Ето къде можем да отидем в Тоскана, заобикаляйки претъпканите туристически дестинации
За онези, които следват класическия маршрут на туристите в Тоскана, включващ задължителните спирки Флоренция и Сиена, градът на туфа – Питиляно (Pitigliano), може да остане и встрани от пътя.
Древното градче, известно с прозвището „Малкия Ерусалим“ обаче е толкова внушително и приказно, че направо ви стряска с красотата си, която си струва специално пътешествие до него.
Скалата от туф, в която е изваян Питиляно, се явява изневиделица иззад завоя на пътя, водещ към него от близката община Манчано.
За идващите с кола от Рим или Флоренция Питиляно изглежда като магически спектакъл, „увиснал“ върху хълма от туф.
Питиляно е на 170 км северно от Рим и на около 200 южно от Флоренция. Той се намира в тосканската зона Марема, в която живописни полета с лавандула се редуват с ароматни лозя и разноцветни хълмове. 
Смята се, че тосканското градче крепост е с етруски произход. Наричат го Малкия Ерусалим заради присъствието открай време на еврейска общност в него.
Питиляно е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават едновременно величествен и страховит вид. Серия от пещери зеят в дългата скална маса от туф.
През 1556 г. Николо Орсини IV, който подкрепя присъствието на евреите на територията си, дарява на личния си лекар евреина Давид де Помис терен, на който да бъде поместено еврейско гробище. През 1598 г. се изгражда и Синагога.
Няколко години по-късно графство Питиляно се слива с Великото херцогство на Тоскана, а през 1622 фамилията на Медичите дава началото на местното гето.
През XIX век евреите съставляват една четвърт от населението на Питиляно, заради което то започва да бъде наричано Малкия Ерусалим.
С Обединението на Италия преди 150 г. много от евреите напускат Питиляно, за да се заселят в Ливорно, Рим или Флоренция.
През 1938 г. еврейската общност в Питиляно наброява едва 70 души, които намаляват още повече заради расистките закони. 
30-ината евреи, останали в Питиляно по време на преследванията през Втората световна война, биват подпомогнати и укрити с помощта на местни католически семейства.
Днес в града живеят само няколко еврейски семейства.
Уникалността на Питиляно произтича най-вече от факта, че той е изцяло вграден и изграден в една единствена скална маса от туф.
Според легендата наименованието произлиза от имената на двама древни римляни – Петилио и Чилияно. Двамата, след като открадват златната корона от статуята на Юпитер на Капитолийския хълм, побягват към Етрурия и се скриват именно на мястото, където днес е Питиляно. Градът остава римско владение до идването на лонгобардите.
Заедно с намиращите се наблизо градчета Сована и Сорано Питиляно е бил навремето част от триъгълна крепост под контрола на знатната фамилия Алдобрандески. 
Истинската му прелест обаче блесва по-късно, когато става владение на фамилията Орсини, чийто дворец може да се види днес в града.
От XIV век нататък многобройни еврейски семейства, забегнали от Рим, намират подслон в Питиляно, давайки по този начин началото на еврейската общност. С върволицата си от тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и днес. Едно от бижутата му е Синагогата, реставрирана преди 15 г.
И много други сгради, изоставени след войната обаче са реставрирани след 80-те години на миналия век.
Дворецът Орсини е най-важната забележителност в Питиляно. Роденият през XIV век палат е бил реставриран от Николо III и от архитекта Антонио да Сагало по всички канони, валидни за Ренесанса. Това може да се види от гербовете, изработката на портите и от площадчето с колоните пред него, но така също и от вътрешните зали и салони.
В намиращия се отзад двор пък грее фонтан с пет арки, пред който има и акведукт от XVII век.
От площада пред двореца тръгват три живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, декорации и какво ли не още. Над тях висят украсените с декоративни елементи от дялан камък в рустикален стил балкончета и тераски на сградите.
Магазинчета и дюканчета, продаващи от сувенири до колбаси и вино местно производство, преливат едно връз друго по протежение на трите улици.
Централната улица извежда до Катедралата в бароков стил, до която се извисява величествено камбанарията й.
В сърцето на плеядата от улички се кърши още една църква – „Свети Роко“. Това е най-старата църква в градчето, тъй като датира поне от XIII век. Въпреки сравнително семплата си ренесансова фасада вътрешността й е пищна и е осеяна с афрески и изрисувани гербове. На видно място е и гербът на Савоите.
За мнозина в Италия Питиляно е известен като градът на туфа, но и на доброто бяло вино.
„Питиляно ДОК“ (с деноминация за контролиран произход) е бяло вино, идеално за аперитиви. То се комбинира перфектно с рибни ястия, но най-вече с предястия. Бялото вино се отпива с удоволствие и успоредно със зеленчукови супи или пък с меки сирена, сервирано на температура 8-12 градуса.
Любопитен е обаче и начинът, по който виното се продава в Питиляно.
В действителност повечето магазинчета за вино са част от подземния Питиляно – това е верига от свързани помежду си пещери, гълъбарници, мазета и тунели, някои от които достигат 100 м. под земята.
Всички те са част от културното наследство на Питиляно и в тях се съхраняват планини от ценни бутилки вино. Всяка година между август и септември по случай традиционната инициатива „Винен септември“ подземният Питиляно се отваря в продължение на 4 дни за широката публика и за ценителите на качественото вино.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”
Прочети още