ГЛАДИАТОРИТЕ – ЗАБРАНЕНИ!
Вече не е възможно да се снимаш пред паметник с римлянин, преоблечен като гладиатор или центурион
Мнозина в миналото сигурно са се снимали срещу заплащане в Рим с преоблечени като гладиатори или центуриони италианци.
От доста време вече обаче това е невъзможно, след като римското кметство забрани дейността им.
Сега е почти невъзможно (изключения винаги има!) да видите пред Колизея, Фонтана ди Треви или Пантеона персонажи с древноримски облекла – те искаха по минимум 5 евро за всяка снимка с турист.
За всички псевдогладиатори и центуриони позирането в историческо облекло с туристите беше професия. Всеки от тях си докарваше средно по 2000 евро на месец за времето от сутрин до вечер пред паметниците на културата в Рим. Римското кметство обаче прецени, че дейността на гладиаторите нанася щети и е опасна за сигурността в града.
Вето тегне и над дейността на амбулантните търговци, които също не могат да продават сувенири пред паметниците. Забранена е и дейността на самозваните екскурзоводи, които предлагаха услугите си пред монументите.
Кои са всъщност центурионите?
Мнозина в Рим ги наричат гладиатори, въпреки че повечето от тях са облечени като легионери. През 2015 г. гладиаторите с право да упражняват занаята си пред Колизея бяха 10 на брой. Предишните години обаче техният брой достигаше 30, като повечето бяха нелегални. Много римляни още помнят ръкопашния бой между законни и незаконни гладиатори пред входа на Колизея преди години. Заради тях стана необходима дори намесата на полиция под смаяните погледи на туристите.
Впоследствие стана възможно присъствието едва на десет гладиатори около Колизея, тъй като общински полицаи бдяха непрекъснато за нелегални центуриони.
Всеки от десетината гладиатори притежаваше лиценз от кметството за упражняване на занаята си. Младият Джани, който стоеше пред входа на Колизея, е наследил лиценза от баща си, който също е бил гладиатор. Броят на лицензираните гладиатори беше точно определен от кметската управа на Рим и трябваше да излезе един от кастата, за да влезе друг на негово място. Не беше ясно обаче колко вървеше един гладиаторски лиценз.
Занаятът на гладиаторите пък се упражнява в съвременен Рим от 1995 г. Сред първите от онова време е Джани от Кампаняно – село в околностите на Рим. Заедно с още няколко съмишленици той измисля този вид професия, за да храни семейството си.
Джани има съпруга и 3 деца и всички зависят от печалбите му на древен римлянин пред Колизея. В действителност идеята я дава навремето баща му. В началото всичко тръгва толкова добре, че Джани се задъхва от работа.
За да стигне до Колизея, Джани пътува всяка сутрин 45 минути от Кампаняно. В мазе, наето заедно с други негови колеги “центуриони” срещу 150 евро на месец, той навлича туниката, въоръжението и кожените си сандали на древен римлянин. Всеки набавя сам облеклото си, което струва около 1000 евро.
Ако обаче пред Колизея бизнесът не върви, легионерът подкарва в посока към площад “Венеция” или пък към близката църква “Сан Пиетро ин Винколи”. Там също гъмжи от туристи заради присъствието в нея на статуята на Мойсей, дело на Микеланджело.
За първия съвременен гладиатор пред Колизея се смята обаче евреинът Франко Дизени.
Преди да застане навремето облечен с туника и въоръжен с гладио пред амфитеатъра, Франко се е занимавал с шивашкото си ателие, специализирано в театрални костюми. Специалитетът му били древноримските туники.
Ателието затваря заради фалит, но на Франко не му се иска да се избави от костюмите. Така той облича един от тях, а други двама негови приятели, също евреи, надяват други два костюма.
За кратко време гладиаторите пред Колизея стават 40 на брой, като 25-има са евреи. Това са все хора, които нямат други възможности да печелят. Не всички обаче практикуват пред Колизея. Повечето заработват пред Фонтана ди Треви, на Пиаца ди Спаня или до Пантеона.
Първоначално всички упражняват занаята си с разрешителни от кметството. Те са по подобие на тези, които се издават и за уличните художници, които излагат картини на Пиаца Навона или над стълбището на Пиаца ди Спаня (Испанския площад). В един момент обаче кметството отнема разрешителните и мнозина от гладиаторите минават “в нелегалност”. Упражняват занаята си скришом, оглеждайки се непрекъснато за полицаи наоколо.
Кои обаче са най-щедрите туристи? На този въпрос всички центуриони отговарят единодушно – англичаните и руснаците. На едно мнение са обаче и по въпроса за най-стиснатите туристи – французите. Японците пък са доста подозрителни и недоверчиви и почти не се доближават. Впоследствие гладиаторите разбират и защо е така – в много от японските пътеводители на Рим съветват туристите да стоят далече от римляните, защото… крадат.
Много от доскоро действащите легионери пред различните исторически монументи в миналото са се грижили за някоя от сергиите за сувенири, които също изпълваха площадите в Рим. Така умението да привличаш туристи, от които да печелиш, се прехвърля от една сфера в друга.
В действителност 80 на сто от “древните римляни”, работещи около монументите, са евреи. Такива са и 90 на сто от собствениците на сергиите за сувенири около паметниците. Това е така, защото са наследили занаята и сергиите си от бащите и дядовците си, а навремето в Рим това е било една от малкото дейности, които е можело да упражняват.
Част от материала е публикуван във в.”24 часа”
ВИЖ ОЩЕ