През ноември Венеция е по-евтина, полупразна и двойно по-красива

Ако искате да се насладите на Венеция като местен жител, ноември е месецът, през който може да го направите.

Тогава няма тълпи от туристи и навсякъде може да влезете без резервация – в ресторанта, музея, галерията.

Като се изключат най-известните и посещавани места като площад „Сан Марко” и зоната на Понте ди Риалто, всички останали зони изглеждат почти като пустиня в голяма част от деня.
Освен всичко друго, през ноември цените на нощувките са ниски и може да се намери място дори ден преди пътуването.

В идеалния център, или на метри от базиликата „Сан Марко”, има дори оферти за 60-70 евро двойна стая на вечер в хотел три звезди.
Цените в ресторантите и баровете са по-ниски от тези в Рим и Милано.

Аперитив „Сприц”, чийто произход е от тези места, се предлага в много заведения за 3,5-5 евро.

Пие се от туристите и местните жители повече и от минерална вода – достатъчна е една обиколка, за да си дадете сметка за това.

Пицата в ресторанта или пицарията е 9-12 евро.
Със своите 178 канали и 438 моста през есента градът на лагуната предлага атмосфери и цветове, на които със сигурност през други сезони не може да станете свидетел.

Залезите са розови и превръщат пътуването ви с корабчето или лодката из каналите в приказка.

Липсата на развихрени тълпи от хора позволява на посетителя да съзерцава Венеция, да се шляе безгрижно и да се лута без определена цел и посока, преминавайки по пусти площадчета и мостове.

В други периоди от годината това е невъзможно.

Цветовете са пастелни, всичко наоколо е облято от приглушена светлина и изглежда като пейзаж от картина на Каналето.

За близо 50-те хиляди жители на Венеция това е най-приятният период на годината. За малкото посетители пък това е шанс да видят, без да бързат, някои от събитията на есента.

В Палацо Вениер дей Леони на Канал Гранде например може да се разгледа изложба на френския художник Марсел Дюшан.

Тя ще бъде отворена до средата на март 2024 г.
Това е един от най-очарователните музеи на съвременно изкуство в света, тъй като в него се съхранява колекцията на Пеги Гугенхайм.

Освен това, макар и незавършена, сградата е интересна и заради историческата си стойност и значение.

Изграждането й започва преди 700 години и тя трябвало да има 5 етажа, но останала само с един.

И до днес оригиналният проект и дървеният макет се пазят в музея „Корер” на площад „Сан Марко” – това е един от любимите музеи на местните жители, защото събира свидетелствата за историята на града и Венецианската република под формата на карти и ценни ръкописи.

Основаната през 697 г. от Паолучо Анафесто морска република с център Венеция, от XVII век е известна с името Светлейша (Serenissima).
Ако искате да разгледате 10 общински музея накуп, сред които и Кралския дворец, най-добре е да си купите museum pass, чиято цена започва от 23 евро.
За да се придвижвате без ограничения с всички видове обществен транспорт из цялата лагуна на Венеция пък най-подходяща за тридневна визита е картата от 45 евро.
Във Венеция Коледа започва на 21 ноември – от три века на тази дата се отбелязва Празникът на здравето.

Тогава се пали и коледната украса,но това е и религиозен празник – стигайки до базиликата„Санта Мария дела салуте”, се пали свещ пред византийската икона, пазена в църквата.

Според поверието тя спасила Венеция от чумата през 1630 г. Затова от тогава всяка година вярващите се молят да бъдат пожалени от съвременните епидемии.
Особено очарователни са и три от най-обичаните острови на Венеция – Мурано, Бурано и Toрчело.

Първият е известен като мястото на прочутото стъкло с това име.

Вторият е прочут с дантелата си, но най-вече с колоритния си вид – всяка сграда от него е в различен цвят.

Третият пък e с произход, по-древен и от самата Венеция. Там още може да се види червената къща, в която навремето е живял дълги години Ърнест Хемингуей.

ВИЖ ОЩЕ:

Мурано – островът на стъклото

Бурано -островът на дантелата

От колко време съществуват гондолите във Венеция? Кой може да бъде гондолиер?

Гондолите са запазената марка на Венеция. Въпреки че водни канали разделят живописно територията и на други градове по света, единствено във Венеция придвижването из тях става от векове с гондоли.
Защо обаче са черни? Какъв е произходът им? Кой може да бъде гондолиер?
Всеки, който е бил във Венеция, е забелязал как в някои дни каналите преливат от гондоли, така както улиците на големите градове преливат от трафик в пиковите часове.
Всички гондоли обаче са с един цвят – черен, и с едни и същи мерки -дължина – 11 м., ширина до 1,60 м.

Вековните традиции са като закон, който не може да бъде престъпен.
За пръв път за гондола става въпрос в указ на дожа Витале Фалиер през 1094 г.

През XVI в. гондолата става масово превозно средство във Венеция.
На пръв поглед изглежда така, сякаш гондолата е направена от едно тяло. В действителност тя е съединена от 280 части, за чиято направа се използват 8 вида дървесина.

За направата на една гондола отива понякога и над 1 година, или повече от времето за производство и на най-скъпата кола в света.
Гондолата не е симетрична – лявата й част е по-широка. Тя може да бъде водена от един, но и от четирима гондолиери.Те стоят изправени и са обърнати към носа й. Асиметричността е необходима, за да улеснява воденето на гондолата в случай, че гондолиерът е сам.

Носът на всяка гондола завършва с железен гребен, който трябва да я предпазва от евентуален сблъсък.

Той е с 6 зъбци и този брой не е случаен – символизира шестте квартала (сестриери) на Венеция. Обърнатият назад зъбец пък е символ на oстров Джудека, а най-горната дъговидна част на гребена символизира вдигащия се мост Понте ди Риалто.
Освен това е изписана и буква S, която символизира Канал Гранде. В някои от по-новите гондоли може да се забележат и изобразени три листа, които символизират трите най-големи острови на Венеция – Мурано, Бурано и Торчело.
Въпреки дължината й гондолата се маневрира лесно от управляващия я, тъй като подът й е плосък, а освен това много малка част от тялото й е потопена във водата.Гондолиерът обаче трябва да притежава способност да пази равновесие във всякакви ситуации и при всякакви маневри.

Като „клаксон“ се използва подвикването. Типични за тесните канали на Венеция са виковете „Ое“ на гондолиерите – те са се превърнали и в нещо като характерен вик за града.
Въпреки сегашната си издължена форма, гондолите през вековете не са били точно такива.

През XV в.например са били доста по-къси и широки, а също и симетрични. Едва през XVI – XVII в. , гондолата придобива настоящия си вид. Тогава тя става и нещо като частна „кола“ за собственика си.

До началото на XX в.много от гондолите разполагат и с кабинки. Те позволяват на возещите се в нея както да се стоплят, така и да се скрият от околните.
Има няколко версии защо гондолите са черни. Най-популярната е, че това се налага с указ на венецианския Сенат през 1609 г., който иска да сложи край на фарса с фрапантните декорации по гондолите.

Много венецианци в усилията си да демонстрират лукс и благополучие, превръщат гондолите в кичозни транспортни средства. Сенатът решава да унифицира цвета, избирайки черното като най-елегантно. Освен това черен бил и катранът, използван като хидроизолация.
Целият живот във Венеция навремето протичал по гондоли. С тях се правели разходки, но на тях се провеждали и срещи и светски събития. Смята се, че през XVIII в. във Венеция е имало поне 1500 гондоли.
КОЛКО СТРУВА РАЗХОДКА
Разхождайки се из Венеция, може буквално на всеки 50 м. да срещнете „стоянки“ на гондоли и гондолиери, които чакат своите клиенти.

Тарифата е изписана на табелки – 80 евро за половин час през деня, и 100 евро вечерта. Във всяка гондола могат да влязат до 6 туристи.
Гондолите са любимото средство за транспорт и фотосесии и на младоженските двойки.

Няма значение кой е сезонът и кой е денят от седмицата – във Венеция гондоли с булки и мадоженци се виждат по всяко време.
УНИФОРМАТА НА ГОНДОЛИЕРА
Няма нищо случайно и в униформите на гондолиерите, както и в наметалата на гондолите им.

По закон всяка гондола трябва да е снабдена с осветление и фарове, които да осветяват на 360 градуса нощем.

Всеки гондолиер трябва да носи тениска с къс или дълъг ръкав, но задължително на бяло-червени или бяло-сини райета между 1 и 3 см. По този начин те също се отличават отдалече и в нощно време.

След векове неотдавна във Венеция беше позволено гондолиерите да носят през лятото и бели сандали – доскоро те можеха да носят само черни обувки. Задължителни са и черните панталони, но трябва да бъдат класически, без никакви странични джобове.
Платната, с които се покриват гондолите, също не може да бъдат какви да е. Задължително е да са сини или зелени, а през лятото и бели.
ПРОФЕСИЯ ГОНДОЛИЕР
Да упражняваш уникалния в Италия и в света занаят на гондолиера днес е по-трудно дори и от това да станеш депутат. 433 са гондолиерите във Венеция.
Подобно на синята кръв и професията на гондолиера се предава наследствено от баща на син. Ако не принадлежиш към някоя фамилия от гондолиери, е почти невъзможно да влезеш в тяхната каста.
По времето на Венецианската република, известна като Светлейшата република (VII-XVIII в.), гондолиерите били обединени в братство, което имало и собствен кодекс – „Мариегола“. Той повелявал те да бъдат „мирни и с добри маниери“. Освен това предвиждал и помощ за болните и бедните гондолиери.
Всяка знатна венецианска фамилия разполагала с гондола и с гондолиер на служба към нея – добре платен и на разположение 24 часа в денонощието.
Колко печели днес един гондолиер? Това е със сигурност една от най-добре опазените тайни в Италия.

Гондолиери квитанции не дават, а пред данъчните декларират обикновено по 11-13 хиляди евро на година.

Неотдавна обаче развод в гондолиерско семейство във Венеция извади на показ подробности около заплащането на гондолиера. Отмъстителна съпруга занесе в съда тефтера на мъжа си, в който той вписвал дневните си печалби.

От него стана ясно, че на година печелел по 55 000 евро, а декларирал по 13 хиляди.

Младият гондолиер Алвизе Визентини:
„Една гондола може да струва и 80 000 евро“

Изглежда Вие сте един от най-младите гондолиери във Венеция…
На 27 г. съм и съм трето поколение гондолиер. Дядовците ми и по майчина, и по бащина линия са били гондолиери. Баща ми също е гондолиер, така че и аз започнах същата кариера, тръгвайки по неговите стъпки.

Той ми предаде изцяло опита си и ме научи да управлявам гондолата. След това като всички останали младежи и аз завърших курса, който ти дава паво да караш гондола. Става въпрос за Школа за гондолиери, която се следва 1,5 г. Там се учим и на теория, и на практика.
Как се влиза в Школата за гондолиери?
Преди всичко трябва да се обяви обществен конкурс за приемане. Полага се първоначален изпит по управление на гондола, който трябва да покаже дали можеш да се справяш или тепърва трябва да учиш всичко. След това влизаш в школата, където полагаш различни изпити по теория и практика.
Колко души могат да завършат за гондолиери?
Много ограничен брой хора и той варира от година на година, защото целта е да не се увеличава общият брой гондолиери.

Зависи колко от тях са се пенсионирали. Обикновено на всеки 5 г. се организират курсове за около 15-20 нови гондолиери. В момента във Венеция сме 433 гондолиери и това е лимитът, който не трябва да се надвишава.
Как протича „кариерата“ на гондолиера?
Аз самият влязох в школата преди 7 г., такa че от 5,5 г. съм гондолиер. След завършването на школата гондолиерите все още нямат лиценз за гондоли, така че те започват работа като зам.гондолиери – т.е. работят за някого, който разполага и с лиценз, и с гондола.

След като минеш този етап, избираш дали да наследиш лиценза на твой роднина – дядо, баща, чичо. Другият вариант е да влезеш в специалната класация на общината, в която напредваш, като събираш точки по определени критерии. В случай, че общината реши да свика конкурс за нови лицензи, можеш да се явиш и да купиш лиценз.Колко струва един лиценз?
Зависи от пазара в момента, а също и от местата, за които го купуваш. В момента струва около 150 000 евро (говори се обаче, че стига и 500 000 евро – бел.а.). Аз самият все още нямам лиценз, работя с този на баща ми, който е гондолиер от 1977 г. Когато един ден се пенсионира, лицензът ще премине у мен.
Колко е дълъг работният ден на гондолиера?
Нямаме твърдо работно време, сами решаваме колко да работим. Зависи от туристическия сезон. През пролетта и лятото – до края на октомври, започваме сутрин в 9,30 часа и свършваме в 22 часа. Нямаме задължителен годишен отпуск, така че ние решаваме кога можем да почиваме.

Аз например за последен път съм бил във ваканция преди месец – ходих на Амалфийското крайбрежие. При нас всичко зависи от климата, тъй като работим на открито. Ако вали или е лошо време, за нас няма работа.Винаги ли работите на едно и също място?
Аз имам право да работя само по маршрутите на нашата гондолиерска група. Имаме няколко станции (спирки), на които можем да работим, като например тази до Понте ди Риалто, където съм в момента.

Всеки ден обаче се въртим, за да се даде възможност на всеки от групата по нашия маршрут да има едни и същи възможности за работа. Има по-благоприятни места като това до Понте ди Риалто, и други по-скрити като тези из малките канали.
Колко струва една гондола?
Минималната цена е 30 000 евро, но може да стигне и 80 000, а понякога и повече – зависи от ръчния труд, вложен в нея, който е изключително ценен
Колко печели един гондолиер?
Това не мога да ви го кажа.

Кои са най-често присъстващите националности сред клиентите ви? Виждам много арабски и малко руски туристи по гондолите…
Със сигурност туристите от Близкия Изток в момента преобладават, но има и много китайци, японци, корейци, индийци и американци. Сега има много повече арабски туристи, в сравнение с периода преди 10-15 г. Руските туристи са малко.
Кои са туристите, които най-често ви създават проблеми?
„Най-лошите“ туристи за мен са италианците, защото играят на собствен терен и си мислят, че трябва всички да имат специално отношение към тях. Нашите тарифи обаче се определят от общината, не ги решаваме ние. Те са еднакви за всички.
Има ли етичен кодекс на гондолиера?
Следваме международния етичен кодекс на всички работещи в сферата на туризма. Всеки турист е наш потенциален клиент, затова сме вежливи с всички във Венеция. Владеенето на чужди езици също е в наш плюс. Аз не владея чужди езици, но съм в състояние да водя разговори на 5 езика.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

10 неща за италианците

Лимоните на Амалфи

Бурано, шареният остров до Венеция