Когато сте в Рим, вижте безплатно Караваджо
Рим предлага много възможности за любителите на лукса във всички сфери по подобие и на много други столици. Няма обаче друго място в света, което да е концентрирало толкова история и изкуство пет звезди.

В Италия се намират 70 на сто от всички културни ценности в света.

Ако при първата си визита в Рим сте посетили задължителните за един тур музеи, а безплатно – и  всички площади, то при втора визита може да се насладите безплатно на творбите на Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо. Съзерцаването на драматичния начин, по който Караваджо анализира чрез светлината физическото и емоциалното състояние на героите си, е неповторима емоция.

За да разгледате гратис творенията на Караваджо, ви е необходим час – час половина, тъй като те се намират в близостоящи сгради в сърцето на Рим.

С Караваджо може да се опиете, влизайки в няколко църкви.

На две крачки от площад „Навона“, до Сената се намира църквата „Сан Луиджи дей Франчези“ (San Luigi dei Francesi).

Влизайки в нея, се насочете към лявата й част – там се озовавате пред цикъл от три фрески, посветени на Свети Матей, които геният рисува през 1599-1600 г.
Четвърти шедьовър на Караваджо – „Мадона дей пелегрини“ (Madonna dei Pellegrini), също може да се види наблизо.

Само на няколко минути пеша се намира площадчето „Сант Агостино“  (Sant’Agostino) с едноименната църква, в чиято капела е въпросната творба.

В безплатната изложба на Караваджо влизат още два шедьовъра.

Те ви чакат в църквата „Санта Мария дел Пополо“ (Santa Maria del Popolo) на Пиаца дел Пополо.

И гениите на Ренесанса обичали да се “снимат” с четки – от Тициан до Караваджо

ВТОРА ЧАСТ

Тициан като 80-годишен мъдрец

Да се рисуваш в профил през XVI век, си е било не само нещо изключително странно, а и истинско мъчение, тъй като са били необходими няколко огледала. Въпреки това Тициан се “снима” точно така.

По-бърза магистрала към безсмъртието обаче едва ли би могъл да желае, като се има предвид, че навремето изображението на профила се свързва с идеята за антични монети и за медали. С други думи, да се нарисуваш в профил, си е било все едно да се увековечиш като паметник.

Тачен и почитан от много папи и императори, маестро Тициано Верчелио решава да се “запечата” за поколенията чак когато става на достолепните 80 г.

С тази цел взема черен молив и щрихира образа си върху лист хартия 120 на 99 мм, без да “фотошопира” нито един от белезите на времето върху лицето си. Предполага се, че рисунката с профил надясно служи за модел на нарисувания автопортрет, обърнат наляво, който сега може да се види в мадридския музей “Прадо”.
Смята се, че преди автопортрета си, който днес е в музея “Прадо”, Тициан е направил и рисунка, но с обърнат профил.

Рафаело като чаровен красавец

На фона на колегите си от Ренесанса Рафаело Санцио изглежда почти като Нарцис, който се опива от собствения си лик по подобие на много от днешните автори на селфита.

Рафаело се рисува още когато е на 21 г., по време на престоя си във Флоренция, където отива да се учи на занаят. Въпреки че и до днес много експерти подлагат на съмнение авторството на селфито 47,5 на 33 см, което в момента се намира в галерията “Уфици”, то остава в съзнанието на публиката като “снимката” на Рафаело – с порасналите като на девойка коси и с изражението, което е и меланхолично, и чаровно.

Мнозина в Италия, имали късмета да държат в ръцете си 500 000 лири (днешни 250 евро), си спомнят, че ги красеше именно този лик на Рафаело.

Художникът от Урбино обаче не спира дотук.

На 35 г. той се “щраква” с брада и с дълги коси в компанията на друг мъж, чиято самоличност е неизвестна и до днес. Някои предполагат, че това е треньорът му по фехтовка, други – че става въпрос за негов ученик, трети – за негов приятел.

Едно обаче е сигурно – че още в началото на XVI в. Рафаело хвърля семената на онова, което векове по-късно ще стане известно като групово селфи (спомнете си селфито на звездите по време на “Оскари”-те).

Караваджо като подпийнал Бакхус

И признатият за истински революционер в изкуството на Ренесанса Караваджо не избягва от манията по селфито.

Маестрото, който потъпква тогавашните традиции в изобразяването на фигурите и създава нов начин на рисуване, играейки със светлината, се “снима” в ролята, която му е особено присъща – сред грозде и вино. Караваджо е известен със слабостта си към чашката.

През 1593 г., когато е едва 20-годишен, Микеланджело Меризи от село Караваджо, до Бергамо, се увековечава като “Болния Бакхус” с грозде в ръка. Младежът, зад чийто лик се смята, че се крие самият Караваджо, е полугол и леко прегърбен. Погледът му обаче не фиксира зрителя, а е зареян в празното, загатвайки като че ли за някаква отчаяна умора. Въпреки че на картината не се вижда вино, гроздето в ръцете и лозовият венец на главата са си направо “есемеси” в този смисъл.
Караваджо увековечава страстта си по виното чрез автопортрет като Бакхус.

ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ