Портакомаро е малко селце близо до град Асти (Asti) в Северна Италия и доскоро малцина в Италия знаеха за съществуването му.
След като кардинал Берголио стана папа Франциск (papa Francesco) обаче то влезе в хрониките на всички световни медии. Причината за това е, че е родното място на бащата на папата, който е тръгнал за Аржентина именно от незврачното село с тухлени къщи.
В 2000-то Портакомаро д’Асти почти всички са далечни роднини на папата.
Дядото на Хорхе Марио Берголио навремето живее в една от най-отдалечените от селото къщи – тя се намира в малкото кварталче Брико Марморито, разположено на хълма до него. Именно от нея през 1929 г. излиза и бащата на папата – Анджело Джовани, за да се отправи за Аржентина.
Десетилетия наред жителите на Портакомаро се гордеят най-вече с факта, че са дали началото на виното „Гриньолино“ (Grignolino).
Днес обаче те са горди, че са дали начало на фамилията на папа Франциск. Берголио говори диалекта, който се използва в Асти и който е бил на практика първият език, научен от него в детството му.
Днес до Брико Марморито има и кварталче, наречено Брико Берголио, по подобие на фамилията на папата, чиито представители са живели по-късно там.
Папа Франциск е горд с пиемонтския си произход, за който често говори и в речите и обръщенията си.
Когато преди осем години в предишния конклав неговата кандидатура за папа отстъпва пред тази на кардинал Рацингер, той отива в Портакомаро, за да види роднините си. На изпроводяк братовчед му Делмо му подарява бутилка вино „Гриньолино“. Десетилетия преди това такова вино е правел и дядото на папата.
То толкова се харесва на Берголио, че той започва да поръчва редовно да му го пращат в Аржентина заедно с други местни хранителни продукти.
Така „Гриньолино“ става любимото вино на папата.

Но какъв е произходът на този червен нектар?
Според една от легендите името на виното произлиза от глагола „гринье“, който на местен диалект означава „усмихвам се“. Жителите на Портакомаро са категорични, че това е в перфектен унисон с духа на папата днес, който при едно от обръщенията си към вярващите на площад „Свети Петър“ дори ги призова да не бъдат тъжни.
Днес консорциумът от винопроизводители в град Асти обмисля да посвети на папа Франциск един от етикетите си вина. Желанието е папата да даде името си на вино „Москато д’Асти”, което също се прави в земите, откъдето произхожда семейството му.
Тяхната слава на винопроизводители идва обаче най-вече от рубиненочервения нектар „Гриньолино“.
Това е типично пиемонтско вино, което се пие по време на основните ястия. Прави се от сорта гриньолино. Към него може да бъде прибавено до 10 % и грозде от сорта фрейза.
Днес „Гриньолино“ се произвежда в трийсетина общини до Асти, в област Пиемонт. Най-реномирано е обаче виното, което се прави в Портакомаро, Монкалво и Грацано Бадольо.

„Гриньолино“ е изискано и фино вино и може да се консумира по време на всички ястия, но най-добре се усеща в комбинация с типичните предястия и първи ястия за Асти. Сред тях са саламите, които се правят по тези места, постните супи и мазните бульони.
Прекрасен е и съюзът с ястията от ориз (ризото). Чудесен фон за „Гриньолино“ са и печеното пиле, както и пилешкото месо със сос, мешеното пържено, типично за региона и др.
Истинска симфония за небцето е и „Гриньолино“ в комбинация с риба на скара, подправена със зехтин и местни подправки. Някои пък го пият, замезвайки с печено бяло месо или със солени торти (по подобие на българската баница) с пълнеж от зеленчуци.
„Гриньолино“ е сухо червено вино с изключително приятен и деликатен, макар и леко нагарчащ вкус.
Ароматът му не е особено силен, напомня полски цветове и череши. Това е много „топло“ и меко вино Алкохолните му градуси са 11 и се сервира на температура 15-16 градуса. То се пие като младо вино, до година от събирането на реколтата от грозде.
За пръв път за „Гриньолино“ се заговаря през XVIII век. Твърди се обаче, че от този сорт още през XVI век са се правели светли на цвят вина.
Първоначално виното се прави в много по-обширна от днешната зона. Разпространяването на заболявания по лозите в миналото обаче свиват производството му само до региона, където се отглежда в момента.
Един от най-известните почитатели в миналото на „Гриньолино“ е Джовани Ланца, премиер на Италия от 1869 до 1873 г. Самият той е произвеждал от това вино.
Друг фен на виното бил крал Умберто I от Савойската династия, който го предпочитал пред всичко останали вина.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

Италианските аперитиви са най-известните в света

Вижте как се приготвят Tintoretto, Mimosa, Dry Martini и Casanova

И ЗА “ТИНТОРЕТО“ Е НУЖНО ПРОСЕКО

“Тинторето” e друг италиански коктейл, който се приготвя със сок от нар (1/3) и бяло пенливо вино „Просеко” (2/3) .

Името му е в чест на венецианския художник Тинторето.

Идеалният период за приготвянето и консумирането му е септември-октомври, когато узряват наровете. Тинторето е коктейлът символ на северния град Азоло, до Тревизо.

“МИМОЗА“ СЪЩО Е ОТ ГРАДА НА ГОНДОЛИТЕ

“Мимоза” подобно на останалите си венециански роднини, също се приготвя от вино „Просеко” (2/3), което обаче се смесва с фреш от портокал (1/3).

Алкохолният му градус не надвишава 7.

Коктейлът се приготвя директно в чашата. Любопитно е, че в някои англосаксонски страни е известен с името Buck’s Fizz, идващо от заведението в Лондон Buck’s Club – там го сервират за пръв път през 1921 г.

„ДРАЙ МАРТИНИ“ Е НА НАД 100 Г.

“Драй Мартини” се смята от край време за кралят на коктейлите.

Има многобройни версии и легенди за произхода му.

Сред най-популярните е тази, според която барман на име Мартини, произхождащ от Арма ди Таджа, в Лигурия, и емигрант в Америка, измисля коктейла около 1910 г. в нюйоркския Knickerbocker Hotel, в чест на Джон Рокфелер.
Най-класическата рецепта за приготвянето на коктейла е следната:
8/10 джин, 2/10 Мартини extra dry, 1 зелена маслинка, кубчета лед. За приготвянето не се препоръчва използването на шейкър, а по-скоро mixing glass с филтър.

Поставете леда в стъклената чаша за разбиване, разбъркайте го и изсипете формиралата се в него вода.

След това изсипете в него сухия вермут мартини и джина. Бъркайте няколко секунди, за да стигнете до онова състояние, в което коктейлът е студен, но не е удължен с вода.

Налейте го веднага в класическата му чаша, известна като купа за мартини. Тя обаче трябва да е изстудена предварително във фризера. Традиционната украса включва обезкостена зелена маслина, набодена на клечка за зъби. Някои прибавят и т.нар. lemon twist, или леко напръскана върху повърхността лимонова кора.

„КАЗАНОВА“ Е С ЯГОДИ

За приготвянето на този 11-градусов коктейл са ви необходими 0,6 л. „Чинцано Ектсра Драй“, половин резен лайм, 3 свежи ягоди, 2 лъжички кафява захар. Аперитивът се омесва директно в чашата.

Намачкайте деликатно в нея първо захарта, резена лайм и ягодите на резенчета. Прибавете бучки лед, а след това „Чинцано Екстра Драй“. Объркайте хубаво с лъжичка. Украсете с резенче ягода или лайм.

ИЗБЕРЕТЕ ТОЧНАТА ЧАША

JUICE 0,4 л.
Както става ясно и от превода на този вид чаша – за сок, в нея се сервират обикновено аперитиви на базата на сокове
HIGHBALL 0,33 л.
Обикновено се използва за сервирането на коктейли, към които се прибавя сода. Името на тази чаша означава в превод „висока топка“. Казват, че в началото на XIX век имало специални ледени топки, които трябвало да охлаждат коктейлите. Този тип чаша е направен така, че да може да поеме подобна ледена топка. Тя се вдигала във високата част на чашата, когато в нея се наливал коктейлът.
ЧАША ЗА ВИНО 0,36 л.
Напоследък се използва все по-често за коктейли, съдържащи газирано вино или просеко.
FLUTE 0,15 л.
Обикновено в този тип чаша се сервират коктейли на базата на сухо шампанско или италианско просеко. Издължената форма на чашата позволява на носа да поеме най-добре аромата на питието
ROCK или OLD FASHIONED 0,2 л.
В тези чаши се сервират чисти аперитиви или пък аперитиви с лед
КОКТЕЙЛНА КУПА 0,16 л.
В тази чаша се сервират алкохолни коктейли без лед и обикновено разбъркани с шейкър. Това е първата измислена чаша за питиета.

Виж първа част

Виж втора част

Franciacorta е вино за изискани тостове. Това е най-престижното италианско пенливо вино

Заемащата 320 кв.км. хълмиста зона между град Бреша, подножието на Алпите, езерото Изео и река Олио, се слави открай време с производството си на качествено вино.
Това е родината на най-престижното италианско пенливо вино.
Свежият полъх на вятъра, идващ от подножието на Алпите, комбиниран с отличното изложение на слънце и с добре разпределените във времето дъждове са перфектните условия за различните стадии от развитието на гроздето по тези места.
С други думи, няма какво повече да се желае за добиването на точно онова вино, което е идеално за най-качествените мехурчета.
Виното„Франчакорта“ е първото италианско пенливо вино, правено по класическия метод (чрез ферментация в бутилката), което получи категорията Деноминация за контролиран и гарантиран произход. (DOCG).
В момента по етикетите на виното е изписано единствено името Франчакорта, с което се означава територията, метода на производство и виното.
В Европа само 10 деноминации се радват на подобна привилегия и от тях единствено три се правят чрез ферментация в бутилката – Кава, Шампанско и Франчакорта.

Днес зоната Франчакорта включва 19 общини в северната област Ломбардия.
Казват, че името Франчакорта идва от далечни времена, още от периода на Френския кралски двор. Наименованието „Францакурта“ се появява за пръв път в аналите на кметство Бреша през 1277 г, за да означи земите между реките Олио и Мела, на юг от езерото Изео.
Смята се, че производството на качествено вино по тези земи датира от XVI век. Днес съществуват 4 типа пенливо вино Франчакорта – Сатен, Розе, Милезимато (Vintage) и Ризерва.
Франчакорта се прави винаги от сортовете шардоне и (или) пино неро. Допуска се и пино бианко, но максимум до 50%.
Има едно основно правило, което трябва да помнят всички любители на виното Франчакорта – да не го наричат никога спуманте, защото то не е такова, нито пък се прави по тази методология.

Виното Франчакорта се добива след мекото изтискване на гроздето, което дава цвят от шира. От нея се прави основата за виното, която напролет образува т.нар. Cuvée. Това е смесица от различни базови вина Франчакорта, събрани от разни реколти и селекционирани чрез грижлива дегустация, благодарение на която всеки производител определя какви да бъдат характеристиките на собственото му вино.
След това към виното в бутилките се прибавят захарен сироп и активна мая, за да се постигне бавна естествена ферментация. Чрез нея в бутилката се получава въглероден двуокис, водещ до пяна и като последствие от това налягането нараства до 5-6 атмосфери.
Добре затворените бутилки се поставят в избата в хоризонтално положение и остават толкова време, колкото е необходимо за добиването на различните типове Франчакорта. Именно през тези месеци Франчакорта добива типичните си характеристики.

В края на този етап близо до тапата на бутилката се е образувала утайка от маята, която трябва да се отлее. За да стане това, бутилките се поставят във вертикално положение с гърло, потопено в специален охлаждащ разтвор. Така се образува своеобразна ледена тапа. Когато се отмести металната тапа, вътрешното налягане е толкова силно, че леденият остатък се изстрелва, без виното да се излее.
При вино Франчакорта от типа Pas Dosè се използва само чисто вино, докато за другите типове се добавя и сироп, съставен от базово вино Франчакорта и захар.
Различното съдържание на захар в течността определя и типа Франчакорта – Extra Brut, Brut, Extra Dry, Dry, Demi Sec.
Времето за направата на Франчакорта е доста дълго и започва 7 месеца след гроздобера, когато към базовите сортове се прибави мая.
При Франчакорта, което не е от типа Vintage, се изискват минимум 18 месеца ферментация в бутилката, преди да се пристъпи към отварянето на тапата, за да се излеят утайките. Тук се ипзолзват шардоне и (или) пино неро. Разрешено е и максимум до 50% пино бианко.

При виното от типа Сатен и Розе периодът на ферментация е минимум 24 месеца. При Сатен се използва предимно сортът шардоне, а също и пино бианко до 50%. При Розе се използват шардоне, пино бианко и минимум 25% пино неро.
При Франчакорта Vintage ферментацията е минимум 30 месеца. То се прави от минимум 85% базови вина от една единствена реколта. Пуска се в продажба след над 37 месеца от гроздобера.
При Франчакорта Ризерва ферментацията е минимум 60 месеца. Това е вино от типа Сатен или Розе, което се пуска в продажба 5,5 години след гроздобера.

КАК ДА КОМБИНИРАМЕ
Виното от типа Brut е идеално за аперитиви, но и по време на основното ястие, ако то е с деликатен вкус.
Extra Brut е перфектно с рибни ястия.
Виното от типа Сатен е много елегантно и изискано, върви по време на цялата вечеря, но особено с паста на фурна, ризото с риба, а също и със сурова шунка и твърди сирена.
Розе се комбинира добре със салам и наденица, с ризото с гъби, с ястия с патладжани, с топли рибни предястия.
Demi Sec върви с твърди курабии и сладки.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

Аперитивите с имена на композитори са и свежи, и модни

Ето как се приготвят Bellini, Rossini и Puccini

И „БЕЛИНИ“ Е ПОЛЪХ ОТ ВЕНЕЦИЯ

Хитов коктейл е и „Белини“, който също като „Сприц“ идва от Венеция. Съставеният от бяло газирано вино (обикновено просеко или шампанско), от смелени бели праскови и от сока им коктейл също е сред „посланиците” на Италия по света.
Баща на Белини става между 30-те и 40-те години на миналия век Джузепе Чиприани, главен барман на най-известния и скъп бар във Венеция – Harry’s Bаr. Заради розовия му цвят, който напомня този на одеждите на един светец, изобразен в картина на художника Джовани Белини, Чиприани нарича коктейла си на неговото име. Напитката от типа лонгдринк бързо става хит в Harry’s Bar, където навремето си пият питиетата от Ърнест Хемингуей и Синклер Луис до Орсън Уелс.

Малко по-късно обаче манията по Белини завладява и нюйоркския Harry’s Bar. Коктейлът става постоянно присъствие в американския хитов локал, след като един френски търговец започва да изнася гъстата смес от бели праскови, наподобяваща нектар.
Белини се приготвя по строго определени правила. За направата му е необходима месестата част на типичните бели праскови (3/10), които се произвеждат до Верона. Тя се смесва с газирано вино „Просеко” (7/10). При създаването си обаче коктейлът е съдържал и сок от малини или ягоди, за да придобие розов цвят.
Белини се сервира в тясна и висока стъклена чашка на столче или в такава за Мартини.
Съществуват обаче и разновидности на Белини, тъй като не навсякъде по света се намират „Просеко” и бели праскови. Някои бармани го приготвят с жълти праскови или дори с обикновен нектар от праскови, както и с различни видове бяло газирано вино. Примесването му с шампанско обаче съвсем не е максимумът, който може да се желае. Някои пък на мястото на виното слагат газирани сокове или сода, постигайки по този начин безалкохолен Белини.
“РОСИНИ“ Е ВАРИАЦИЯ НА „БЕЛИНИ“

“Росини” е коктейл, измислен в началото на XX век. Носи името на композитора Джоакино Росини. Коктейлът се приготвя от свежо пюре от ягоди (1/3) и бяло газирано вино „Просеко” (2/3), което често се замества с шампанско. Сервира се студен в чаша от типа флют.
Много е важно да бъде направен от свежи ягоди, смелени с миксер, към които след това се прибавят няколко капки лимонов сок и няколко капки захарен сироп.
“ПУЧИНИ“ Е ОТ МАНДАРИНИ

Този коктейл, носещ името на друг италиански композитор, се приготвя директно в стъклената чаша. Необходимо е сокът от мандарини да се налее в чашата, след което да се допълни с пино шардоне „Чинцано“. Сервира се, след като е добре разбъркан в чашата.
Любопитен факт е, че навремето се е смятало, че мандарините, основна съставка за „Пучини“, прозхождат от Китай (жителите му били наричани с това име). В действителност плодът, който се култивира в Средиземноморието, произлиза от Индонезия и Индия.

СЛЕДВА

Виж първа част тук

5 топ тераси в Рим

Къде са най-хубавите коктейли в Рим