък.

40 души са ангажирани в пренасянето на статуята, продължило 4 дни.

За творбата си Микеланджело е заплатен с 400 фиорини (една златна монета фиорино тежи 3,54 г. и е 24 карата).

През 1872 г. обаче заради лошото състояние, в което се намира изложената на открито статуя, се решава тя да бъде преместена в Галерията на Академията. Там тя остава затворена за хорските очи за 9 г., или  по време на изграждането на трибуната на галерията. Едва после е открита отново за посещения.

Статуята се смята открай време за идеал на мъжката красота в изкуството, за перфектността в най-висшата й форма. По подобен начин се смята за идеал на женската красота “Венера” на Ботичели.

Експертите по изкуство определят Давид за най-красивия шедьовър на изкуството, създаден досега.

ВИЖ ОЩЕ

Гениалният Микеланджело

Във Флоренция за 2 дни

Площадът на Микеланджело

И големите художници на Ренесанса са си правили селфи

Че и гениите в изкуството са обичали да си правят селфи, е повече от сигурно.

Но кой знае какво щяха да оставят на поколенията Леонардо, Микеланджело и Рафаело, ако вместо с бои и четки бяха въоръжени с айфони? И без тях обаче автопортретите им достигат стотици милиони “потребители”.

В течение на вековете селфитата на Великите, каквито са си в действителност автопортретите на творците от Италианския ренесанс, омайват толкова хора по света, колкото никоя съвременна автоснимка с помощта на интернет не е в състояние да направи.

Леонардо като дългокос старец

Автопортретът на Леонардо да Винчи спокойно може да се сметне за бащата на съвременното селфи. Геният от тосканското селце Винчи се “щраква” с молив от хематит (червен минерал) върху хартия с размери 33,5 на 21,6 см чак на 63-годишна възраст, или през 1515 г.

Това е последният период от живота му, който той прекарва във Франция. Въпреки че днес с помощта на пластичната хирургия и с услугите на фотошопа един мъж на тази възраст би могъл да изглежда почти като син на изобразения на рисунката, Леонардо предпочита да се представи като старец .

Той е побелял, с дълги коси и брада, а темето му е плешиво. Погледът му е намръщен, а изражението му сериозно, почти намусено. Белезите на възрастта направо крещят от рисунката. Подчертават ги и надлъжните бръчки – на челото, около очите и в долната част на бузите.
Автопортретът на Леонардо да Винчи се пази в Кралската библиотека на Торино.

На всичкото отгоре селфито изглежда като недовършено в горната си част – за да подчертае плешивото си теме, художникът го щрихира само с няколко линии. Автопортретът на Леонардо, който спокойно може да се нарече най-известното селфи за всички времена, се пази в Кралската библиотека на Торино.

Заедно с други произведения то е купено от крал Карл Алберт през 1839 г.

Микеланджело като грозноват светец

Геният Микеланджело Буонароти увековечава стотици лица в шедьоврите си.

За да “снима” себе си обаче, избира извънредно екцентричен начин – сред героите, изобразени в сцените на Страшния съд в Сикстинската капела. Уникалният автопортрет на Микеландежело е разпознат съвсем случайно – това прави през 1923 г. калабрийският лекар Франческо Ла Кава.

Вглеждайки се в лицата на 391-та фигури, заемащи повърхност от 200 кв. м, той направо изтръпва, когато осъзнава, че свети Вартоломей – това е Микеланджело. Възседналият облак светец гледа към Исус Христос и държи одраната си кожа – това е като алегория на греха, който е смъкнал от себе си.

Лицето на Вартоломей, т.е. на Микеланджело, изглежда като деформирано заради съзнателно търсения оптически ефект за гледащите от ниско към високо. То се вижда в нормален вид само ако се застане в една строго определена точка.
Микеланджело се увековечава като свети Вартоломей в сцена на Страшния съд в Сикстинската капела.

Съществува обаче и друго предполагаемо селфи на художника – направеният вероятно през 1545 г. мраморен горелеф с диаметър 36 см. Тогава Микеланджело е на 70 г. За пръв път за този предполагаем автопортрет на гения пише през 1999 г. в Ню Йорк известният критик на изкуството от Колумбийския университет проф. Джеймс Бек. Творбата е изложена пред публика за пръв път през 2011 г. в родното селище на гения Капрезе в Тоскана.

СЛЕДВА

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Микеланджело не искал да рисува Сикстинската капела

Със сигурност всеки, който е идвал в Рим, се е снимал на фона на площад „Венеция“ или пък на граничещите с него Фори Империали.

Колко обаче са туристите, които знаят, че точно между тези две забележителности в сърцето на Вечния град преди малко повече от 450 г. умира геният Микеланджело?
Малцина са и онези, които подозират, че геният сътворява шедьовъра си „Пиета“ – днес в базиликата „Свети Петър“ – когато е едва на 22 г. На тази възраст много от днешните младежи нямат дори идея какво искат да правят в живота си.

Микеланджело Буонароти се ражда през 1475 г. в тосканското селце Капрезе и издъхва в малък римски апартамент на улица „Мачел де Кови“ през 1564 г., или малко преди да навърши 89 г. За онези времена, когато средният живот продължава около 35 г., това е все едно днес да умреш на 110 г.
В началото на миналия век обаче римската улица на Микеланджело е заличена, за да бъде изграден Олтарът на родината, който днес се издига величествено на това място. Малка възпоменателна табела напомня, че там е бил домът, „осветен от пребиваването и от смъртта на божествения Микеланджело“.

Именно в тази къща геният работи до последно, но без да довърши, върху една от най-драматичните си и новаторски творби „Пиета Ронданини“.
Въпреки че последните 30 г. от живота си Микеланджело прекарва в Рим, където създава и най-големите си шедьоври, неговите тленни останки са преместени в Тоскана, където е роден. В крайна сметка Флоренция се преборва да приюти гроба му в собствената си базилика „Санта Кроче“.

В монументална гробница, проектирана от художника и историка на изкуството Джорджо Вазари, почиват тленните останки на гения. Три плачещи фигури в нея символизират изобразителното изкуство, скулптурата и архитектурата, в които Микеланджело оставя отечатъка си завинаги.
Днес всички, говорейки за Леонардо да Винчи, са категорични, че най-големият му шедьовър е “Мона Лиза“. При Микеланджело обаче това е трудно да се определи.

Дали най-съвършена е статуята  “Пиета“, “Мойсей”, или  “Давид“? Или пък е “Страшният съд“ в Сикстинската капела?

За никого днес не е тайна, че зад изключителния талант на скулптора и художника Буонароти е стоял неудържим и буен характер, в който са съжителствали едновременно и с огнена сила любов и ярост, придържане към правилата и антиконформизъм.

Микеланджело се люшка непрекъснато между желанието си за независимост и между зависимостта си от поръчителите на шедьоврите му.
Сред тях са от флорентинската фамилия Медичи до най-различни кардинали и папи като Юлий II, Лъв X, Климент VII, Павел III.
Микеланджело е изключително търсен творец и за разлика от много други негови съвременници той познава славата и признанието на гениалността си още приживе.
Нещо повече – Микеланджело е толкова уверен в таланта и в способностите си, че дори решава сам да стане предприемач и импресарио на собственото си изкуство. А за онази епоха това е нещо изключително рядко.

Микеланджело купува сам и блокове мрамор – дори и без наличието на поръчки за творби, тъй като е 100 % сигурен, че те няма да останат без клиенти.
Скулптурата „Пиета“, която днес се намира в базиликата „Свети Петър“, е
първият шедьовър, направен от мрамор от Карара – той ще стане и любимият материал на твореца. Още след като сътворява високата 1,74 м. статуя на Дева Мария, която държи в ръцете си току-що сваления от кръста Исус, става ясно за всички, че в случая се касае за изключителен талант. Затова веднага след това, през 1501 г. във Флоренция младежът Микеланджело получава поръчка да реализира и статуята на Давид.
Божествено красивият Давид грабва сърцата на всички флорентинци и се превръща веднага в символа на града.

За да решат къде точно да поставят перфектната статуя, те организират специална комисия – в нея участват най-големите артисти по онова време, вкл. Леонардо да Винчи, Гирландайо и Перуджино. Най-достойно място се оказва пулсиращата Пиаца дела Синьория в центъра на града.

С течение на времето обаче статуята рискува да понесе щети – затова е преместена през 1873 г. във вътрешността на Галерията на Академията, заради което се налага да се модифицира самата галерия.

През 1910 г. пък на Пиаца дела Синьория е поставено идеално реализираното копие на статуята, което може да се види и в момента.
Изключително реалистичната и изразителна скулптура на Микеланджело е сферата, в която той се чувства най-силен. Той плува много повече в свои води, когато отнема материал (от мрамора), отколкото когато нанася (боя върху платното).
Това изглежда странно, и дори – парадоксално, тъй като именно несигурният в способностите си с четките и боите Микеланджело изрисува стотици кв.м.от стените на Сикстинската капела.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

И големите художници на Ренесанса са си правили селфи

Че и гениите в изкуството са обичали да си правят селфи, е повече от сигурно.

Но кой знае какво щяха да оставят на поколенията Леонардо, Микеланджело и Рафаело, ако вместо с бои и четки бяха въоръжени с айфони? И без тях обаче автопортретите им достигат стотици милиони “потребители”.

В течение на вековете селфитата на Великите, каквито са си в действителност автопортретите на творците от Италианския ренесанс, омайват толкова хора по света, колкото никоя съвременна автоснимка с помощта на интернет не е в състояние да направи.

Леонардо като дългокос старец

Автопортретът на Леонардо да Винчи спокойно може да се сметне за бащата на съвременното селфи. Геният от тосканското селце Винчи се “щраква” с молив от хематит (червен минерал) върху хартия с размери 33,5 на 21,6 см чак на 63-годишна възраст, или през 1515 г.

Това е последният период от живота му, който той прекарва във Франция. Въпреки че днес с помощта на пластичната хирургия и с услугите на фотошопа един мъж на тази възраст би могъл да изглежда почти като син на изобразения на рисунката, Леонардо предпочита да се представи като старец .

Той е побелял, с дълги коси и брада, а темето му е плешиво. Погледът му е намръщен, а изражението му сериозно, почти намусено. Белезите на възрастта направо крещят от рисунката. Подчертават ги и надлъжните бръчки – на челото, около очите и в долната част на бузите.
Автопортретът на Леонардо да Винчи се пази в Кралската библиотека на Торино.

На всичкото отгоре селфито изглежда като недовършено в горната си част – за да подчертае плешивото си теме, художникът го щрихира само с няколко линии. Автопортретът на Леонардо, който спокойно може да се нарече най-известното селфи за всички времена, се пази в Кралската библиотека на Торино.

Заедно с други произведения то е купено от крал Карл Алберт през 1839 г.

Микеланджело като грозноват светец

Геният Микеланджело Буонароти увековечава стотици лица в шедьоврите си.

За да “снима” себе си обаче, избира извънредно екцентричен начин – сред героите, изобразени в сцените на Страшния съд в Сикстинската капела. Уникалният автопортрет на Микеландежело е разпознат съвсем случайно – това прави през 1923 г. калабрийският лекар Франческо Ла Кава.

Вглеждайки се в лицата на 391-та фигури, заемащи повърхност от 200 кв. м, той направо изтръпва, когато осъзнава, че свети Вартоломей – това е Микеланджело. Възседналият облак светец гледа към Исус Христос и държи одраната си кожа – това е като алегория на греха, който е смъкнал от себе си.

Лицето на Вартоломей, т.е. на Микеланджело, изглежда като деформирано заради съзнателно търсения оптически ефект за гледащите от ниско към високо. То се вижда в нормален вид само ако се застане в една строго определена точка.
Микеланджело се увековечава като свети Вартоломей в сцена на Страшния съд в Сикстинската капела.

Съществува обаче и друго предполагаемо селфи на художника – направеният вероятно през 1545 г. мраморен горелеф с диаметър 36 см. Тогава Микеланджело е на 70 г. За пръв път за този предполагаем автопортрет на гения пише през 1999 г. в Ню Йорк известният критик на изкуството от Колумбийския университет проф. Джеймс Бек. Творбата е изложена пред публика за пръв път през 2011 г. в родното селище на гения Капрезе в Тоскана.

СЛЕДВА

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Виж втора част