7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

Вино “Брунело”, прелестна Тоскана и замъци ви очакват в Монталчино

Представете си Тоскана от картичките – вълнисти зелени хълмове, лозя, маслинови горички… Точно така изглежда пътят до  градчето Монталчино, на юг от Сиена.

Изграденото върху хълма насред долината Орча (Вал д’Орча) средновековно борго е обградено отвсякъде с каменни стени. Отгоре му се извисява древен замък – точно като в приказките.

Монталчино днес е прочуто в цял свят като родината на прекрасното червено вино “Брунело”. Но дори да не беше този факт, градчето пак щеше да ви смае с природни красоти, исторически прелести, чар и вкусна кухня.

То изглежда като перфектното място, в което се чувстват възнаградени и очите, и носът, и небцето ви. Тук всичко е прекрасно – от пейзажите до предлаганото в чинията и чашата ви.

Средновековното борго на Монталчино изглежда като непокътнато от XVI в.

Че това е така, може да се убедите, още щом достигнете хълма със селото.  В хълмистия пейзаж наоколо се редуват жълти, цикламени и зелени цветове, кипариси и маслинови дървета.

Монталчино забогатява най-вече покрай виното “Брунело ди Монталчино”, което днес се слави като един от най-добрите и най-скъпите италиански еликсири в света.

Селото обаче се прочува с качествените си вина още през  XV в. А иначе, рецептата за “Брунело” е измислена едва през 1888 г.

Неин баща е Феручо Бионди Санти – именно на него за пръв път му хрумва идеята да махне от рецептата за класическото вино “Кианти” сортовете канайоло и колорино и да остави единствено санджовезе. Така 100-процентното съдържание на този сорт превръща местното вино в червено “злато”.

“Брунело” може да се пие най-малко  5 г.след престояването на виното в бъчви, две години от които в дъбови. “Росо ди Монталчино” пък може да се пие и след година престояване в бъчви.

И днес фамилията Бионди Санти е сред най-добрите производители в района на “Брунело”. До нея се нарежда обаче и друг реномиран производител – избата “Банфи”. Замъкът Банфи, който е на две крачки от Монталчино, също ви грабва с прелестта си.

В него може да отидете на дегустации, да вечеряте или пък просто да разгледате избата му. Панорамата, която се открива оттам, е истинска наслада за окото.

До замъка може да стигнете и с ретро автобус – това е най-чаровният начин да обиколите околностите на Монталчино. С ретро автобус се разхождат много често и посетителите на “Ероика” – инициативата, която всяка пролет събира по тези места хиляди колекционери на ретро велосипеди от цял свят.

В Монталчино може да се разхождате без посока и маршрут – и така ще усетите чара му.  Историческият център се доминира от извисяващата се крепост, изградена през 1361 г., когато градчето минава под контрола на Сиена.

Изкачете се до замъка – когато обърнете поглед надолу, ще ахнете от гледката. Всеки юли в замъка се провежда фестивал на джазмузика и вино.

В замъка се намират един от най-реномираните ресторанти и енотека в зоната. Неслучайно през май 2017 г. негови гости бяха семейство Обама. Бившата президентска двойка избра пейзажите на Монталчино и на близкото Буонконвенто, за да прекара царски релакс сред красота, вино и голф.

В намиращия се на няколко километра луксозен курорт, собственост на бившия американски посланик в Рим Джон Филипс, Мишел и Барак Обама загребаха с пълни шепи от тосканските красоти.

Пак в тази зона се намира и един от най-престижните голф клубове в Тоскана, собственост на фамилията за мода Ферагамо. Там игра голф и Барак Обама.

Забележителност в Монталчино е и Палацо дей Приори, днешно седалище на кметството – намира се на Пиаца дел Пополо. Специална визита си заслужава и Палацо Весковиле.

И най-вече – не забравяйте да пиете вино, вино, вино! Всички заведения наоколо ви подканват да го сторите и със сигурност всеки ценител на качествената глътка и хапка няма да им устои. А и как иначе, след като тук се намира храмът на най-доброто вино.

За сирената, колбасите и другите специалитети на Монталчино също може много да се пише, но по-важно е да се опитат. И те играят в А-групата на шампионата на италианските кулинарни специалитети.

Прелестни са и магазинчетата и дюкянчетата, които предлагат всякакви продукти на местните занаяти.

Важното е да отделите време, за да вкусите бавно и приятно от всичко, което тук наистина е от най-добро качество.

Разходете се бавно по уличките, вглеждайки се във всеки детайл на архитектониката и пейзажа.

Изпийте бавно едно кафе в някое от местните барчета. След това седнете в някоя енотека, поръчайте чаша “Брунело” и сирена.

Вечерта опитайте местна гозба с глиганско месо в някой от местните ресторанти. Ще си дадете сметка, че животът е прекрасен и че красотата буквално ви пропива.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето, непознатата Тоскана

Вила Памфили, римският “Версай”