Калката е от онези места, в които се влюбваш веднага. Всичко в него е странно, загадъчно и особено. Веднага си даваш сметка, че това не е „нормално“ село, без обаче да разбереш защо.
Тук всичко е очарователно – стените на къщите, които преливат от охра до тухлено червено, цветята, които красят олющените стълбища и прозорци, туфът, в който е издялано селото, заведенията, редуващи от средновековен до модерен стил.

Калката е малко средновековно селище (borgo), на 30-ина километра северно от Рим. До него може да се стигне с кола по пътя Касия (Cassia) или пък по Фламиния (Flaminia).
Наближавайки я, Calcata се изправя пред вас като приказно видение – така изглежда селото, което е издялано в скала от туф, наподобяваща полуостров в морето.
Със сигурност Калката е била обитавана още в праисторически времена, а след това в нея се заселват фалиските, за които се смята, че са с още по-древен произход от етруските.

След VIII в. на практика фалиските населяват цялата зона на Туша Тиберина (Tuscia Tiberina), която се намира в Лацио северно от Рим.
Първата изненада, която ви очаква, наближавайки Калката, са скалните пещери – те ви посрещат още на виещия се към нея път. От някои от тях долитат дори звуци на музикални банди, които репетират. Други пък са превърнати в складове.
Малко преди тях пък е паркът Трея (Treja), който е перфектното място за кратък неделен трекинг.

След като през Калката се изнизват различни знатни фамилии, тази на Ангуилара в крайна сметка оставя най-трайно следи и дори си издига замък.
След 30-те години на XIX в. Калката започва постепенно да се обезлюдява заради честите срутвания на жилищата, направени от туф.
Все по-често наричат Калката „умиращото селище“, така както наричат и друго средновековно борго в Лацио – Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).
Именно този западащ вид и рушащите се къщи обаче й придават неустоим и особен чар. В Калката има нещо сюреално – тя наподобява призрак, облечен в артистични дрехи. Излъчва мистика и езотеризъм.

Казват, че все още в някои къщи на селото се извършват езотерични и астрални култови обреди, както едно време.
Странното е, че на пръв поглед Калката има средновековен вид.
Обикаляйки из нея обаче се натъквате непрекъснато на елементи с неопределена атмосфера и произход, както и на архитектоника с неясни контури.
Някои от къщите дори са украсени с индийски декорации. Всичко е в стил fantasy.
През миналия век Калката става любимо място на много интелектуалци, художници и въобще – на хора с артистични души.
Те се влюбват в малкото село и започват да се заселват един по един в него не само за да творят, а и за да живеят.

Тук може да видите не само италианци, а и норвежци, шведи и др., които са станали част от местното население.
Разхождайки се из Калката, чувствате как нещо артистично витае във въздуха.
Пълно е и с малки занаятчийски ателиета и магазини, които насищат колоритно и без това очарователната атмосфера.
Изборът на заведение, бар или малък ресторант, където да седнете за обед или аперитив, е извънредно труден – разнообразието е голямо. Някои от заведенията са издялани в самите скали от туф.
Калката е идеалният вариант да видиш нещо коренно различно и мистично само на 30 км. от Рим.