ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

Октавиан Август и кръгът поети около Меценат

Всяка власт се нуждае от легитимиране. Перфектният вариант е, ако това стане с помощта на нейните интелектуалци, но фино и стилно, така че никой да не се усъмни в думите им.

Така правят и поетите на първия римски император Октавиан Август, който управлява в продължение на 41 години.

Дирижираните от близкия му приятел и съратник Меценат поети оставят на поколенията светлия образ на първия човек, който успява да реформира републиканската конституция на Древния Рим, без да я зачертае, а просто да я изпразни от съдържание.

Октавиан си служи изящно с поетическото изкуство, като го държи под строг контрол.

Когато се налага, използва дори и репресии срещу онези, които се отклоняват от генералната линия.

Въпреки това обаче да се говори за пропаганда по времето на Октавиан, е пресилено и опростенческо.

Още с идването на власт през 27 г.пр.Хр., когато е убит неговият правуйчо Юлий Цезар, Октавиан декларира застъпването си за републиката срещу монархията на Марк Антоний и Клеопатра.

Октавиан обаче поставя началото на нов режим, при който Сенатът е в нещо като партньорство с първия гражданин на републиката, princeps.

На практика републиката се води от едноличен владетел и резултатът от това е Римската империя.

Октавиан обявява война на лукса и концентрира вниманието си върху демографията и хранителните и социалните нужди на града. Полека-лека той преосмисля традицията, проектирайки ново бъдеще за населението.

Най-после свършва периодът на терора, който започва с убийството на Юлий Цезар, минава през битката при Акциум през 31 г.пр.Хр., която Октавиан печели благодарение на умелия си пълководец Агрипа, и стига до самоубийството след нея на загубилия я Марк Антоний.

Ясно е, че като резултат от всичко това Октавиан трябва да бъде възпят – все пак е човекът, допринесъл за установяването на универсалния мир.

Освен всичко той има принос и за връщането на почитта към семейните ценности и морала.

А кой да обясни на света всичко това? Най-подходящият човек се оказва Меценат, близък приятел на Октавиан, богат рицар, умен дипломат, пристрастен по културата интелектуалец.

Той събира около себе си писатели и поети, готови да участват в проекта за промоцията на новата политика на Първия. В замяна им предлага протекции, гаранция за добра кариера, богато възнаграждение.

От името му произлиза и днешната дума меценат, особено популярна през Ренесанса.

Подобно на съвременните откриватели на таланти Меценат се вупска в мисията да събере в кръга около себе си най-талантливите и млади поети.

В него се включват утвърдените вече Вергилий и Хораций (негова е репликата Carpe diem, което в преносен смисъл означава “наслаждавай се на момента”).

Освен тях под крилото на Меценат минават и поети като Тибул, Проперций и др.

Така Меценат изгражда елитен тим от комуникатори, които правят реклама на държавната реформа на Октавиан.

С помощта на творбите им и в качеството си на частен гражданин, без да има някаква определена функция, Меценат извършва перфектна операция в полза на новата идеология.

Никой не се усъмнява в добрите дела, възпявани от поетите. На всичкото отгоре се откриват и обществени библиотеки, в които императорът предоставя безплатно за четене творенията, пишещи положително за режима.

Въпреки това не липсват дрязги между поетите и Октавиан.

Вергилий трябва доста да бъде убеждаван, за да махне от своята “Енеида” името на приятеля си Корнелий Гал, принуден към самоубийство по заповед на императора.

Овидий също плаща за екзалтираната си възхвала на ероса с изпращане в изгнание в Томи, до Констанца, Румъния.

Историкът Тит Лабиено също си пати – неговите книги са изгорени, след като авторът им е спрял да мисли в унисон с Октавиан.

В рамките на две десетилетия именно с Октавиан започва златна ера на латинската поезия, която се превръща в безсмъртна. Нейните творци се изправят в достойна конкуренция с древногръцките автори.

Над всичко това стои Октавиан Август – императорът, който държи изключително на имиджа си. За да изглежда добре в очите на другите, Октавиан разкрасява дори външния си вид.

Неговият биограф Светоний го описва като човек, който “излъчва спокойствие и когато говори, и когато мълчи”.

Но също и като “нисък на ръст, макар и съразмерен, с редки, малки и неравни зъби, със свързани вежди, с нос, изпъкнал отгоре и увиснал отдолу, с тен между бял и кафяв”.

Въпреки тази не съвсем прелестна външност Октавиан остава за поколенията със статуите, които го пресъздават по друг, доста по-благоприятен начин.

В действителност  статуите на императорите имат за цел да ги възхваляват и почитат, затова и не регистрират наличието на физически недостатъци.

Образът на Октавиан , достигнал до нас чрез статуите, говори за мъж в прекрасно физическо здраве, с мека кожа и без недостатъци.

При управлението си Октавиан си прави “портрети” чрез статуите си, показващи го и като победоносен генерал, идори като фараон в Египет. Октавиан не обича лукса, затова живее в скромен дом, но не къде да е, а на Платиснкия хълм – по подобие на Ромул, основателя на Рим.

Октавиан трансформира тотално Рим и го превръща в столица, нямаща равна на себе си.

“Заварих град от тухли, оставям ви го от мрамор”, казва той.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Лекарите в Древния Рим

Как да видим Рим за 3 дни

“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

По стъпките на Ромео и Жулиета в Тускания, на 90 км от Рим

Базиликата “Сан Пиетро” в Тускания, на 90 км.от Рим, е загадъчна и величествена по много причини.

Когато обаче през 1968 г. режисьорът Франко Дзефирели я избира, за  да снима сцената с тайната сватба на Ромео и Жулиета в едноименния си филм, той придава на църквата още по-чаровна атмосфера.

Шекспировата трагедия, интерпретирана от Дзефирели, всъщност се снима далече от Верона. Повечето от ключовите сцени в нея са изиграни в Губио (Умбрия), Артена (Лацио), Пиенца (Тоскана), Тускания (на границата между Лацио и Тоскана).

Тускания и нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са сцените на едни от ключовите моменти във филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг  . Именно в тази църква двамата влюбени се женят тайно.

И едни от последните сцени на трагедията са снимани тук – в криптата на “Сан Пиетро”, където е фамилната гробница на Жулиета.

Спирайки се на 16-годишната Оливия и на 18-годишния Ленърд за главните роли, навремето Дзефирели прави революционен избор. Режисьорът избира младите и напълно неопитни Хъси и Уайтинг за филма си, предпочитайки ги пред актьори от ранга на Елизабет Тейлър например,  превръщайки по този начин филма в творба за млади и от млади хора.

Филмът на Дзефирели е кандидат за няколко оскара, но в крайна сметка печели този за операторско майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюми – на Данило Донати.

Филмът е награден с “Давид на Донатело” за режисура, получава и “Сребърни ленти” за най-добър филм, режисура, операторско майсторство, за музиката на Нино Рота, за сценография и костюми.

Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната.

Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век.

Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол. До  XV в. “Сан Пиетро” служела за катедрала на Тускания.

Вътре в църквата още могат да се видят оригиналният под и презвитер. Именно тук двамата влюбени се вричат във вечна вярност прeд монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката.

До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.

“Сан Пиетро” в Тускания е обаче не само място, избрано за снимки в “Ромео и Жулиета”.

В базиликата са снимани и ред други ленти – “Отело” на Орсън Уелс (1952), “Евангелието по Матея” на Пиер Паоло Пазолини (1964), “Армията Бранкалеоне” на Марио Моничели (1966), “Носталгия” на Андрей Тарковски (1983), “Франциск” на Лилиана Кавани(1989) и мн.др.

Как да стигнем до Тускания?

Тускания е градче с 8000 жители, на 90 км северно от Рим. Той се намира близо до Витербо.

До Тускания може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3.

Може да се стигне от Рим и по пътя Касия до Ветрала, а след това по провинциалния път SP2.

От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо.

С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.

ВИЖ ОЩЕ

Умиращият град

Витербо – градът на папите

Популония – пристанището на етруските

Как може да разгледаме Флоренция за 2 дни? Какво да видим във Флоренция?

Градът на Медичите със сигурност не е място, което може да се види за 2 дни.

Трудно е да си представим друг град в света с толкова висока концентрация на красота, история, лукс, и най-вече – изкуство.

В града, известен като люлката на Ренесанса, буквално всяко ъгълче е наситено с прелест.

Ако обаче разполагате само с 2 дни, ето един примерен маршрут.

ПЪРВИ ДЕН

Започнете от Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo), където се намират базиликата “Санта Мария дел Фиоре” (Basilica di Santa Maria del Fiore), камбанарията на Джото (Il Campanile di Giotto),

баптистерият “Сан Джовани” (Battistero di San Giovanni).

Има възможност да изкачите с един билет  Купола на Брунелески (над 400 стъпала), камбанарията на Джото ( 414 стъпала), да посетите баптистерия и криптата на “Санта Репарата”.

Когато се насладите на всички тези красоти, продължете със следващия етап – Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria).

Там се намира Палацо Векио (Palazzo Vecchio), седалище на кметството,

а също и Фонтанът на Нептун (La Fontana di Nettuno)

и копие на “Давид” на Микеланджело.

На две крачки от площада се намира и Ложата на прасенцето (Loggia del Porcellino, или  Loggia del Mercato Nuovo) – снимайте се пред фонтана. Според местните традиции това носи голям късмет, кой знае, може и на вас да ви провърви!

Наблизо е прелестният Стар Мост, или Понте Векио (Ponte Vecchio). Той е рай за любителите на ценните метали и бижута – на практика всички магазинчета на моста продават само злато и украшения.

Когато пресечете моста и се насладите на великолепните панорами към река Арно, вие се озовавате на пътя пред Палацо Пити (Palazzo Pitti).

Тук може да се разходите в градината на Боболи (Giardino di Boboli).

За достоен и приятен край на вечерта може да отпиете аперитив в квартала “Санто Спирито ин Олтрарно” (Santo Spirito in Oltrarno). Едноименният площад, на който се намира базиликата “Санто Спирито”, последният шедьовър на Брунелески, е заобиколен от чаровни заведения и ресторанти.

ВТОРИ ДЕН

Започнете още от рано сутринта с визита в “Санта Мария Новела” (Santa Maria Novella) – това е църквата, в която се пази”Разпятието” на Джото, “Разпятието” на Брунелески и “Светата троица” на Мазачо.

След това посветете една част от деня си на разходка из квартала “Сан Лоренцо”(San Lorenzo).

Тук се намира едноименната базилика, за която е творил и Брунелески.

Освен това, тук се намират и десетки сергии, на които се продават всевъзможни предмети от кожа и продукти на местни занаятчии.

И най-вече – тук е разположен прочутият пазар “Сан Лоренцо” – той е на два етажа и на тях може да намерите от сергии за прясна риба и месо, до такива за плодове и сирена. Пълно е и с барове и ресторанти.

Втората част от деня си може да посветите на площад “Санта Кроче”, където е едноименната базилика (Basilica di Santa Croce).

В нея са погребани тленните останки на Микеланджело, Галилео Галилей, Николо Макиавели.

Пред базиликата е и паметникът на Данте Алигиери.

Не забравяйте, че трябва да си оставите сила и енергия, за да отидете в Галерията на Академията (Galleria dell’Accademia), за да видите оригиналната статуя шедьовър на Микеланджело, която изобразява Давид.

Малко преди залез слънце идете и на Пиацале Микеланджело (Piazzale Michelangelo) – това е мястото с най-панорамен изглед към Флоренция.

Ако искате да видите и една от най-големите забележителности на Флоренция – галерията “Уфици” (Galleria degli Uffizi), където се намират много от най-красивите шедьоври на Ренесанса, е, тогава ще ви е необходим още един ден.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

В Милано за 2 дни

Как да видим Венеция low cost