ВТОРА ЧАСТ

Флорентинските богаташи са едни и същи и преди шест века, и днес.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

Интересен документ оставя на поколенията кадастърът на Флоренция през 1427 г., който каталогизира богатството и доходите на 10 000 глави на семейства в града. Шест века по-късно двама италиански изследователи от Банка д’Италия (Централната банка) – Гулиелмо Бароне и Сауро Мочети, преглеждат под лупа доходите на флорентинците през 1427 г. , както и тези, обявени в годишните декларации на жителите на Флоренция за 2011 г. , и ги анализират.

Резултатите са повече от изненадващи – оказва се, че едни и същи флорентински фамилии са много богати и преди, и сега, въпреки че са минали 20 поколения. Т.е. богатството на Флоренция се намира в същите ръце като преди 6 века, днешните династии във Флоренция са едновремешните от XV в.
Кръстосвайки данните за доходите на големи групи хора с 800 фамилни имена от 1427 г. и от днес, изследователите стигат до извода, че става въпрос по-скоро за своеобразна Флорентинска династия.

Затова и озаглавяват изследването си с латинското „In saecula saeculorum (во веки веков)– мобилност между поколенията в дълъг период”.
Днес мнозина смятат повишената мобилност между поколенията като признак за общество, което предоставя равни права. Т.е ако дядо ти е бил богат или беден, това не би трябвало да е определящо за теб сега.

Според двамата икономисти Италия, заедно със САЩ и Великобритания са обаче сред най-малко мобилните страни.
Бароне и Мочети определят резултатите от проучването си като особено изненадващи и на фона на друг факт – във вековете между 1427 г. и 2011 г. Флоренция е бил в центъра на огромни политически и икономически движения, преживял е индустриална революция, Обединението на Италия, демографски бум през XX в.

И въпреки всичко това, социално-икономическият статус е устоял един и същи в толкова голям период от време. Как е възможно това, питат се учените.
Най-вероятното бяснение според тях се крие в особената структура на обществото във Флоренция, която се състои от социални блокове.

От поколение на поколение индивидите се движат само във вътрешността на групата, към която принадлежат, с доходи, които могат да са по-високи или по-ниски от тези на родителите им, но които остават винаги в интервала на блока, към който се числят.
Двамата изследователи анализират някои професии, съществуващи и през XV, и през XXI в., които са характерни за средно-високите социални слоеве. Става въпрос за адвокати, банкери, лекари, фармацевти и златари.

Кръстосвайки имена на днешни представители на тези слоеве във Флоренция с тези на предполагемите им предшественици, изследователите стигат до извода, че възможността да практикуваш днес една от тези професии е много пъти по-голяма, ако и твоите прапрадеди са я практикували. Т.е.във Флоренция професионалните династии са се запазили във времето, което благоприятства съществуването на структура от блокове.

Те комуникират малко помежду си, на трудовия пазар и в обществото. Обобщено – наследниците на едновремешния елит са днешният елит във Флоренция.
А кой е той? Достатъчно е да се разходите из Флоренция и да прочетете имената на улиците и знатните сгради, за да си дадете сметка за най-важните фамилии – Барди, Перуци, Паци, Панчатики, Антинори, Джакомини, Гуичардини, Портинари, Фрескобалди, Албици…

Разбира се, ще се натъкнете и на Медичи. Най-богатият флорентинец навремето е обаче не представител на Медичите, а Пала Нофри Строци – той притежавал сумата от 162 906 флорини, следвал го Франческо Симоне Торнабуони със 109 333 флорини и т.н.
За сравнение – една златна монета флорин тежала 3.54 г и била 24 карата. Микеланджело например за статуята си Давид бил заплатен с 400 флорини.

Днес тя се оценява според различни методологии на 2,1-35 млрд.евро.
Като най-успешните династии през XV в. двамата изследователи посочват тези на банкерите – Барди, Медичи и Перуци.

Те основават банкови институции и из Европа – в Лондон, Женева, Брюж. Почти две пети от богатите през 1427 г. във Флоренция са занаятчии, или хората, които третират вълната и коприната. Предприемачите съставляват една пета от богаташите. Образованите „бюрократи“ от рода на адвокати, съдии, лекари и фармацевти (във Флоренция се намира и най-старата аптека в Европа), които са сред най-богатите, пък съставляват една десета.
Двамата изследователи стигат до извода, че и през XXI век в топ 5 на класацията са представителите на вълнената, копринената и обувната гилдия.

Във Флоренция е родена италианската висша мода – през 1951 г. е първото ревю. Градът е дал началото на много от най-успешните индустрии в модата. Във Флоренция са родени и ексклузивните италиански марки „Гучи“ и „Салваторе Ферагамо“, а те нямат нищо общо с модата на масовия лукс, в каквито се превърнаха много италиански марки като „Армани“ и „Версаче“.
Във Флоренция са родени и най-скъпите италиански вина „Сасикая“, „Орнелая“ и „Тинянело“. Никой от потомствените тоскански богаташи обаче не се е ангажирал през последните десетилетия в италианската политика, за разлика от някои новобогаташи от Милано и Рим. Въпреки това експресия на флорентинския лидерски дух беше в продължение на 1000 дни като премиер на Италия бившият кмет на града Матео Ренци.

Повечето от милионерите на Флоренция, така както и обикновените жители, застанаха зад Ренци на референдума за конституционни реформи на 4 декември 2016 г., който беше отхвърлен от останалите италианци. Двама видни тосканци – певецът Андреа Бочели и носителят на Оскар Роберто Бенини също подкрепиха Ренци.

Материалът е публикуван във в.”168 часа”

ЕТО ПЪРВА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Суверето, непознатата Тоскана

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Кампиля Маритима – тосканско бижу

Ето залезите и панорамите, на които се наслаждавал през II в. император Адриан

Адриан обичал да се уединява във вилата си до Тиволи, на 30-ина км.от Рим и да се наслаждава на приказни панорами и залези.

Императорът не понасял хаоса, навалиците и интригите  в Древен Рим. Не харесвал и двореца си на Палатинския хълм.

Пристрастен по красотата, естетиката и архитектурата, Адриан изпипал всеки детайл в своята Вила Адриана, която започнал да строи година след началото на управлението си. Той лично нарисувал и проектирал голяма част от сградите.

На няколко километра от нея днес може да се видят и прелестните градини на Вила д’Есте.

ВИЖ ОЩЕ

Най-красивите антични статуи

Вила Адриана

Гондолите на Венеция

Замъкът Одескалки в Брачано, до Рим, е един от най-красивите в Италия, но мнозина от оженилите се в него след това се развеждат.

Няма спор, че замъкът “Одескалки” (Odescalchi), който се намира на 40-ина километра северно от Рим, е прелестен. Неслучайно сред естествените му декори са снимани и много филми.

С множеството си кули, мостчета, тайни коридори, тесни и вити стълбища изглежда като излязъл от приказките. Магическа е и панорамата от върха му – замъкът е като надвесен над езерото Брачано отдолу.

Именно заради красотата си и заради отлично поддържания си вид той е предпочитано място за сватбите на мнозина без проблеми в банковите сметки.

Замъкът в Брачано е мястото, където са се оженили и много известни личности от шоу бизнеса. Факт е обаче, че повечето от тях са се развели няколко години след това.

Един от най-ярките примери е сватбата на Том Круз и Кейти Холмс, които си казаха италианско “да” сред крепостните стени на замъка в Брачано. 6 г.по-късно се сбогуваха със семейния живот.

Още през 1998 г. обаче за място на вричането си във вярност замъкът е избран и от Ерос Рамацоти и Мишел Хунцикер. Техният брак просъществува 4 г.

Същата съдба има и бракът на друга звезда от италианския шоу бизнес – Лаура Фреди, чийто брак е мимолетен – 2 г.

Сватбата в замъка не донесе късмет и на звезди от миналото. Навремето и родителите на Ромина Пауър – холивудските актьори Тайрън Пауър и Линда Кристиан сключват брак в Брачано, но 7 г.след това се разделят.

По техния път минават през 1979 г. и две други известни личности с италианска жилка – режисьорът Мартин Скорсезе и актрисата Изабела Роселини, дъщеря на Ингмар Бергман и Роберто Роселини. Бракът им просъществува 3 г.

Казват, че преди време и Брад Пит обмислял да се врече във вярност пред Анджелина Джоли в Брачано, но след това явно е бил разколебан от нечии разкази.

С други думи, замъкът не е най-добрият избор като място за сватба, но пък е перфектното място, в което можеш да подишаш магическа атмосфера.

Замъкът в Брачано е перлата на крепостните замъци от XV в., в които изкуството за изграждането им прелива между стиловете на Средновековието и Ренесанса.

В момента замъкът е собственост на знатната фамилия Одескалки, чиито наследници живеят в част от сградата. Тя е отворена за посещения от 1952 г. благодарение на Ливио IV Одескалки.

Повечето от стаите и залите са превърнати в музей.

Историята на замъка обаче датира още от 1234 г., когато той е крепост на местна фамилия. След това промени в архитектониката му внася Наполеоне Орсини . Доминиращият над езерото Брачано замък се сдобива с оригинална форма от два четириъгълника, свързани помежду си.

Така от крепост с отбранителна цел сградата се превръща в замък с ренесансов вид. Той става седалище и любимо място за посещения на много артисти. Художници от школата на Антониацо Романо пък са автори на много от фреските по стените му.

Замъкът е ограден и с крепостна стена, която има само два входа с подвижни мостове.

Днешният вход обаче не съответства на оригиналния от едно време на фамилията Орсини.

Много са стаите и залите, които заслужават да се разгледат в замъка. Сред тях е оръжейната зала, изпълнена с оригинални оръжия и муниции, принадлежали на охраната й в миналото. Интересна е и Папската зала, в която навремето отседнал папа Сикст IV, избягал от епидемия в Рим.

Красива е и т.нар. зала Умберто, в която през 1900 отсяда крал Умберто I Савойски.

Чаровни са и градините на замъка, както и приказните му кули, до които се стига по тясна вита стълба. Изкачването й обаче си струва, защото отгоре се открива прекрасна панорама към езерото Брачано.

Как се стига до Брачано?

С кола е най-лесно по пътя Cassia, на север от Рим.

С автобус – може да се ползва линията COTRAL (Roma Saxa Rubra-Anguillara Sabazia-Trevignano Romano-Bracciano-Manziana)

С влак може да се ползва линията на Trenitalia (Roma Ostiense-Cesano-Bracciano-Viterbo)

Колизеят блести като нов

Ферари за 100 евро

Как да летим изгодно

Разходете се из остров Понца, близо до Рим. Подишайте от ухайните му аромати, насладете се на цветовете и на приказното му море

Вижте как се стига до Понца, на две крачки от Рим

Най-красивите водопади с топла минерална вода се намират в Сатурния

Водопадите на Мелницата (Le Cascate del Mulino) в тосканската зона Марема са прочути с красотата и с полезното си действие за човешкия организъм.

Водопадчетата, както ги наричат гальовно, ви грабват с чара си още от завоя на пътя над тях, от който те се виждат в целия си блясък.  Термите и тосканските пейзажи около тях са като излели от красива цветна картичка.

Басейните са издълбани по съвсем естествен начин в скалите от травертин от минералните води със сярно съдържание.

Безплатните терми се пълнят непрекъснато с вода от избликващия по-нагоре водопад над тях. Всичко това – далече от трафика, шума и хаоса.

Ден, прекаран на водопадчетата, е като да се потопиш в рай от релакс и вода.

Водопадите на местността Il Gorello всъщност произлизат от Термите на Сатурния. Те водят произхода си от минерален извор, от който избликва вода с постоянна температура 37,5 градуса.

Затова в термите на Сатурния може да се къпите и през лятото, и през зимата. Водопадът е доста оригинално място за прекарване и на новогодишните празници.

Минералните води на Сатурния оказват благоприятно въздействие върху кожата, дихателния апарат и кръвообращението.

Водопадчетата може да се посещават целогодишно 24 часа в денонощието напълно безплатно. Близо до тях има паркинг, бар и ресторант.

Как се стига до термите на Сатурния?

Те се намират в зоната Марема в Тоскана, в провинция Гросето и до община Манчано.

Рим е на 150 км.южно от тях, а Флоренция – на 200 км.северно.

Ако идвате с кола от Рим, трябва да хванете магистралата Рим-Чивитавекия.

След това излезте на изход Чивитавекия и хванете път SS1 Аурелия.

След това излезте на Монталто ди Кастро и продължете в посока Вулчи.

После следвайте указанията за Манчано-Сатурния.

С влак – най-близките гари са на Гросето (57 км) и на Монталто ди Кастро (45 км).

Какво да видим наблизо?

Съвсем близо до водопадите се намира красивото градче от туф Питиляно.

ВИЖ ОЩЕ

Безплатните СПА в Италия

Венеция low cost

Най-добрите сладоледи в Рим

Монте Арджентарио в Тоскана е най-красивият нос в Италия

Преди 3000 г. Арджентарио е бил осмият остров от Тосканския архипелаг. Днес е един от най-красивите географски носове в света.

Ако го погледнете на картата, ще видите как е свързан със сушата с две тесни ивички земя – Джанела на север, и Фениля на юг.

Там се намират и два от най-красивите плажове на Тоскана.

Другата връзка на Арджентарио със сушата е чрез изкуствената  дига, изградена от Великия херцог Леополд II, която свързва Орбетело с планинското възвишение Арджентарио.

Лагуната, оформила се на това място, е влажна зона, заемаща 27 кв.км – във вътрешността й се намира природен резерват.

Той може да се разгледа с корабче или на кон, и то само след специално разрешение от провинция Гросето.

Символът на тази защитена зона е розовото фламинго.

Ако идвате в Рим и искате да се насладите на красиво море, диви плажове, чаровни пристанища, то няма нищо по-подходящо от визита в Монте Арджентарио. Тя ще ви зареди с прелест.

Монте Арджентарио се намира  на 150 км. северно от Рим и до него се стига лесно, като поемете с кола по магистралата Рим-Чивитавекия, а след това в посока Гросето.

Намиращият се в южната тосканска зона Марема нос е любимо място за ваканциите на голяма част от римската буржоазия.

Много от богатите римляни в северните квартали на Вечния град имат вили и къщи в пристанищата на Арджентарио, други пък предпочитат да ги наемат.

За да се убедите в това, е достатъчно да се разходите набързо из Порто Санто Стефано и Порто Ерколе – там са закотвени много от лодките и яхтите на римската буржоазия.

Голяма испанска крепост с кула доминира възвишението над чаровното Порто Санто Стефано.

Тя е изградена през XVII в. и именно заради нейното присъствие там се заселва за постоянно и населението в пристанището.

Четвъртитата по форма крепост с размери 35х35 м. и със стени, дебели 6 м., разполага с две големи тераси на различна височина.

Крепостта се е озовавала често в центъра на военни събития, но от втората половина на XIX в. вече не изпълнява отбранителни функции.

Днес вътре в нея има музей. Панорамата, която се открива от терасите й, е зашеметяваща. Накъдето и да погледнете, се редуват прелестни и колоритни гледки.

Порто Санто Стефано е изключителна красота по всяко време на годината. Навремето е било феодално владение на знатните фамилии Алдобрандески и Орсини, а след това е минало под владението на Сиена. Едва когато преминава под испанска власт през XVII в., в него се изграждат градина, църква, крепост, остерия.

Населението се съставлява предимно от рибари и военни. В началото на XVIII в. обаче започват масово да пристигат и да се заселват жители от Лигурия, Кампания, Тоскана.

През 1860 г. Порто Санто Стефано се присъединява към раждащото се Кралство Италия. През 1944 г. то е жертва на тежки бомбардировки, които разрушават 96% от обитаемите му части.

След това обаче селището се издига отново върху собствената си пепел, а през 60-те години се превръща постепенно в перла на туризма.

Близкото Порто Ерколе е открай време любимо място на известни личности от културата и историята.

И най-вече – това е мястото, което геният на четката Караваджо, както е артистичният псевдоним на Микеланджело Меризи, избира, за да умре.

Вечно неспокойният и с буен нрав Караваджо е търсен и преследван от мнозина, вкл. и за убийство на мъж при кавга в Рим. В Порто Ерколе художникът, все още млад, но болен, приключва живота си.

Историята на Порто Ерколе е многовековна.

Навремето е било етруско пристанище. При древните римляни също е било важно пристанище.

През 312 г. Константин го дарява на монашески орден, а по-късно то е дарено на римското абатство “Три фонтана”, което го прави част от феодалното владение на фамилията Алдобрандески, а после и на тази на Орсини.

По този начин то се свързва и със съдбата на близкото Порто Санто Стефано.