Розето е секси вино за всякакви поводи

Розовото вино, известно с името розе, е феноменът на момента. Това е виното, което е най-модно, атрактивно и сексапилно поне в три страни, които разбират от висококачествени нектари– Франция, Италия и Испания.
Ако допреди години розовото вино се смяташе за плебеят на масата, където знатното място заемаше най-вече братовчедът му с червен цвят, то сега то е много тренди. Все повече е на почит обаче не само в страните традиционни производителки, а и в цял свят.
Днес почти никой не мисли за розето като за неприлично объркани в едно червено и бяло вино. За зони като френската Прованс, която се простира на 240 км. по Лазурния бряг, включвайки Екс ан Прованс, Арл, Авиньон, Кан, Марсилия и Сен Тропе, розовото вино е символ.
Като такова обаче то се смята вече и в много италиански зони като Саленто (в Пулия) и Сицилия, където излиза от избите под формата на шедьовър. Розето се смята най-вече за идеална разхлаждаща напитка през лятото, но и през зимата има своя секси чар.
От доста време от мода то се е превърнало вече в необходимост за мнозина, свикнали с изискания му и елегантен вкус.
За разлика от бялото и червеното вино, розето е перфектно за хиляди комбинации благодарение на особената си структура.
Приятният му розов цвят пък го превръща винаги в желан и атрактивен партньор на масата.

От десетина години световното производство на вино розе е в непрекъснат подем. С други думи, няма криза за розето.
Европа е безспорният стожер, тъй като държи 75 % от световното производство. Франция, Италия и Испания пък са трите стълба в европейското производство. Напоследък обаче глава надига и Португалия.
Със сигурност обаче световният лидер е Франция, тъй като прави 28 на сто от розовото вино.
Втора е Италия с 21 на сто, следват САЩ и Испания с 18 на сто.
Франция няма конкуренти и в консумацията на розово вино. Тя пие толкова много розе, че не е в състояние да задоволява нуждите си, затова е принудена да внася и отвън.
Франция и Съединените щати консумират заедно 50 на сто от цялото вино розе. Като потребители на розовия нектар следват Великобритания, Русия, Китай и Италия, всяка от които пие по близо 6% от световния „запас“ от розе.
Въпреки че италианците пият от него много по-малко от французите, те произвеждат огромно разнообразие от най-висококачествени розови вина.

ПРОВАНС Е КРАЛИЦАТА НА РОЗЕТО
Френската зона с неоспорим чар освен с кристално море, незабравими аромати и приказни места може да се похвали и с най-кубавото розе в света.
Тук се правят 150 млн. бутилки ровово вино годишно, или 38 на сто от продукцията му във Франция. Това е единствената зона в света, която е специализирана в производството на розе.
88 от всеки 100 произведени бутилки вино в зоната са розови на цвят.
За Прованс обаче розето е не само напитка, а и стил на живот.
За последните 20 г. неговата консумация в тази френска зона се е удвоила.
Пиенето на розе днес може да се съчетае идеално както с бързото ядене, типично за динамичния живот, така и с всички наслади и релакс, които предлага кухнята, приготвена по правилата на slow food.
Приятно охладената бутилка с вино розе е перфектната „годеница“ и в първия, и втория случай.
КАК СЕ ПРАВИ РОЗЕ
Процесът на производство на розово вино е посредата между този на белия и на червения нектар.
Единствено розовото шампанско се прави от смесване на червено и бяло шампанско.
Розовото вино се прави от червени сортове, които се изтискват, като люспите се оставят да киснат в гроздовата мъст толкова, колкото е достатъчно, за да се получи желаният цвят.
Обикновено се оставят максимум до 24 часа. Затова и крайният продукт има една или друга тоналност – тя може да бъде по-интензивна или пък по-бледа.
Веднъж щом се добие желаният цвят, виното се отделя от люспите и ферментацията продължава в стоманени съдове.
В по-късен етап виното се прелива, за да стане бистро на цвят.
След период на отлежаване розето се филтрира и се бутилира.
Розовите вина обикновено се пият още като млади. По този начин ароматите им се възприемат по възможно най-добрия начин.
Розовото вино е първото вино в историята. В древността гроздовите люспи са били оставяни да киснат много кратко и по тази причина вината са узрявали некачествено и лошо. За да им се придаде по-хубав аромат, към вината са били прибавяни различни аромати и подправки.
Идеалният начин на сервиране на розовото вино е при температура от 10-12 градуса, или колкото на бялото вино. Ако виното е некачествено, дефектите му обикновено се прикриват, като се сервира ледено студено.
Не е рядкост розовото, по подобие на бялото вино, да причинява известно главоболие у пиещия го. Това е така, тъй като не съдържа танин, който е антиоксидант и заради това производителите му използват сулфити за стабилизирането му и за по-добрата му консервация.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

Sassicaia е едно от най-скъпите италиански вина в света

Само онзи, който не е запознат с качествата на тосканското вино „Сасикая“, може да си помисли, че 250 евро е твърде много за бутилка, когато  види подобна цена в менюто в ресторанта.
В специализираните магазини за вино може да намерите бутилка от „нормална“ реколта и само за 150 евро.
Ако обаче става въпрос за изключителна реколта от рода на 1985 или пък 1990 г., то тогава цената е няколко пъти по-висока.
„Сасикая“ е виненото превъплъщение на думата „превъзходство“.
Много експерти по нектари го смятат дори за най-божественото рубинено питие, което някога е било създавано на земята.
Казано накратко, това е виното, което по думите на специалистите се приближава най-много до перфектността.
„Сасикая“ се ражда през 60-те години на миналия век в Болгери, Тоскана. Негов създател е избата на имението Сан Гуидо.
„Сасикая“ се смята за предшественик на едни от най-добрите червени нектари, които си проправят път след това сред познавачите.
Според някои част от чара му се дължи и на екзотичното му име, което му придава загадъчност и тайнственост.
В действителност името идва от „саси“ (камъни). Каменистият планински терен, с който се характеризира земята в тосканското имение, изкарва на повърхността всяка година все нови и нови камъчета и какви ли не други фрагменти, които в крайна сметка допринасят за прекрасните качества на винения нектар.
Сортът, от който се прави виното днес, се засажда за пръв път през 1965 г, а три години по-късно рубиненият шедьовър достига до пазара.
Това е събитие с революционен ефект. Всички го определят като разкош и вино на бъдещето, като нова ера в света на нектарите.

За баща на виното може да се смята маркиз Марио Инчиза дела Рокета – той е първият, който усеща и разбира златните качества на каменистия терен.
Вино от него всъщност се е правело в знатния род Инчиза дела Рокета още от XVIII век.
Едва век по-късно обаче се прави първият задълбочен анализ на лозовите насаждения и на най-подходящите сезони за винификацията им.
Леополдо Инчиза е този, който през 1862 г. демонстрира пред многобройни тогавашни експерти, събрали се в замъка му, каталог с описани 175 вариации, плод на винените му експерименти.
Пет години след това Леополдо публикува нов каталог, описващ подробно колекцията му от сортове.
Под номер 92 той е означил Каберне совиньон, а под номер 145 – друг сорт, известен като Каберне франк. За тях Леополдо отбелязва, че и двата се използват за направата на виното бордо и че са най-ценните сортове, които той самият е въвел в имението си.
Каталогът на Леополдо с описаните подробно сортове в него се оказва като злато в ръцете на правнука му Марио Инчиза дела Рокета.
Почти век след смъртта на Леополдо младият Марио, студент в аграрния университет, се вдъхновява истински от четенето на каталозите на родственика си.
За разгарянето на страстта му обаче допринасят и честите му срещи с барон Ротшилд. Марио започва да присажда най-различни филизи от сорта за бордо – първо в семейното имение Рокета, а по-късно и до Болгери.
Оказва се, че на никого преди него не е хрумвала идеята да направи вино бордо на италиански терен.

Изборът върху имението Сан Гуидо в Тоскана е и заради факта, че то наподобява с терена си този на Бордо във Франция. Мястото, където се отглежда сортът във Франция, е също толкова каменисто, както и това в Тоскана. С други думи, морфологичните характеристики на двата терена – във Франция и в Италия, са много близки.
След многобройни експерименти в крайна сметка идеалният терен за сорта каберне на Марио Инчиза се оказва този до Кастильончело. Червеният еликсир, който се ражда, изкачва всички световни класации.
Успехът му никак не е лесен, тъй като между 1948 и 1960 г. то все още е „частно“ вино, което се прави и консумира само в рамките на имението.
Тосканският маркиз обаче много скоро си дава сметка, че колкото повече отлежава, толкова виното става по-хубаво.
Както често се случва и с други знатни вина, изглеждащите на пръв поглед недостатъци с течение на времето се превръщат в силни страни.
Роднини и приятели окуражават непрекъснато Марио в експериментите му. Така той достига до съвършенство във винифицирането.

Изборът на сорта каберне и използването на барик (дъбови бъчви от 225 л.) са иновации, въведени именно от маркиз Инчиза. Скоро те се разпространяват навсякъде в Италия.
Така се стига до 1985, която се смята за годината на чудото – тогава се ражда онова „Сасикая“, което всички в света определят единодушно за най-божественото вино, което някога е бил правено.
Болгери е зоната, където знатното вино се прави и до днес.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

Виж още

Ферари за 100 евро

Малка дамска чантичка

Топ тераси в Рим

Марката за лукс облича холивудските звезди, но прави и едни от най-добрите тоскански вина

Мнозина в цял свят свързват името на италианската марка „Салваторе Ферагамо“ най-вече с луксозни костюми, обувки, чанти, дизайн и Холивуд.

Тя е обличала от Одри Хепбърн, Грета Гарбо и София Лорен, до Мадона (във филма “Евита”) и Мерил Стрийп (“The Lady”).

От над 20 г. обаче групировката за мода се е посветила и на производството на вино.
То няма нищо общо с компанията, която облича ценителите на най-доброто в сферата на дрехите и обувките с марката „Ферагамо“.
Правенето на божествени нектари е отделено от това на лукса и за него се грижи специална компания, която е поела и свързания с виното туристически сектор в холдинга.

Тя се ръководи от Салваторе Ферагамо, син от първия брак на сегашния собственик на марката за мода – Феручо Ферагамо.
Производството на вино фамилията Ферагамо е преплела с луксозния туризъм за богопомазани, който предлага в ексклузивния си курорт. В такъв е превърнала средновековното тосканско селце, нейна собственост.
За разгарянето на искрата по виното, която искри още от едно време у Феручо Фарагамо, собственик на марката, изиграва решаваща роля ловът, в който участва през 1985 г.
Мястото на действието му е тосканското имение „Ил Боро“ (Il Borro, в превод – ров), което по онова време е собственост на Амедей Савойски, херцог на Аоста и братовчед на Симеон Сакскобурготски. Ферагамо се влюбва от пръв поглед в разположеното в Тоскана имение.

Фамилията го взема под наем, а през 1993 г. го купува заедно с намиращото се в него кварталче от къщи и господарска вила, които са в окаяно състояние заради претърпените бомбардировки през Втората световна война.
Със същата стръв, която влага в изграждането на империята си за мода, Ферагамо се впуска и в новото си приключение – в реконструирането на средновековното селище и в поставянето на началото на винопроизводство в него.
„Ил Боро“ се връща към едновремешния си древен блясък. Погледнато отстрани, днес то прилича на жива картина от онези времена. Всичко е така, както е било едно време. Хармония цари навсякъде.

Възстановявайки напълно селището, Феручо Ферагамо реализира и мечтата си – да прави висококачествено вино.
Първата реколта е от 1999 г. и през 2001 г. от нея излизат 6700 бутилки с етикета „Ил Боро“ (Il Borro). Младата по онова време изба се утвърждава бързо на винарския небосклон. Само две години след дебюта реколта 2001 е оценена с 91/100 от Библията в сферата на виното, за каквато се смята американското издание Wine Spectator.
Днес имението заема 700 хектара в зоната на Валдарно, до град Арецо. Теренът е мечта за всеки, който се занимава с отглеждането на лозя, тъй като е резултат от водите на големите езера, които навремето са заемали цялата долина.
През 1993 г. след купуването на имението енологът на групата Николо д’Афлито прави внимателен анализ на предишните лозови насаждения. Те са изкоренени, а на тяхно място се засаждат 4 сорта, които са най-подходящи за конкретния терен – мерло, каберне совиньон, сира и пети вердо. Именно от тях се ражда виното „Ил Боро“.

Години след това се раждат и други три вина – „Полисена“, което се прави от 100% санджовезе, „Пиан ди Нова“, което се прави от сира и санджовезе, и „Ламеле“, за което се използва 100% шардоне.
Бизнесът с виното потръгва и носи милиони евро печалби на фамилията.
Избата е изградена изцяло под земята и наподобява подземна галерия, пълна с бъчви и бурета.
Всичко това е направено с цел да не се загрозява отгоре природния пейзаж и за да се избегне непрекъснатото сноване насам-натам на камиони.
В средновековното селце „Ил Боро“ до избата също не е възможно да се наблюдават грозни картини – няма видими нито една жица и електрически кабел, тъй като те са поставени под земята.
Въпреки това селцето си е истински петзвезден курорт и почивката в него е рай.
Разбира се, да продаваш вино с марката „Ферагамо“ не е трудно – с нея се отварят без проблем вратите и на най-луксозните ресторанти и хотели, които купуват нектарите.
Самите етикети вино обаче нямат нищо общо с името „Ферагамо“. В действителност никой от клиентите, които си поръчват от виното на дизайнера, не знаят, че е негово, гледайки менюто в даден ресторант.

Виж още

Амароне – виното на Големите

Сасикая – вино за благодродници

Портакомаро е малко селце близо до град Асти (Asti) в Северна Италия и доскоро малцина в Италия знаеха за съществуването му.
След като кардинал Берголио стана папа Франциск (papa Francesco) обаче то влезе в хрониките на всички световни медии. Причината за това е, че е родното място на бащата на папата, който е тръгнал за Аржентина именно от незврачното село с тухлени къщи.
В 2000-то Портакомаро д’Асти почти всички са далечни роднини на папата.
Дядото на Хорхе Марио Берголио навремето живее в една от най-отдалечените от селото къщи – тя се намира в малкото кварталче Брико Марморито, разположено на хълма до него. Именно от нея през 1929 г. излиза и бащата на папата – Анджело Джовани, за да се отправи за Аржентина.
Десетилетия наред жителите на Портакомаро се гордеят най-вече с факта, че са дали началото на виното „Гриньолино“ (Grignolino).
Днес обаче те са горди, че са дали начало на фамилията на папа Франциск. Берголио говори диалекта, който се използва в Асти и който е бил на практика първият език, научен от него в детството му.
Днес до Брико Марморито има и кварталче, наречено Брико Берголио, по подобие на фамилията на папата, чиито представители са живели по-късно там.
Папа Франциск е горд с пиемонтския си произход, за който често говори и в речите и обръщенията си.
Когато преди осем години в предишния конклав неговата кандидатура за папа отстъпва пред тази на кардинал Рацингер, той отива в Портакомаро, за да види роднините си. На изпроводяк братовчед му Делмо му подарява бутилка вино „Гриньолино“. Десетилетия преди това такова вино е правел и дядото на папата.
То толкова се харесва на Берголио, че той започва да поръчва редовно да му го пращат в Аржентина заедно с други местни хранителни продукти.
Така „Гриньолино“ става любимото вино на папата.

Но какъв е произходът на този червен нектар?
Според една от легендите името на виното произлиза от глагола „гринье“, който на местен диалект означава „усмихвам се“. Жителите на Портакомаро са категорични, че това е в перфектен унисон с духа на папата днес, който при едно от обръщенията си към вярващите на площад „Свети Петър“ дори ги призова да не бъдат тъжни.
Днес консорциумът от винопроизводители в град Асти обмисля да посвети на папа Франциск един от етикетите си вина. Желанието е папата да даде името си на вино „Москато д’Асти”, което също се прави в земите, откъдето произхожда семейството му.
Тяхната слава на винопроизводители идва обаче най-вече от рубиненочервения нектар „Гриньолино“.
Това е типично пиемонтско вино, което се пие по време на основните ястия. Прави се от сорта гриньолино. Към него може да бъде прибавено до 10 % и грозде от сорта фрейза.
Днес „Гриньолино“ се произвежда в трийсетина общини до Асти, в област Пиемонт. Най-реномирано е обаче виното, което се прави в Портакомаро, Монкалво и Грацано Бадольо.

„Гриньолино“ е изискано и фино вино и може да се консумира по време на всички ястия, но най-добре се усеща в комбинация с типичните предястия и първи ястия за Асти. Сред тях са саламите, които се правят по тези места, постните супи и мазните бульони.
Прекрасен е и съюзът с ястията от ориз (ризото). Чудесен фон за „Гриньолино“ са и печеното пиле, както и пилешкото месо със сос, мешеното пържено, типично за региона и др.
Истинска симфония за небцето е и „Гриньолино“ в комбинация с риба на скара, подправена със зехтин и местни подправки. Някои пък го пият, замезвайки с печено бяло месо или със солени торти (по подобие на българската баница) с пълнеж от зеленчуци.
„Гриньолино“ е сухо червено вино с изключително приятен и деликатен, макар и леко нагарчащ вкус.
Ароматът му не е особено силен, напомня полски цветове и череши. Това е много „топло“ и меко вино Алкохолните му градуси са 11 и се сервира на температура 15-16 градуса. То се пие като младо вино, до година от събирането на реколтата от грозде.
За пръв път за „Гриньолино“ се заговаря през XVIII век. Твърди се обаче, че от този сорт още през XVI век са се правели светли на цвят вина.
Първоначално виното се прави в много по-обширна от днешната зона. Разпространяването на заболявания по лозите в миналото обаче свиват производството му само до региона, където се отглежда в момента.
Един от най-известните почитатели в миналото на „Гриньолино“ е Джовани Ланца, премиер на Италия от 1869 до 1873 г. Самият той е произвеждал от това вино.
Друг фен на виното бил крал Умберто I от Савойската династия, който го предпочитал пред всичко останали вина.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“

Franciacorta е вино за изискани тостове. Това е най-престижното италианско пенливо вино

Заемащата 320 кв.км. хълмиста зона между град Бреша, подножието на Алпите, езерото Изео и река Олио, се слави открай време с производството си на качествено вино.
Това е родината на най-престижното италианско пенливо вино.
Свежият полъх на вятъра, идващ от подножието на Алпите, комбиниран с отличното изложение на слънце и с добре разпределените във времето дъждове са перфектните условия за различните стадии от развитието на гроздето по тези места.
С други думи, няма какво повече да се желае за добиването на точно онова вино, което е идеално за най-качествените мехурчета.
Виното„Франчакорта“ е първото италианско пенливо вино, правено по класическия метод (чрез ферментация в бутилката), което получи категорията Деноминация за контролиран и гарантиран произход. (DOCG).
В момента по етикетите на виното е изписано единствено името Франчакорта, с което се означава територията, метода на производство и виното.
В Европа само 10 деноминации се радват на подобна привилегия и от тях единствено три се правят чрез ферментация в бутилката – Кава, Шампанско и Франчакорта.

Днес зоната Франчакорта включва 19 общини в северната област Ломбардия.
Казват, че името Франчакорта идва от далечни времена, още от периода на Френския кралски двор. Наименованието „Францакурта“ се появява за пръв път в аналите на кметство Бреша през 1277 г, за да означи земите между реките Олио и Мела, на юг от езерото Изео.
Смята се, че производството на качествено вино по тези земи датира от XVI век. Днес съществуват 4 типа пенливо вино Франчакорта – Сатен, Розе, Милезимато (Vintage) и Ризерва.
Франчакорта се прави винаги от сортовете шардоне и (или) пино неро. Допуска се и пино бианко, но максимум до 50%.
Има едно основно правило, което трябва да помнят всички любители на виното Франчакорта – да не го наричат никога спуманте, защото то не е такова, нито пък се прави по тази методология.

Виното Франчакорта се добива след мекото изтискване на гроздето, което дава цвят от шира. От нея се прави основата за виното, която напролет образува т.нар. Cuvée. Това е смесица от различни базови вина Франчакорта, събрани от разни реколти и селекционирани чрез грижлива дегустация, благодарение на която всеки производител определя какви да бъдат характеристиките на собственото му вино.
След това към виното в бутилките се прибавят захарен сироп и активна мая, за да се постигне бавна естествена ферментация. Чрез нея в бутилката се получава въглероден двуокис, водещ до пяна и като последствие от това налягането нараства до 5-6 атмосфери.
Добре затворените бутилки се поставят в избата в хоризонтално положение и остават толкова време, колкото е необходимо за добиването на различните типове Франчакорта. Именно през тези месеци Франчакорта добива типичните си характеристики.

В края на този етап близо до тапата на бутилката се е образувала утайка от маята, която трябва да се отлее. За да стане това, бутилките се поставят във вертикално положение с гърло, потопено в специален охлаждащ разтвор. Така се образува своеобразна ледена тапа. Когато се отмести металната тапа, вътрешното налягане е толкова силно, че леденият остатък се изстрелва, без виното да се излее.
При вино Франчакорта от типа Pas Dosè се използва само чисто вино, докато за другите типове се добавя и сироп, съставен от базово вино Франчакорта и захар.
Различното съдържание на захар в течността определя и типа Франчакорта – Extra Brut, Brut, Extra Dry, Dry, Demi Sec.
Времето за направата на Франчакорта е доста дълго и започва 7 месеца след гроздобера, когато към базовите сортове се прибави мая.
При Франчакорта, което не е от типа Vintage, се изискват минимум 18 месеца ферментация в бутилката, преди да се пристъпи към отварянето на тапата, за да се излеят утайките. Тук се ипзолзват шардоне и (или) пино неро. Разрешено е и максимум до 50% пино бианко.

При виното от типа Сатен и Розе периодът на ферментация е минимум 24 месеца. При Сатен се използва предимно сортът шардоне, а също и пино бианко до 50%. При Розе се използват шардоне, пино бианко и минимум 25% пино неро.
При Франчакорта Vintage ферментацията е минимум 30 месеца. То се прави от минимум 85% базови вина от една единствена реколта. Пуска се в продажба след над 37 месеца от гроздобера.
При Франчакорта Ризерва ферментацията е минимум 60 месеца. Това е вино от типа Сатен или Розе, което се пуска в продажба 5,5 години след гроздобера.

КАК ДА КОМБИНИРАМЕ
Виното от типа Brut е идеално за аперитиви, но и по време на основното ястие, ако то е с деликатен вкус.
Extra Brut е перфектно с рибни ястия.
Виното от типа Сатен е много елегантно и изискано, върви по време на цялата вечеря, но особено с паста на фурна, ризото с риба, а също и със сурова шунка и твърди сирена.
Розе се комбинира добре със салам и наденица, с ризото с гъби, с ястия с патладжани, с топли рибни предястия.
Demi Sec върви с твърди курабии и сладки.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”168 ЧАСА”

Производството на вино е на мода сред дизайнерите

Защо правенето на вино е открай време популярно в средите на модните дизайнери? Отговорът съвсем не е труден.
Дефилетата на висша мода са били съпътствани винаги от коктейли и вечери, в които главни герои са не само дизайнерите и топмоделите, а и скъпите бутилки с вино, които се изпиват.
Безкрайното пиене, което върви от началото до края на всяка седмица на модата в Милано или Рим, носи море от печалби и за производителите на вино.
В повечето случаи то е пенливо – особено търсено е „Франчакорта“ във версии Брут, Екстра Брут, Розе, Сатен, Пас Дозе.

Истински хит през последните години са обаче марковите бутилки вино. Много често освен подписа си под колекциите, дизайнерите, участващи в ревютата, са подписали и нектарите, които се леят след тях.
Фамилията Марцото например, която по-рано притежаваше марката „Валентино“, прави вино от 1935 г.
Началото поставя граф Гаетано Марцото, който по онова време купува имение в Портогруаро, до Венеция. Днес обаче знатната фамилия притежава 8 лозя в най-различни части на Италия. От техните изби се лее червено, бяло и пенливо вино, както и ракия, които се продават в 40 страни по света с етикета „Санта Маргерита“.
Ако обаче си роден и закърмен в Тоскана, не може виното да не е в кръвта ти, пък дори да се занимаваш с мода.
Такъв е случаят и с дизайнера Роберто Кавали, който от над 30 г. притежава имение в зоната на Кианти. Днес фамилната земеделска фирма се управлява от сина на дизайнера – Томазо. Той прави вино от сортовете мерло, каберне фран, каберне совиньон, пети вердо и аликанте.

По подобие на колекциите за мода и тези на виното от избата „Кавали Тенута дели Деи“ варират от година на година.

Прочути с качествените си тоскански вина са и членовете на фамилията за висша мода Ферагамо.
Вино и мода са свързани и в марката „Дизел“. Собственикът и основател Ренцо Росо е син на земеделци. Днес той притежава имение до град Виченца, известно като „Дизел фарм“. От нея се раждат бутилки с бяло и червено вино – „Росо ди росо“, „Бианко ди росо“, „Неро ди Росо“, „Мерло“, „Каберне“, „Шардоне“.
Известни за познавачите на нектари са и бутилките на „Пиани роси“, тосканската изба на Стефано Синчини, шеф на марката обувки „Тод’с“. Две червени вина излизат от нея – „Росо слус“ и „Росо Пианироси“.
Не липсват обаче и инициативи под знака на модата и виното.
Мнозина още помнят виното, „облечено“ с маркови дрехи на сицилианската изба „Феуди дел Пишото“. През 2007 г. собственикът й Паоло Панерай реши да облече бутилките си с творения на различни модни дизайнери – Валентино, Мисони, Алберта Ферети, Блумарин, Джанфранко Фере.

Ето къде са аутлетите на висша мода до Рим

Вижте къде са най-добрите аутлети на висша мода в Италия