Италианският произлиза от вулгарния латински език, говорен от плебеите

Италианският език е 21-ият в света, що се отнася до брой жители, които го говорят – 63 млн. Въпреки че е по-малко разпространен от урду и от тамилския обаче той се смята за един от най-важните в света, тъй като милиони хора на планетата (емигранти и наследниците им) го говорят като втори език.

Освен това италианският е важен и за световната търговия. Ето няколко непознати факти за италианския, за които пише списание “Фокус”.

1.  Вярно е, че италианският език произлиза от латинския, но не от класическия, който днес се учи в класическите лицеи,  а от вулгарния латински, който се е говорел от плебеите в Републиканската епоха. Този език са говорели войниците, селяните и жителите на древноримските провинции.

2. От омесването на вулгарния латински с езиците на нашествениците – лонгобарди, франки, готи, се създава вулгарният език, чиято дълга еволюция води до раждането на италианския.

Данте Алигиери е един от първите, които смятат, че вулгарният език трябва да смени латинския. Той му посвещава и творбата си De vulgari eloquenta.

3. Най-старото свидетелство на писмен италиански език е надпис в Катакомбите на Комодила на Виа деле Сетте киезе в Рим, който датира от VI-IX в.

4. В Италия се говорят толкова много диалекти, че дори енциклопедията “Трекани” не може да ги изброи. За удобство учените разделят Италия на три диалектни зони – северната между градовете Ла Специя и Римини, централната Рим – Анкона и зоната на юг от тях.

5. Освен тези диалектни зони в Италия има и местни езици, от които произлизат различните диалекти. Най-разпространен е неаполитанският, който се говори от  5,7 млн. жители. Следва го сицилианският с 4,7 млн. жители, венецианският с 3,8 млн, ломбардският с 3,6 млн, пиемонтският с 1.6 млн. В област Молизе пък 1000 жители говорят хърватски.

6. При основаването на Кралство Италия през 1861 г. 80 на сто от италианците са били неграмотни. 1оо г. по-късно неграмотните са намалели до 9 на сто. През 2001 г. неграмотните са изчислени на 2 на сто от Националния статистически институт.

7. Италианският, който се учи в училище, се смята за стандартния италиански език. По-разпространен от него е обаче неостандартният италиански, който се говори и в който не винаги се спазват правилата на граматиката.

ВИЖ ОЩЕ

Римската пирамида

Венеция low cost

Виното на папата

Откъде произлиза поздравът „Чао“?

Всички в Италия, а и в България, се поздравяват неформално и приятелски с „чао“, но какъв е произходът на тази дума?
„Чао“ навлиза в италианския език едва през XX в.

Произлиза от венецианския термин s’ciao (счао), който пък идва от латинския sclavus, който се превежда като „Ваш роб съм“.

Навремето това било обръщение, изпълнено с респект – използва се много и в комедиите на Карло Голдони, където се произнася от знатни и надути господа.
От XIX в. обаче започва да се разпространява най-напред в северната област Ломбардия, където звучи като „чао“.

По същото време започва постепенно да навлиза и в италианския език – дотолкова, че по онова време в Речника на италианския език Николо Томазео отбелязва с огорчение как „и в Тоскана започват да се поздравяват с „роб съм ви“.
Именно поздравът, произнесен на ломбардски диалект, е този, който навлиза в италианския език и който става популярен по целия Апенински полуостров.
Италианските емигранти по света допринасят за разпространяването на поздрава и в други езици, вкл. и в България.

Днес той се употребява в португалския, румънския, руския, сръбския, словашкия, словенския, испанския, малтийския, македонския, чешкия, естонския, немския, турския език, както и при есперанто.

ВИЖ ОЩЕ

Защо Рим е топ?

Италианците предпочитат чужденките?

Колизеят е като нов

Красотата присъства навсякъде в италианската кухня

Красивата храна е признак за щастие.
Със сигурност италианците са най-щастливите хора в света, когато говорят за кухня. Храната и красиво приготвените ястия са открай време в центъра на разговорите им.

Италианците не се хранят като другите нации, а преживяват емоционално всяко ястие и напитка.

Достатъчно е да споменете някое ястие – независимо къде и в каква социална среда се намирате, и ще станете свидетели на разкази и спомени за знаменателни обеди и вечери, ще чуете рецепти и кулинарни съвети от всеки присъстващ на масата.

В Италия е много важно как ядеш – това издава какъв си, имаш ли чувство за красота и естетика, емоционален ли си, щастлив ли си.

Пътувайки из Ботуша, ще срещнете напълно различни навици, ястия и храни – всяко от тях е като огледало на културата на съответното селище или район, на неговото благоденствие или духовност.

Няма значение в какво заведение или ресторант се храните в Италия – чиниите винаги са красиво декорирани, а ястията понякога изглеждат като подготвени за кулинарен конкурс.

Италианският стил на живот изисква красива храна.

В Италия храната е начин за социализиране.
Щастието да готвиш за други и след това да консумирате заедно ястието, се отразява пряко в чинията – продуктите може да са съвсем обикновени и евтини, но сготвени и наредени красиво.

Всеки, който идва в Италия за пръв път, изживява моменти на щастие, когато седне на масата с италианци. Това е и заради вкусните ястия, и заради емоционалното им консумиране заедно с хора, за които храната е щастие.
Освен всичко друго, храната е и начин на самореализация.

Може да седнете на една маса с човек, който не е реализиран в професионалната сфера, но който ще се почувства реализиран, ако оцените искрено ястията му. За него това е повод за гордост и щастие.

Ако пък седнете на масата с професионалист от хранителната или кулинарната сфера, тогава ще станете свидетел на емоционален спектакъл – този човек не просто се храни с направената от него храна или вино, а изживява всяка хапка или глътка.

Щастието от храната обаче съвсем не е свързано с икономическото и финансовото състояние на италианеца.

Удоволствието от добрата и от красивата храна изглежда част от италианското ДНК.
За един италианец е нещо съвсем нормално да ви поднесе красиво подредено и аранжирано ястие винаги и навсякъде.

Всички тези снимки са направени на съвсем случайни закуски, обеди и вечери в италиански заведения и барове.

ВИЖ ОЩЕ

Амароне – виното на Големите

Суверето – непознатата Тоскана

Елба – зеленият остров