Портакомаро е малко селце близо до град Асти (Asti) в Северна Италия и доскоро малцина в Италия знаеха за съществуването му.
След като кардинал Берголио стана папа Франциск (papa Francesco) обаче то влезе в хрониките на всички световни медии. Причината за това е, че е родното място на бащата на папата, който е тръгнал за Аржентина именно от незврачното село с тухлени къщи.
В 2000-то Портакомаро д’Асти почти всички са далечни роднини на папата.
Дядото на Хорхе Марио Берголио навремето живее в една от най-отдалечените от селото къщи – тя се намира в малкото кварталче Брико Марморито, разположено на хълма до него. Именно от нея през 1929 г. излиза и бащата на папата – Анджело Джовани, за да се отправи за Аржентина.
Десетилетия наред жителите на Портакомаро се гордеят най-вече с факта, че са дали началото на виното „Гриньолино“ (Grignolino).
Днес обаче те са горди, че са дали начало на фамилията на папа Франциск. Берголио говори диалекта, който се използва в Асти и който е бил на практика първият език, научен от него в детството му.
Днес до Брико Марморито има и кварталче, наречено Брико Берголио, по подобие на фамилията на папата, чиито представители са живели по-късно там.
Папа Франциск е горд с пиемонтския си произход, за който често говори и в речите и обръщенията си.
Когато преди осем години в предишния конклав неговата кандидатура за папа отстъпва пред тази на кардинал Рацингер, той отива в Портакомаро, за да види роднините си. На изпроводяк братовчед му Делмо му подарява бутилка вино „Гриньолино“. Десетилетия преди това такова вино е правел и дядото на папата.
То толкова се харесва на Берголио, че той започва да поръчва редовно да му го пращат в Аржентина заедно с други местни хранителни продукти.
Така „Гриньолино“ става любимото вино на папата.

Но какъв е произходът на този червен нектар?
Според една от легендите името на виното произлиза от глагола „гринье“, който на местен диалект означава „усмихвам се“. Жителите на Портакомаро са категорични, че това е в перфектен унисон с духа на папата днес, който при едно от обръщенията си към вярващите на площад „Свети Петър“ дори ги призова да не бъдат тъжни.
Днес консорциумът от винопроизводители в град Асти обмисля да посвети на папа Франциск един от етикетите си вина. Желанието е папата да даде името си на вино „Москато д’Асти”, което също се прави в земите, откъдето произхожда семейството му.
Тяхната слава на винопроизводители идва обаче най-вече от рубиненочервения нектар „Гриньолино“.
Това е типично пиемонтско вино, което се пие по време на основните ястия. Прави се от сорта гриньолино. Към него може да бъде прибавено до 10 % и грозде от сорта фрейза.
Днес „Гриньолино“ се произвежда в трийсетина общини до Асти, в област Пиемонт. Най-реномирано е обаче виното, което се прави в Портакомаро, Монкалво и Грацано Бадольо.

„Гриньолино“ е изискано и фино вино и може да се консумира по време на всички ястия, но най-добре се усеща в комбинация с типичните предястия и първи ястия за Асти. Сред тях са саламите, които се правят по тези места, постните супи и мазните бульони.
Прекрасен е и съюзът с ястията от ориз (ризото). Чудесен фон за „Гриньолино“ са и печеното пиле, както и пилешкото месо със сос, мешеното пържено, типично за региона и др.
Истинска симфония за небцето е и „Гриньолино“ в комбинация с риба на скара, подправена със зехтин и местни подправки. Някои пък го пият, замезвайки с печено бяло месо или със солени торти (по подобие на българската баница) с пълнеж от зеленчуци.
„Гриньолино“ е сухо червено вино с изключително приятен и деликатен, макар и леко нагарчащ вкус.
Ароматът му не е особено силен, напомня полски цветове и череши. Това е много „топло“ и меко вино Алкохолните му градуси са 11 и се сервира на температура 15-16 градуса. То се пие като младо вино, до година от събирането на реколтата от грозде.
За пръв път за „Гриньолино“ се заговаря през XVIII век. Твърди се обаче, че от този сорт още през XVI век са се правели светли на цвят вина.
Първоначално виното се прави в много по-обширна от днешната зона. Разпространяването на заболявания по лозите в миналото обаче свиват производството му само до региона, където се отглежда в момента.
Един от най-известните почитатели в миналото на „Гриньолино“ е Джовани Ланца, премиер на Италия от 1869 до 1873 г. Самият той е произвеждал от това вино.
Друг фен на виното бил крал Умберто I от Савойската династия, който го предпочитал пред всичко останали вина.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“168 ЧАСА“