Какво да видим в Рим за 3 дни

Рим не е от градовете, които могат да “се разлистят” по диагонал и за 3 дни.

И от 20 г.да живеете тук, пак ще го откривате и преоткривате буквално всеки ден. В Рим красотата дебне отвсякъде и навсякъде.

Ако въпреки всичко разполагате само с 3 дни, и на всичкото отгоре идвате тук за първи път, ето един примерен план за вашата екскурзия.

ПЪРВИ ДЕН

Още сте свежи и пълни със сили и ентусиазъм да обикаляте и гледате – затова започнете от Ватикана и Ватиканските музеи.

Начална точка на вашия маршрут рано сутринта е  спирката Ottaviano-San Pietro на метро линия А.

Излишно е да напомняме, че е необходимо да сте с удобни обувки и прилично облечени (никакви голи гърбове или миниполи!), или пък в краен случай си носете голям шал, за да се покриете.

Насочете се директно към входа на базиликата “Сан Пиетро”. След като привършите визитата си и след като се насладите и на площада, поемете към входа на Ватиканските музеи.

Ако искате да си спестите опашката, може да си купите билетите онлайн, но това означава комисионна от 4 евро в повече. Музеят е мастодонтски – и да искате, не може да го разгледате подробно, така че подберете само някои зали.

Идете в пинакотеката (Pinacoteca), в музея Pio-Clementino, в галерията на географските карти, в стаите на Рафаело и за десерт – в Сикстинската капела, където са прелестните фрески на Микеланджело.

Като излезете, разходете се по Via della Conciliazione (Виа дела Кончилиационе), която отвежда от площад “Сан Пиетро” към Sant’Angelo (Сант Анджело), папската крепост, издигната през Средновековието върху останките на мавзолея на император Адриан.

На всяка цена вижте La Terrazza dell’Angelo, откъдето се открива красива панорама към града. Ако разполагате с Roma Pass, може да избегнете опашките за влизане в крепостта.

След това преминете по моста Sant’Angelo и се разходете на воля из живописните улички наоколо. Насочете се към Piazza Navona, смятан за най-един от най-красивите площади в света.

Ако искате да опитате хубаво кафе, на две крачки от площада е Piazza Sant’Eustacchio с едноименното кафене.

Върнете се на Навона, пресечете площада в посока на юг, към Corso Vittorio Emanuele и следвайте Via dei Baulari до  Campo dei Fiori, или Цветния площад.Там е прочутата статуя на Джордано Бруно. През деня тук се намира един от най-известните пазари, а вечер е кръстопът за всички, които искат да пият по чашка-две.

ВТОРИ ДЕН

Посветете втория си ден на Античен Рим. Препоръката е да започнете още от рано сутринта, въоръжени с бутилки вода, които може да си пълните винаги от фонтаните и чешмите из града – водата от тях е чиста!

И за Колизея (Colosseo) билетите могат да се купят онлайн, ако не ви се чака по опашки.

Съвсем до Колизея е Arco di Costantino. След това идва ред на Римския Форум   (Foro Romano), който се намира вляво.

Става въпрос за огромен археологически комплекс, който включва форумите, изградени от различни императори между 42 и 112 г.пр.Хр.

Може да се насладите на Фори Империали и от Via Alessandrina до величествената Colonna di Traiano.

Идва ред и на едно малко, но живописно кварталче съвсем до Римския Форум, където е пълно с весели и оживени заведения – Monti.

От Fori Imperiali поемете към Via Cavour и още в началото й се спуснете по Via dei Serpenti.

След като хапнете и пийнете, насочете се към Piazza Venezia и Vittoriano. Роденият през 1885 г. монумент в чест на Обединението на Италия днес е посветен на Незнайния войн.

Изкачете се най-горе с остъкления асансьор, който се намира отстрани – панорамата е великолепна.

Ако краката ви все още държат, трябва да завършите задължителната програма с Капитолийския хълм, където са кметството, Капитолийските музеи (най-старите обществени музеи в света) и площадът на Микеланджело. Хълмът се  намира встрани вдясно на Пиаца Венеция.ТРЕТИ ДЕН

Може да започнете от Испанския площад (Piazza di Spagna), където е и прочутото стълбище, което води до Trinita dei Monti и в чието подножие е известният фонтан La Barcaccia.

Пред площада се намират улиците с едни от най-луксозните бутици – тук е и Via dei Condotti. Разходете се и подишайте от атмосферата им, след което се насочете към Via del Corso, централната улица, която е нещо като гръбнак на центъра.

От нея се стига лесно до Fontana di Trevi, най-големият и най-красивият римски фонтан.

Следваща стъпка в маршрута ви може да бъде Пантеонът – заедно с Колизея това е един от най-важните символи на Рим – той може да се посещава безплатно.Може да завършите с разходка из колоритния стар римски  квартал Трастевере, където е пълно със заведения за всеки джоб.

До него се стига с трамвай 8 от площад “Венеция”.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим безплатно в Рим

На шопинг в Рим

От летище Фиумичино до Рим

Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

Монти е чар и букет от цветове на две крачки от Колизея

Мнозина свързават името Монти (Monti) единствено с премиера, поел Италия в момент, равносилен на корабокрушение.
За римляните обаче това е най-вече името на района, заключен между Римския Форум (Foro Romano) и двете централни улици „Национале“ (Nazionale) и „Кавур“ (Cavour).

Това е най-древният столичен район, в който и днес се съхраняват свидетелства от Древен Рим, Средновековието, Ренесанса и Барока.
Стиловете, преплитащи 2500- годишна история, покоряват всеки, който дойде в „Монти“ за аперитив, вечеря или просто за разходка.

Едновремешните дюкянчета и работилници все още са тук. Ресторанти, барове, типични римски тратории и магазини с артистични колекции превръщат кварталчето в една от най-живописните и пулсиращи зони в центъра на Рим.

Забравете претъпкания с туристи квартал „Трастевере“ (Trastevere), където сигурно сте били при първата си визита в Рим и по чиито улици трудно ще видите римляни.
„Монти“ е букет от цветове, вкусове и аромати. В него се влюбваш от пръв поглед. Особено очарователен е през пролетта, когато е като водопад от цветя.

Седнете на стълбите на фонтана на площад „Мадона дей Монти“ (Madonna dei Monti) – оттам се вижда и Колизея (Colosseo).
Разходете се из улиците, които или се изкачват, или слизат нанякъде. Така най-добре ще се насладите на сградите от различни епохи и стилове. Цветовете на стените – много често избледнели или преливащи в няколко тоналности, са като заря за очите.

Цветя красят много от къщите из тесните улички с павета. В „Монти“ всичко е колоритно.
Не забравяйте да опитате и от неустоимия сладолед на „Фата Моргана“ (Fata Morgana) – магазинът се намира на Пиаца дели Дзингари (Piazza degli Zingari).

ОЩЕ

Виа Маргута

Трастевере

Римското гето

1. Колизеят, или Амфитеатърът на Флавиите (Amphiteatrum Flavium), е символът на Вечния град и от 1980 г. е под протекцията на ЮНЕСКО. Гратис може да се посети всяка първа неделя от месеца.

2. Базиликата „Свети Петър“ (San Pietro) е построена по инициатива на папа Юлий II между 1506 и 1626 г. Тя е издигната на мястото на предишна базилика, построена там по волята на император Константин I. Колонадата на площада е шедьовър на Бернини – полукръгът символизира ръцете на Църквата, които обгръщат цялото човечество. На Бернини са и 140-те статуи върху колонадата. В базиликата пък се намира шедьовърът на Микеланджело Буонароти „Пиета“ – единствената творба с автограф от гения. Базиликата може да се посети гратис.

3. Ватиканските музеи (Musei Vaticani) – разположени са във вътрешността на Ватикана и съдържат една от най-ценните колекции от произведения на изкуството в света. Тя е събирана в продължение на векове от различни папи. Сикстинската капела и папските апартаменти са с фрески на Микеланджело и Рафаело. Ватиканските музеи могат да се видят гратис всяка последна неделя от месеца.

4. Пантеонът (Pantheon) е изграден между 118 и 125 г. сл.Хр. Той е издигнат като храм, посветен на всички божества. Вписва се в перфектна сфера с височина, равна на диаметъра му. Днес в него са погребани кралете на Италия – Виктор Емануил II, Умберто I, Маргерита Савойска. Характерният купол, който завършва с т.нар.oculus, е единственият пункт с диаметър 9 м., от който влиза светлина. Според легендата въпреки отвора дъждът не прониква във вътрешността. В действителност вали и вътре в Пантеона, но водата се поема от 22 почти невидими отвора върху пода.
Пантеонът може да се види гратис по всяко време.

5. Устата на истината (Bocca della Verità) – тя се намира на стената на портата на църквата Santa Maria in Cosmedin и е един от символите на Рим, който трябва не само да се види, а и да се пипне. Реализирана е през 1632 г. и изобразява мъжко лице с отвори вместо уста, нос и очи. Творбата е обект на много легенди, сред които и тази, че за всеки, който си пъхнел ръката в устата, тя се произнасяла дали е добър или лош. В действителност Устата на Истината служела за чешма или фонтан преди да бъде поставена на портата на църквата.

6. Всички известни площади в историческия център могат да се видят гратис – Испанският площад (Piazza di Spagna), Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo), Пиаца Навона (Piazza Navona), Цветният площад (Campo dè Fiori). Гратис може да се види и фонтанът „Треви“ (Fontana di Trevi).

7. Паркът „Вила Боргезе“ (Villa Borghese) е задължителен етап в маршрута ви и се намира в центъра. Това е третият най-голям парк в Рим. Името му идва от факта, че е бил първата резиденция на кардинал Шипионе Боргезе.

Il Colosseo блесна като нов след реставрацията си

За пръв път в новите си дрехи Колизеят (Il Colosseo) бе представен пред публика на Великден. Тирантите му  вече ги няма – това могат да видят всички туристи и римляни, които минават покрай него.

Амфитеатърът на Флавиите, както е оригиналното му наименование, лъсна след първата част от пластичната му операция.
Започналата през юли 2013 г.реставрация приключи в първата си фаза. Тя обхваща вънншата част на Колизея и струва 6,5 млн.евро. Тези средства са част от общата сума от 25 млн.евро за цялостната реставрация. Спонсор на операцията е Диего дела Вале, собственик на групировката за обувки Tod’s.
Въпреки че амфитеатърът отвън е като нов, вътрешните му части контрастират рязко със замърсените си и сивкави цветове.
Втората фаза в реставрацията е свързана с вътрешните порти, разположени по цялата обиколка на амфитеатъра.

Но как се реставрира паметник от рода на Колизея?
Реставрацията започна с биоцидно третиране на външните стени. Биоцидните продукти въздействат по химичен и биологичен път, като унищожават или се борят по друг начин с вредните организми.
После под прицела на реставраторите бяха поставени железните елементи в структурата. Едва след това се премина към съществената част от работата по почистването. Тя се прави с помощта на водни струи под формата на спрей. С тях се почистват всички сажди, отложени по стените от атмосферните замърсители, както и от автомобилните газове.
Най-накрая следва почистването на мръсотиите със специални четки. После се налага предпазен лак, служещ и за консолидиране.

25 реставратори работиха в досегашната фаза, вкл.и 12 работници по скелетата. 24 000 кв.м.скелета бяха опънати около Колизея на височина, достигаща 52 м.
Като много интересно откритие по време на първата част в реставрацията беше оценено намирането на червените номера, изписани по вътрешните арки.
Те служели навремето за указване на близо 50-те хиляди зрители към зоните, където трябвало да седнат. Зрителите влизали през 76 входа и всеки от тях трябвало да се ориентира към номера на местото си, написан и в собствената му „карта“.
С други думи, Колизеят си е бил като един съвремен футболен стадион. Единствено зоните, откъдето влизали императорите и властите, не са белязани с подобни червени номера.
Втората фаза на реставрацията ще обхване зоната, свързана със структурата на Колизея срещу Арката на Константин (тя е с три входа и е построена през 312 г.), а после и подземията и осветлението.

Тази фази много вероятно ще приключат през 2018 г.
Работата в тези етапи се финансира със сумата от 25 млн.евро на сегашния спонсор.
Кога и как ще бъдат реставрирани вътрешните стени на амфитетаъра, е все още въпрос на бъдещето.
Произходът на Колизея
Първоначално амфитеатърът служел за гладиаторски битки и спектакли. Издигнат е от императорите от династията на Флавиите на място, където се намирало изкуственото езеро на Нероновата резиденция Domus Aurea.
Първото наименование Amphitheatrum magnum било заменено през ранното Средновековие с Colyseum. Смята се, че то идва от Нероновия колос, издигнат наблизо.
Изграждането на Колизея започва през 72 г.сл.Хр.и се финансира със средства от плячкосването при войните.
Колизеят е открит официално през 80 г.сл.Хр от Тит, но е завършен окончателно от Домициан. Бил е реставриран няколко пъти до V в.
Колизеят загубва първоначалните си функции през VI в.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Интересно посрещане с 4 чифта маратонки, преметнати през една жица, очаква туристите, упътили се към Колизея

Вижте кога Колизеят може да се види гратис

Забраниха гладиаторите пред Колизея

Римската пирамида

Вече не е възможно да се снимаш пред паметник с римлянин, преоблечен като гладиатор или центурион

Мнозина в миналото сигурно са се снимали срещу заплащане в Рим с преоблечени като гладиатори или центуриони италианци.

От доста време вече обаче това е невъзможно, след като римското кметство забрани дейността им.

Сега е почти невъзможно (изключения винаги има!) да видите пред Колизея, Фонтана ди Треви или Пантеона персонажи с древноримски облекла – те искаха по минимум 5 евро за всяка снимка с турист.

За всички псевдогладиатори и центуриони позирането в историческо облекло с туристите беше професия. Всеки от тях си докарваше средно по 2000 евро на месец за времето от сутрин до вечер пред паметниците на културата в Рим.  Римското кметство обаче прецени, че дейността на гладиаторите нанася щети и е опасна за  сигурността в града.

Вето тегне и над дейността на амбулантните търговци, които също не могат да продават сувенири пред паметниците. Забранена е и дейността на самозваните екскурзоводи, които предлагаха услугите си пред монументите.

Кои са всъщност центурионите?

Мнозина в Рим ги наричат гладиатори, въпреки че повечето от тях са облечени като легионери. През 2015 г. гладиаторите с право да упражняват занаята си пред Колизея бяха 10 на брой. Предишните години обаче техният брой достигаше 30, като повечето бяха нелегални. Много римляни още помнят  ръкопашния бой между законни и незаконни гладиатори пред входа на Колизея преди години. Заради тях стана необходима дори намесата на полиция под смаяните погледи на туристите.
Впоследствие стана възможно присъствието едва на десет гладиатори около Колизея, тъй като общински полицаи бдяха непрекъснато за нелегални центуриони.

Всеки от десетината гладиатори притежаваше лиценз от кметството за упражняване на занаята си. Младият Джани, който стоеше пред входа на Колизея, е наследил лиценза от баща си, който също е бил гладиатор. Броят на лицензираните гладиатори беше точно определен от кметската управа на Рим и трябваше да излезе един от кастата, за да влезе друг на негово място. Не беше ясно обаче колко вървеше един гладиаторски лиценз.

Занаятът на гладиаторите пък се упражнява в съвременен Рим от 1995 г. Сред първите от онова време е Джани от Кампаняно – село в околностите на Рим. Заедно с още няколко съмишленици той измисля този вид професия, за да храни семейството си.

Джани има съпруга и 3 деца и всички зависят от печалбите му на древен римлянин пред Колизея. В действителност идеята я дава навремето баща му. В началото всичко тръгва толкова добре, че Джани се задъхва от работа.

За да стигне до Колизея, Джани пътува всяка сутрин 45 минути от Кампаняно. В мазе, наето заедно с други негови колеги “центуриони” срещу 150 евро на месец, той навлича туниката, въоръжението и кожените си сандали на древен римлянин. Всеки набавя сам облеклото си, което струва около 1000 евро.

Ако обаче пред Колизея бизнесът не върви, легионерът подкарва в посока към площад “Венеция” или пък към близката църква “Сан Пиетро ин Винколи”. Там също гъмжи от туристи заради присъствието в нея на статуята на Мойсей, дело на Микеланджело.
За първия съвременен гладиатор пред Колизея се смята обаче евреинът Франко Дизени.
Преди да застане навремето облечен с туника и въоръжен с гладио пред амфитеатъра, Франко се е занимавал с шивашкото си ателие, специализирано в театрални костюми. Специалитетът му били древноримските туники.

Ателието затваря заради фалит, но на Франко не му се иска да се избави от костюмите. Така той облича един от тях, а други двама негови приятели, също евреи, надяват други два костюма.

За кратко време гладиаторите пред Колизея стават 40 на брой, като 25-има са евреи. Това са все хора, които нямат други възможности да печелят. Не всички обаче практикуват пред Колизея. Повечето заработват пред Фонтана ди Треви, на Пиаца ди Спаня или до Пантеона.

Първоначално всички упражняват занаята си с разрешителни от кметството. Те са по подобие на тези, които се издават и за уличните художници, които излагат картини на Пиаца Навона или над стълбището на Пиаца ди Спаня (Испанския площад). В един момент обаче кметството отнема разрешителните и мнозина от гладиаторите минават “в нелегалност”. Упражняват занаята си скришом, оглеждайки се непрекъснато за полицаи наоколо.

Кои обаче са най-щедрите туристи? На този въпрос всички центуриони отговарят единодушно – англичаните и руснаците. На едно мнение са обаче и по въпроса за най-стиснатите туристи – французите. Японците пък са доста подозрителни и недоверчиви и почти не се доближават. Впоследствие гладиаторите разбират и защо е така – в много от японските пътеводители на Рим съветват туристите да стоят далече от римляните, защото… крадат.

Много от доскоро действащите легионери пред различните исторически монументи в миналото са се грижили за някоя от сергиите за сувенири, които също изпълваха площадите в Рим. Така умението да привличаш туристи, от които да печелиш, се прехвърля от една сфера в друга.

В действителност 80 на сто от “древните римляни”, работещи около монументите, са евреи. Такива са и 90 на сто от собствениците на сергиите за сувенири около паметниците. Това е така, защото са наследили занаята и сергиите си от бащите и дядовците си, а навремето в Рим това е било една от малкото дейности, които е можело да упражняват.

Част от материала е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Трулите на Алберобело

Наздраве с Мусолини

Изгодни ваканции в Италия