Древните римляни били гениални инженери

Древноримските акведукти са прекрасен пример за огромния прогрес в инженерната мисъл и техника в Античния свят.

Достатъчно е да се разходите до римския квартал “Чинечита”, където се намира паркът на римските акведукти, за да си дадете сметка за огромния талант на древноримския “водопроводчик”.

В действителност става въпрос за висша инженерна мисъл в античността.

В акведуктите намират изражение, от една страна, спекулативният и абстрактният дух на древните гърци, свързан с философията, математиката и геометрията, а от друга страна, организаторските способности, рационализмът и талантът при изпълнението на римляните.

Изграждането на акведуктите поставя базите на древноримската хидравлика.

Ето какво пише Плиний Стари (23-79 г.сл.Хр.) : “Онзи, който си даде сметка за количеството вода за обществени нужди при термите, басейните, фонтаните, къщите, градините в предградията и вилите, за разстоянието, от което идва водата, за изградените канали, за планините, които са били пробити, за долините, които са прекосени, ще разбере, че на света не е съществувало нищо по-прекрасно”.

Водата, насочвана към акведуктите, била избирана по различни фактори – според положението на изворите й,  според чистотата й, вкусовите й качества, температурата, а понякога дори и по лечебните й свойства заради съдържаните минерали.

Когато ставало въпрос за нов водоизточник, пробите от неговата вода били анализирани старателно в бронзови съдове. Оценявали се качествата й, свързани с това, доколко допринасяла за корозията, каква била газираността й, какво било съдържанието на други частици, при каква температура кипвала.

Според учените четирите главни акведукта на Рим доставяли около 600 000 куб.м.вода на ден.

Древноримските инженери били изключително креативни и схватливи, като се има предвид, че се обучавали на занаята на водопроводчика чрез чиракуване. В действителност повечето от тях били военни, които се обучавали за хидроинженери. Те обединявали рационална мисъл с непрекъснатото търсене на нещо ново.

Понякога просто копирали нещо видяно и познато, но прибавяли към това и гениалната си интуиция.

Като особено прозорлив в инженерната мисъл при строежа на акведукти се славел генералът и архитект Марк Випсаний Агрипа (63-12 г.пр.Хр.), дясна ръка на Октавиан Август.

За пръв път именно той успял да разграничи доставянето на вода за обществени нужди от това за лични нужди, преценявайки и различните количества, необходими в тези случаи.

Агрипа умеел да прецени какви точно са нуждите от вода за термите, както и тези за частните домове на римляните.

Първият акведукт е Апио, изграден през 312 г.пр.Хр. След него са Анио Ветус, Марчано, Тепуло, Юлио, Вирго,  Алсиетино, Клаудио, Нерониано, Анио Новус, Траяно и Александрино.

По време на Римската република от 509 г.пр.Хр. до 27 г.пр.Хр., или годината, когато идва на власт император Октавиан Август, акведуктите не били пригодени според потребностите на римляните.

Водата се леела непрекъснато и на практика била прахосвана. Освен това имало и много течове извън тръбите, затова се решило да се предостави на частни лица използването на пунктовете, където водата изтичала.

По този начин всеки римски дом или група от домове разполагали със свой фонтан, от който се снабдявали с вода.

При Римската империя употребата на вода нараснала още повече – смята се, че тя получавала над 1 млн.куб.м.вода на ден. Голяма част от нея стигала по оловни тръби до къщите на римляните, но също и до занаятчийските им работилници.

В Древен Рим имало поне 12 акведукти на открито. Повечето разполагали с голяма подземна мрежа.

В последните си 16 км. в долината преди Рим обаче акведуктите били издигани високо над земята. По този начин можело да се постигне по-високо налягане, което улеснявало дистрибуцията към крайния потребител.

Древноримските акведукти били гигантски проекти за времето си .

За изграждането на акведукта Клавдий (Claudio) било необходимо транспортирането в продължение на 14 г. на 40 000 вагона с туф годишно.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримските акведукти

Апия Антика, древноримската магистрала

Италианският гений

Термите на Диоклециан са най-големият древноримски СПА център и един от най-красивите археологически музеи в Рим

Ако искате да разберете как древните римляни са си угаждали и как са се наслаждавали на живота и на релакса, предлаган от водата, то тогава трябва на всяка цена да посетите Термите на Диоклециан в Рим (Terme di Diocleziano).

Това е най-грандиозният термален комплекс, или казано на съвременен език – най-голямото СПА (от Salus Per Aquam, или здраве посредством вода) в Древен Рим.
Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale).Те са били изградени, за да обслужват населението на три римски квартала – Квиринал, Есквилин и Виминал.

За изграждането им бил „демонтиран“, или по-скоро разрушен, цял квартал с частни жилища, собственост на древни римляни.
Термите на Диоклециан са изградени само за 8 години – в периода между 298 и 306 г. сл.Хр.Те са подобни на тези на Каракала, които от своя страна се вдъхновяват от термите на Траян, но Диоклециановите са двойно по-големи.

Подобно и на други древноримски сгради, и те  били използвани през вековете като източник на строителни материали – от тях били добивани материали за изграждането на други постройки в Рим.

Аулите по-късно били използвани за какви ли не частни цели, вкл. и за  обяздване на коне.

Най-жесток с намеренията си се оказал обаче папа Сикст V, който между 1586 и 1589 г. взривил с експлозиви част от калидариума в термите, за да си построи частна вила на хълма Есквилин. Използвал  общо 100 000 куб.м.материали от термите за вилата си.
Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Дава началото и на изграждането на Certosa.
Първоначално комплексът  бил изцяло заграден и входът му бил от настоящата улица „Гаета“.
На срещуположната страна се намирала сцена със стълбища, използвана най-вероятно за театрални представления.
Именно тя вдъхновила по-късно и начина, по който е реализиран намиращият се пред нея площад „Езедра“, получил по-късно името Пиаца дела Република.Встрани от загражденията на комплекса имало две кръгли зали – първата е в началото на Виа дел Виминале.
Изцяло запазена е другата окръжност, в която е включена през 1598-1600 г. църквата „Сан Бернардо але Терме“.
От огражденията се влизало в градините, в центъра на които се намирал същинският термален комплекс.

Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум.
Първото и второто помещение съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.
Встрани от централното тяло се намирали симетрично разположени два огромни спортни салона. Освен тях имало и няколко големи аули.
Отивайки в Термите на Диоклициан, може да се насладите и на визитата си в Епиграфския музей, който също се намира там.
Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят.
Има също и Праисторически музей, описващ историята на Лацио от праисторически времена.

ВИЖ ОЩЕ

Ето къде са безплатните СПА центрове в Италия

Белите градове на Пулия

Соренто – градът на лимоните

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим

Гетото в Рим е атракция за туристите заради колоритните си къщи, тесни улички и ресторанти с вкусна кухня

Еврейското гето в Рим е сред най-древните в света.  На практика то възниква 40 г. след гетото във Венеция, което се смята за първото в света.

Самото име гето (ghetto) идва от името на венецианския квартал, в който съществувала леярна. На венециански диалект гето означавало леярна.

Евреите били принудени да живеят в този квартал, и така оттам дошло  името гето на еврейските квартали.

А какъв е произходът на еврейското гето в Рим, което днес смайва с колорит от цветове и аромати?

През 1555 г. папа Павел IV със специален папски указ отнема всички права на римските евреи и заповядва изграждането на гето. То се разполага в района “Сант’Анджело”, близо до Teatro di Marcello.

В древността еврейската общност  живеела в зоната на хълма Авентино и най-вече в квартала Трастевере, така че там се намирала по-голяма част от евреите.

Освен задължението да живеят именно в тази зона, евреите трябвало да носят според папския указ  отличителен белег, с който да се различават от останалите римляни. Мъжете трябвало да носят каскет, а жените някакъв друг отличителен знак. И двата предмета трябвало да бъдат в синьо-зеленикав цвят.

Освен това на евреите се забранявало да упражняват каквато и да е търговия, с изключение на тази със стари и употребявани дрехи. Оттогава на практика съществува и традицията евреите да доминират в търговията с антикварни предмети и с дрехи втора употреба.

В същия папски указ се забранявало на евреите и да притежават недвижимо имущество. Затова като резултат те се насочили към дейностите, свързани с движима собственост – най-вече пари и злато. Оттам тръгнала и традицията евреите да разполагат с много пари в брой, което послужило и на папите, които се обръщали към тях за заеми.

Първоначално в римското гето били направени две порти, които се затваряли по залез слънце и се отваряли по изгрев слънце. С увеличаване на населението в гетото и с разширяването му обаче се наложило да бъдат добавени още порти – така те стигнали до 8 на брой.

Заради забраната евреите да притежават имоти те не проявявали никакви грижи за поддръжката на къщите и сградите. Затова те били доста занемарени и олющени.

Днешното еврейско гето в Рим се слави с добри ресторанти и заведения, посещавани не само от туристите, а и от много местни жители.

Рибената чорба, която е на мода в кухнята и днес, била смятана навремето за деликатес.

Тя била сервирана често на масата, тъй като гетото граничело с най-изоставената и мръсна зона в града – тази в близост до Teatro di Marcello.

През Средновековието там се намирал  рибният пазар поради близостта до река Тибър и до пристанището на Рипа Гранде, където пристигали лодките с риба от морското пристанище Остия. Там била изсипвана най-качествената риба, докато остатъците били складирани до църквата “Сант’Анджело ин Пескериа” (Sant’Angelo in Pescheria).

Църквата дала и името на района.

Повечето от еврейските жени отивали да събират рибните остатъци от пазара – единственият начин да се сготвят било като се сварят във вода. Така се родил и един от най-типичните римски деликатеси, произлизащ именно от гетото – рибената чорба (brodo di pesce).

Една от най-красивите архитектурни забележителности в гетото е Фонтанът на костенурките (La Fontana delle Tartarughe), който се намира на Пиаца Матей.

Мнозина определят фонтана за един от най-красивите в Рим.

Построен е през XVI в. по проект на Джакомо дела Порта и е свързан с романтична легенда. Разказват, че граф Матей искал по някакъв начин да демонстрира на бащата на любимата си, че е знатен човек с власт – противно на слуховете за него по онова време. Така само за една нощ накарал да вдигнат фонтана под прозорците на бащата.

Смята се, че скулптурите на четиримата младежи, които с вдигнати ръце поддържат костенурки, са дело на Тадео Ландини. Самите костенурки били добавени през 1658 г. от Бернини.

ВИЖ ОЩЕ КОЛОРИТНИ КВАРТАЛИ В РИМ

Трастевере, Монти, Копеде, Виа Маргута

Il Giardino degli aranci – вижте Рим от птичи поглед

Портокаловата градина (Il Giardino degli Aranci), разположена на хълма Авентино (Aventino) е едно от местата, които предлагат най-красива панорама отвисоко към Вечния град.
Ако искате да се насладите на прелестна растителност и на тераса, от която се вижда и базиликата „Свети Петър“, трябва да дойдете тук.
Това е и едно от любимите места за фотосесии на много младоженци.
Истинското име на това място е Парк Савело (Parco Savello), но през годините добива популярност като Портокаловата градина заради десетките дървета с портокали, засадени наоколо.

Терасата на парка гледа към река Тибър (Tevere) и се намира в укрепения със стени имот на фамилията Савели, изграден през XIII в.във вътрешността на църквата „Санта Сабина“ (chiesa Santa Sabina).
Те са построени на мястото на съществувал през X в. замък.
Портокаловата градина е реализирана през 1932 г.от Рафаеле де Вико, след като тогавашният урбанистичен план предвижда превръщането на зоната в обществен парк.

Преди това на нейното място е имало зеленчукова градина, за която се грижели доминиканските монаси от църквата.
Градината е изградена симетрично и се простира върху 7800 кв.м. В нея се влиза от страната на Via di Santa Sabina.
Най-удобно до нея се стига пеша от намиращата се в подножието улица Lungotevere Via Aventino, докъдето пътуват много автобуси.

Куполът на Брунелески на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция е сред най-големите шедьоври на архитектурата

Навремето конкуренцията между градовете се водела и чрез архитектурата. Размерите на сградите и на куполите на черквите съответствали  на мощта и грандиозността на градовете и на техните управи.

По тази причина било поставено и началото на амбициозния и революционен проект за купола на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Той е по идея и проект на Филипо Брунелески (1377-1446) и вътрешният му диагонал достига 45 м.

Дълго време изследователите  се опитват да разкрият тайната на изграждането на купола – не е останал никакъв документ, нито пък скица, свързани с проекта за него.

След години на изучаване италианският архитект Масимо Ричи успява да достигне до техниката, използвана от флорентинския гений на архитектурата Брунелески. Изглежда, че тайната се крие в ориентирането на тухлите по подобие на рибена кост.

Именно това позволило на Брунелески да вдигне огромен купол без носещи структури. Архитектът реализирал купола без никаква броня, само с помощта на двойни арки с междинно пространство.

Вътрешната с дебелина от 2 м. е направена от дялани камъни, поставени като рибена кост. Тя е носещата структура, докато външната е само фасадна.

В горната част на купола има фенер под формата на рог. Той е по проект на Брунелески, но е реализиран след смъртта му.

По-късно е поставена и топка от позлатена мед с кръст, съдържаща свещени реликви – тя е дело на Андрея дел Верокио.

Декорацията и фреските на купола са осъществени между 1572 и 1579 г. от Джорджо Вазари и Федерико Дзукари.

Но каква е историята на купола?

Осмоъгълният купол е вдигнат между 1420 и  1434 г. Това става, след като проектът на Брунелeски е представен на конкурс през 1418 г. и приет след много полемики през 1420 г.  За неговото реализиране после са необходими още 14 г. Официално изграждането на купола започва на 7 август 1420 г.

Той е осветен през 1436 г. от папа Евгений IV.

Експертите са категорични – това е шедьовър, който е в състояние да устои на земетресения, светкавици и на всякакви природни бедствия в продължение на векове. Куполът е прелестен, откъдето и да се погледне.

Неговият диаметър е 45,5 м.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция за 2 дни

От купола на “Сан Пиетро”

Как да видим Венеция евтино