ЗАЩО РИМ Е ТОП?
Защо Рим е най-хубавият град в света въпреки недостатъците си? Защо всички го обичат, въпреки че не спират да го критикуват?
Когато през 1996 г. известният експерт енолог Лука Марони измисли своя индекс “приятност” в дегустацията на виното, повечето от тогавашните специалисти в Италия реагираха скептично. Никой не си беше представял преди, че за дадено нещо може да се съди не заради качествата му, а и по степента на удоволствието, което изпитва дегустиращият. И то по подобие на останалите критерии се изчислява по специална формула.
Много скоро обаче индексът “приятност” се утвърди не само при оценяването на вина. Мнозина започнаха да изчисляват какъв е той при тази или онази дама, на това или онова място.
Може да критикувате Рим по много показатели – сигурност, ефикасност, транспорт, чистота… Но няма спор – това е градът с най-високия индекс “приятност”. Няма друго място в света, чиято физическо-химическа формула да създава толкова приятни усещания едновременно и за петте сетива – зрение, слух, мирис, вкус и допир.
От доста време кризата е основание мнозина да отлагат приятните неща за бъдещето.
Кой обаче може да каже, че е ваксиниран срещу негативни и неочаквани промени утре? А кой се чувства гарантиран, че когато разполага с повече пари, ще има също и здраве, и време, и възможности?
Изводът е, че малките инжекции “приятност” не трябва да се отлагат. Една тридневна доза удоволствия в Рим съвсем не е толкова скъпа, колкото някои си въобразяват. В замяна може да зареди с адреналин за месеци напред.
Но защо всички, които живеят в Рим, го обичат, въпреки че го критикуват непрекъснато?
И как така, ако го напуснат по някаква причина, се връщат в него, веднага щом могат?
Ето някои от причините за това според коментатора на в. “Стампа” Масимо Грамелини.
- Светлината. Много са клишетата за Рим – например, че се работи малко и чe се спи много. В действителност в 7 сутринта околовръстният път на Рим е презадръстен от служители, които бързат да пристигнат първи пред офиса, за да измъкнат под носа мястото за паркинг на колегата си. Но едно от клишетата за Рим е напълно вярно – в Рим светлината е уникална. На 100 км на север тя е твърде слаба, на 100 км на юг пък е твърде силна. В Рим е перфектна. Ромоло и Ремо сигурно са били кинооператори.
- Централността. Със сигурност всеки, който се е разхождал сред руините и задръстванията в Рим, се е почувствал в центъра на Вселената, в място, на което всичко, което ти се случва. се превръща веднага в история. Вече не е така, но усещането за това остава.
- Липсата на провинциализъм. Рим е съвкупност от крайни квартали, но е и истински метрополис, в който нищо и никой не се чувства НЕ на място. Можеш да се разхождаш по централната Виа дел Корсо по пижама или пък да вървиш 10 минути на заден ход на Пиаца Навона и на никого това няма да му се стори смешно. Даже напротив, никой няма да го забележи. В Рим непукизмът е своеобразен вид толерантност.
