ПРОСЕКОТО НАДВИ ШАМПАНСКОТО
Става ли въпрос за вино, кухня и мода, открай време световното дерби е все едно и също – между Италия и Франция.
Последният мач между двата отбора беше спечелен от жителите на Ботуша и то на терен, смятан изключително за френски – виното с мехурчета. Оказва се, че в момента повече хора в света предпочитат италианското просеко (prosecco) пред френското шампанско.
Как обаче да се обясни изоставането на шампанското, което е икона в сферата на пенливите вина, така както е „Ферари“ в сферата на спортните коли?
Дали във времената на криза повечето хора в света предпочитат италианската Dolce vita пред прословутата френска надменност? Или пък обяснението е, че е на мода спортното и свежо момиче, с каквото може да се сравни просекото, а не прекалено елегантната и изискана мадам, на каквато наподобява шампанското?
Със сигурност двете вина са днешните символи на двата стила на живот – френския и италианския.
Мнозина дилетанти определят просекото като италианското шампанско, но няма нищо по-грешно от това. В действителност общото между тях са само мехурчетата. Иначе те просто играят в различни шампионати.
Шампанското се прави по метода Шампеноаз, който в Италия се нарича Класически Метод (Metodo Classico). При него ферментацията е вторична – освен в бъчвата, тя е и в бутилката и е много по-дълга, продължава и години.
Просекото пък се прави по метода Мартиноти (Martinotti – на името на откривателя му Енрико Мартиноти), който във Франция наричат Шарма (на името на Йожен Шарма, който го е патентовал). При него се получават по-фруктови, свежи и ароматни вина благодарение на ферментацията в огромни стоманени цистерни с контролирана температура. Тя продължава само няколко месеца.
Шампанското се прави от няколко сорта – шардоне, пино ноар, пино мьоние и др. Затова вкусът и ароматът на шампанското е доста по-сложен. То има и много по-дълъг живот, отколкото просекото. Никак не е за учудване, ако след пиене на шампанско получите главоболие.
За просекото пък се използва само един сорт грозде – глера. Неговите аромати са свежи, фруктови и много по-семпли от тези на шампанското. От него не боли глава.
С други думи, шампанското е като разкошна, но същевременно и много комплицирана и претенциозна дама.
Просекото е като чаровна и свежа девойка.
Въпреки че шампанското се прави по естествен начин, то е най-малко естественото вино, което съществува. Разбира се, при направата му се тръгва от базово вино, което по принцип може и да не е с кой знае какво качество.
Всичко обаче зависи от работата след това в избата – от маите, от дрождите, от ферментацията в бутилката и т.н.
Или казано накратко – шампанското е вино, зависещо изключително от човека. В него има малко природа и много техника. На всичкото отгоре французите прекаляват и с използването на сулфитите, които гарантират дълголетието на виното, но пък ви гарантират и главоболие на сутринта след пиенето му.
Шампанското е вино за ценители. Никога не се пие топло. Спомнете си Орсън Уелс, който казва: „Три неща са непоносими на този свят – врящо кафе, топло шампанско и студени жени“.
Онзи, който пие шампанското прекалено изстудено обаче също не разбира нищо от него.
Никога бутилката не се разклаща преди отваряне, освен ако не сте спечелили Голямата награда на Formula 1.
За препоръчване е да се избягват широките и разляти купи за шампанско, в които не може да се почувстват добре перлажът и ароматите. По-добре е да се налее в чаша с форма на балон (като за червено вино). Преди да изпиете глътка шампанско, „чуйте“ шума на мехурчетата.
И дилетанти, и експерти са категорични – няма друго вино в света с такива традиции зад гърба си като шампанското. То е родено точно преди три века благодарение на абата Пиер Периньон, станал известен като Дом Периньон. Навремето е почти сладко вино, но благодарение на капризите на англичаните е променено в това, което е днес. Всичко в направата на шампанското е много по-скъпо, отколкото при което и да е друго вино – от гроздето (и 5,5 евро за кило) до тапата и бутилката. Най-скъпо е обаче отлежаването. За да се пусне на пазара, всяка бутилка трябва да е престояла поне 3 г. Ако става въпрос за Dom Perignon – минимум 7 г., ако пък е Krug – минимум 10 г.
За разлика от по-надменното и претенциозно шампанско, италианското просеко е вино за всеки и е за всякакви поводи.
Произходът му води към Триест и към северната италианска област Фриули Венеция Джулия, на границата със Словения. Истинската си слава обаче просекото дължи най-вече на зоната на Конеляно Валдобиадене (Conegliano Valdobbiadene), в област Венето. Именно там се правят днес и най-голяма част от милионите бутилки с просеко.
За разлика от шампанското просекото е вино, чийто вкус и аромат се проявяват най-добре веднага след производството му. Колкото е по-скоро направено, толкова е по-свежо и приятно за небцето.
Изводът е, че шампанското е по-сериозно, ангажиращо и сложно, а
просекото е по-свежо, семпло и спортно вино.
Изборът на просеко или на шампанско зависи не само от джоба ви, а и от това, което искате в момента.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“24 ЧАСА“