КАК ДА ВЪЗПРИЕМАТЕ ИТАЛИАНЕЦА – II
Ето какво не трябва да очаквате от италианците (втора част)
4. В Италия диалогът започва задължително чрез облеклото. Правилото, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат, не важи особено за страна с формата на ботуш. Тук обувките и дрехите, с които сте облечени, говорят много често повече от вашите думи.
Ако закъснявате за среща, а чорапът ви е скъсан или подгъвът ви виси, върнете се спокойно и ги поправете, без да се притеснявате за закъснението си. В Италия точността не се цени и това е качество, което притежава едва 1% от населението. Ако обаче вие се представите на среща неугледен или пък с вратовръзка и чорапи, които не са в един и същ цвят, това може да се превърне за вас в присъда. В съзнанието на събеседника ви вие ще останете завинаги като “онази със скъсаните чорапи” или като “онзи с мръсните обувки”. Чувството за стил е едно от качествата, които се ценят най-високо от италианците, редом с интелигентността, чувството за хумор или пък непринудеността. Затова и в повечето италиански сайтове за запознанства има задължително графа “стил на обличане”.
5. Непринудеността в общуването е типична за всички нива на Апенините и не зависи от социалния ви статус. Вие можете да минете на “ти” и с човек, с когото току-що сте се запознали. В италианските градове можете да общувате дори на светофара, чакайки зелената светлина. Можете да си определите среща с шофьора на съседната кола, ако той ви харесва. Не е проблем, нито пък е нещо странно с вас да флиртуват шофьорите на депутатите на паркинга пред парламента, така както и самите депутати – в баровете до парламента. Ако отидете обаче на т.нар. festa, или парти, у приятели, не е изключено да не направите никакво запознанство. Много е възможно да си общувате през цялата вечер единствено с човека, с когото сте отишли, така както правят и останалите поканени на купона.
6. Ако се запознаете с 40-годишен мъж и той се опита да привлече вниманието ви с думите, че е “симпатично момче”, той не се шегува. Италия открай време е страна на т.нар. mammoni, или мамини синчета, и е нормално 40-45-годишни мъже да смятат себе си за момчета, както и да живеят с родителите си дори когато не става въпрос за финансови мотиви. Повечето от мъжете в Италия напускат бащиния дом единствено ако се оженят. Според Националния статистически институт половината от младежите на възраст до 35 години живеят с родителите си. Други 12 на сто са се отдалечили от родния си дом, но само на 1 км. В Южна Италия, където са още по-силни семейните традиции, пък една трета от възрастните “деца”, напуснали дома, остават да живеят в същата община. Където и да се намират обаче, 95% от италианците от Южна Италия
обядват задължително с родителите си в неделя.
Това обаче не важи за тези в Северна Италия.
Повечето от живеещите с родителите си възрастни италианци са убедени, че е по-добре пълният пансион на мама, която готви и пере, отколкото самостоятелна, но забутана квартира в покрайнините на града. Това означава, че припечеленото може да се вложи в кола, дрехи и имидж.
В Италия е много важен начинът, по който се представяме пред другите, който често е съвсем различен от онова, което сме в действителност.
Много от жителите на Апенините изглеждат перфектно и имат красиви коли, но всъщност живеят на кредит – от банките или родителите си. Според някои проучвания един от всеки трима италианци харчи повече, отколкото печели. В същото време обаче е нещо обикновено да срещнете пеша по улиците, и то без охрана, не само известни политици, а и милионери.