Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Три династии се разполагали в двореца „Каподимонте”в Неапол
Всичко е в изобилие в двореца „Каподимонте”, който е като надвесен над Неаполския залив срещу вулкана Везувий.

Въпреки че навремето бил „само” ловна резиденция в рустикален стил на Бурбоните, с течение на годините в него са събрани толкова големи количества картини, скулптури, порцеланови сервизи и ценни предмети, че ви се завива свят, докато разглеждате колекциите, заемащи три етажа.

Да разгледаш двореца е като да прочетеш обемна книга по история на изкуството от XIII до XX век.
Върху площ от 14 хил.кв.м.са концентрирани шедьоврите на едни от най-известните творци – Тициан, Рафаело, Микеланджело, Караваджо, Ботичели, Мазачо, Пармиджанино, Лука Синьорели, Лото, Гоя, Артемизия Джентилески…
Националният музей „Каподимонте” е разположен в прелестен парк на едноименния хълм, от който се открива величествена панорама към залива на Неапол.

Изграденият в средата на XVIII век от Карлос III, крал на Неапол и Сицилия дворец е по проект на Джовани Антонио Медрано.
Дворецът бил построен, за да може да съхранява ценните колекции картини, които майката на Карлос III -Елизабета Фарнезе, наследява от семейството си.

Родена като принцеса на Парма и Пиаченца, a по-късно съпруга на испанския крал Филип V, тя пази фамилни творби още от времето на папа Павел VI през XVI век.

По-късно дворецът става резиденция на Бурбоните, на Каролина Бонапарт и Жоашен Мюра, а после и на Савоите.
Колекцията картини „Фарнезе”е със сигурност една от най-ценните днес в Европа – десетки творби на най-известните италиански художници могат да се видят на първия етаж в сградата. Там е и разкошният Кралски апартамент.

В двореца се съхранява и Неаполитанската колекция, която включва произведения от най-различни творци от града на Везувий.

Тук обаче е намерено място и за колекция от съвременно изкуство. Има и колекции от мебели и огромни пана.
Около двореца се намира т.нар.Real Bosco di Capodimonte, кралската гора,където навремето Карлос III обичал да ловува. Сега на това място се намира парк, заемащ 134 хектара – той е любимо място за разходки на много неаполитанци.

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Понца

Трастевере – живописният квартал в Рим

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

От колко време съществуват гондолите във Венеция? Кой може да бъде гондолиер?

Гондолите са запазената марка на Венеция. Въпреки че водни канали разделят живописно територията и на други градове по света, единствено във Венеция придвижването из тях става от векове с гондоли.
Защо обаче са черни? Какъв е произходът им? Кой може да бъде гондолиер?
Всеки, който е бил във Венеция, е забелязал как в някои дни каналите преливат от гондоли, така както улиците на големите градове преливат от трафик в пиковите часове.
Всички гондоли обаче са с един цвят – черен, и с едни и същи мерки -дължина – 11 м., ширина до 1,60 м.

Вековните традиции са като закон, който не може да бъде престъпен.
За пръв път за гондола става въпрос в указ на дожа Витале Фалиер през 1094 г.

През XVI в. гондолата става масово превозно средство във Венеция.
На пръв поглед изглежда така, сякаш гондолата е направена от едно тяло. В действителност тя е съединена от 280 части, за чиято направа се използват 8 вида дървесина.

За направата на една гондола отива понякога и над 1 година, или повече от времето за производство и на най-скъпата кола в света.
Гондолата не е симетрична – лявата й част е по-широка. Тя може да бъде водена от един, но и от четирима гондолиери.Те стоят изправени и са обърнати към носа й. Асиметричността е необходима, за да улеснява воденето на гондолата в случай, че гондолиерът е сам.

Носът на всяка гондола завършва с железен гребен, който трябва да я предпазва от евентуален сблъсък.

Той е с 6 зъбци и този брой не е случаен – символизира шестте квартала (сестриери) на Венеция. Обърнатият назад зъбец пък е символ на oстров Джудека, а най-горната дъговидна част на гребена символизира вдигащия се мост Понте ди Риалто.
Освен това е изписана и буква S, която символизира Канал Гранде. В някои от по-новите гондоли може да се забележат и изобразени три листа, които символизират трите най-големи острови на Венеция – Мурано, Бурано и Торчело.
Въпреки дължината й гондолата се маневрира лесно от управляващия я, тъй като подът й е плосък, а освен това много малка част от тялото й е потопена във водата.Гондолиерът обаче трябва да притежава способност да пази равновесие във всякакви ситуации и при всякакви маневри.

Като „клаксон“ се използва подвикването. Типични за тесните канали на Венеция са виковете „Ое“ на гондолиерите – те са се превърнали и в нещо като характерен вик за града.
Въпреки сегашната си издължена форма, гондолите през вековете не са били точно такива.

През XV в.например са били доста по-къси и широки, а също и симетрични. Едва през XVI – XVII в. , гондолата придобива настоящия си вид. Тогава тя става и нещо като частна „кола“ за собственика си.

До началото на XX в.много от гондолите разполагат и с кабинки. Те позволяват на возещите се в нея както да се стоплят, така и да се скрият от околните.
Има няколко версии защо гондолите са черни. Най-популярната е, че това се налага с указ на венецианския Сенат през 1609 г., който иска да сложи край на фарса с фрапантните декорации по гондолите.

Много венецианци в усилията си да демонстрират лукс и благополучие, превръщат гондолите в кичозни транспортни средства. Сенатът решава да унифицира цвета, избирайки черното като най-елегантно. Освен това черен бил и катранът, използван като хидроизолация.
Целият живот във Венеция навремето протичал по гондоли. С тях се правели разходки, но на тях се провеждали и срещи и светски събития. Смята се, че през XVIII в. във Венеция е имало поне 1500 гондоли.
КОЛКО СТРУВА РАЗХОДКА
Разхождайки се из Венеция, може буквално на всеки 50 м. да срещнете „стоянки“ на гондоли и гондолиери, които чакат своите клиенти.

Тарифата е изписана на табелки – 80 евро за половин час през деня, и 100 евро вечерта. Във всяка гондола могат да влязат до 6 туристи.
Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии и на младоженските двойки.

Няма значение кой е сезонът и кой е денят от седмицата – във Венеция гондоли с булки и мадоженци се виждат по всяко време.
УНИФОРМАТА НА ГОНДОЛИЕРА
Няма нищо случайно и в униформите на гондолиерите, както и в наметалата на гондолите им.

По закон всяка гондола трябва да е снабдена с осветление и фарове, които да осветяват на 360 градуса нощем.

Всеки гондолиер трябва да носи тениска с къс или дълъг ръкав, но задължително на бяло-червени или бяло-сини райета между 1 и 3 см. По този начин те също се отличават отдалече и в нощно време.

След векове неотдавна във Венеция беше позволено гондолиерите да носят през лятото и бели сандали – доскоро те можеха да носят само черни обувки. Задължителни са и черните панталони, но трябва да бъдат класически, без никакви странични джобове.
Платната, с които се покриват гондолите, също не може да бъдат какви да е. Задължително е да са сини или зелени, а през лятото и бели.
ПРОФЕСИЯ ГОНДОЛИЕР
Да упражняваш уникалния в Италия и в света занаят на гондолиера днес е по-трудно дори и от това да станеш депутат. 433 са гондолиерите във Венеция.
Подобно на синята кръв и професията на гондолиера се предава наследствено от баща на син. Ако не принадлежиш към някоя фамилия от гондолиери, е почти невъзможно да влезеш в тяхната каста.
По времето на Венецианската република, известна като Светлейшата република (VII-XVIII в.), гондолиерите били обединени в братство, което имало и собствен кодекс – „Мариегола“. Той повелявал те да бъдат „мирни и с добри маниери“. Освен това предвиждал и помощ за болните и бедните гондолиери.
Всяка знатна венецианска фамилия разполагала с гондола и с гондолиер на служба към нея – добре платен и на разположение 24 часа в денонощието.
Колко печели днес един гондолиер? Това е със сигурност една от най-добре опазените тайни в Италия.

Гондолиери квитанции не дават, а пред данъчните декларират обикновено по 11-13 хиляди евро на година.

Неотдавна обаче развод в гондолиерско семейство във Венеция извади на показ подробности около заплащането на гондолиера. Отмъстителна съпруга занесе в съда тефтера на мъжа си, в който той вписвал дневните си печалби.

От него стана ясно, че на година печелел по 55 000 евро, а декларирал по 13 хиляди.

Младият гондолиер Алвизе Визентини:
„Една гондола може да струва и 80 000 евро“

Изглежда Вие сте един от най-младите гондолиери във Венеция…
На 27 г. съм и съм трето поколение гондолиер. Дядовците ми и по майчина, и по бащина линия са били гондолиери. Баща ми също е гондолиер, така че и аз започнах същата кариера, тръгвайки по неговите стъпки.

Той ми предаде изцяло опита си и ме научи да управлявам гондолата. След това като всички останали младежи и аз завърших курса, който ти дава паво да караш гондола. Става въпрос за Школа за гондолиери, която се следва 1,5 г. Там се учим и на теория, и на практика.
Как се влиза в Школата за гондолиери?
Преди всичко трябва да се обяви обществен конкурс за приемане. Полага се първоначален изпит по управление на гондола, който трябва да покаже дали можеш да се справяш или тепърва трябва да учиш всичко. След това влизаш в школата, където полагаш различни изпити по теория и практика.
Колко души могат да завършат за гондолиери?
Много ограничен брой хора и той варира от година на година, защото целта е да не се увеличава общият брой гондолиери.

Зависи колко от тях са се пенсионирали. Обикновено на всеки 5 г. се организират курсове за около 15-20 нови гондолиери. В момента във Венеция сме 433 гондолиери и това е лимитът, който не трябва да се надвишава.
Как протича „кариерата“ на гондолиера?
Аз самият влязох в школата преди 7 г., такa че от 5,5 г. съм гондолиер. След завършването на школата гондолиерите все още нямат лиценз за гондоли, така че те започват работа като зам.гондолиери – т.е. работят за някого, който разполага и с лиценз, и с гондола.

След като минеш този етап, избираш дали да наследиш лиценза на твой роднина – дядо, баща, чичо. Другият вариант е да влезеш в специалната класация на общината, в която напредваш, като събираш точки по определени критерии. В случай, че общината реши да свика конкурс за нови лицензи, можеш да се явиш и да купиш лиценз.Колко струва един лиценз?
Зависи от пазара в момента, а също и от местата, за които го купуваш. В момента струва около 150 000 евро (говори се обаче, че стига и 500 000 евро – бел.а.). Аз самият все още нямам лиценз, работя с този на баща ми, който е гондолиер от 1977 г. Когато един ден се пенсионира, лицензът ще премине у мен.
Колко е дълъг работният ден на гондолиера?
Нямаме твърдо работно време, сами решаваме колко да работим. Зависи от туристическия сезон. През пролетта и лятото – до края на октомври, започваме сутрин в 9,30 часа и свършваме в 22 часа. Нямаме задължителен годишен отпуск, така че ние решаваме кога можем да почиваме.

Аз например за последен път съм бил във ваканция преди месец – ходих на Амалфийското крайбрежие. При нас всичко зависи от климата, тъй като работим на открито. Ако вали или е лошо време, за нас няма работа.Винаги ли работите на едно и също място?
Аз имам право да работя само по маршрутите на нашата гондолиерска група. Имаме няколко станции (спирки), на които можем да работим, като например тази до Понте ди Риалто, където съм в момента.

Всеки ден обаче се въртим, за да се даде възможност на всеки от групата по нашия маршрут да има едни и същи възможности за работа. Има по-благоприятни места като това до Понте ди Риалто, и други по-скрити като тези из малките канали.
Колко струва една гондола?
Минималната цена е 30 000 евро, но може да стигне и 80 000, а понякога и повече – зависи от ръчния труд, вложен в нея, който е изключително ценен
Колко печели един гондолиер?
Това не мога да ви го кажа.

Кои са най-често присъстващите националности сред клиентите ви? Виждам много арабски и малко руски туристи по гондолите…
Със сигурност туристите от Близкия Изток в момента преобладават, но има и много китайци, японци, корейци, индийци и американци. Сега има много повече арабски туристи, в сравнение с периода преди 10-15 г. Руските туристи са малко.
Кои са туристите, които най-често ви създават проблеми?
„Най-лошите“ туристи за мен са италианците, защото играят на собствен терен и си мислят, че трябва всички да имат специално отношение към тях. Нашите тарифи обаче се определят от общината, не ги решаваме ние. Те са еднакви за всички.
Има ли етичен кодекс на гондолиера?
Следваме международния етичен кодекс на всички работещи в сферата на туризма. Всеки турист е наш потенциален клиент, затова сме вежливи с всички във Венеция. Владеенето на чужди езици също е в наш плюс. Аз не владея чужди езици, но съм в състояние да водя разговори на 5 езика.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

10 неща за италианците

Лимоните на Амалфи

Бурано, шареният остров до Венеция

Какво не трябва да очаквате от жителите на Ботуша
1. Италианците имат много повече положителни качества, отколкото дефекти, и със сигурност никога няма да ви е скучно да общувате с тях. Едно от първите правила обаче, което е полезно да знае всеки, който стъпи на Апенините, се състои в местната поговорка Qui lo dico e qui lo nego, или “Тук го казвам и тук го отричам”.

Никога и в никоя сфера не очаквайте съответствие между казано и сторено в Италия.

Ако приемете това като железен принцип, ще си спестите много време и разочарования във всички области. Само един от всеки трима италианци според проучване изпитва някакви угризения за неспазено обещание. На практика заедно с изневярата това е “грехът”, който кара най-рядко италианеца да се чувства виновен.

2.  В италианския език съществува думата “не”, но това е само на теория. Иначе в ежедневието никой никога няма да я употреби в общуването си с вас, защото жителят на Ботуша не тряска вратата театрално под носа ви. Той ще го направи само с кадифени ръкавици или мислено. Ако ви кажат “да”, това означава със сигурност “може би”. Ако чуете “може би”, това е равносилно 100% на “не”.

3. За разлика от всички останали езици в италианския има два израза, с които
може да се каже “обичам те”. По първия начин, който е повсеместно разпространен – Ti voglio bene (ти вольо бене), ще се обърне към вас интимният ви приятел или приятелка, ако не иска да се ангажира с връзката, защото не е влюбен. По същия начин ще се обърне към вас всеки, който иска да покаже отвореност и симпатия. Така може да ви засвидетелства добронамереност и обич дори портиерът на кооперацията, в която живеете, или барманьт, при когото си пиете редовно кафето.

Ако някой наистина ви обича или поне си мисли, че ви обича в момента (и тук важи правилото “Тук го казвам и тук го отричам”), ще употреби израза Тi amo. В тон със скъперническото отношение към този израз са и изневерите в семейството, които са един от националните спортове в Италия.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

(Виж втора част)