Преди да изографиса Сикстинската капела, Микеланджело Буонароти бил само скулптор

Втора част

През 1508 г., докато е ангажиран с реализирането на скулптурен погребален комплекс за Юлий II, Микеланджело е натоварен от папата и с друга задача – с изрисуването на високата 20,73 м. (колкото седеметажна сграда) Сикстинска капела.
Юлий II наследява чичо си – папа Сикст IV (той започва капелата и й дава името си), но не е доволен от вече реализираното в нея.
Браманте, талантлив колега на Микеланджело, известен обаче и с подлия си характер, решава да му погоди номер, който да се превърне и в истинска клопка. С тази цел съветва папата да поръча на Буонароти да се заеме с изрисуването на капелата, знаейки, че той е способен скулптор, но не и художник. Дотогава Микеланджело не само че не е правил фрески, ами дори няма и понятие как става това.
Браманте се надява, че по този начин Микеланджело ще се изложи пред папата, и че той ще повери поръчката на протежето на Браманте – Рафаело.
Папата привиква Микеланджело. След като чува обаче какво се иска от него, геният на скулптурата побеснява. Той е ядосан на папата не само заради това, че му поръчва нещо, за което няма никакъв опит, а и заради това, че все още не му е платил поръчката за гробницата.
Папа Юлий II обаче също е известен с лошия си и заповеднически характер. В крайна сметка нарежда на Микеланджело да се заеме със Сикстинската капела. Така през 1508 г. 33-годишният скулптор се захваща с най-монументалната творба на цялото си творчество. Дрязгите между двамата обаче продължават безспир.
Юлий иска от Микеланджело да изрисува Апостолите, а той вместо това рисува Генезиса, или сътворението на човека.

Папата непрекъснато напира да види направеното до момента, а Микеланджело непрекъснато го отблъсква. Един път дори се прави, че заминава занякъде, а вместо това се заключва в капелата.

Юлий II обаче един ден се възползва от отсъствието на твореца и се покатерва по скелетата, за да види изрисуваното. Когато се връща и го вижда, Микеланджело започва да замеря папата с камъни.
Папата и Микеланджело спорят непрекъснато и за пари. Юлий II все не плаща на художника за боите и за другите материали, въпреки че непрекъснато му крещи, че капелата трябва да се обогати с повече цвят и злато, защото изглежда бедна. Микеланджело обаче също не остава длъжен в приказките си, защото именно той трябва да плаща капаро за използваните в изобилие златисти и небесносини цветове.
Именно затова е и рязката разлика между сините цветове, с които са изрисувани таванът и сводът на капелата. При Сътворението на човека на тавана синьото е доста бледо – това е така, защото Микеланджело трябвало да плаща от собствения си джоб за много скъпите по онова време сини бои. Папа Юлий все се стискал да отпуска необходимите средства на художника.

Близо 20 г. след началото на работата му по капелата, на Микеланджело е поръчано да изографиса и свода със Страшния съд. Този път обаче художникът се договаря предварително за „финансирането“ на проекта с папа Павел III и получава веднага парите. Така той харчи на воля за скъпите сини бои, поради което и фонът на Страшния съд изглежда много по-ярко син.
Още отначалото на работата си по Сикстинската капела Микеланджело води война и с Браманте, който всъщност го „натапя“ за изрисуването й.
Подготвителната работа по изграждането на скелетата, необходими при изрисуването, е дело на Браманте.

С тази цел той прави проект за издълбаването на огромни дупки по тавана, където да се закрепят канапите, държащи скелетата. Микеланджело пита Браманте как след това ще бъдат заличени тези дупки, на което той отговаря, че ще се мисли накрая.

Геният е бесен и решава да вземе нещата изцяло в свои ръце. Затова измисля система от скелета, състояща се от дървена платформа, подкрепяна от наземни опори и фиксирана за страничните стени чрез отвори до прозорците.
Идва и моментът за подготовката на картоните с рисунките за тавана на капелата. След като я завършва, Микеланджело вика свои доверени художници от Флоренция.

Те рисуват за демонстрация няколко фигури – Микеланджело не остава доволен и ги хвърля яростно по земята, след което се заключва сам в капелата. В първия момент мнозина от сътрудниците му си мислят, че се шегува. Микеланджело обаче не само че не ги допуска повече до капелата, ами и до жилището си. Така в крайна сметка те си тръгват за Флоренция напълно огорчени.
Въпреки че папа Юлий II се държи с Микеланджело като деспот, той вярва, че имено Буонароти е точният човек, който трябва да изрисува Сикстинската капела. Това обаче не му пречи да изисква от художника да работи при чудовищни и уморителни темпове.
По време на работата си Микеланджело е застрашен да ослепее напълно, тъй като нанасяните по тавана бои се стичат непрекъснато по очите му. Шията му пък е нон стоп огъната назад, така че се деформира напълно до 1512 г., когато завършва работата си по тавана на капелата.
Въпреки че работата на Микеланджело все още не е напълно завършена, папата настоява непрекъснато да я види. В крайна сметка платформата със скелета се демонтира точно на празника на Вси светии, или 20 месеца след началото на работата.

Папата идва в Капелата, за да отслужи меса . Всички присъстващи в нея са като смаяни от направеното от Микеланджело.
Вазари, който е не само художник, а и един от най-известните експерти по изкуството, пише, че е невъзможно да се отиде отвъд направеното от Микеланджело. Според историка всички изрисувани персонажи са перфектни от всякаква гледна точка – в израженията, в облеклото си, но най-вече в ефекта на ужас, който всяват у зрителя. Поразяващи са и голите тела, изрисувани от художника – те смайват не само с пропорциите, а и с грациозността и гъвкавостта си. Микеланджело населва изрисуваните от него сцени с персонажи от всякакви възрасти, форми и характеристики, сякаш за да внуши, че перфектността е постижима в изкуството във всяка негова форма.
За да покаже величието и всемогъщието на Бог, Микеланджело го рисува в сцените си по време на разделянето на светлината от здрача, при създаването на Слънцето и на Луната, както и при разделянето на водата от земята.
20 г. след първата си работа по тавана на Сикстинската капела Микеланджело получава нова поръчка – този път от папа Павел III, който иска художникът да изографиса свода на капелата по направените от него подготвителни рисунки. Всъщност те изобразяват Страшния съд.
Според Вазари творецът не само че надминава всичко направено дотогава от съвременниците си, a е и по-перфектен и от всичко реализирано от самия себе си. В своя Страшен съд Микеланджело рисува както тела, така и човешки души. Общо 400 са пресъздадените фигури.
И въпреки всичко първият досег до творбата на гения на някои от поръчителите му не е сред най-вежливите.
Когато сводът е завършен, папа Павел III отива в капелата заедно с церемониал майстора си Биаджо да Чезена. На въпроса на папата за мнението му Да Чезена отговаря, че творбата е направо скандална, тъй като е недопустимо наличието на толкова голи тела със „срамотиите“ им да бъдат изложени в такова свято място. Думите са последвани и от яростна цензурна кампания през следващите години.
Микеланджело е потресен от нея, но си отмъщава по свой начин – изрисува Биаджо да Чезена като съдия от Ада със змия около крака си и обграден от дяволи.

Когато церемониал майсторът моли папата да накара Микеланджело да го заличи от фреските, папата отговаря, че Адът е извън неговата юрисдикция.
След смъртта на Микеланджело обаче е издадена заповед, нареждаща „обличането“ на фигурите и покриването на интимните части по телата, изрисувани от художника. С неприятната задача е натоварен ученик на гения – Даниеле да Волтера, на когото след това лепват прякора Крачолът.

ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ

1. Колизеят, или Амфитеатърът на Флавиите (Amphiteatrum Flavium), е символът на Вечния град и от 1980 г. е под протекцията на ЮНЕСКО. Гратис може да се посети всяка първа неделя от месеца.

2. Базиликата „Свети Петър“ (San Pietro) е построена по инициатива на папа Юлий II между 1506 и 1626 г. Тя е издигната на мястото на предишна базилика, построена там по волята на император Константин I. Колонадата на площада е шедьовър на Бернини – полукръгът символизира ръцете на Църквата, които обгръщат цялото човечество. На Бернини са и 140-те статуи върху колонадата. В базиликата пък се намира шедьовърът на Микеланджело Буонароти „Пиета“ – единствената творба с автограф от гения. Базиликата може да се посети гратис.

3. Ватиканските музеи (Musei Vaticani) – разположени са във вътрешността на Ватикана и съдържат една от най-ценните колекции от произведения на изкуството в света. Тя е събирана в продължение на векове от различни папи. Сикстинската капела и папските апартаменти са с фрески на Микеланджело и Рафаело. Ватиканските музеи могат да се видят гратис всяка последна неделя от месеца.

4. Пантеонът (Pantheon) е изграден между 118 и 125 г. сл.Хр. Той е издигнат като храм, посветен на всички божества. Вписва се в перфектна сфера с височина, равна на диаметъра му. Днес в него са погребани кралете на Италия – Виктор Емануил II, Умберто I, Маргерита Савойска. Характерният купол, който завършва с т.нар.oculus, е единственият пункт с диаметър 9 м., от който влиза светлина. Според легендата въпреки отвора дъждът не прониква във вътрешността. В действителност вали и вътре в Пантеона, но водата се поема от 22 почти невидими отвора върху пода.
Пантеонът може да се види гратис по всяко време.

5. Устата на истината (Bocca della Verità) – тя се намира на стената на портата на църквата Santa Maria in Cosmedin и е един от символите на Рим, който трябва не само да се види, а и да се пипне. Реализирана е през 1632 г. и изобразява мъжко лице с отвори вместо уста, нос и очи. Творбата е обект на много легенди, сред които и тази, че за всеки, който си пъхнел ръката в устата, тя се произнасяла дали е добър или лош. В действителност Устата на Истината служела за чешма или фонтан преди да бъде поставена на портата на църквата.

6. Всички известни площади в историческия център могат да се видят гратис – Испанският площад (Piazza di Spagna), Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo), Пиаца Навона (Piazza Navona), Цветният площад (Campo dè Fiori). Гратис може да се види и фонтанът „Треви“ (Fontana di Trevi).

7. Паркът „Вила Боргезе“ (Villa Borghese) е задължителен етап в маршрута ви и се намира в центъра. Това е третият най-голям парк в Рим. Името му идва от факта, че е бил първата резиденция на кардинал Шипионе Боргезе.

И гениите на Ренесанса обичали да се “снимат” с четки – от Тициан до Караваджо

ВТОРА ЧАСТ

Тициан като 80-годишен мъдрец

Да се рисуваш в профил през XVI век, си е било не само нещо изключително странно, а и истинско мъчение, тъй като са били необходими няколко огледала. Въпреки това Тициан се “снима” точно така.

По-бърза магистрала към безсмъртието обаче едва ли би могъл да желае, като се има предвид, че навремето изображението на профила се свързва с идеята за антични монети и за медали. С други думи, да се нарисуваш в профил, си е било все едно да се увековечиш като паметник.

Тачен и почитан от много папи и императори, маестро Тициано Верчелио решава да се “запечата” за поколенията чак когато става на достолепните 80 г.

С тази цел взема черен молив и щрихира образа си върху лист хартия 120 на 99 мм, без да “фотошопира” нито един от белезите на времето върху лицето си. Предполага се, че рисунката с профил надясно служи за модел на нарисувания автопортрет, обърнат наляво, който сега може да се види в мадридския музей “Прадо”.
Смята се, че преди автопортрета си, който днес е в музея “Прадо”, Тициан е направил и рисунка, но с обърнат профил.

Рафаело като чаровен красавец

На фона на колегите си от Ренесанса Рафаело Санцио изглежда почти като Нарцис, който се опива от собствения си лик по подобие на много от днешните автори на селфита.

Рафаело се рисува още когато е на 21 г., по време на престоя си във Флоренция, където отива да се учи на занаят. Въпреки че и до днес много експерти подлагат на съмнение авторството на селфито 47,5 на 33 см, което в момента се намира в галерията “Уфици”, то остава в съзнанието на публиката като “снимката” на Рафаело – с порасналите като на девойка коси и с изражението, което е и меланхолично, и чаровно.

Мнозина в Италия, имали късмета да държат в ръцете си 500 000 лири (днешни 250 евро), си спомнят, че ги красеше именно този лик на Рафаело.

Художникът от Урбино обаче не спира дотук.

На 35 г. той се “щраква” с брада и с дълги коси в компанията на друг мъж, чиято самоличност е неизвестна и до днес. Някои предполагат, че това е треньорът му по фехтовка, други – че става въпрос за негов ученик, трети – за негов приятел.

Едно обаче е сигурно – че още в началото на XVI в. Рафаело хвърля семената на онова, което векове по-късно ще стане известно като групово селфи (спомнете си селфито на звездите по време на “Оскари”-те).

Караваджо като подпийнал Бакхус

И признатият за истински революционер в изкуството на Ренесанса Караваджо не избягва от манията по селфито.

Маестрото, който потъпква тогавашните традиции в изобразяването на фигурите и създава нов начин на рисуване, играейки със светлината, се “снима” в ролята, която му е особено присъща – сред грозде и вино. Караваджо е известен със слабостта си към чашката.

През 1593 г., когато е едва 20-годишен, Микеланджело Меризи от село Караваджо, до Бергамо, се увековечава като “Болния Бакхус” с грозде в ръка. Младежът, зад чийто лик се смята, че се крие самият Караваджо, е полугол и леко прегърбен. Погледът му обаче не фиксира зрителя, а е зареян в празното, загатвайки като че ли за някаква отчаяна умора. Въпреки че на картината не се вижда вино, гроздето в ръцете и лозовият венец на главата са си направо “есемеси” в този смисъл.
Караваджо увековечава страстта си по виното чрез автопортрет като Бакхус.

ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ

Ето какво не е за препоръчване да се прави в Италия (трета част)

11. Ако сте на пазар в Северна Италия, там цените са почти като тези в магазина и не е прието хората да се пазарят и надвикват. В Южна Италия обаче на пазара клиентът винаги се пазари за цената. Ако пък купувате стока от амбулантни търговци на тротоара или площада, не се хващайте на предложената ви цена. Може да я свалите и наполовина.12. Ако сте в Южна Италия или в Рим, не се учудвайте, ако човекът, с когото току-що сте се запознали, ви попита директно колко получавате и дали сте женен. В Северна Италия обаче са много по-дискретни в това отношение и не е прието да се говори за пари и семейно положение.

13. Ако сте в Италия през лятото и искате да отидете на плаж, помнете, че никога не може просто ей-така да постелите хавлията си на плажа гратис.
Ако сте на плаж под аренда, това е забранено и трябва задължително да ползвате чадър или шезлонг. Ако пък сте на свободен плаж, се плаща минимална цена от порядъка на 2-3 евро за използване на душовете и тоалетната.

14. Ако сте в градове на изкуството като Рим и Флоренция, никога не се катерете по паметниците и фонтаните, за да си щракнете снимки на техния фон. Рискувате глоби от 500 евро, които се плащат веднага. Забранено е и разхлаждането във водите на фонтаните, дори термометърът да показва 40 градуса.

15. В много градове като Рим е забранено и яденето пред паметниците на изкуството. Не си и помисляйте да си хапнете сандвича и да си пийнете бирата, седнали на стълбите на Piazza di Spagna (площад “Испания”), освен ако не искате да се разделите със сума от 50 евро. Глобата обаче може да стигне и 500 евро.16. Във Венеция избягвайте да храните гълъбите на площад  San Marco (“Сан Марко”). Ако не можете да устоите да дадете нещо за ядене на птиците, които понякога са повече и от хората на площада, ви застрашава глоба до 500 евро.

(виж втора и първа част)

ВИЖ ОЩЕ НОВИНИ ЗА DOLCE VITA

Кои са най-добрите италиански университети?

Италианските университети не са сред първите 20 най-добри учебни заведения в международните класации.

Но ако все пак сте решили да завършите висшето си образование на Ботуша, ето как са класирани те.

Според Academic Ranking of World Universities 2016 най-добре класиралият се италиански университет е римският “Ла Сапиенца”, който е на 163-то място.

На 183-то място е Университетът на Падуа.

Следват Политехническият университет на Милано, Университетите на Болоня, Флоренция, Държавният университет на Милано, Пиза.

Основни критерии са признанията сред академичния свят и броят носители на Нобелова награда.Според QS World University Rankings, която е една от най-авторитетните годишни класации на най-добрите университети в света, най-добре се представя за 2016/2017 г. Политехническият университет на Милано (Politecnico di Milano), който е на 183-то място.

Университетът на Болоня (Università di Bologna) е на 208-мо място.

Следват  Университетът “Ла Сапиенца” в Рим (Università la Sapienza di Roma), Политехническият университет на Торино (Politecnico di Torino),

Университетът на Падуа (Università di Padova),

Университетът на Пиза (Università di Pisa),

Университетът на Тренто (Università di Trento),

Университетът на Флоренция (Università di Firenze),

Университетът на Рим “Тор Вергата” (Università di Roma Tor Vergata).

Критериите за изготвянето на тази класация са 6 – сред тях са репутацията в академичния свят, авторитетът сред работодателите, броят работещи в университета спрямо броя студенти, доколко университетът се цитира в академичните трудове и международни публикации, броят чуждестранни студенти и броят преподаватели.

Ето каква е класацията за италианските университети на най-авторитетния финансов всекидневник на Апенините “Соле 24 оре”.

Той разделя университетите в класации за държавни и частни заведения.

Класацията на частните университети е следната:

1. Миланският университет ” Бокони” (Milano Bocconi)
2. Римският университет ЛУИС (Roma LUISS)
3. Миланският “Сан Рафаеле” (Milano San Raffaele)
4. Университетът на Болцано (Bolzano)
5. Кастеланца ЛИУК (Castellanza LIUC)
6. Биомедицинският университет в Рим (Roma Biomedico)
7. Католическият университет на Милано (Milano Cattolica)
8. Университетът на Аоста (Aosta)
9. Милано ИУЛМ (Milano IULM)
10. Римският университет ЛУМСА (Roma LUMSA)

Ето каква е класацията на държавните университети.

1. Верона
2. Тренто
3. Политехническият на Милано
4. Болоня
5. Падуа
6. Миланският “Бикока” (Bicocca)
7. Сиена
8. Политехническият на Марке
9. Венеция “Ка Фоскари”
10. Павия

Римският университет “Ла Сапиенца” е едва на 28-мо място.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция нискотарифно

Милано за 2 дни

Рим за 3 дни

Ето кои са топ баровете за аперитиви до Ватикана

Аперитивът е стил на живот на италианеца. Пиейки чаша просеко или лекоалкохолен коктейл и замезвайки с вкусни хапки, той разпуска от напрежението през деня. Това е и времето за обсъждане на клюките и за среща с нови хора.
Ако през деня сте разглеждали Ватикана и Сикстинската капела и имате нужда да се отпуснете пред чаша вино, но не като турист, а като римлянин, идете в локалите, където ходят местните хора.
Забравете за заведенията с карирани покривки до Ватикана и се разходете пеша до близките Via Cola di Rienzo и Piazza Cavour. Те са само на няколкостотин метра и там е пълно със заведения, които са истински тренд. Ето някои от тях.

Запомнете – аперитивът започва в 18 часа.

1. SPLENDOR, Via Vittoria Colonna 32/c

Могат да се опитат класическите италиански аперитиви – вермут, аперол сода, битер, кампари, кродино или пък специалните вариации на известни коктейли. Всичко това – в обстановка, в която модерен дизайн се преплита с ретро стил. Очарователни са нюансите на La Belle Epoque, пропити навсякъде. Може да се остане и за вечеря. Елегантен и комфортен локал с обширни помещения.
2. CAMILLO B, Via Cicerone 2

Уют, естетика, чар, релакс. Храната, разбрана като начин на пауза и приятна компания. Спокойно може да се остане за вечеря след аперитива.
Големи пространства, колорит. Куриозен интериор – част от него са и велосипедите, „паркирани“ над главите ви.
3. LUMIERE, Via Cicerone 27

Изключително свеж и елегантен локал, в който можеш да седиш удобно, наслаждавайки се не само на вкусните хапки с аперитива, а и на букета от цветове.
4. GOURMET, Via Marcantonio Colonna, 20/ Via dei Gracchi 282

Срещу 10 евро може да пиете чаша аперитив и да си сервирате на воля от богато меню с вкусни хапки, салати и сандвичи.
5. CARRE’ FRANCAIS, Via Vittoria Colonna

На две крачки от Касационния съд на Piazza Cavour наскоро отвори врати огромен локал, в който можете да се почувствате като във Франция. В заведението с площ от 600 кв.м.може да се избира между bistrot, patisserie, boulangerie, boucherie, fromagerie, epicerie, cave a vin. Това си е своеобразен френски вариант на италианската Eataly, където се продават най-добрите продукти на италианската кухня. Тук аперитивът е 100% наслада.

Il Colosseo блесна като нов след реставрацията си

За пръв път в новите си дрехи Колизеят (Il Colosseo) бе представен пред публика на Великден. Тирантите му  вече ги няма – това могат да видят всички туристи и римляни, които минават покрай него.

Амфитеатърът на Флавиите, както е оригиналното му наименование, лъсна след първата част от пластичната му операция.
Започналата през юли 2013 г.реставрация приключи в първата си фаза. Тя обхваща вънншата част на Колизея и струва 6,5 млн.евро. Тези средства са част от общата сума от 25 млн.евро за цялостната реставрация. Спонсор на операцията е Диего дела Вале, собственик на групировката за обувки Tod’s.
Въпреки че амфитеатърът отвън е като нов, вътрешните му части контрастират рязко със замърсените си и сивкави цветове.
Втората фаза в реставрацията е свързана с вътрешните порти, разположени по цялата обиколка на амфитеатъра.

Но как се реставрира паметник от рода на Колизея?
Реставрацията започна с биоцидно третиране на външните стени. Биоцидните продукти въздействат по химичен и биологичен път, като унищожават или се борят по друг начин с вредните организми.
После под прицела на реставраторите бяха поставени железните елементи в структурата. Едва след това се премина към съществената част от работата по почистването. Тя се прави с помощта на водни струи под формата на спрей. С тях се почистват всички сажди, отложени по стените от атмосферните замърсители, както и от автомобилните газове.
Най-накрая следва почистването на мръсотиите със специални четки. После се налага предпазен лак, служещ и за консолидиране.

25 реставратори работиха в досегашната фаза, вкл.и 12 работници по скелетата. 24 000 кв.м.скелета бяха опънати около Колизея на височина, достигаща 52 м.
Като много интересно откритие по време на първата част в реставрацията беше оценено намирането на червените номера, изписани по вътрешните арки.
Те служели навремето за указване на близо 50-те хиляди зрители към зоните, където трябвало да седнат. Зрителите влизали през 76 входа и всеки от тях трябвало да се ориентира към номера на местото си, написан и в собствената му „карта“.
С други думи, Колизеят си е бил като един съвремен футболен стадион. Единствено зоните, откъдето влизали императорите и властите, не са белязани с подобни червени номера.
Втората фаза на реставрацията ще обхване зоната, свързана със структурата на Колизея срещу Арката на Константин (тя е с три входа и е построена през 312 г.), а после и подземията и осветлението.

Тази фази много вероятно ще приключат през 2018 г.
Работата в тези етапи се финансира със сумата от 25 млн.евро на сегашния спонсор.
Кога и как ще бъдат реставрирани вътрешните стени на амфитетаъра, е все още въпрос на бъдещето.
Произходът на Колизея
Първоначално амфитеатърът служел за гладиаторски битки и спектакли. Издигнат е от императорите от династията на Флавиите на място, където се намирало изкуственото езеро на Нероновата резиденция Domus Aurea.
Първото наименование Amphitheatrum magnum било заменено през ранното Средновековие с Colyseum. Смята се, че то идва от Нероновия колос, издигнат наблизо.
Изграждането на Колизея започва през 72 г.сл.Хр.и се финансира със средства от плячкосването при войните.
Колизеят е открит официално през 80 г.сл.Хр от Тит, но е завършен окончателно от Домициан. Бил е реставриран няколко пъти до V в.
Колизеят загубва първоначалните си функции през VI в.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Интересно посрещане с 4 чифта маратонки, преметнати през една жица, очаква туристите, упътили се към Колизея

Вижте кога Колизеят може да се види гратис

Забраниха гладиаторите пред Колизея

Римската пирамида