Vintage предмети и плочи с хитове отпреди десетки години се продават като топъл хляб в Италия
Jungle life, I’m far away from nowhere, пееше през 1985 г. групата “Балтимора” в песента си Tarzan Boy. Малцина в Европа, със сигурност почти никой в България не знаеше, че станалото абсолютен хит в класациите парче беше всъщност италианско.
Наследници на древните римляни изпълняваха и много от другите дискохитове на върха на европейските класации, без обаче някой да предположи това. Освен че ги пееха на английски, много от тях дори си измисляха артистични псевдоними с английско звучене. Всичко това се правеше с една цел – да пробият на музикалния пазар през 70-те и 80-те години, доминиран от англоезичните певци.
Много от италианските дискохитове на английски от онези времена могат да се чуят всекидневно по радиостанциите на Ботуша днес. Носталгия по по-доброто и недалечно минало владее не само модата, дизайна, интериора, а с всичка сила и музиката. Винтидж манията тресе тотално италианците.
Много от тях плащат и по 30 евро за една винилна плоча с дископарчета вместо 15 за един компактдиск, дават и по 200 евро за палтенце от оказион, който в Италия се нарича винтидж магазин, въпреки че могат да си купят и ново за два пъти по-ниска цена. Дигитални електроуреди последно поколение се продават като топъл хляб, ако са с винтидж дизайн, т.е. ако наподобяват старовремски.
В Италия процъфтяват и винтидж локалите, които освен музика от 70-те и 80-те години предлагат и всякакъв вид култови предмети от онези времена.
Но кои са италианските певци, дегизирани като англоезични, които подпалваха дискотеките не само на Запада, а и на бившите соцстрани?
Сабрина Салерно, по-известна като Сабрина, пожъна успех из цяла Европа през 1987 г. с хита си Boys, Boys, Boys (Summertime Love).
Мнозина, гледали видеоклипа, още помнят как сексапилната брюнетка с оскъден бански, който едва побираше пищните ѝ форми, пийваше коктейл на ръба на басейна и играеше с надувaеми топки около нея, подпявайки рефрена на песента си. Родената през 1968 г. в Генуа певица, която всъщност е отгледана от баба си и дядо си в Сан Ремо, е открита от Клаудио Чекето. Той е продуцент на много от най-известните изпълнители от онези времена. Въпреки че Сабрина навремето се подвизава и като актриса, и като водеща на шоу програми по италианската телевизия, нейното амплоа си остава най-вече това на певицата с експлозивните форми. Превърналата се в сексикона на 80-те години Сабрина продаде 20 млн. диска, спечели и World Music Award.
Сабрина записа и други успешни дискове след въпросния хит, изпя парчета дори заедно с конкурентката си по сексапил от онези времена Саманта Фокс.
I Like Chopin, хитът, който помнят всички българи, пълнили дискотеките през 80-те години, също е на италианец.
Зад името Газебо (или Газибо, както го произнася самият той) се крие роденият през 1960 г. Пол Мацолини, който днес живее в къща недалече от дома на покойния Борис Христов в Рим. Станалото абсолютен хит в Европа през 1983 г. парче продаде над 10 млн. копия в Европа и седмици наред оглавяваше музикалните класации на много страни по света.
Пол Мацолини е роден в Ливан и е син на италиански дипломат и хърватка с американско гражданство. Пол владее пет езика. Навремето се пробва в различни жанрове, сред които джаз, рок и пънк. Едва след срещата си с италианския продуцент Пол Мичони обаче записва сингъла Masterpiece. Година по-късно Газебо публикува и I Like Chopin, след което животът му се преобръща наопаки заради бума, който постига.
Газебо пише след това и текста на песента Dolce Vita, която изпълнява Раян Парис и която оглавява много европейски класации по онова време. Газебо записва и други албуми, а през последните години се изявява и като продуцент. Той има и дискографско студио в римската си къща. Златните му времена обаче безспорно са тези на песента с пианото и с Шопен.
В Италия е пълно с магазини за винтидж предмети.
Self Control е друг хит от българските, а и от европейските дискотеки от 80-те, който се изпълнява от италианец. РАФ – зад тези инициали се крие роденият през 1959 г. в малко село в Пулия Рафаеле Риефоли. Той дължи успеха си на дискосцената на факта, че през 80-те години се мести от Флоренция в Лондон.
Абсолютния си хит Self Control обаче записва с френска дискографска къща през 1983 г. За кратко време парчето оглавява музикалните чартове не само в Европа, а и в Америка. В края на същата година успешният сингъл е последван от цял албум с името RAF. В него са и други две топпарчета – Change Your Mind и Hard. Вместо да се възползва от стоварилия се като манна небесна успех обаче, РАФ се обръща към италианската музика.
Той започва да пише за други италиански изпълнители, сред които Джани Моранди и Умберто Тоци. Заедно с Тоци изпълнява песента “Дженте ди маре”, която става хит в цяла Европа
РАФ се отдава изцяло на песните в стил Сан Ремо. За Италия промяната на вълната му е окей, но не и за европейските сцени, които го забравят тотално.
Tarzan Boy е хитът, който проби в европейските музикални класации през 1985 г. Той е рожба на един италиански проект – групата “Балтимора”. Неин фронтмен е британският танцьор и певец Джими Макшейн, но неин създател е италианецът Маурицио Баси, който свири на йониката.
Групата се ражда в Милано в средата на 80-те в резултат на желанието на Баси да даде началото на свой проект. Баси среща Джими, по онова време фелдшер за ирландския Червен кръст, и остава поразен от чара и таланта му. Маурицио го прави веднага лидер на групата си. Гласът на Джими обаче не е сред най-върховните, заради което се налага да пее винаги на плейбек.
Маурицио привлича и други четирима италианци към групата си, сред които Джорджо Кочилово, който по онова време работи с музиканти от рода на “Матиа Базар”, Тото Кутуньо, “Рики е Повери”, Мина и др. През 1985 г. “Балтимора” дебютира с албума си Living in the Background, в който е и превърналият се в хит Tarzan Boy. Албумът постига небивал успех най-вече в САЩ, където е по първите места в класациите за 6 месеца.
Песента озвучава по-късно и много рекламни клипове. Починалият през 1995 г. от СПИН Джими Макшейн е гей, затова и мнозина смятат, че Tarzan Boy всъщност говори за неговата хомосексуалност.
ЩО Е ТО ВИНТИДЖ
За Vintage или винтидж предмет говорим, когато искаме да подчертаем стойността и качествата на даден продукт, произведен поне 20 г. преди настоящия момент. Той може да се отнася и към други епохи и векове, доста по-далечни от сегашния.
Предметите, които се определят като винтидж, се смятат за култови по различни причини, сред които са по-високите им качества от тези на други предмети от тяхната или от следващата епоха. Винтидж предметите отразяват културата и нравите на своята епоха.
Винтидж всъщност идва от старата френска дума vendenge, която пък произлиза от латинската vindemia и означава вино от добра и успешна реколта. Впоследствие започва да се прилага не само за добри вина, а и за предмети, които заради значението и качествата си се превръщат в култови.
В модата, разбирана като историческо и културно богатство, също се говори за винтидж дрехи, бижута и аксесоари. Винтидж дрехата обаче няма нищо общо с дрехата втора ръка. В случая важното е не това, че даден предмет е бил използван от други в миналото, а че с течение на времето е придобил стойност заради качествата си и заради невъзможността да бъде възпроизведен в модерната епоха. Много от винтидж предметите се смятат за икони на своята епоха.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”
Карнавалът във Венеция през 2017 г. е от 18 до 28 февруари
Нощни визити в музеи и галерии има през целия период на карнавала. Туристите се наслаждават и на водни игри със специални ефекти и на диджей вечери.
Най-кралски при всички случаи е Il Ballo del Doge, или Балът на Дожа – именно той навремето бил регентът на града, човекът с най-много власт във Венецианската република. Това е най-елегантният и изискан бал, на който се стичат известни и богати гости от цял свят.
VIP билет за него струва 1000 евро.
