Орвието се намира в Умбрия, или в центъра на Италия – през него минава всеки маршрут, който води от Рим към богатия Север. Той е вторият изход на магистралата, който срещате на стотина километра от Рим в посока Флоренция.

Това е и първото му предимство за всеки, който иска да види нещо красиво в близост до двете италиански прелести Рим и Флоренция.

Орвието е по средата между Вечния град и града на Медичите  и достигането до него е лесно и удобно.
Орвието е красив като тях, но много по-чист и подреден,  разполага със забележителности и кухня, които съперничат  достойно на римските и тосканските.

Разликата освен в чистия въздух е още и в това, че всичко в Орвието е много по-евтино – от наемите до хранителните продукти.

Ако искате да останете за по-дълъг период в Италия, а не само за една ваканция, Орвието е чудесен вариант.

Това не е скучна провинция, а пълен с живот и енергия красив град, който предлага накуп история, археология, прелестна природа и приятни заведения. Навсякъде е пълно с туристи, но не толкова, че да трябва да си пробивате път с лакти, както е в Рим и Флоренция.

Орвието е разделен на две – нов град, където е гарата, и стара част, до която може да се стигне пеша, с кола и с лифт.

Ако вземете Орвието като своя алтернатива за живот в Италия, то не е лошо да се знае, че в него апартамент под наем струва 350-500 евро на месец, или двойно по-малко от Рим и Флоренция.Ако ви се налага да ходите до Рим, пътуването до Централната гара “Термини” струва 7,80 евро и трае час и 20 минути. Има обаче и по-бързи влакове, които струват двойно повече. До Флоренция пътят с влак е 2 часа.

Животът в Орвието е приятен и по друга причина – тук местните хора са много дружелюбни и общуването е приятно както в бара, така и на улицата.

Има много забележителности в самия Орвието, но не само –  в околностите му също има безкрайни възможности за наслада, като се започне от Чивита ди Баньореджо, известен като Умиращия град.

Има и термални центрове наблизо – тези в Кианчано Терме  например са на 20 мин. с влак от Орвието

Наблизо е и Витербо, градът на папите. Пейзажите в Умбрия, където е Орвието, са великолепни.

Какво да видим в Орвието

Това е е един от най-античните градове в Италия, който дължи произхода си на Етруските – те се заселват по тези земи през IX в.пр.Хр., избирайки като свои жилища пещери, издълбани във вътрешността на скалите от туф.

Разбира се, началото на всеки тур в града започва от красивия Duomo di Orvieto –прекрасен пример за архитектура в романски и готически стил.

В т.нар. Капела дел Корпорале в катедралата се съхранява главната светиня на храма – покрова с капки кръв от Болсена. Тя се пази в специален реликварий, изработен през 1337-1338 г

Става въпрос за т.н. чудо от Болсена, случило се в близкото градче с това име през 1263 г. Тогава при служба, извършвана от чешки свещеник, по време на причастие от осветената хостия (просфора) избликва кръв, капки от която падат върху покрова на олтарния престол. Впечатлен от чудото, свещеникът отнася покрова с капките кръв в Орвието, където по онова време се намира резиденцията на папа Урбан IV.

Зад Duomo се намират Palazzi dei Papi, папските палати, или сгради от XIII в. ,които са служели за папски резиденции. В един от тях се намира и Музеят на Opera del Duomo.

Може да си направите обиколка и на подземния Орвието, който е издълбан от жителите на града в течение на вековете. Той е пълен с пещери и кладенци, като най-известен е т.нар.Pozzo di San Patrizio.

Той е отличен пример за инженерните умения от XVI в.- кладенецът бил издълбан тогава по искане на папа Климент VII, който се укрива в Орвието по време на разграбването на Рим през 1527 г.

Кладенецът се реализира  с цел да послужи в случай на нужда заради природни бедствия. Той е дълбок 62 м. и има диаметър 13,5 м.. Около него са разположени две елипсовидни стълбища, които не се пресичат никога. Те имат по 248 стъпала и се осветяват през 72 прозорчета, създавайки сюреална атмосфера. Проектирани са от Антонио да Сангало и Джовани Батиста да Кортона.

В Орвието не пропускайте да се изкачите и най-горе на Кулата, La Torre del Moro. Панорамата, която се открива под вас на 360 градуса, е зашеметяваща.

Прекрасна е и крепостта в подножието на стария град La Fortezza di Albornoz.

ВИЖ ОЩЕ

Питиляно, тосканският Ерусалим

Сан Пиетро, островът на щастието

Вила Памфили, римският Версай

Какво не трябва да очаквате от жителите на Ботуша
1. Италианците имат много повече положителни качества, отколкото дефекти, и със сигурност никога няма да ви е скучно да общувате с тях. Едно от първите правила обаче, което е полезно да знае всеки, който стъпи на Апенините, се състои в местната поговорка Qui lo dico e qui lo nego, или “Тук го казвам и тук го отричам”.

Никога и в никоя сфера не очаквайте съответствие между казано и сторено в Италия.

Ако приемете това като железен принцип, ще си спестите много време и разочарования във всички области. Само един от всеки трима италианци според проучване изпитва някакви угризения за неспазено обещание. На практика заедно с изневярата това е “грехът”, който кара най-рядко италианеца да се чувства виновен.

2.  В италианския език съществува думата “не”, но това е само на теория. Иначе в ежедневието никой никога няма да я употреби в общуването си с вас, защото жителят на Ботуша не тряска вратата театрално под носа ви. Той ще го направи само с кадифени ръкавици или мислено. Ако ви кажат “да”, това означава със сигурност “може би”. Ако чуете “може би”, това е равносилно 100% на “не”.

3. За разлика от всички останали езици в италианския има два израза, с които
може да се каже “обичам те”. По първия начин, който е повсеместно разпространен – Ti voglio bene (ти вольо бене), ще се обърне към вас интимният ви приятел или приятелка, ако не иска да се ангажира с връзката, защото не е влюбен. По същия начин ще се обърне към вас всеки, който иска да покаже отвореност и симпатия. Така може да ви засвидетелства добронамереност и обич дори портиерът на кооперацията, в която живеете, или барманьт, при когото си пиете редовно кафето.

Ако някой наистина ви обича или поне си мисли, че ви обича в момента (и тук важи правилото “Тук го казвам и тук го отричам”), ще употреби израза Тi amo. В тон със скъперническото отношение към този израз са и изневерите в семейството, които са един от националните спортове в Италия.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

(Виж втора част)

Parco degli Acquedotti – вижте как  Древен Рим се е снабдявал с вода
Как Древен Рим е задоволявал нуждите си от вода, консумирайки по 13 куб.м.в секунда?
И как водата стигала до термите, където римляните се къпели, без да пестят, от сутрин до вечер?
Инженери, архитекти и урбанисти още от III в.пр.Хр.се чудели по каква система да докарат водните струи в центъра на Рим. За да се разбере как са успели в мисията си, най-добре е да се отиде в Парка на акведуктите (Parco degli Acquedotti), където сред зелените площи, по които днес пасат овце, могат да се видят 7 от 11-те древноримски водопровода.
Наблюдавайки акведуктите, които наподобяват мостове, човек си дава сметка за строителния интелект и мощ на римляните.

Навремето стените са били облицовани в мрамор. Изминавайки десетки и десетки километри, водата стигала по траекторията, очертана за нея между днешните улици Тусколана (Tuscolana) и Апиа Нуова (Appia Nuova), след което се вливала в система от цистерни и депозити.
Да се разходиш с велосипед или пеша в Парка на акведуктите си е равносилно на спектакъл.
Тук може да видите ученически класове на разходка лии как стада овце пасат на воля.
Със сигурност пейзажът си струва да бъде увековечен в картина или снимки.
Паркът заема площ от 240 хектара и включва освен акведуктите и други сгради от древноримската епоха, гробници, цистерна с куличка.

На Виа дел Куадраро (Via del Quadraro) се намира най-високият аквeдукт (27-28 м.) Между акведукта Claudio и жп линията Рим – Касино пък се намира т.нар. Гробница със 100 стъпала (Tomba dei 100 scalini). Толкова са стълбите, водещи към погребалната стая, в която има и ниши с мраморни саркофази.
Как се стига до парка?
Най-лесният начин е чрез Via Lemonia, която е успоредна на Via Tuscolana, откъдето минава линия А на метрото.
Може да се слезе на една от неговите спирки Lucio Sesto, Giulio Agricola или Subaugusta и оттам пеша са няколко минути до Lemonia.

Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

Суверето е очарователно средновековно градче до Крайбрежието на етруските

Малцина в Италия познават Суверето. То е от онези градчета, които не фигурират в традиционните  маршрути на туристите в Тоскана.

Именно заради факта, че е далече от  тълпите туристи, както и заради това, че си мислите, че цялата красота на Тоскана е съсредоточена в градове като Флоренция и Сиена, ахвате, още щом стъпите в Суверето.

Ценителите на добрата храна и вино обаче го познават много добре, тъй като то е във всички ръководства и пътеводители на Slow Food заради виното и висококачествените си хранителни продукти. Освен това е известно и като градче на зехтина.

Името Суверето идва от гора от коркови дъбове. Навремето дъбове с кора от сугеро, или корк, са покривали буквално всичко наоколо. Много от тях могат да се видят и днес.

В Суверето живеят 3000 жители. Денем по чистите калдъръмени улички ще видите малко хора. Оживлението обаче настъпва вечер, когато местните жители или пък ценителите на виното от близките села се настанят по заведенията.

Ресторанти и барове предлагат вкусни тоскански специалитети и вино. Разположеното във Вал ди Корния, или долината Корния borgo (средновековно село) е родина на едни от най-добрите тоскански вина.

Суверето се намира на две крачки от т.нар. Крайбрежие на етруските, Costa degli Etruschi (на юг от град Ливорно) и в известната зона Маремма (Maremma).

Златния си период селото изживява през XIII в., когато в него се настанява местната знатна фамилия.

Кръвопролития, войни и епидемии по-късно обаче поставят началото на тъмна ера за селото, в която то рискува дори да бъде заличено от земята в периода между XVII и XVIII век.

В Суверето днес съжителстват различни стилове архитектура – може да видите по-нови и съвременни сгради до средновековни къщи, до сгради от XIII в., каквото е седалището на кметството и до древната кула, която доминира от високо.

В най-високата част на селото се намира Rocca aldobrandesca, или Крепостта на знатната фамилия Алдобрандески, за която се споменава в официални документи отпреди 1000 г.

През XVII в. крепостта е запусната, тъй като вече не изпълнява отбранителните си функции, с които е замислена. По-късно обаче е реструктурирана, така че сега изглежда прекрасно.

Пошляйте се без план и без карта из Суверето – така ще се натъкнете неочаквано както на живописни ъгълчета, така и на много приятни заведения.

В т.нар. Киостро (бивш манастир) на селото често организират дегустации на вино и на местни гозби с концерти на живо. Атмосферата е магическа. Още повече, че навремето там се е намирал манастирът на Свети Франциск, изграден в края на XIII век.

През XIX в.обаче започва да се използва за цивилни цели.

Къде точно се намира Суверето? Селото е на няколко километра от тосканското крайбрежие и е по средата между Ливорно и Пиомбино, където тръгват фериботите за остров Елба.

Откъде произлиза поздравът „Чао“?

Всички в Италия, а и в България, се поздравяват неформално и приятелски с „чао“, но какъв е произходът на тази дума?
„Чао“ навлиза в италианския език едва през XX в.

Произлиза от венецианския термин s’ciao (счао), който пък идва от латинския sclavus, който се превежда като „Ваш роб съм“.

Навремето това било обръщение, изпълнено с респект – използва се много и в комедиите на Карло Голдони, където се произнася от знатни и надути господа.
От XIX в. обаче започва да се разпространява най-напред в северната област Ломбардия, където звучи като „чао“.

По същото време започва постепенно да навлиза и в италианския език – дотолкова, че по онова време в Речника на италианския език Николо Томазео отбелязва с огорчение как „и в Тоскана започват да се поздравяват с „роб съм ви“.
Именно поздравът, произнесен на ломбардски диалект, е този, който навлиза в италианския език и който става популярен по целия Апенински полуостров.
Италианските емигранти по света допринасят за разпространяването на поздрава и в други езици, вкл. и в България.

Днес той се употребява в португалския, румънския, руския, сръбския, словашкия, словенския, испанския, малтийския, македонския, чешкия, естонския, немския, турския език, както и при есперанто.

ВИЖ ОЩЕ

Защо Рим е топ?

Италианците предпочитат чужденките?

Колизеят е като нов

Къщата на кукумявките в парка “Вила Торлония” е един от най-чудноватите музеи в Рим

Къщата на кукумявките (Casina delle Civette) е странно и чудновато място с приказна атмосфера, в което навремето е живяла знатната фамилия Торлония.

Името на къщата идва от изрисуваните отвън и отвътре кукумявки – веднага става ясно, че те са основният мотив в интериора и архитектониката й.

Паркът “Вила Торлония”, където се намира къщата, е разположен в началото на Виа Номентана, близо до центъра на Рим. За мнозина паркът е известен най-вече заради резиденцията, в която е живял Бенито Мусолини. В парка има няколко сгради.

Но каква всъщност е любопитната история на Къщата на кукумявките?

Сградата, в която изобилстват кули и кулички, е построена през 1840 г.от Джузепе Япели по поръчка на Алесандро Торлония. Първоначално тя наподобява рурална постройка с покритие от туф.

Отвътре е покрита с дървен материал и с мазилка, имитираща скалиста повърхност. Мнозина я наричат по онова време Швейцарската колиба.

През 1908 г. тя е превърната в нещо като средновековна вила по искане на Джовани Торлония младши, внук на Алесандро. Така къщата се обогатява с прозорци, порти, арки, кули и какви ли не още елементи с чудновати и цветни декорации.

Първите прозорци с изрисувани кукумявки се поставят в началото на  XX в. След тях кукумявки “заселват” и интериора на вилата под формата на декорации. Прибавят се и различни други елементи в стил liberty. Къщата започва да се нарича Villino delle Civette, Виличка на кукумявките.

Джовани Торлония превръща бившата швейцарска колиба в свое жилище, по чиято фасада е пълно с имитации на листа, цветя и плодове. Принцът е известен и със страстта си по езотеричните символи.

През  1944 г. къщата е полуразрушена от окупационните агло-американски части, настанили се в нея. Когато през 1978 г. римската община купува вилата и парка около нея, те са в плачевно състояние.

На всичкото отгоре през 1991 г. пожар изпепелява къщата, жертва  няколко пъти и на грабежи и вандалски действия. След петгодишна реставрация, завършила през 1997 г., Къщата на кукумявките е приведена в настоящия й вид.

Casino dei Principi – резиденцията на Мусолини

И докато Джовани Торлония обитава Къщата на кукумявките, той предоставя срещу символичния наем от 1 лира съседната си резиденция  Casino dei Principi на Мусолини.

Той живее със семейството си в нея от 1925 г. до 25 юли 1943 г. Мусолини запазва оригиналното обзавеждане. Той спи в Стаята на Принца на първия етаж, а жена му Ракеле Гуиди – в стаята отсреща. Децата им пък спят на третия етаж.

Когато избухва войната, Мусолини решава да изгради бункер с цилиндрична форма и от армиран цимент в самия парк. Стените на бункера са дебели 4 м. Мусолини иска да построи и втори бункер, но той не е завършен, защото диктаторът е принуден да избяга от резиденцията с идването на власт на правителството на Бадолио. Първият бункер обаче е използван и за нуждите на живеeщите наблизо римляни по време на немската окупация.

Мусолини използва за сина си Виторио и част от Средновековната вила след смъртта на Джовани Торлония младши.

Т.нар. Casino dei Nobili в парка също се поставя в услуга на Мусолини, тъй като там той праща да живее вдовицата на сина си Бруно.

В парка на вилата има дори и театър, изграден през 1871 г.

След окупацията по време на войната обаче той е почти разрушен. През 2013 г.  е напълно реставриран от римското кметство, така че сега в него е възможно да се видят и различни постановки.

ВИЖ ОЩЕ

Виното на диктаторите

Как да пътуваме изгодно в Италия

Грозни панелки се разкрасяват