Пиаца Навона е първата задължителна спирка в Рим за всеки турист

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света.

Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете.

Няма начин да не видите площада още при първата си визита в Рим. В противен случай е все едно, че не сте били във Вечния град.

Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион.

Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин.

Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276 м. и широки 56 м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания.

След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм.

През XV в. по обиколката на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” (Nostra Signora del Sacro Cuore).

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro)  и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

През първата половина на XVI в.периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили.

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини.

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан.

Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел на творбата си, висок 1,5 м., на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин.

Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките.Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.

Римската пирамида

Площадът на Микеланджело

Колизеят е като нов

Заради многото си кули намиращият се между Сиена и Флоренция Сан Джиминяно си спечелва прякора средновековния Манхатън.

Първото, което впечатлява в Сан Джиминяно, са неговите кули. Именно заради тях наричат малкото градче Манхатън на Средновековието.

Средновековната архитектура на разположеното между Сиена и Флоренция градче е пълна с чар и ви грабва от пръв поглед – заради нея историческият център на Сан Джиминяно е обявен през 1990 г. от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки някои “козметични” поправки през XIX и XX в., като цяло градчето е запазило изцяло средновековния си изглед.

Неслучайно и до днес се смята за един от най-добрите примери в Европа за добре организирана урбанистика от Средновековието.

Сан Джиминяно се намира в прелестната долина Елса, или Вал д’Елса. Разположената по средата между Флоренция и Сиена вълниста долина сама по себе си е стопроцентова наслада за окото.

Влизайки в 7000-то градче обаче си давате сметка, че тук естетика, история и архитектура са вплетени в здрава прегръдка.

Това е точно тази Тоскана, за която си мечтаете.

Сан Джиминяно се намира в зона,  обитавана навремето от етруските. Заради стратегическото си разположение високо на хълма над Вал д’Елса мястото е избрано за изграждане на селище. Смята се, че това е станало през III в.пр.Хр.

През Средновековието обаче Сан Джиминяно се оказва на една от основните оси на Виа Франчиджена, или т.нар. Франкски път, по който навремето поклонниците достигали до Рим.

Богатството си Сан Джиминяно дължи на шафрана.

Именно благодарение на търговията с него и с други земеделски продукти през XIII в. започва истинският икономически разцвет на селището.

Шафранът се продава на Пиза, Лука, Генуа, но също така и във Франция, Холандия, Сирия и Египет.

И Сан Джиминяно, подобно на други градчета в Тоскана, печели от финансови спекулации и лихварство.

Трупайки богати доходи, много от местните жители се превръщат постепенно в аристокрация, която разпростира политическото и социалното си влияние.

Това се демонстрира чрез изграждането на кули – всяко богато семейство трябвало да си има кула на къщата.

Така през XIV в. в Сан Джиминяно могат да се изброят 72 кули. Днес от тях са останали 14.

През XIII в.правителството на Сан Джиминяно прокарва закон, който забранява разрушаването на стари сгради, ако на тяхно място не се вдигнат по-красиви.

Така благодарение на този закон и на факта, че местните фамилии изграждат кули, градчето се превръща в средновековно архитектурно бижу.

Идва XIV в., а с него и черната чума, която също не пощадява местното население. Въпреки последвалия през вековете икономически и политически упадък, Сан Джиминяно продължава да цъфти в сферата на изкуството.

В градчето  творят много майстори на четката от Флоренция и Сиена, извикани и заплатени от местни религиозни ордени.

Какво да видим?

Ако вече сте виждали Флоренция, Сиена и Пиза, очите ви ще бъдат пълни с красота. Струва си обаче да бъде видяна катредралата, Ил Дуомо, с нейната семпла фасада в романски стил.

Друга забележителност е капелата на Санта Фина.

Очарователен е и площадът пред катедралата, Пиаца дел Дуомо. Ако катедралата е религиозният символ, то площадът е символът на гражданското общество.

Забележителен е и музеят в Палацо дел Пополо – не може да не ви впечатли цистерната от 1361 г. в предния двор.

Като се изкачите по стълбите, ще стигнете и до залата на Данте, наречена на името на Алигиери, който през 1300 г. прекарва известен период в Сан Джиминяно.

На всяка цена вижте и Пиаца дела Чистерна, площада на цистерната, разположен в горната част на градчето. Името му идва от осмоъгълния кладенец, който се намира в центъра.

Навремето това бил търговският център на селището. Затова тук са разполoжени и много занаятчийски работилници.

Ако се нуждаете от силни емоции, то тогава вижте и Музея на мъченията, Музео дела тортура. Тук ще се “насладите” на инструменти и средства за мъчения от цял свят.

Вижте още и църквата “Сант’Агостино”. След всичко това се насочете към крепостта Монтестафоли, Рока ди Монтестафоли. Навремето трябвало да защитава града от атаките на Сиена, след като Сан Джиминяно минава под контрола на Флоренция.

Какво да опитаме?

Не може да пропуснете шафрана, жълтото злато. В миналото  спасявал няколко пъти Сан Джиминяно, тъй като бил използван като разменна монета. С него били плащани дълговете, натрупани при вековните войни с Флоренция и Сиена.

За производството на 1 кг.шафран са необходими 150 000 листа.

Опитайте и местното бяло вино Вернача. То е типичният за Сан Джиминяно еликсир, високо ценен навремето от Данте Алигиери, Бокачо, Лоренцо Великолепни.

С това вино може да отхапете на воля салам, овче сирене, първи ястия с глиганско месо, основни ястия с месо – ето това са местните специалитети.

Как да стигнем до Сан Джиминяно?

Ако сте с кола и идвате от Флоренция, на магистралата Флоренция-Сиена вземете изход Импрунета, а после се насочете към Поджибонси. После следвайте указанията за Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно няма гара. С влак може да стигнете до гара Поджибонси. Оттам трябва да вземете автобус за Сан Джиминяно. Ако идвате от Флоренция, най-удобно е да вземете директно автобус, а не влак и после да се прехвърляте на автобус.

ВИЖ ОЩЕ

Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Егадските острови

Когато сте в Рим, вижте безплатно Караваджо
Рим предлага много възможности за любителите на лукса във всички сфери по подобие и на много други столици. Няма обаче друго място в света, което да е концентрирало толкова история и изкуство пет звезди.

В Италия се намират 70 на сто от всички културни ценности в света.

Ако при първата си визита в Рим сте посетили задължителните за един тур музеи, а безплатно – и  всички площади, то при втора визита може да се насладите безплатно на творбите на Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо. Съзерцаването на драматичния начин, по който Караваджо анализира чрез светлината физическото и емоциалното състояние на героите си, е неповторима емоция.

За да разгледате гратис творенията на Караваджо, ви е необходим час – час половина, тъй като те се намират в близостоящи сгради в сърцето на Рим.

С Караваджо може да се опиете, влизайки в няколко църкви.

На две крачки от площад „Навона“, до Сената се намира църквата „Сан Луиджи дей Франчези“ (San Luigi dei Francesi).

Влизайки в нея, се насочете към лявата й част – там се озовавате пред цикъл от три фрески, посветени на Свети Матей, които геният рисува през 1599-1600 г.
Четвърти шедьовър на Караваджо – „Мадона дей пелегрини“ (Madonna dei Pellegrini), също може да се види наблизо.

Само на няколко минути пеша се намира площадчето „Сант Агостино“  (Sant’Agostino) с едноименната църква, в чиято капела е въпросната творба.

В безплатната изложба на Караваджо влизат още два шедьовъра.

Те ви чакат в църквата „Санта Мария дел Пополо“ (Santa Maria del Popolo) на Пиаца дел Пополо.

Палацо Фарнезе в Капрарола е ренесансов пентагон с градини и фонтани и е само на 60 км от Рим

Искате да се разходите из околностите на Рим , да погледате живописни пейзажи, да хапнете вкусно  и отгоре на всичкото, да се насладите на прелестен палат с градини? Е, тогава подходящият избор за вас е Палацо Фарнезе в Капрарола, до Витербо.

Пътуването до него е като милувка за очите, тъй като става сред красивите панорами по пътя Касия, северно от Рим.

Село Капрарола е разположено на хълма Чимини на 60-ина километра от столицата -съзерцаването на гледките от него в краката ви си е истинска атракция.

Визитата в петоъгълната структура на Палацо Фарнезе и неговите градини е като потапяне в оазис от красота.

И всичко това, при положение, че става въпрос само за един от многото имоти на знатната фамилия Фарнезе. Днес малкият дворец е собственост на Италианската държава.

Със сигурност Палацо Фарнезе, известен и с името Вила Фарнезе, е една от най-красивите ренесансови резиденции в Централна Италия. Проектираната от Антонио да Сангало резиденция в Капрарола за Алесандро Фарнезе, бъдещият папа Павел III, е поредното доказателство за култа към естетиката на известната фамилия.

Първоначално сградата  трябвало да има защитни функции – това било нещо обичайно за резиденциите, изграждани през XV и XVI в. в Лацио.

Кардинал Алесандро Фарнезе старши (бъдещият папа Павел III) поверява проектирането на добре укрепена резиденция в Капрарола на Антонио да Сангало младши. Архитектът проектира крепост с петоъгълна форма.

Работата по нея започва през 1530 г., но 16 г.по-късно прекъсва заради смъртта на архитекта. Кардинал Алесандро Фарнезе младши , който от своя страна се установява в Капрарола, изявява желание да продължи проекта на дядо си.

С тази цел го поверява през 1547 г. на много лансирания по онова време на “пазара” Якопо Бароци да Виньола.

Той го поема няколко години по-късно, но се отклонява радикално от първоначалния проект, акцентиращ върху защитните функции.  Вместо това Виньола превръща сградата в ренесансов палат, въпреки че запазва петоъгълната й форма.

Така изящната сграда става лятна резиденция на кардинала и обкръжението му.  Бастионите се трансформират в панорамни тераси, гледащи към долината отдолу. Центърът на структурата пък се превръща в елегантен вътрешен двор.

Виньола решава и да “изолира” палата на хълма, реализирайки атрактивни стълбища встрани и отпред. Така палатът е едновременно и свързан с околната среда, и я доминира отвисоко.

По интериора на палата работят най-добрите архитекти и художници от онова време.  Фреските по стените са поверени на Тадео Дзукари, който след смъртта си е заменен от брат му Федерико Дзукари. По проекта работят още Онофрио Павинио и Фулвио Орсини.

Прелестни са и свързаните със сградата Орти Фарнезиани, градините Фарнезе – те са изграден в късен ренесансов стил. Той се характеризира с “катеренето” на градините нависоко по хълма. Така от високите терасовидни градини в италиански стил се открива панорама към резиденцията, с която ги свързват мостове.

Работата по градините е поверена на Джакомо дел Дука, но тя привършва едва през 1630 г.под ръководството на Джироламо Райналди.

В най-високата част на градините има още една сграда- т.нар. Къща на удоволствието. В периода 1948-1955 г. тя се използва за лятна резиденция от италианския президент Луиджи Еинауди.

Много красиво вътре в Палацо Фарнезе е спираловидното стълбище Скала Реджа, Scala Regia. То се завърта около 30 колони в дорийски стил.

Кардиналът минавал по него на кон, за да достигне т.нар.знатен етаж. Фреските около стълбището са дело на Виньола.

Всички зали в палата са красиви. Във “Фасти Фарнезиани”, или Фарнезийските прелести, може да се види синтезирана цялата история на фамилията Фарнезе.

Когато влезете в Залата на земното кълбо обаче, настина оставате без дъх. Там то е изобразено според едновремешните представи, базиращи се на разказите на тогавашните пътешественици.

Как се стига до Капрарола

С кола от Рим е най-добре да вземете от околовръстния пръстен  пътя SS2bis  в посока Cassia Veientiana/Viterbo. Разстоянието до Капрарола се пътува за около час.

От Рим има и автобуси от Saxa Rubra , както и от Via di Quarto Piperino.

С влак от Рим – първо трябва да стигнете до Орте, а оттам да вземете друг влак за Капрарола.

ВИЖ ОЩЕ

Витербо – градът на папите

Безплатните терми на Тоскана

Как да пътуваме изгодно в Италия

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

Траяновият пазар е един от най-красивите археологически музеи не само в Италия, а и в света

Траяновият пазар (Mercati di Traiano) е археологически комплекс в центъра на Рим с уникални характеристики не само за Вечния град, а и за целия свят.

Той се намира на Via IV Novembre 94, съвсем близо до Пиаца Венеция.

На практика това  е кварталът, играл навремето повече роля като административен, отколкото като търговски център в Древен Рим.

Траяновият пазар е изнесъл на гърба си всички еволюции в Древен Рим от имперския период до днес.

През цялото това време той е бил непрекъснато трансформиран и пригаждан за нуждите на съвременниците си.

Първоначално е бил стратегически административен център на Императорските форуми (Fori Impreiali), след това знатна резиденция, за да стигне до военно укрепление, до престижно седалище на манастир и дори до казарма.

Промените във функциите и предназначението му се отразяват и в трансформациите на архитектониката му.

Най-различни ръце от най-различни епохи са се намесвали, придавайки на комплекса различен профил.

Въпреки многото си музеи и паметници Рим допреди десетилетия не разполагаше с център, посветен на античната архитектура, който да проследява и обяснява всички структурни и декоративни аспекти на архитектониката.

Траяновият пазар днес е нещо като стратегически център – от една страна е връзка с комплекса на Капитолийските музеи и Националния археологически музей, от друга – е връзка с Колизея, Римския форум, Палатинския хълм, Императорските форуми.

Разхождайки се из Траяновия пазар, може да се насладите на есенцията от историята на Вечния град.

Тук ще видите експозиция, посветена на Императорските форуми, чиито търговски и административен център е бил.

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Апия Антика -древноримската магистрала

Най-добрите барове за аперитиви в Рим

Кварталчето „Копеде“ (Coppedè) изглежда толкова не на място в центъра на Рим, където господстват руини и вековни сгради, че мнозина, когато го видят, се питат дали не става въпрос за остатъци от филмови декори.
„Копеде“ изглежда като царство на феи и чудовища, което се върти около центъра си „Минчо“ (Mincio).

Не, това не е име на българин, а на площада в една от най-чудноватите зони, където преди време се опита да купи, но безуспешно, къща и Мадона.
На пръв поглед кварталчето няма нищо общо с архитектониката на Вечния град и всичко в него изглежда странно.

То обаче очарова именно с бъркотията си от стилове – ар деко се омесва с пръски от древногръцки стил, барок, средновековно изкуство и готика.
Това е всъщност комплекс от 26 сгради и 17 вили, затворен между улиците „Салария“ (Salaria) и „Номентана“(Nomentana).

Изграденият в периода 1913-1926 г. квартал е кръстен на създателя си – еклектичния флорентински архитект Джино Копеде. Навремето той е натоварен със задачата да измисли нещо ново и оригинално в сферата на жилищните сгради за римската буржоазия.

Резултатът е квартал, наподобяващ сцена за странен филм. В центъра на площада е Фонтанът на жабите – още се помни как в него се изкъпват с дрехите си членовете на „Бийтълс“ след концерта в близката дискотека „Пайпър“ (Piper).

Сградата на Паяка и Вилата на Феите също смайват с асиметриии и с преливането един в друг на несъвместими стилове, епохи и материали. „Копеде“ е една от любимите зони за снимки на много режисьори на филми и рекламни клипове.