Не е време за египетски пирамиди. Посетете римската пирамида

Какво бихте направили, за да се сдобиете с богато наследство?

“Египетската” пирамида в Рим е един от примерите докъде може да стигне човешката воля в това отношение.

Тя е изградена само за 330 дни – такова било условието в завещанието на погребания в нея претор Гай Цестий (Caio Cestio). В противен случай наследниците му не можели да получат достъп до наследството му.

И така – древните римляни вдигат от нищото пирамида, която е повече висока, отколкото широка (височина 36,40 м., ширина 29,50 м.)

21 века след изграждането й пък съвременните римляни я реставрират за 327 дни, или с 3 дни по-малко от времето за изграждането й.

Куриоз обаче има и в този случай. Спонсор на реставрацията е не италианската държава, а японец. Юзо Яги дарява 2 млн.евро, като изисква единствено малка табелка с името си на пирамидата.

Ето каква е любопитната история на римската пирамида, която се намира близо до центъра на Рим и която често присъства в много филми, снимани в столицата.

На практика пирамидата на Цестий е единствената оцеляла пирамида от няколкото подобни в Рим през I в.пр.Хр. По онова време, или след завладяването на Египет от римляните през 31 г.пр.Хр., е на мода да се строят гробници от египетски тип.

Гай Цестий, древноримски политик, пише в завещанието си, че гробницата му трябва да бъде изградена под формата на пирамида за 330 дни. Така наследниците му вдигат гроба му по протежението на Виа Остиенсе (Via Ostiense) в периода между 18 и 12 г.пр.Хр.

На практика това е между годината на прокарването на закона, насочен срещу парадирането с лукс (той забранявал излагането във вътрешността на гробницата на ценни предмети), и тази на смъртта на Агрипа, зет на Октавиан Август и един от посочените наследници в завещанието на Цестий.

По-късно пирамидата е вписана в пространството зад Стената на Аврелиан (Mura Aureliane). Tя обикаля седемте хълма на Рим и е изградена между 272 и 279 г.по инициатива на император Аврелиан.

Високата 36 м.пирамида е съставена във вътрешността си от циментова основа с тухли, а е покрита с плочи от мрамор от Карара.

Погребалната камера (23 кв.м) е зазидана при самото погребване, както се правело и в Египет. Предполага се, че първото “нахлуване” в гробницата чрез издълбан тунел става през Средновековието.

Смята се, че тогава изчезват погребалната урна и част от декорациите. Стените във вътрешността на пирамидата били декорирани с фрески на нимфи и вази.

През 2012 г. започва голямата реставрация на пирамидата, след като японският милионер Яги, известен като Белия меценат (заради белите си дрехи) по своя инициатива дарява 2 млн.евро.

Предишната реставрация датира от 1960 г.

2265 куб.м. мрамор от Карара са реставрирани в рамките на 327 дни. Използват се авангардни методи в сферата на реставрацията, по която работят не само реставратори, а и химици, физици, механици.

Днес пирамидата е отворена за индивидуални посещения всяка втора и четвърта събота от месеца.

Всеки ден свежи новини за Италия в www.sofiarim.com

Римското гето – букет от цветове

Апия Антика – древната римска магистрала

Древноримските акведукти

В красивия римски парк на “Вила Торлония” се намират едновремешната резиденция на Мусолини, Къщата на кукумявките, театър, бункер и галерии

Със сигурност,ако разполагате с малко дни в Рим, няма да стигнете до парка на “Вила Торлония” (Villa Torlonia) на Виа Номентана.

Обикновено той не е включен в традиционните туристически маршрути.

За римляните е обаче добре познат – това е един от най-красивите обществени паркове  във Вечния град.

С градините си в английски стил , с музеите си  и с алеите, осеяни с 6 вида палми, разположеният върху 132 000 кв.м.площ парк е наистина прелестен.

В парка на “Вила Торлония” има и изкуствено езеро, театър, обелиски, лимонова градина. Разбира се, очарователни са най-вече Казино Нобиле, Казино дей Принчипи и  Къщата на кукумявките, които функционират като галерии и музеи. В театъра на парка пък се представят често театрални постановки.

“Вила Торлония” се ражда през 1842 г.по искането на Алесандро Торлония. Едва в началото на XX в.обаче се сдобива със съвременния си облик.В цял свят “Вила Торлония” е известна най-вече като резиденцията на Бенито Мусолини – диктаторът наема срещу символичния наем от 1 лира основната сграда в парка – Казино Нобиле, от Джовани Торлония младши, син на принц Алесандро Торлония.

В нея Мусолини живее между 1925 и 1943 г. Много италианци я познават до болка от телевизията – именно сред декорите на тази резиденция, запечатани в черно-бели ленти от онзи период, Мусолини осъществява голяма част от срещите си с различни държавни глави.

От портите на “Вила Торлония” поздравява италианците на сватбата си и дъщерята на Мусолини – Еда.

Мусолини на кон, Мусолини, който играе тенис, Мусолини, който празнува – черно-белите кадри с него са все от тази вила.

С други думи, вилата е част от италианската история.Днес римляните, любители на спорта и джогинга, влизайки в парка, обикалят не само около бившата резиденция на Мусолини, а и около театъра, както и около изглеждащата като излязла от приказите Къща на кукумявките.

Казино дей Принчипи, къщата на принцовете, е днес и седалище на важна колекция италианско изкуство от XX в.

Палацо Нобиле, знатната сграда, която се вижда веднага щом влезете от централния вход на парка откъм Виа Номентана, е реализирана от принц Алесандро Торлония през 30-те години на XIX в.

Сградата е по проект на арх. Валадиер, по чиято идея е и Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Принц Торлония избира интериор и декорации, вдъхновявайки се от античността. Атмосферата, имитациите на антично, руините, които характеризират “Вила Торлония”, са на практика огледало на вкусовете и стиловете, господствали в Европа пo онова време.Всяка стая в сградата е различна от другата, всяка има свой стил и напомня различни атмосфери и исторически периоди – от Нерон и Александър Велики до Клеопатра. Доста чудновато изглежда и банята на Венера.

Неслучайно представителите на богатата фамилия Торлония през онзи период са били смятани за парвенютата на римската аристокрация.

В парка има и противоракетно скривалище и  бункер – той е бил изграден навремето от Мусолини и е на дълбочина 6, 5 м.под земята. Неговите стени от армиран бетон са дебели 4 м.

ВИЖ ОЩЕ

Къщата на кукумявките

Еур – белият град

Куполът на Брунелески

Когато сте в Рим, вижте безплатно Караваджо
Рим предлага много възможности за любителите на лукса във всички сфери по подобие и на много други столици. Няма обаче друго място в света, което да е концентрирало толкова история и изкуство пет звезди.

В Италия се намират 70 на сто от всички културни ценности в света.

Ако при първата си визита в Рим сте посетили задължителните за един тур музеи, а безплатно – и  всички площади, то при втора визита може да се насладите безплатно на творбите на Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо. Съзерцаването на драматичния начин, по който Караваджо анализира чрез светлината физическото и емоциалното състояние на героите си, е неповторима емоция.

За да разгледате гратис творенията на Караваджо, ви е необходим час – час половина, тъй като те се намират в близостоящи сгради в сърцето на Рим.

С Караваджо може да се опиете, влизайки в няколко църкви.

На две крачки от площад „Навона“, до Сената се намира църквата „Сан Луиджи дей Франчези“ (San Luigi dei Francesi).

Влизайки в нея, се насочете към лявата й част – там се озовавате пред цикъл от три фрески, посветени на Свети Матей, които геният рисува през 1599-1600 г.
Четвърти шедьовър на Караваджо – „Мадона дей пелегрини“ (Madonna dei Pellegrini), също може да се види наблизо.

Само на няколко минути пеша се намира площадчето „Сант Агостино“  (Sant’Agostino) с едноименната църква, в чиято капела е въпросната творба.

В безплатната изложба на Караваджо влизат още два шедьовъра.

Те ви чакат в църквата „Санта Мария дел Пополо“ (Santa Maria del Popolo) на Пиаца дел Пополо.

Палацо Фарнезе в Капрарола е ренесансов пентагон с градини и фонтани и е само на 60 км от Рим

Искате да се разходите из околностите на Рим , да погледате живописни пейзажи, да хапнете вкусно  и отгоре на всичкото, да се насладите на прелестен палат с градини? Е, тогава подходящият избор за вас е Палацо Фарнезе в Капрарола, до Витербо.

Пътуването до него е като милувка за очите, тъй като става сред красивите панорами по пътя Касия, северно от Рим.

Село Капрарола е разположено на хълма Чимини на 60-ина километра от столицата -съзерцаването на гледките от него в краката ви си е истинска атракция.

Визитата в петоъгълната структура на Палацо Фарнезе и неговите градини е като потапяне в оазис от красота.

И всичко това, при положение, че става въпрос само за един от многото имоти на знатната фамилия Фарнезе. Днес малкият дворец е собственост на Италианската държава.

Със сигурност Палацо Фарнезе, известен и с името Вила Фарнезе, е една от най-красивите ренесансови резиденции в Централна Италия. Проектираната от Антонио да Сангало резиденция в Капрарола за Алесандро Фарнезе, бъдещият папа Павел III, е поредното доказателство за култа към естетиката на известната фамилия.

Първоначално сградата  трябвало да има защитни функции – това било нещо обичайно за резиденциите, изграждани през XV и XVI в. в Лацио.

Кардинал Алесандро Фарнезе старши (бъдещият папа Павел III) поверява проектирането на добре укрепена резиденция в Капрарола на Антонио да Сангало младши. Архитектът проектира крепост с петоъгълна форма.

Работата по нея започва през 1530 г., но 16 г.по-късно прекъсва заради смъртта на архитекта. Кардинал Алесандро Фарнезе младши , който от своя страна се установява в Капрарола, изявява желание да продължи проекта на дядо си.

С тази цел го поверява през 1547 г. на много лансирания по онова време на “пазара” Якопо Бароци да Виньола.

Той го поема няколко години по-късно, но се отклонява радикално от първоначалния проект, акцентиращ върху защитните функции.  Вместо това Виньола превръща сградата в ренесансов палат, въпреки че запазва петоъгълната й форма.

Така изящната сграда става лятна резиденция на кардинала и обкръжението му.  Бастионите се трансформират в панорамни тераси, гледащи към долината отдолу. Центърът на структурата пък се превръща в елегантен вътрешен двор.

Виньола решава и да “изолира” палата на хълма, реализирайки атрактивни стълбища встрани и отпред. Така палатът е едновременно и свързан с околната среда, и я доминира отвисоко.

По интериора на палата работят най-добрите архитекти и художници от онова време.  Фреските по стените са поверени на Тадео Дзукари, който след смъртта си е заменен от брат му Федерико Дзукари. По проекта работят още Онофрио Павинио и Фулвио Орсини.

Прелестни са и свързаните със сградата Орти Фарнезиани, градините Фарнезе – те са изграден в късен ренесансов стил. Той се характеризира с “катеренето” на градините нависоко по хълма. Така от високите терасовидни градини в италиански стил се открива панорама към резиденцията, с която ги свързват мостове.

Работата по градините е поверена на Джакомо дел Дука, но тя привършва едва през 1630 г.под ръководството на Джироламо Райналди.

В най-високата част на градините има още една сграда- т.нар. Къща на удоволствието. В периода 1948-1955 г. тя се използва за лятна резиденция от италианския президент Луиджи Еинауди.

Много красиво вътре в Палацо Фарнезе е спираловидното стълбище Скала Реджа, Scala Regia. То се завърта около 30 колони в дорийски стил.

Кардиналът минавал по него на кон, за да достигне т.нар.знатен етаж. Фреските около стълбището са дело на Виньола.

Всички зали в палата са красиви. Във “Фасти Фарнезиани”, или Фарнезийските прелести, може да се види синтезирана цялата история на фамилията Фарнезе.

Когато влезете в Залата на земното кълбо обаче, настина оставате без дъх. Там то е изобразено според едновремешните представи, базиращи се на разказите на тогавашните пътешественици.

Как се стига до Капрарола

С кола от Рим е най-добре да вземете от околовръстния пръстен  пътя SS2bis  в посока Cassia Veientiana/Viterbo. Разстоянието до Капрарола се пътува за около час.

От Рим има и автобуси от Saxa Rubra , както и от Via di Quarto Piperino.

С влак от Рим – първо трябва да стигнете до Орте, а оттам да вземете друг влак за Капрарола.

ВИЖ ОЩЕ

Витербо – градът на папите

Безплатните терми на Тоскана

Как да пътуваме изгодно в Италия

Сиена омагьосва със средновековния си чар

Сиена и Флоренция са като герои във вечно дерби, което прекосява историята и стига до днешни дни. Двата града се съревновават във всички възможни сфери, така както се конкурират днес в Италия „Рома” и „Лацио”, „Интер” и „Ювентус”.
Векове наред двата тоскански града водят битки за надмощие. Сиена и Флоренция обаче се конкурират и сега по красота, шедьоври на изкуството и културата, в сферата на виното и кухнята.

Въпреки че са в Тоскана и са само на 70-ина километра един от друг, те са с различен облик и чар. Ако сте почитател на средновековната красота, вижте Сиена, ако предпочитате ренесансови шедьоври, то тогава идете във Флоренция.
Сиена олицетворява концепцията за красиво във всички възможни измерения и нюанси. Но докато Флоренция поразява моментално, Сиена се пропива у вас бавно, след като сте я осмислили.
Жителите на Сиена са особено „племе”. Където и да живее, роденият в Сиена италианец носи у себе си дрогата, наречена Палио. Бутафорията и безкрайните ритуали около провежданите от векове два пъти годишно конни надбягвания са част от ДНК-то на сиенчанина. Тази пристрастеност, силна като зависимост от наркотик, много често е неразбираема за чуждоземеца.
Сиена освен всичко друго е и градът на банкерите и на масоните. Великият майстор на Великия Ориент на Италия Стефано Бизи, който е от Сиена, даже неотдавна издаде пътеводител с улиците в града, посветени на масони. За мнозина Сиена е като пленителна дама, която само загатва, но не ти казва нещата.

И до днес тя е като република в републиката, като самостоятелен свят, който не допуска външни на територията си.
Погледната от високо, Сиена поразява веднага с Пиаца дел Кампо – площадът, който наподобява голяма раковина, съставена от 9 „скилидки”. Те са с леко наклонена повърхност и броят им не е случаен – напомня Съвета на деветимата – правителството, което остава в историята на града, тъй като през XIV в.променя тотално вида му.

Центърът на Сиена е едно от 53-те чудеса на Апенинския полуостров, които са под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство.
Произходът на Сиена може да се търси още в етруски времена, въпреки че според една от легендите основаването на града се дължи на Сенио, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул (основателят на Рим).

Според нея двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. При бягството си отмъкнали мраморна вълчица и я донесли като трофей в мястото, където се приютили и където после основали града. Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
По времето на Октавиан Август на мястото на едновремешното етруско селище се създава военна колония, наречена Saena lulia. Разцветът на града започва най-вече след X в. Сиена става град на търговците, на банкерите (Монте дей Паски ди Сиена е най-старата банка в света), на папите и на светците.
Войната през ранното Средновековие между политическите движения на гвелфи и гибелини (първите поддържат папата, вторите – Свещената Римска империя) противопоставя Сиена на Флоренция. Сиена е на гибелините, а Флоренция е на гвелфите.
Бавното западане на Сиена започва през 1348 г. с разразяването на епидемията от чума, и продължава до падането на Сиенската република.

Тогава тя минава под контрола на Флоренция и се включва във Великото херцогство Тоскана. То става част от обединена Италия през 1861 г.
Със сигурност всяка визита в Сиена започва от Пиаца дел Кампо. Монументалният по размерите си площад е центърът на 270-хилядния град и е мястото, където два пъти годишно се провежда уникалното в света Палио ди Сиена.

Първоначално площадът се намира в периферна за града зона. Още от изграждането му обаче става ясно, че заради стратегическото си положение площадът е перфектен като място за търговия и социално общуване.

Така той става центърът на града, който по онова време има 54 000 жители. Пиаца дел Кампо е построен на мястото, в което се пресичат трите главни пътища на града. Така площадът навремето бил нещо като неутрална територия, на която се празнували различни политически и религиозни празници.
Хомогенната архитектоника на площада не е случайна. Проектът е дело на управата на Сиена през 1297 г.

По онова време все още не били вдигнати всички сгради до площада. Ако някоя от тях не се вписвала във формата му, тя била разрушавана. Така хармонията се превърнала във водещ фактор за всички управлявали Сиена след това.
Обиколката на площада е 333 м и той е облицован с червени тухли, наредени под формата на рибена кост.

На всеки 10 реда те са разделени от бял травертин, който придава на площада вид на раковина с 9 секции. Те са като насочени към Палацо Публико, обществената сграда, където било седалището на правителството.

Всяка секция символизирала един от деветимата губернатори, упражнявали властта си по времето на т.нар.Съвет на деветимата. Открай време той се смята за едно от най-стабилните и миролюбиви правителства в историята на Италия.
Раковинната форма на площада обаче имала и художествен замисъл – всяка от деветте секции била като гънка от мантията на Дева Мария, светата покровителка на Сиена.
На Пиаца дел Кампо се провежда най-известното конно надбягване в света, чийто победител печели знамето Палио. Два пъти годишно – на 2 юли и на 16 август, в Сиена се стичат запалени по него от цял свят.

Това е и златният период за хотелиерите и собствениците на ресторанти, тъй като сред пристрастените по Палиото преобладават богатите туристи. Въпреки че самото надбягване продължава само няколко минути, около него бушува от пари и приготовления.

Забранено е присъствието на деца под 10 г. сред публиката, тъй като заради тълпите и разгорещените страсти рискуват да бъдат стъпкани. Територията на града е разделена чрез строго определени граници на 17 контради (района) и всяка от тях е като малка държава.

Всяка контрада участва в Палиото със свой жокей – за ангажирането на най-добрите се плащат стотици хиляди евро годишно.
Палиото се провежда по този начин, както се прави и сега, от 1644 г. То е прекъсвало единствено през двете световни войни и много от едновремешните му регламенти са валидни и днес.
Какво да видим още?
Торе дел Манджа, Кулата на Манджа, е висока 102 м.и доминира Пиаца дел Кампо. Изградена е през XIV в.от тухли в теракотен цвят, а в горната част от бял травертин. Името й идва от първия й пазач Джовани ди Балдучо, известен с прякора Манджагуадани (в превод – поглъщач на печалби), тъй като проигравал всичко на комар.
Палацо Публико, обществената сграда – това е седалището на Съвета на деветимата, който след 1300 г. прави от Сиена това, което е днес. Сградата гледа към Пиаца дел Кампо, където навремето се провеждали всички културни и граждански събития.

Правителството задължило с указ всички собственици на сгради около площада да ги изградят в стил, съответстващ на този на Палацо Публико.
Музео Чивико, общинският музей, съдържа една от най-известните алегории в света – тази на доброто и на лошото правителство. Тя е по поръчка на Съвета на деветимата и е дело на Амброджо Лоренцети. Това е първата фреска в историята на изкуството, която пресъздава гражданска, а не религиозна тема.
Катедралата на Сиена – Дуомо, се намира на едноименния площад недалече от Пиаца дел Кампо и ви грабва веднага с готическата си красота.

Тук се съхраняват шедьоври на Микеланджело, Донатело и Пизано. Тук се намират и прелестните фрески на Пинтурикио. Ако сте посетили катедралата на Флоренция, ще си дадете веднага сметка, че вътрешността й изглежда направо спартанска в сравнение с тази на Сиена.

Изградената през XIII в. катедрала е с формата на кръст и смайва с богато декорираната си мраморна фасада.

Влезете ли вътре обаче, буквално ахвате от пода, пълен с екзотерични символи и истории. 56 картини и сцени са „разстлани” по мраморната настилка от 40 художници от Сиена в периода XIV-XVI в.

За завършването им били необходими 600 г.
Без дъх оставате и пред красотата на Либрериа Пиколомини, библиотеката Пиколомини, в лявата част на катедралата. Веднага след нея е и едноименната капела, за която Микеланджело извайва 4 статуи.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Вила Памфили, римският Версай

Венеция low cost

Траяновият пазар е един от най-красивите археологически музеи не само в Италия, а и в света

Траяновият пазар (Mercati di Traiano) е археологически комплекс в центъра на Рим с уникални характеристики не само за Вечния град, а и за целия свят.

Той се намира на Via IV Novembre 94, съвсем близо до Пиаца Венеция.

На практика това  е кварталът, играл навремето повече роля като административен, отколкото като търговски център в Древен Рим.

Траяновият пазар е изнесъл на гърба си всички еволюции в Древен Рим от имперския период до днес.

През цялото това време той е бил непрекъснато трансформиран и пригаждан за нуждите на съвременниците си.

Първоначално е бил стратегически административен център на Императорските форуми (Fori Impreiali), след това знатна резиденция, за да стигне до военно укрепление, до престижно седалище на манастир и дори до казарма.

Промените във функциите и предназначението му се отразяват и в трансформациите на архитектониката му.

Най-различни ръце от най-различни епохи са се намесвали, придавайки на комплекса различен профил.

Въпреки многото си музеи и паметници Рим допреди десетилетия не разполагаше с център, посветен на античната архитектура, който да проследява и обяснява всички структурни и декоративни аспекти на архитектониката.

Траяновият пазар днес е нещо като стратегически център – от една страна е връзка с комплекса на Капитолийските музеи и Националния археологически музей, от друга – е връзка с Колизея, Римския форум, Палатинския хълм, Императорските форуми.

Разхождайки се из Траяновия пазар, може да се насладите на есенцията от историята на Вечния град.

Тук ще видите експозиция, посветена на Императорските форуми, чиито търговски и административен център е бил.

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Апия Антика -древноримската магистрала

Най-добрите барове за аперитиви в Рим

• Изкачете се на терасите на “Ил Дуомо” и прегърнете града с поглед

Изкачването пеша на 251-те стъпала, водещи към покрива на „Ил Дуомо”, е уморително, но и емоционално.

Веднъж достигнали най-горната част на Катедралата на Милано обаче, ще си дадете сметка, че спектакълът, който се открива около и под вас, е неустоим и несравним. Вие сте на две крачки от небето и се наслаждавате на финансовата столица на Италия от 70-метрова височина.

Освен това се намирате върху най-разгърнатия и обширен покрив на готическа катедрала в света, тъй като площта му достига 8000 кв.м.
Към прелестта на архитектурата се прибавя и тази на пейзажа на Милано отдолу.
Има два начина да се качите до терасите на „Ил Дуомо”.

Първият е да извървите пеша стълбището, за да стигнете до първото им ниво срещу билет от 9 евро.

Вторият е да вземете асансьор,плащайки 13 евро.
Най-добре е да направите визитата си в късния следобед, за да уловите цветовете на скайлайна на Милано по залез слънце.
Изкачвайки се до първото ниво на терасите, ще се озовете сред „гора” от арки и шпили, или гулие на италиански – така се наричат източените и заострени архитектурни елементи с пирамидална форма, които декорират често покривите и камбанариите на църквите.

Веднага щом излезете от асансьора, ще видите най-близкият шпил „Карели” – той е най-античният и датира от 1397-1404г., когато бил изграден благодарение на оставено дарение от Марко Карели.
Извървявайки тясната пътека около всички тези архитектурни елементи, датиращи между XV и XVIII век, ще стигнете под статуята на Мадоннина (Богородичка), или Мадунина на милански диалект.

Тя е разположена на 108,5 м.височина- самата скулптура е висока 4,16 м. Това е закрилницата на Милано от 1774 г.

Направена е по проект на скулптора Джузепе Перего и е излята от златаря Джузепе Бини.Вътрешният скелет на статуяата е от метал, но през миналия век е заменен със стоманен.
Преди да достигнете до мястото под Мадунина обаче, ще трябва да преминете през общо 134 шпилове, всеки от които е висок средно 17 метра.

Сградата на катедралата се разкрасява от общо 3500 статуи. Удивлението от красотата,която ви съпътства през целия преход по терасите, е непрекъснато.

Ако ви остане време да се заглеждате в отделни детайли, ще забележите, че има дори такива, свързани със спорта.

От височината на терасите погледът ви достига не само до галерията „Виторио Емануеле II” на Пиаца дел Дуомо отдолу, а и в далечината, където се редят един до друг небостъргачите на Милано с футуристична архитектура.
“Ил Дуомо”, или катедралата на Милано, е Метрополната катедрала на Рождество на Пресвета Богородица.

Тя е катедрала на Миланската архиепископия в град Милано.

Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Това е най-голямата църква в Италия, като се има предвид, че базиликата „Свети Петър”се намира на територията на Ватикана. “Ил Дуомо ди Милано” е третата по площ и шестата по обем църква в света.
Изградена е от бяло-розов мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които били на мода през вековете, когато е строена.

Затова виждаме детайли от готиката до барока, неокласиката и неоготиката.

Общата площ на катедралата е 11 700 кв.м.

ВИЖ ОЩЕ:

ГОНДОЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

ДА СЕ ОЖЕНИШ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ