Пещерните жилища на Матера са под протекцията на ЮНЕСКО от 1993 г.

Матера е едно от най-античните селища в света. В нея природата и човекът моделират скали и територия от праисторически времена, издълбавайки в скалите пещери, които след това се превръщат в подслони, обори, кошари, маслобойни, домове, цистерни, църкви.

С изкопания материал след това се строят сгради на стъпаловидни нива и се свързват със стълбища.

Те минават над пещерите, създава се и система за събиране на дъждовната вода. Така се раждат двата пещерни квартала – Кавеозо ,на юг, и Баризано, на север. Заедно с централния квартал Чивита те заемат 36 хектара.

В тази пещерна реалност хората живеят до 1952 г. Тогава със специален закон правителството изнася 15 000 обитатели на пещерните жилища «саси» и ги пренася в нови квартали.

През 1986 г. с нов закон се започва тоталното реструктуриране на старите квартали. Раждат се уникални музеи, галерии, хотели, ресторанти. През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Саси ди Матера, Пещерните жилища на Матера, за световно културно наследство.

1.Матера не е град за селфи туристи, а за хора със задълбочени интереси в историята и културата.

До Матера не се прескача набързо, колкото да се щракне снимка и след това да се продължи към друга дестинация.

Това е така, защото идването до града е сложно и дълго, ако пътувате с кола, влак или автобус от който и да е град на Италия (от Рим например са близо 6 часа).

Затова тук пристигат наистина заинтересовани от Матера хора. Из града няма да видите тълпи от нискотарифни туристи.

Придвижването до Матера от София е много по-кратко – един час със самолет до летището на Бари, и един час с кола под наем до Матера, която е на 60 км.
2.Матера е най-сигурният град в Италия.

Тук престъпността е най-ниска, затова открай време Матера е в дъното на класацията по брой престъпления от общ характер, която се оглавява от Милано, Болоня, Римини, Торино и Рим.

Как се обяснява съществуването на подобен остров на спокойствието в Юга, пропит от мафия?

Някои казват, че е заради незаинтересоваността й от бедните градове, други пък твърдят, че престъпността е правопропорционална на масовия туризъм в тях.
3.Матера е един от най-бедните градове в Италия.

Средният БВП на глава от населението е 13 000 евро (в Милано например е 37 000 евро).

Въпреки това не виждате бедност из Матера – няма клошари, просяци или шляещи се имигранти, навсякъде е чисто, а сградите изглеждат като току-що реставрирани. Центърът е пълен със скъпи бутици.

Заведенията са изненадващо приятни, тъй като комбинират нови тенденции с исторически дадености. Перфектно реновирани каменни жилища са красиви места за музика и аперитиви.
4.Матера е сред общините с най-голяма повърхност в Италия.

Звучи парадоксално, но със своите 392 кв.км.територия Матера може да побере в периметъра си Торино и Милано.

Въпреки че има малко над 60 000 жители, улиците на града са оживени всеки ден от седмицата.

В историческия център, разположен вертикално, разстоянията се мерят не в километри, а в стъпала.

Ако попитате местен колко е разстоянието от едно място до друго, той може да ви отговори, че е 40 или 140 стъпала.
5.Матера е град на бавния туризъм, при който се харчат повече пари.

Тук е пълно с малки и изискани структури за богати туристи.

Катерейки се из града, се натъквате на пет и четиризвездни хотелчета, както и на много спа центрове, издълбани в пещерните жилища.

В идеално реставрирани масерии (местните ферми) отпреди няколко века двойната стая може да струва 600 евро на вечер, но предлага уникален лукс.

За периода 2010 -2017 г. броят нощувки в Матера е скочил със 176%, което е рекорд в Италия.

През последните 7 г.броят туристи е нарастнал със 152%.
6.Как да стигнем до Матера?
Матера не е свързана с Националните италиански железници, а Базиликата е единствената италианска област без летище. До края на 2018 г. трябваше да бъде готова гарата на Апуло-луканските железници.

Удвоява се и регионалната жп линия от Бари до Матера, чрез която разстоянието между двата града ще се взема за 58 мин.
От София до Матера може да се стигне със самолет София-Бари. След това с автобус, регионален влак или кола под наем до Матера (60 км).
От италианските градове – със самолет или влак до Бари, а оттам с регионалните жп линии, автобус или кола под наем до Матера.

С кола от северните градове – по магистралата А1 или А30 до Потенца, а след това – по държавния път Базентана.
7.Къде да отседнем?
В Матера хотелите не са много, но има 386 структури от типа „Bed and Breakfast” и 325 ваканционни къщи и апартаменти.

Има цени за всички джобове – общото при всички тях е високото качество на предлаганите услуги.

Заради архитектониката на града много от туристическите структури са в исторически сгради или пещери.
8.Как да видим Матера през 2019?
На 19.1.2019 е официалното откриване на годината, в която Матера ще бъде европейска столица на културата заедно с Пловдив.

На тази дата 2019 музиканти от Европа ще огласят италианската община.

Те ще бъдат част от 27 групи от ЕС и на 27 от област Базиликата. Стартът на всеки посетител ще бъде от Кава дел Соле, Скалната кариера на слънцето, която се намира на няколко км от града.

Там ще има сцени на открито и закрито, където ще се провеждат всички спектакли- всеки е предназначен за максимум 500 души. Оттам ще тръгват и автобуси, които ще извозват до сърцето на Матера.
„Матера 2019” няма да остави след себе си нови инфраструктури и сгради, както стана при предишни културни столици.

Тя ще ви даде единствено емоции и възможността да създавате култура „с ръцете си”.

Идеята на фондация „Матера-Базиликата 2019”, чийто директор е Паоло Вери, е да не бъдете зрител, а участник във всичко, което ще се случи в града.

Ако решите да посетите Матера през 2019, ще го направите, не за да се възхитите от красотата на Матера, а за да създадете и вие нещо в нея.

Веднъж пристигнали в града, няма да бъдете туристи, а ще станете временни граждани на общината.

Това ще стане с помощтта на временен паспорт от 19 евро. Той ви дава право да участвате в 5 събития дневно и задължението да оставите предмет, свързан с култура – например книга.

Ако не носите, ще трябва да я купите и да я подарите на града.
Над 300 събития са програмирани в рамките на 48 седмици. Всички спектакли и културни събития се въртят около пет теми – „Корени и пътища”, „Непрекъснатост и скъсване”, “Минало бъдеще», „Утопии и антиутопии”, „Размисли и връзки”. „Матера 2019” разполага за всичко това с бюджет от 48 млн.евро.
9.Какво е посланието на „Матера 2019”?
Един южен италиански град преобръща наопаки парадигмата на примирението и на вечно оплакващия се Юг. Отправя предизвикателство към бъдещето чрез младите и чрез културата като фактор за развитие. 2019 г.не е крайна цел, а начална точка за Матера.

ВИЖ ОЩЕ

Тратория, остерия или ресторант?

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Всичко за гондолиерите на Венеция

10 неща за италианците

Прочида – слънчевият остров

 

 

 

 

Трулите на Алберобело в Пулия са под закрилата на ЮНЕСКО

Пулия е прекрасна по всяко време на годината. Из нея може да пътувате и без маршрут – където и да се озовете, ще се насладите на прекрасни селца, на пейзажи с маслинови гори и на калейдоскоп от цветове.

Яркосиньото море е в прелестен микс със зелената природа и с белите цветове на къщите.

Очарователни са и трулите в долината Итрия. Алберобело – градът на трулите, е диамантът на Пулия.

Ако днес човечеството разполага с културно-историческото бижу Алберобело и с неговите трули (trulli), това се дължи на първия недобросъвестен данъкоплатец в Италия.

За такъв се смята местният феодал Акуавива, живял през XVI в.

Той измисля уникална система за неплащане на данъци на краля. Пуска слух сред селяните си, че раздава даром земи на онези, които сами си застроят жилища.

Условието е те да бъдат вдигнати по точно определен метод – на практика постройките били издигани спираловидно от варовиков камък без никакъв споечен материал и вместо покрив имали конус.

Тази „иновативна“ система на строителство обаче целяла едно нещо – постройките изобщо не били обявявани пред краля, защото в противен случай феодалът трябвало да му плаща данък жилища.

Когато обаче достигнел слух, че данъчни идват на проверка, трулите били бутани за часове.

По онова време те дори не били наричани трули. Терминът „труло“, идващ от гръцката дума tholos, или купол, бил измислен по-късно.Днес само в Алберобело има около 1500 трули, но колко са те из цялата долина Итрия, не се води статистика.

Много от тях са превърнати в комфортни къщи или луксозни хотели – реставрирането им се финансира с европейски фондове.

Всеки конус, наподобяващ рог, на практика съответства на една стая.Един тристаен „апартамент“ с три конуса струва от порядъка на 100 хиляди евро, но всяко труло си е истинска инвестиция като се има предвид огромния поток от туристи от цял свят.

Изключително любопитно за разглеждане е т.нар. Върховно труло в центъра на Алберобело.

То е с 12 конуса и разполага дори с вътрешен двор с градина.

Всяко труло разполага със собствена „водопроводна“ система – като такава се смята кладенецът му, в който се събирала дъждовната вода от улеите на трулото.

В спалнята на Върховното труло още може да се види и уринаторът, който навремето присъствал във всяко труло.

Всяка сутрин отвън минавали тогавашните „комунални“ служби, за да съберат органичните отпадъци.

За разлика от Алберобело например в близкия град Матера всички човешки нужди се извършвали на открито пред каменните жилища, затова и процъфтявали епидемиите.

ВИЖ ОЩЕ

9 факта за Матера, които ще ви изненадат

Белите градове на Пулия

Имението на папата в Кастел Гандолфо

Матера е Европейска столица на културата-2019 заедно с Пловдив

Градът на камъните, известен и като италианския Холивуд заради естествените си декори за филми с библейска тематика, е като величествена катедрала в пустинята. Той смайва с перфектна симбиоза от архитектура и природа, но стъписва и заради друго. Матера е единственият град провинция в Италия (нещо като бившите окръзи в България) без собствена железница.

До Матера  влакове на Националните жп линии не стигат. На всичкото отгоре Матера се намира в Базиликата, която пък е единствената област в Италия без собствено летище.

Затова и мнозина се запитаха веднага след провъзгласяването през октомври 2014 г. на Матера за културна столица – как милионите туристи от цял свят, които посещават всяка година културните столици на Европа, ще достигнат до града на камъните?

И въпреки това градът, който е под закрилата на ЮНЕСКО като културен паметник със световно значение, привлича открай време много туристи, които не се спират пред трудностите около достигането му. А според предвижданията към 60-хилядния град през 2019 г. ще потекат стотици хиляди туристи.

 

В действителност спирка “Матера” , на няколко километра от центъра на града, съществува и тя е цялата от камък. Има и дълъг 29 км циментен път, който минава пред криптата, опасва хълмовете наоколо, пресича цялата долина Базенто и навлиза в тунел, дълъг 11 км под местността Манферана. Всичко това обаче стои в подобно положение от 1986 г., когато Държавните железници на Италия си дават сметка, че не са в състояние да свържат Матера с Неапол. Вина за това имат както зле преценените инженерни проекти, затруднени от глинестите терени и подземните газове, така и от факта, че една след друга фалират всички фирми, които се заемат с изпълнението им.

Според Държавните железници ще бъдат необходими поне още 150 млн. евро, за да се завърши проектът, но няма откъде да ги вземат. Организационният комитет за Матера 2019 вече дори не се интересува от този проект. За сметка на това е заложил в програмата си инвестиции в инфраструктурата, като ще удвои пътните ленти, водещи от Бари към Матера.

Друг проект е свързан с директните автобусни връзки от летището на Бари (център на област Пулия) до Матера. В момента те са 3 на ден, но се предвижда да станат 15 и да стигат до Града на камъните за 50 минути.

Друг начин да се достигне до Матера е чрез старите дизелови вагончета “Фиат”, които идват от Бари, лъкатушейки сред маслинени и бадемови дървета по коловози от 1915 г.

Трудно е да си представим обаче как с тях ще бъдат превозени милиони туристи. В момента има 13 подобни вагона и за изминаването на 70 км разстояние с 15 спирки по пътя са им необходими 100 минути. Повечето пътници седят по пода или пък са прави. Пътуването с тях е като връщане във времето – дори плащането на билетите (9,90 евро отиване и връщане) не може да стане нито чрез банкомат, нито с кредитна карта, а само кеш.

От град Потенца, център на област Базиликата, достигането до Матера е още по-проблематично – с автобус, който трябва да се смени 4 пъти, отиват 3 часа и 55 минути.

Затова и мнозина се питат как Европа ще бъде заведена до европейската столица на културата през 2019 г.

Въпреки това Матера, която спечели надпреварата с другите италиански конкуренти за културна столица с мотото Open The Future (“Отвори бъдещето”), разполага с конкретен план за 2019 г. А според него превръщането ѝ в културна столица ще струва 52 млн. евро.

Градът на камъните, смятан едно време за “срама на Италия” заради окаяното положение на каменните пещери, които са служели за жилища, смята да се реваншира достойно.

Въпросът е обаче не какво е представлявал, а как ще се промени и в какви дрехи ще се облече за 2019 г. Идеята е Матера да се превърне в огромна сцена на открито, която да домакинства на всякакви инициативи – спектакли, пърформанси и др. Той ще стане нещо като нова концепция за музей и отворено училище по дизайн. Ще извади на бял свят и проекта на световноизвестния архитект Ренцо Пиано от 1984 г. “Арката на Прометей”, свързана с подвижен театър.

За всичко онова, в което ще се превърне Матера, ще отговаря Джозеф Грима, артистичният директор на Матера 2019 г. Роденият през 1977 г. в Авиньон архитект днес живее в Генуа и е един от художествените директори на Чикагското биенале на архитектурата Той смята да заложи на програма от нискотарифни проекти, които ще преосмислят и покажат по нов начин урбанистиката на града.
Матера е бил обект на унижения в миналото си, затова сега ще опита да се реваншира, смята Грима.

Първият проект за Матера 2019 г. е свързан с Open Design School – това няма да бъде педагогическа институция, а нещо като хоризонтален модел, който ще е обърнат към всички изкуства като театър, кино, балет, архитектура.

Вторият проект е свързан със създаването на нов тип музей – вместо да купува постоянни колекции, той ще се превърне в епицентър на регионална мрежа, която ще го захранва с всички музейни архиви в областта. Много често те остават скрити за очите на публиката. В Матера обаче ще се видят от всички.

Какво да видим в Матера

Матера се намира на 45 км от най-близките плажове.

Градът има девет хилядолетия история зад гърба си. Населението, което го е обитавало през вековете, е издълбало жилищата си директно в скалите и пещерите. През 50-те години на миналия век жителите на Матера са изкарани от домовете пещери заради окаяното им състояние. Бившият комунистически лидер Палмиро Толиати нарича Матера “срам за Италия”. Дълги години градът е символ на изостаналост, разруха, мизерия и невежество. Едва през 80-те години стартира мощна кампания за културното трансформиране на града, в която са въвлечени много интелектуалци и артисти.

Прелестен е “Ил Дуомо” от XIII в., изграден в романски стил. Изцяло реставрираната катедрала се издига величествено върху хълма на Чивита, където за пръв път навремето са се заселили хора. Заслужава да се видят и други черкви в историческия център като “Сан Джовани Батиста” и “Сан Доменико”. Красиви са и църквите в бароков стил “Сан Франческо д’Асизи” и “Санта Киара”, както и Палацо Ланфранки, изграден в края на XVII век.

Най-голямата прелест са обаче т.нар. Саси ди Матера, каменните пещери на Матера, обявени за културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО през 1993 г.

На практика това е произведение на изкуството, в чието сътворяване са участвали от каменната ера до днес хиляди творци. Целта им била да използват за живот онова, което им е предлагала природата.

Градчето от камънаци се състои от различни зони – Сасо Кавеозо, Сасо Баризано и Чивита. През който и сезон да отидете в Матера, спектакълът ви е осигурен. През пролетта и лятото камъните придобиват средиземноморско-пустинни тоналности. През есента и зимата пък стават сиво-кафява красота. Всичко това – на фона на мрачно небе, което придава на града романтично-меланхоличен вид.
Хлябът от Матера е древен специалитет на града и се добива от брашно от твърда пшеница.

Холивудските декори

Открай време Матера е известен като естествена сценография за много филми с библейски сюжети. Над 40 киноленти са снимани тук, включително “Страстите Христови” на Мел Гибсън с Христо Живков и Христо Шопов.

Първи разбира поезията на камъните обаче Пиер Паоло Пазолини – през 1964 г. в творбата си “Евангелието на Матея” той изкрещява, че изпразвайки града, се извършва престъпление и че напротив, земята на Матера е неустоимо красива.

Холивудските продукции, които потичат към града, го превръщат в модна туристическа дестинация. Така каменните жилища, които навремето комунистите искат да заличат, стават мотор на местната икономика и осигуряват работа чрез киното за много от местните жители и собственици на хотели и ресторанти.

Над 80 магазини и хотели са приютени днес в каменните помещения. Много от едновремешните жилища от туф, издълбани между XIII и XIV в. , също се реставрират. Привлекателни за туристите са и скалните църкви, приютявали латински и гръцки монаси, прогонени от Изтока. Величествени са и клисурите на Матера, дълги 18 км. В миналото Матера е принадлежал към териториите на Древна Гърция, а после става римска колония.

Материалът е публикуван във в.”24 часа” през 2015 г.