Защо италианецът винаги преживява всички кризи и продължава да се радва на живота въпреки тях?

Как така всички и навсякъде по света непрекъснато предричат предстоящ край, криза, крах и други видове апокалипсис за италианците, а те надживяват всичко и все се радват на живота като никой друг?

Как така Италия все изпитва финансови проблеми в най-различни сектори, но въпреки това италианските улици и заведения са пълни с хора, които не те лишават никога от усмивка или закачка?

Италианците са особен вид племе, което умее да се наслаждава и на малкия красив детайл, който друга нация дори не забелязва.

Никой и нищо на света не може да ви гарантира, че утре ще бъдете здрав, щастлив, богат и обграден с хора, които ви обичат, в случай, че се радвате на подобна ситуация в момента.

Не забравяйте никога – щастливата ситуация може да се промени и за 5 минути.

Затова бъдете като италианците – радвайте се на всеки момент от живота, вглеждайте се и в дребния и незначителен детайл. Той може да бъде източник на добро настроение и радост въпреки липсата на класическите неща, смятани от мнозинството за фундаментални за щастието.

Въпреки всичко животът е прекрасен.

Ето някои от италианските маниери за наслада от живота.

1. Откажете се от мисълта да държите всичко под контрол. Не изпадайте в депресия, ако животът ви поднесе неочакван обрат. Превърнете своя минус в плюс, дори когато съдбата се окаже жестока – точно тогава идва моментът да бъдете силни. Точно тогава имате възможност да станете по-силни от другите и способни да минете като багер над всичко. Ако съумеете да направите това, животът непременно ще ви поднесе приятна изненада, бъдете сигурни в това!
2. Не бързайте постоянно. Вървейки бавно или бързо, човек винаги ще стигне до мястото, за където всички знаем, че сме се запътили. В първия случай обаче ще сте се насладили обилно на всичко хубаво в живота. Във втория случай няма да сте опитали нищо. Яжте бавно, пийте бавно, разхождайте се бавно, радвайте се на всеки момент, докато вършите любимото си занимание.
3. Опитайте се да откриете хубавото и в неочакваните неща, които ви се стоварят. Понякога грешният влак може да ни отведе в още по-красиви места. Понякога заради една пропусната среща може да срещнем още по-приятен човек или място. Неочакваното събитие винаги е един шанс!
4. Изживявайте всеки момент пред красива панорама, картина или филм като неповторим. Поглъщайте красотата с пълни гърди винаги!
5. Благодарете винаги за това, което имате, дори да ви се струва банално или малко. Благодарете всяка сутрин, че се събуждате жив, здрав, прав и че може да си сварите кафе, да се разходите в парка, да се отдадете на любими занимания.
6. Не си усложнявайте живота с излишни компликации и фикс идеи. Понякога дори само една чиния с паста и чаша хубаво вино може да се окажат нещото, от което имате нужда в момента, за да се почувствате добре.
7. Бъдете винаги сърдечен с останалите. На поздрава винаги ще ви отговорят с поздрав. Помнете винаги, че трябва да се усмихнете, за да получите усмивка отсреща – от човек или от живота.
8. Семейството е много важно – винаги демонстрирайте обичта си към близките и приятелите си.
9. Правете всичко по красив начин – естетиката е изключително важна. Красотата отваря врати,  усмивки и добро настроение. Обличайте се с вкус, живейте с вкус, обграждайте се с красота, дишайте красота. Така и вие ще се чувствате уютно, и за другите ще бъде удоволствие да бъдат до вас.
10. От време на време си позволявайте по някой каприз, задоволявайте прищевките, от които ще се почувствате добре. Така ще може да продължите след това по главния път с нови и свежи сили.
11. Оценявайте историята, наслаждавайте й се и се учете от нея. Много често нашите предци са били по-гениални от нас.Виж още

ИТАЛИАНСКИЯТ ГЕНИЙ

ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ ЗА 2 ДНИ

ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

Богатите римляни обитавали домус, а бедните – инсула

Нищо ново под слънцето днес – в миналото богатите древни римляни обитавали големи вили, наподобяващи сараи, а бедните – многоетажни сгради, подобни на блокове.

Богатството на едновремешните обитатели на Римската империя обаче се виждало и от това, къде ходели по нужда.

Докато заможните разполагали със собствени помещения с пейка с една дупка, бедните ходели на общeствени тоалетни, в които сядали и десетки един до друг на каменни пейки с дупки.
Древният Рим заемал площ около 1280 кв км, или почти колкото днешната историческа част на Вечния град.

Ясно е, че около 1,5-те милиона обитатели не можели да се вместят в него, още повече че в пространството му имало и улици, площади, обществени сгради, базилики, пазари, паркове, градини, терми и др.

Как древните римляни се справяли с липсата на пространство за живеене?

Като изграждали блокове, или разположени едно върху друго жилища. Всеки от тези „апартаменти” бил наричан инсула (insula).

Подобни древноримски кооперации са открити при разкопките на древноримското пристанище Остия, близо до Рим, в началото на XIX век. Има много такива и до хълма Палатин в Рим.

За разлика от тях, останките от богаташки древноримски къщи могат да се видят в Помпей и Херкулан, до Неапол. Този тип вила за богопомазани била известна като домус (domus).
Народните жилища от типа инсула, където живеели хората от простолюдието в Рим, били отворени към улицата, както се прави и днес с блоковете.

Понякога блокчетата били залепени едно за друго, понякога били изолирани. Имало и такива, свързани помежду си чрез вътрешен двор, или нещо от рода на днешните затворени комплекси. Те имали врати, стълбища и прозорци, гледащи и навън, и навътре към двора.
В периода след III в.пр.Хр. блоковете обикновено се правели на три етажа. Те обаче били изложени на рисковете от срутвания и пожари.
Същевременно древноримските вили, в които живеели богатите, били здрави и стабилни постройки.

Обикновено били изграждани от тухли и смес от пясък, чакъл, вода и цимент, и имали само един етаж.

Такава била градската къща на богатия римлянин. Тя нямала никога прозорци към външната част, а само към вътрешния двор.

Извънградската вила пък имала по-различна конструкция, съобразена със земеделските нужди.

Вилата била разположена хоризонтално – така били наредени една до друга различните помещения в нея. Първо бил вестибюлът, после централната стая (атриум), откъдето се влизало и в другите стаи – спалнята, залата за банкети, в която гостите можели да се хранят излегнати на легла.

Имало и други странични стаи, както и стая, наподобяваща салон. Богаташите наемали стаите, разположени във външната част на вилите си, на търговци и занаятчии. В най-вътрешната част на вилата пък имало парк и овощна градина. Не липсвали и фонтани и малки басейни.
Предполага се, че първите домус се родили през VIII в.пр.Хр. – оттогава поне датират историческите данни за съществуването им.

Стените на тогавашните вили били направени от влажна глина, пресирана върху клони, докато покривите на къщите били направени от големи клони, покрити със слама.
След VI в.пр.Хр.къщите следвали етруския модел на изграждане, според който жилището се изграждало около предверието, в което през процеп отгоре влизали светлина и дъждовна вода, събирана за нуждите на домакинството.

В градината също се събирала дъждовна вода в цистерни за нуждите й. В продължение на поне три века стените били изграждани от туф.
За разлика от останалите помещения в къщата, кухнята била винаги малка стаичка. Тя нямала постоянно разположение – понякога в предната част, понякога в дъното на жилището.

Общото било обаче, че винаги била малко и тъмно помещение.
Банята била винаги прикрепена към кухнята и обслужвала господарското семейство.

14 акведукти пренасяли 1 млрд.литри вода до Рим всеки ден, в това число и до фонтаните и басейните й.

Всяка къща си имала собствена канализация, чрез която се снабдявала с вода от акведуктите.

При Траян (98-117 г.) водата била доведена до десния бряг на река Тибър. Дотогава римляните черпели вода единствено от кладенците.

След това станало възможно към акведукта да се вържат и разклонения, но всеки римлянин трябвало да плаща абонамент за личните и земеделските си нужди, за да черпи от водата.
Римската баня (балнеум) била копие на римските терми. В някои от богаташките вили можело да се види дори библиотека, както и солариум, служещи за развличане на гостите.
От това къде ходел на тоалетна, се виждало и колко е богат римлянинът. Заможните имали самостоятелни тоалетни във вилите си domus.
Римляните много държали на личната хигиена, както и на грижата за тялото си – те заемали много време от ежедневието им.

Този аспект западнал с идването на варварите и на християнството, за които грижата за тялото била грях и излишна прищявка.

В каталога от римски монументи, редактиран през IV век, могат да се изброят над 150 тоалетни в Рим. Те били известни с името latrine.

Едва много столетия по-късно личната хигиена отново била издигната в култ. През Средновековието например да се къпеш повече от един път годишно било смятано едва ли не за грях. През XVII и XVIII век богатите се поливали обилно с парфюм, за да прикрият миризмата на мръсно. Едва в началото на XX век се почувствала нужда от канализация и наличие на течаща вода по домовете.
В Древния Рим пък жителите се миели почти всеки ден в многото терми и басейни. Като „миещи препарати” използвали сода, камък, луга.

Както жените, така и мъжете, се мажели след баня с различни ароматни олиа, за да миришат на хубаво.

Частните бани и тоалетни били привилегия на богатите, докато останалите римляни посещавали обществените тоалетни. Те били разположени често до някоя голяма порта и били защитени от дъжд, но проветриви.

Първите обществени латрине датирали от имперския период. Изходните води от домашните тоалетни се извеждали с големи теракотени тръби към обща яма, наричана черен кладенец.

В общите тоалетни хората се срещали не само по нужда, а и за да си бъбрят. Римляните не изпитвали срам, нито пък необходимост да крият интимния си живот. Не ги дразнели и лошите миризми.

Някои експерти поддържат тезата, че в общите тоалетни римляните се делели според пола и възрастта, а други смятат, че подобно деление не е правено. Помещенията с клозетите били обикновено правоъгълни или с формата на полукръг, а седалките били покрити с мрамор с дупки по протежение на стените. Римляните си давали сметка, че личната хигиена е основно нещо за здравето. Неслучайно думата хигиена идва от името на Dea Igea.

Римляните не смятали изхождането за нещо срамно, затова и дори се молели на някое от божествата, по време на нуждите си, за да ги извършат по-добре – на Sterculius и на Crepitus.

Едва по-късно, при християнството, ходенето по нужда се превърнало в нещо срамно. Римлянките пък имали свое божество, което ги защитавало по време на цикъла им – Dea Mena.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Древноримската магистрала “Апия Антика”

Древноримските шпиони

Непознатата Тоскана

Октавиан Август и кръгът поети около Меценат

Всяка власт се нуждае от легитимиране. Перфектният вариант е, ако това стане с помощта на нейните интелектуалци, но фино и стилно, така че никой да не се усъмни в думите им.

Така правят и поетите на първия римски император Октавиан Август, който управлява в продължение на 41 години.

Дирижираните от близкия му приятел и съратник Меценат поети оставят на поколенията светлия образ на първия човек, който успява да реформира републиканската конституция на Древния Рим, без да я зачертае, а просто да я изпразни от съдържание.

Октавиан си служи изящно с поетическото изкуство, като го държи под строг контрол.

Когато се налага, използва дори и репресии срещу онези, които се отклоняват от генералната линия.

Въпреки това обаче да се говори за пропаганда по времето на Октавиан, е пресилено и опростенческо.

Още с идването на власт през 27 г.пр.Хр., когато е убит неговият правуйчо Юлий Цезар, Октавиан декларира застъпването си за републиката срещу монархията на Марк Антоний и Клеопатра.

Октавиан обаче поставя началото на нов режим, при който Сенатът е в нещо като партньорство с първия гражданин на републиката, princeps.

На практика републиката се води от едноличен владетел и резултатът от това е Римската империя.

Октавиан обявява война на лукса и концентрира вниманието си върху демографията и хранителните и социалните нужди на града. Полека-лека той преосмисля традицията, проектирайки ново бъдеще за населението.

Най-после свършва периодът на терора, който започва с убийството на Юлий Цезар, минава през битката при Акциум през 31 г.пр.Хр., която Октавиан печели благодарение на умелия си пълководец Агрипа, и стига до самоубийството след нея на загубилия я Марк Антоний.

Ясно е, че като резултат от всичко това Октавиан трябва да бъде възпят – все пак е човекът, допринесъл за установяването на универсалния мир.

Освен всичко той има принос и за връщането на почитта към семейните ценности и морала.

А кой да обясни на света всичко това? Най-подходящият човек се оказва Меценат, близък приятел на Октавиан, богат рицар, умен дипломат, пристрастен по културата интелектуалец.

Той събира около себе си писатели и поети, готови да участват в проекта за промоцията на новата политика на Първия. В замяна им предлага протекции, гаранция за добра кариера, богато възнаграждение.

От името му произлиза и днешната дума меценат, особено популярна през Ренесанса.

Подобно на съвременните откриватели на таланти Меценат се вупска в мисията да събере в кръга около себе си най-талантливите и млади поети.

В него се включват утвърдените вече Вергилий и Хораций (негова е репликата Carpe diem, което в преносен смисъл означава “наслаждавай се на момента”).

Освен тях под крилото на Меценат минават и поети като Тибул, Проперций и др.

Така Меценат изгражда елитен тим от комуникатори, които правят реклама на държавната реформа на Октавиан.

С помощта на творбите им и в качеството си на частен гражданин, без да има някаква определена функция, Меценат извършва перфектна операция в полза на новата идеология.

Никой не се усъмнява в добрите дела, възпявани от поетите. На всичкото отгоре се откриват и обществени библиотеки, в които императорът предоставя безплатно за четене творенията, пишещи положително за режима.

Въпреки това не липсват дрязги между поетите и Октавиан.

Вергилий трябва доста да бъде убеждаван, за да махне от своята “Енеида” името на приятеля си Корнелий Гал, принуден към самоубийство по заповед на императора.

Овидий също плаща за екзалтираната си възхвала на ероса с изпращане в изгнание в Томи, до Констанца, Румъния.

Историкът Тит Лабиено също си пати – неговите книги са изгорени, след като авторът им е спрял да мисли в унисон с Октавиан.

В рамките на две десетилетия именно с Октавиан започва златна ера на латинската поезия, която се превръща в безсмъртна. Нейните творци се изправят в достойна конкуренция с древногръцките автори.

Над всичко това стои Октавиан Август – императорът, който държи изключително на имиджа си. За да изглежда добре в очите на другите, Октавиан разкрасява дори външния си вид.

Неговият биограф Светоний го описва като човек, който “излъчва спокойствие и когато говори, и когато мълчи”.

Но също и като “нисък на ръст, макар и съразмерен, с редки, малки и неравни зъби, със свързани вежди, с нос, изпъкнал отгоре и увиснал отдолу, с тен между бял и кафяв”.

Въпреки тази не съвсем прелестна външност Октавиан остава за поколенията със статуите, които го пресъздават по друг, доста по-благоприятен начин.

В действителност  статуите на императорите имат за цел да ги възхваляват и почитат, затова и не регистрират наличието на физически недостатъци.

Образът на Октавиан , достигнал до нас чрез статуите, говори за мъж в прекрасно физическо здраве, с мека кожа и без недостатъци.

При управлението си Октавиан си прави “портрети” чрез статуите си, показващи го и като победоносен генерал, идори като фараон в Египет. Октавиан не обича лукса, затова живее в скромен дом, но не къде да е, а на Платиснкия хълм – по подобие на Ромул, основателя на Рим.

Октавиан трансформира тотално Рим и го превръща в столица, нямаща равна на себе си.

“Заварих град от тухли, оставям ви го от мрамор”, казва той.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Лекарите в Древния Рим

Как да видим Рим за 3 дни

Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

Тишина и шедьоври съжителстват в Рим без туристи, той е по-красив от всякога

Вече два месеца и половина Вечният град е без туристи и без хаос. Малко са все още и римляните, които се разхождат с маски или не, из улиците в центъра.

Красотата крещи от всеки ъгъл. Цветовете изглеждат още по-ярки. Светлината и сенките рисуват на воля по разголените от хората улици и площади.

Остават още броени дни до момента, в който градът ще се върне към оживлението и тълпите си.

Да обикаляш по пустите улици и площади е върховно удоволствие. Да срещаш само единични минувачи или римляни, разхождащи кучета, е като да бъдеш самоназначил се господар в царството на красотата.

Спираш и се взираш за дълго във всеки детайл по сгради, без да се спъваш в хора.  Взираш се дори в паветата, покрити с трева.

Слушаш само тишина, гледаш само bellezza.

(16 май 2020)

ВИЖ ОЩЕ

Рим като филмов декор

Нискотарифна Венеция

Залезите на Адриан

Понтийските острови – това е Лацио, който не си очаквал

Мечтаеш за кристално чисти води и за изумрудено море с всички оттенъци на синьо и зелено? За живописно пристанище с лодки, което радва окото като детска мозайка?

Не е необходимо да пътуваш до Малдивите или Карибите. Твоят остров е Понца и той е на две крачки от Рим.

Намиращото се само на 23 мили от южното крайбрежие на Лацио островче зарежда с  радост в очите, със светлина в душата и с газирано настроение за седмици наред. То е като букет от свежи цветове и море – най-мощното лекарство в света.

Остров Понца е най-големият остров в Понтийския архипелаг, който включва още Палмарола, Дзаноне и Гави – на северозапад, и Вентотене и Санто Стефано – на югоизток.

Със сигурност обливането с красота започва още щом наближите крайбрежието с лодка или корабче. Отдалече сред сините води на Тиренско море  се виждат очертанията на Палмарола и Дзаноне, и Понца, който се извисява между тях.

Пристанището е очарователен микс от средиземноморска архитектура и пейзажи – то е изградено още по времето на Бурбоните (XVIII-XIX в). На юг пък може да се насладите на свидетелства от римско време – това са пещерите на Пилат, датиращи от над 2000 години.

Възможно е да ги обиколите с лодка – промушвайки се в коридора, оформен сред тях, имате чувството, че наблюдавате през калейдоскоп от бързо сменящи се цветове.

Пред очите ви сe редят един след друг т.нар. Фаральони дела Мадона – малките скалички, разпръснати напосоки из морето като бучки кафява захар. Пред вас дефилират като на ревю плажове, плажчета и фаральони, до които се стига само по море.

Скали с всички тоналности на жълто, кафяво и червено контрастират перфектно със синьозеленото море.

Остров Понца се разглежда предимно по море и от морето. На него трафикът и животът е в морето. До всичко възможно се стига по море – придвижвайки се от едно място на друго, от един плаж на друг, се разминавате с десетки лодки и яхти около вас.

Това e все едно, че се движите по водна магистрала, по която минават дори и лодки, които продават само сладолед.

Повечето плажове са свързани с останалата част на острова с водна, а не със сухоземна връзка. Водни таксита осигуряват придвижването на любителите на слънчевия загар на всеки час.

Ако решите да останете на плажа и след края на работното време на корабчетата, ще трябва сами да мислите след това как да се приберете, катерейки се по надвесените отгоре стълбища. Само така след това може да стигнете по суша до което и да е място на острова.

Понца е прекрасна дестинация близо до Рим. Ако имате свободен уикенд, той със сигурност  ще се окаже вашето прекрасно морско приключение.

Какво да правим на Понца?

1. Наемете си лодка от пристанището. Не е необходимо да е голяма и модерна, достатъчно е да бъде просто средство, което да ви позволи да се придвижвате сами из морските “магистрали” на Понца и близкия остров Палмарола. Друг вариант е да си купите билет за някой от многобройните турове с корабчета на местния морски кооператив – Cooperativa Barcaioli Ponzesi. Те тръгват от пристанището и предлагат обиколки от 3 или 5 часа с малък обед на борда. Качвайки се на подобно корабче, имате възможност срещу 28 евро на ден и с помощта на гид да разгледате цялото крайбрежие на Понца и Палмарола, а освен това и да се къпете на воля насред синьозелените води. Корабчетата предлагат многобройни спирки из морето, както и на някои от плажовете, до които се стига само по вода. Насладата е пълна!
2.  Идете до остров Палмарола. До него се стига, след като поемете от Понца в посока към Фара. По маршрута си към дивия остров Палмарола ще напълните очите си с прелест.
3. Разходете се без посока и цел из пристанището с форма на конска окова и из близките улици- те са пълни с чаровни магазинчета и заведения. Пристанището е било част от проекта за урбанизация на Понтийския архипелаг от Фердинанд IV Бурбонски. Структурата се интегрира идеално в древното гръцко пристанище и е обърната към Запада. Изграждането на пристанището стартира през 1772 г. и продължава 7 г. Днес се смята за един от най-добрите примери на архитектура от бурбонски тип.
4.  Разгледайте пещерите на Пилат – те са издълбани в скалите по протежение на бреговете. До тях се стига след 10 мин.с лодка от пристанището. На практика това е нещо като система от тунели, свързани помежду си с централен басейн, наподобяващ рибарник. Смята се, че структурата със стълбички, мрамори и колони е била частен басейн, свързан с вилата на Октавиан Август. Нейните руини се намират на по-горния земен пласт.
5. Вижте жилищата в пещерите на Понца – това е типичен само за Понца феномен. Става въпрос за праисторически жилища, издълбани вътре в пещерите. В местността Ле Форна има много подобни жилища, до които може да се стигне от пристанището или с автобус. По време на Бурбоните, когато се обмисляло населването на острова, в тези жилища се заселила колония работници от Торе дел Греко, до Неапол. Така било поставено началото на истинско скално кварталче с варосани в бяло жилища. Те били оборудвани и със система за събиране на дъждовната вода, която се използвала за домашни нужди.
6. Яжте риба, риба, риба. Кухнята на Понца предлага най-доброто от морските специалитети на Италия.

Как се стига до Понца?

От Рим с влак може да се стигне до Формиа или Анцио.

С кола – вземете магистралата А2 Рим-Неапол, излезте на изход Касино, а след това поемете по пътя за Формиа или Терачина.

За Анцио вземете провинциалния път Рим-Анцио.

До Анцио, Терачина и Сан Феличе Чирчео се стига и по държавния път Понтина от Рим. През уикендите е много натоварен.

Фериботи за Понца тръгват от Терачина и Формиа.

Корабчета тръгват от Анцио, Сан Феличе Чирчео, Терачина, Формиа и Неапол.

ВИЖ ОЩЕ

Сицилианският остров Фавиняна

Суверето, малко познатата Тоскана

Мурано, островът на стъклото

Белите градове на Пулия

Разходете се из остров Понца, близо до Рим. Подишайте от ухайните му аромати, насладете се на цветовете и на приказното му море

Вижте как се стига до Понца, на две крачки от Рим

Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина

Достатъчно е да се надвесите над Кала Виолина, след като сте вървели 1,5 км пеша, за да ахнете от прелест.

Това е със сигурност най-красивият див плаж в Тоскана, до който може да стигнете само със собствените си крака или с велосипед.

В Кала Виолина няма да срещнете чужди туристи, които предпочитат снабдените с чадъри и плажни легла платени плажове на Тоскана.

Няма обаче тосканец, който да не познава малкия плаж и да не го предпочита пред всички останали заради прозрачното синьо море и белия пясък, наподобяващи тези на Карибите.

В допълнение тук има и тоскански пинии и друг вид средиземноморска растителност в огромно количество.

Ако искате да се потопите в малък тоскански рай, част от природен резерват, където море, плаж и природа са вкопчени в здрава прегръдка – ето, това е вашият плаж.

Кала Виолина се намира в зоната Марема. Плажът е разположен на десетина км северно от Пунта Ала, и на  десетина км южно от град Фолоника. Най-близкото градче до него е Скарлино.

Може да се достигне най-удобно по шосето от страната на Пиан д’Алма. След като стигнете до един черен път и след като изминете 1км с колата си по него, пристигате на голям паркинг, който струва 5 евро за ден.

Тук оставяте колата си и продължавате пеша по широка горска алея. Преминаването по нея също е красиво, защото са такива пейзажите, които ви заобикалят.

Вие се намирате в типичната тосканска пинета, или гора от пинии. След 20-ина минути ходене пеша се озовавате в гъсто залесена със средиземноморска растителност зона, от която се спускат надолу няколко дървени стълби. Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.

Ако носите със себе си чадър и плажни столове, може да си ги разпънете на воля. Ако нямате, то тогава най-добре е да идете в края на плажа, където са скалите и където има хубава сянка.

Така може да си изкарате и цял ден, изтегнати на сантиметри от водата с карибски цветове.

В зоната над плажа има няколко маси и пейки под дебели сенки, на които може да си правите пикник на хладно. Има и подвижен павилион, на който може да си купите храна и вода, наблизо има и тоалетни.

Откъде идва името Кала Виолина, или Цигулкова долчина?

Плажът дължи името си на специфичния  вид пясък, който е уникален за зоната, тъй като е в състояние да издава звук, наподобяващ този на цигулката.

“Музикалният” пясък е съставен от кварцови песъчинки, които произвеждат звуци, когато се движат и търкат по между си. Това се получава най-вече, когато вървите върху пясъка при абсолютна тишина. Феноменът на “музикалния пясък” е много рядък в природата.

Той е налице, когато подобни кварцови песъчинки се намират на повърхността. Заедно с влагата се образува своеобразен гел, който при всяко търкане издава скърцащ звук.

В света са много малко плажовете, които “свирят” като цигулки. Има подобни и в Рио де Жанейро, на островите Eigg (в Англия), във Fort Dauphin (Мадагаскар), на Gold Cost (Австралия).

Кала Виолина е част от резерват и е забранено изнасянето на пясък от плажа.

ВИЖ ОЩЕ

Тосканският залив Барати

Остров Фавиняна

Сан Пиетро – островът на щастието