Appia Antica е най-важният древноримски път. Там живяха Джина Лолобриджида и Франко Дзефирели

Да се разходиш с велосипед из Виа Апия Антика (Via Appia Antica) , е може би един от най-приятните начини, по които човек може да се наслади на слънчев съботен или неделен ден в Рим.
Така се преплитат в едно няколко неща – история, археология, красота и спорт сред природата.
Древният римски път с над 23-вековна история е осеян с археологически паметници и катакомби. Той изглежда като сценография от исторически филм, в който вие сте и режисьор, и актьор.
Потопеният сред римски пинии път и парк около него са една от най-красивите и ексклузивни зони в Рим. Неслучайно тук се намират къщите, където живяха режисьорът Франко Дзефирели и  кинозвездата Джина Лолобриджида.

Приказни вили с басейни и огромни морави се крият зад стените до пътя, които са почти долепени до катакомби или монументи.
Много от вилите с паркове предлагат организирането на важни събития и сватби. Затова и често през уикендите може да се види върволица от скъпи коли, пътуващи с 10 км в час по пътя, където иначе е забранено преминаването на автомобили.
Апия Антика започва малко след Порта Капена (Porta Capena), до Терме ди Каракала (Terme di Caracalla) и стига на практика до южния град Бриндизи.
Тя е павирана с перфектно загладени и прилепващи един към друг камъни. Те са поставени върху специална настилка, която гарантира издръжливостта на пътя и оттичането на водите. Пътят е широк 4,10 м., което позволява преминаване и в двете посоки едновременно.
От двете страни има и място за пешеходци.

Но кой е авторът на най-важния павиран римски път от древността?
През 312 г.пр.Хр. цензорът Апий Клавдий Цек (Appio Claudio Cieco) започва изграждането на римската „магистрала“.
Тя свързва Рим с Капуа (195 км) и се превръща в пътния възел с най-голямо значение в Южна Италия. Тогава разстоянието се е изминавало за 5-6 дни.
По-късно пътят е удължен до Беневенто (Benevento), после до Веноза (Venosa), а накрая стига и до Бриндизи (Brindisi) в днешната област Пулия (Puglia).
Няма друг път от античността, който да е натоварен с толкова значение и функции, както Апия Антика.

На практика той свързва не само Рим с Юга, а и с Ориента, тъй като по него минава целият трафик към Гърция, Изтока и Египет.
Апия Антика става нишката, по която минават и пътешественици, и военни части, и търговски стоки.
Древноримският път много скоро сe превръща в артерията и в царя на всички пътища в античността. Той става най-важният модел за път, от чието проектиране и изграждане вземат пример всички останали пътища, тръгващи от Рим и достигащи и най-отдалечените кътчета на Империята.
Местата, през които минава Апия Антика, пък започват постепенно да развиват всички възможни производителни и икономически дейности, както и да изграждат термални съоръжения.

Вили със земеделски зони също започват да никнат като гъби. Пример за подобна вила е Villa dei Quintilli (Вила деи Куинтили).
Навремето не било възможно мъртвите да бъдат погребвани или кремирани във вътрешността на градовете. С тази цел по краищата на пътя Апиа Антика през вековете били погребвани много представители на знатни римски фамилии.
Така минаващият по пътя пътник или търговец можел да се възхищава на величието на гробниците, издигнати в чест на този или онзи мъртвец.
На всяка от тях изписвали и имената му, както и тези на знатната фамилия, от която произхождал.
Като символ на Апия Антика може да се смята Мавзолеят на Чечилия Метела (Cecilia Metella), римска благородничка. Паметника се опитват да имитират и много други архитекти и археолози през Ренесанса.
Много художници пък го изобразяват в картините си.
Гробницата е изградена на третата миля от Виа Апия през 30-20 г.пр.Хр. Тя доминира над пътя и се намира точно в пункта, в който преди 260 000 г. се спира охладената лава от вулкана на Коли Албани.

ВИЖ ОЩЕ

Вилата на Адриан

Траяновият пазар

Белите градове на Пулия

Древните римляни били гениални инженери

Древноримските акведукти са прекрасен пример за огромния прогрес в инженерната мисъл и техника в Античния свят.

Достатъчно е да се разходите до римския квартал “Чинечита”, където се намира паркът на римските акведукти, за да си дадете сметка за огромния талант на древноримския “водопроводчик”.

В действителност става въпрос за висша инженерна мисъл в античността.

В акведуктите намират изражение, от една страна, спекулативният и абстрактният дух на древните гърци, свързан с философията, математиката и геометрията, а от друга страна, организаторските способности, рационализмът и талантът при изпълнението на римляните.

Изграждането на акведуктите поставя базите на древноримската хидравлика.

Ето какво пише Плиний Стари (23-79 г.сл.Хр.) : “Онзи, който си даде сметка за количеството вода за обществени нужди при термите, басейните, фонтаните, къщите, градините в предградията и вилите, за разстоянието, от което идва водата, за изградените канали, за планините, които са били пробити, за долините, които са прекосени, ще разбере, че на света не е съществувало нищо по-прекрасно”.

Водата, насочвана към акведуктите, била избирана по различни фактори – според положението на изворите й,  според чистотата й, вкусовите й качества, температурата, а понякога дори и по лечебните й свойства заради съдържаните минерали.

Когато ставало въпрос за нов водоизточник, пробите от неговата вода били анализирани старателно в бронзови съдове. Оценявали се качествата й, свързани с това, доколко допринасяла за корозията, каква била газираността й, какво било съдържанието на други частици, при каква температура кипвала.

Според учените четирите главни акведукта на Рим доставяли около 600 000 куб.м.вода на ден.

Древноримските инженери били изключително креативни и схватливи, като се има предвид, че се обучавали на занаята на водопроводчика чрез чиракуване. В действителност повечето от тях били военни, които се обучавали за хидроинженери. Те обединявали рационална мисъл с непрекъснатото търсене на нещо ново.

Понякога просто копирали нещо видяно и познато, но прибавяли към това и гениалната си интуиция.

Като особено прозорлив в инженерната мисъл при строежа на акведукти се славел генералът и архитект Марк Випсаний Агрипа (63-12 г.пр.Хр.), дясна ръка на Октавиан Август.

За пръв път именно той успял да разграничи доставянето на вода за обществени нужди от това за лични нужди, преценявайки и различните количества, необходими в тези случаи.

Агрипа умеел да прецени какви точно са нуждите от вода за термите, както и тези за частните домове на римляните.

Първият акведукт е Апио, изграден през 312 г.пр.Хр. След него са Анио Ветус, Марчано, Тепуло, Юлио, Вирго,  Алсиетино, Клаудио, Нерониано, Анио Новус, Траяно и Александрино.

По време на Римската република от 509 г.пр.Хр. до 27 г.пр.Хр., или годината, когато идва на власт император Октавиан Август, акведуктите не били пригодени според потребностите на римляните.

Водата се леела непрекъснато и на практика била прахосвана. Освен това имало и много течове извън тръбите, затова се решило да се предостави на частни лица използването на пунктовете, където водата изтичала.

По този начин всеки римски дом или група от домове разполагали със свой фонтан, от който се снабдявали с вода.

При Римската империя употребата на вода нараснала още повече – смята се, че тя получавала над 1 млн.куб.м.вода на ден. Голяма част от нея стигала по оловни тръби до къщите на римляните, но също и до занаятчийските им работилници.

В Древен Рим имало поне 12 акведукти на открито. Повечето разполагали с голяма подземна мрежа.

В последните си 16 км. в долината преди Рим обаче акведуктите били издигани високо над земята. По този начин можело да се постигне по-високо налягане, което улеснявало дистрибуцията към крайния потребител.

Древноримските акведукти били гигантски проекти за времето си .

За изграждането на акведукта Клавдий (Claudio) било необходимо транспортирането в продължение на 14 г. на 40 000 вагона с туф годишно.

ВИЖ ОЩЕ

Древноримските акведукти

Апия Антика, древноримската магистрала

Италианският гений