Ето десет неща, които сигурно не знаете за Древния Рим и за Колизея

Когато се разхождат, римляните на практика тъпчат земя, под която има 20 метра с наслоени 27 века история.

Това е така, защото толкова е пространството, което отделя настоящата повърхност на Рим от едновремешната оригинална повърхност, по която ходели древните римляни.
Това, което се вижда отгоре, е само малка част в сравнение със заровеното отдолу.

И в случая съвсем не става въпрос за незначителни неща, а за погребани съкровища, които не са виждали бял свят от векове.
1. Под Рим има подземен свят от сгради, фонтани и катакомби
Много често под виждащото се върху повърхността се крият неочаквани тунели, подземия, галерии, катакомби, бункери.

Често в миналото се е строяло, а след век или след управлението на един император, се е събаряло.

Така следващият владетел изграждал наново върху руините на предшественика си, натрупвайки слой след слой и създавайки подземен свят.
Непрекъснатите наводнения и свлачища заради преливането от коритото на река Тибър водели до наслагването дори на сгради върху сгради.

Римляните предпочитали да строят отгоре им, използвайки ги за основи. Затова и много от едновремешните фонтани, знатни вили и улици станали част от подземията на Рим.
Навремето в Рим съществувал и занаятът на т.нар.фосори, или работниците, специализирани в копаене на катакомби.

Те били нещо като подземни галерии за погребване на мъртвите, и по техните стени били изписвани най-различни символи, били украсявани с фрески и саркофази. Една от най-известните катакомби е тази на Свети Себастиан, до древния път  Апия Антика.
Смайва с инженерната и архитектурната си мисъл и древната вила Domus Aurea, изградена под повърхността на земята от император Нерон след опожаряването на Рим през 64 г.сл.Хр,и използвана след това от Траян като основа за неговите терми. И днес могат да се видят прелестни зали и фрески – именно от техния стил, известен като гротесков, се вдъхновявали през Ренесанса Микеланджело, Рафаело, Пинтурикио.

2. Колизеят е амфитеатър на династията на Флавиите
Колизеят се наричал в началото амфитеатър на Флавиите, защото е изграден от Веспасиан и Тит от династията на Флавиите. Името Colosseo, Колизей, идва от Средновековието.

Според най-вероятната версия това е така, защото бил изграден близо до статуята на колоса на Нерон, намираща се на метри от амфитеатъра. Според друга версия името идва от положението му, защото се намирал на хълм – на латински collis, където навремето имало храм на Изиде, оттук – Collis Isei.
3. Колизеят бил покрит с тента
Колизеят бил покрит с голяма тента за предпазване от слънцето. През слънчевите дни Колизеят бил покрит с 80 триъгълни платна, държани от 320 въжета.
Спектаклите в Колизея били безплатни и всички можели да ги гледат.

На най-горните редове от дърво седял народът, на долните от мрамор сядали сенаторите и весталките, над тях рицарите.

Робите и бедните заемали места в т.нар. гълъбарници най-отгоре.
4. Първият асансьор бил изграден в него
Смята се, че един от първите модели асансьорна система била тази в Колизея. Подземието било свързано с арената чрез устройство, наподобяващо асансьор.

В подземието имало коридори, в които били наредени всички предмети за сценографията – чрез специална система те се изтласквали нагоре до изходните люкове.
Сцените за спектаклите се монтирали предварително, докато гладиаторите и животните били качвани с асансьорите.

Благодарение на тази система от изкачващи устройства и асансьори се позволявало на сценография, гладиатори и животни да изскочат изневиделица на арената, смайвайки зрителите.
5. Източник на строителен материал
Без Колизея не биха съществували много от най-важните сгради в Рим.

Това е така, защото мраморът от фасадата и от вътрешните части на амфитеатъра е бил свалян и след това използван за изграждането на много сгради.

Красивият Палацо Барберини в центъра на Рим, където днес се намира Националната галерия за старинно изкуство, и който е бил собственост на знатната фамилия Барберини, е изграден с блокове мрамор от Колизея.

Затова и до днес се казва Quod non fecerunt barbari, fecerunt Barberini, или това, което не направиха варварите, го направиха Барберини.
Мрамор от Колизея бил свалян дори за изграждането на базиликата “Свети Петър”. И така – до XVIII век, когато отново се възродил култът към античните сгради.

Твърде късно обаче, тъй като вече били разграбени две трети от материалите, с които бил изграден Колизеят.

На всичкото отгоре той станал и жертва на незаконното строителство – във вътрешността му римската фамилия Франджипане си вдигнала палат, а после били построени и други обществени сгради.

И земетресенията не го пощадили. През 851 г.земетресение повалило два реда от южното крило, затова Колизеят и до днес изглежда асиметричен.
6. Колизеят като басейн
Освен за всичко останало, Колизеят бил използван и като басейн. Арената била пълнена с вода, а след това в нея гладиаторите възпроизвеждали исторически морски сражения.

Според историци водата била наливана чрез система от вътрешни кладенци и тръби, поставени под трибуните. За напълването на арената били необходими 7 часа.
7. Амфитеатърът като място за жертвоприношения
Колизеят си спечелил и злокобна слава, и даже бил смятан за една от седемте порти на Ада, тъй като в него са загинали хиляди хора.

Били организирани дори жертвени ритуали, при които се използвала кръвта на убитите.
8. Използвали го за гробище
През Средновековието пък бил превърнат в гробище, тъй като най-различни банди погребвали в него жертвите си.

Вещиците и магьосниците също не го пощадили – през XV век събирали из руините му треви и билки, за да ги използват за магиите си.
9. Ботаническа градина
Колизеят си бил специфична ботаническа градина – в един момент из неговите „джунгли” можело да се изброят до 350 растителни вида, някои от които екзотични.
10. Снимачна площадка
Колизеят фигурира в стотици филми като снимачна площадка или фон. Най-известният за него филм „Гладиаторът” на Ридли Скот обаче не е сниман в него, а в амфитеатър, изграден в Малта, както и римския амфитеатър Ел Джем в Тунис.

ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим в Рим за 3 дни

Пазарите на Траян

Монтериджони – тосканското село крепост

Бивши банкери на Ватикана са собственици на най-богатата частна колекция скулптури в света

92 прелестни статуи, наредени в залите на римската „Вила Кафарели”, ви карат да забравите тотално за пандемията, която върлува навън и която обсебва непрекъснато всичките ни мисли.

Единствено маските на малкото посетители в Капитолийските музеи заради мерките за COVID, ви припомнят, че все пак това е само изложба по време на епидемия.
Във вилата, която е част от първия обществен музей в света, мраморна красота и съвършенство дебнат навсякъде.

От 14 октомври до 29 юни 2021 г. в нейните зали гастролира малка част от колекцията от 620 мраморни статуи на знатната фамилия Торлония.

Това е най-голямата и най-престижната частна колекция антични статуи в света. По-богати от нея са единствено мраморните колекции на Ватиканските и на Капитолийските музеи.
Когато рестриктивните мерки бъдат разхлабени, и музеите в Италия – отново отворени, ценителите на изяществото могат да се насладят на наредените в пет секции древноримски и гръцки статуи.

Всички те идват от колекцията, която през 1875 г. принц Алесандро Торлония излага в „Музей Торлония” – той е бил отворен до началото на XX век.

След близо век е възможно част от шедьоврите да се видят отново благодарение на сътрудничеството на Фондация „Торлония” и на италианското Министерство на културата. Статуите пак си остават частна собственост, но тяхната красота ще може да се съзерцава отсега нататък от мнозина.
В продължение на десетилетия много от тези шедьоври са събирали прах из подземия и складове в сградите, собственост на фамилията Торлония.

На практика, след затварянето на „Музей Торлония” цялото това богатство е било заключено „под карантина” далече от хорските очи. Основател на музея е принц Алесандро Торлония.

Както той, така и баща му Джовани Раймондо в продължение на дълги години се посветили на археология в притежаваните от тях многобройни имоти и земи около Рим. Така на бял свят изникват откритите в именията им руини на древноримски вили отпреди 18 века, където се намирали скулптурите.

Много от стауите са внесени от Древна Гърция. През XIX век други статуи били намерени по протежението на древните пътища Апия и Латина.

Групи от статуи пък били купени от принцовете и от други археологически зони. Основна част от мраморните шедьоври идва от събраната през XVIII век колекция на „Вила Албани” в Рим.

Друга идва от римското ателие на скулптора Бартоломео Кавачепи. В крайна сметка се получава нещо като колекция от колекции.
Кои са всъщност Торлония?

Това е една от най-богатите римски фамилии, превърнали се в принцове благодарение на папа Пий VII. Той издига в ранг до принц през 1814 г.Джовани Торлония, който забогатява чрез банкови спекулации с французите в периода, когато Рим е окупиран от частите на Наполеон.

Джовани е с френски произход – той е син на италианка и на френския търговец на платове Марин Торлония, който пристига без никакви пари в Рим през 1750 г.

Когато умира обаче, Марин е толкова богат, че получава честта да бъде погребан в централната римска църква „Сан Луиджи дей Франчези”, известна днес с фреските шедоври на Караваджо.
Торлония са пример за скоростно изкачване в обществото и за бързо забогатяване. За кратко време те се превръщат в новобогаташите на Рим, които обичат да парадират с богатството си.

Затова и се смятат за парвенютата сред останалите знатни фамилии в Рим, които за разлика от тях са с многовековна история и традиции. Джовани, синът на френския търговец, става банкер,и се разпорежда с парите на Ватикана и на много от знатните фамилии не само в Рим, а и в Европа. Част от задлъжнелите аристократи са принудени да ипотекират и да разпродадат на безценица имотите и колекциите си с произведения на изкуството. Сред тях е и фамилията Джустиниани, която определя Джовани като „безскрупулен чейнчаджия с френски произход”. За да му се издължат, Джустиниани са принудени да му дадат цялата си колекция с антични статуи. Маркиз Винченцо Джустиниани е известен в миналото като най-големият поръчител на творби на Караваджо.
Новобогаташите Торлония се сдобиват със знатна титла заради приноса си в търговията.

Джовани става маркиз на Ромавекия, принц на Чивитела Чези, херцог на Гуаданьоло, а накрая – и принц Чезарини Сфорца. Синът му Алесандро (1800-1886) също се труди успешно за скрепяването на семейното богатство. Задомява една от дъщерите си с принцовете Боргезе.
Собственикът на несметни богатства принц Алесандро Торлония обаче е не само хитър и безскрупулен бизнесмен.

Той е и много интелигентен човек, защото инвестира огромна част от парите си в произведения на изкуството, пазарувайки шедьоври из цяла Европа. Това го превръща в още по-непоносим за останалите знатни римски фамилии, които изпитват финансови проблеми.

Фамилиите Колона, Барберини, Дория Памфили умират от яд. В един момент обаче се оказва, че именно Торлония представят на международната сцена римската аристокрация.

И Джовани, и Алесандро, купувата палат след палат в Рим и околностите, за да инвестират, но също и за да парадират с богатството си.

Сред сградите им са палати до Ватикана, до Пиаца Венеция, до река Тибър, където е и Палацо Торлония ала Лунгара. Именно той става седалище на прочутата колекция с мраморни статуи и паметници.

Торлония купуват и „Вила Албани” на Виа Салария в Рим, която е пълна с антични статуи.
Сред най-видните представители на фамилията е Леополдо Торлония (1853-1918), който става и кмет на Рим. Той е прадядо на американската киноактриса и бивш модел Брук Шийлдс, станала известна с филма „Синята лагуна”.

Най-значителен принос обаче има роденият през 1800 г. Алесандро Торлония, тъй като успява да извърши колосално дело – да пресуши езерото Фучино и да облагороди цялата зона, превръщайки я в богат земеделски район.

За да стане възможно това, 4000 работници се трудят в продължение на 24 г. С подобно нещо не успява да се справи навремето Юлий Цезар.
Друг от наследниците – роденият през 1873 г. Джовани Торлония, пък дава началото на Банка дел Фучино, която съществува и до днес.

Той наема една от вилите си на Виа Номентана в Рим на Бенито Мусолини срещу символичната сума от 1 лира.
Фондация „Торлония”, която е собственик на колекцията от 620 мраморни статуи, беше оглавявана доскоро от един от внуците на принц Алесандро Торлония. Малко преди да умре през 2017 г., наричащият се като него внук– Алесандро, основава фондацията, която поема музея „Торлония” и „Вила Албани”, където се намират всички статуи. Излагането им пред публиката се финансира от държавата, но реставрирането им – от фондацията и със спонсорството на групата „Булгари”.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Римската вила “Торлония”

Къщата на кукумявките

Пиенца – идеалният град

Юлий Цезар създал тайните служби в Древния Рим 
Първи усетил ползата от шпионски служби римският генерал Сципион Африкански през 200 г.пр.Хр.

Познатият с победата си над Ханибал генерал приложил срещу него метода „с твоите камъни в твоята градина”. Така след като разбрал, че Ханибал използва шпиони навсякъде, решил да го бие с неговото оръжие.
Юлий Цезар обаче е първият човек, прибегнал широко до древноримски шпионски служби – затова се смята, че те се раждат по неговото време.

Той си дал сметка, че в битките му с врага можели да му бъдат полезни шпионските уши и очи на всеки способен в тази сфера – затова наемал в римската войска и чужди бойци, произлизащи от варварите.
За разлика от римските легионери, които имали страхотен боен тренинг, тъй като го поддържали и извън войните, чуждите наемници не били толкова ловки войници. Те били използвани само за определени битки.

Въпреки това Юлий Цезар селекционирал най-добрите ездачи сред тях и ги обучавал за шпиони. Те били учени и как да правят карти на пътищата.

Всеки път били пускани в мисиите си все по-далече и по-далече. Учели се сами да си набавят храна, да се крият от врага и да оцеляват. С други думи – били нещо като древни рейнджъри.
За разлика от всички последвали го императори, Юлий Цезар използвал разузнавателните служби само с цел да печели войните. Той не впрягал шпионите в конспирации от личен характер, отказал се дори от лични охранители.

Затова и в крайна сметка бил убит без особени проблеми от заговорници през 44 г.пр.Хр.
За да се доберат до необходимите им информации, шпионите на Юлий Цезар се дегизирали във всевъзможни хора – от търговци и доставчици на стоки, до сводници на проститутки и продавачи на оръжие.

Шпионите трябвало да владеят перфектно езика на шпионираните племена, да бъдат умели ездачи, да се измъкват от всевъзможни опасности, и не трябвало да се набиват на очи.

Много от римските легионери били перфектни за занаята на шпионина. Чуждите наемници пък не били големи майстори с оръжието, но пък се справяли идеално с предизвикването на хаос и вълнения с помощта на прашки и стрели.
Шпионската система на Юлий Цезар била изключително добре организирана. Неговите агенти 007 били перфектни в създаването на карти на непознати територии, тъй като се добирали до информации за разположението на реки, планини и долини, до места, от където войската можела да си набавя храна и вода.
Осиновеният от Юлий Цезар Октавиан Август, който става първият император на Римската империя, организирал още по-добре създаденото в шпионската сфера дотогава.

Той се смята за създател на предшествениците на агент 007 в днешния му вариант. Октавиан Август прибегнал до услугите на млади, храбри, силни и интелигентни агенти.

За да вършат работата си, много често те действали под прикритие като «пощальони», т.е., омесвали се с разносвачите на новини. Октавиан Август си взел поука от случилото се с Юлий Цезар, убит от заговорници.

Затова се обградил с лични охранители -преторианци. Императорът поставил шпиони навсякъде, за да се пази от предатели. Казват, че носел броня дори под тогата си.
Как били организирани тайните служби?
В тях имало хора, специализирани във всевъзможни дейности. Имало информатори – те били в „цивилно” облекло и душели навсякъде за подготвяни предателства и заговори. Били избирани обикновено сред преторианците.
Друга част от тайните служби били разузнавачите – за такива били избирани хора от войската, които следвали императора по време на военни кампании.

Те служели и като лична охрана на императора и се грижели за вътрешната сигурност, т.е. за императора и семейството му.
Като шпиони в цивилно облекло действали и т.нар.exploratores. Те били ловки ездачи, които трябвало да контролират всяко действие на врага по цялата територия. Грижели се за външната сигурност на империята.
На работа в шпионските служби имало и провокатори – това били агенти в цивилно облекло, които се движели сред населението и с нарочните си приказки срещу императора предизвиквали хората да правят същото.
Императорът използвал в шпионските служби и опита на военните ветерани – те били опитни стратези и хора в състояние да чертаят тактики и стратегии срещу врага. Те били най-високо заплащаните.
Октавиан Август се ползвал и от услугите на доносниците – такива можело да бъдат и частни лица, които донасяли полезни за държавата информации в замяна на много добро заплащане.

ВИЖ ОЩЕ

Апия Антика – древноримската магистрала

Гениалният Микеланджело

Сан Пиетро – островът на щастието