Всяко лято хиляди италианци си вземат полагащата им се годишна отпуска и вместо да поемат към плажове или прохладни планински пътеки, плащат, за да отидат в най-отвратителните места по света и да помагат гратис на нуждаещите се.

Въпреки че много от тях могат да си позволят и най-луксозните ваканции, те предпочитат да се поставят анонимно в услуга на бедни или болни хора в мизерни обстановки вместо да постват в социалните мрежи снимки от китни курорти.

Ако сте източноевропеец и ако живеете в Италия, със сигурност първият “сблъсък”с подобни италианци ще бъде повече от изненадващ, да не кажем шоков.

За човека, идващ от Изтока, е непонятно как така ще си вземаш отпуск, компенсации и дори неплатени дни, за да ги прекараш сред мизерия, пот и мръсотия в африканска, азиатска или южноамериканска държава. Забравете клишетата за италианците, които обичат единствено да пият, пеят и се забавляват.

Много италианци се чувстват добре, ако правят добро.

Няма италианска болница, чиито лекари да не са ходили да работят гратис в най-тежките условия на болници из Африка или Азия.

Много италиански младежи обаче също посвещават редовно ваканциите си не на безгрижни забавления или нищоправене, а на работа гратис с деца или жени в някое африканско селище.

Специална графа са и онези италианци, които всяко лято и на всеки празник през годината посрещат на свои разноски в Италия хиляди деца от Украйна.

В Италия ако не си  женен, нямаш право да осиновиш дете, така че мнозина – двойки, живеещи на семейни начала, но без подпис, или пък сами жени (т.нар. стари моми в България), нямат право да осиновяват.

И въпреки това хиляди италианци издържат финансово цялото детство, училище, ваканции и др. на деца в Украйна.Виждат ги само по време на ваканциите в Италия или пък когато отиват те самите в Украйна.

В Италия много семейства са свикнали с мисълта, че бащата лекар или шеф на отделение отива всяко лято като доброволец в африканска болница, където има нужда от абсолютно всичко.

Има хиляди фондации, посредством които всеки може да даде приноса си като доброволец и в много случаи изобщо не става дума за религиозни ордени или организации.

Италианците са хора, които обичат да пътуват по света – много често при пътешествията си виждат реалности, които плачат за помощ. Мнозина се връщат след това по тези места, за да работят гратис за нуждаещите се.

Мнозина обаче са лекарите или студентите по медицина, които заминават като доброволци, за да натрупат опит и преживявания, които една италианска болница не би им дала.Всички, минали по този път, са единодушни – онзи, който поработи и поживее сред наистина мизерни условия из най-бедните държави по света, гледа след това по коренно различен начин на живота.

За хората, изпитали този опит на гърба си, щастието придобива съвсем различни измерения и стойности. А те нямат нищо общо с дребните капризи на еснафа от света на удобствата.

Според статистиката 6,6 милиона италианци, или близо 13  на сто от населението над 14 г. на Ботуша, се занимават с доброволческа дейност. Голяма част от тях посвещават свободното си време на помощ за възрастни, болни или бедни хора в Италия.

Хиляди обаче са и тези, които плащат от джоба си всички разноски, за да заминат за точките по света, където има нужда от помощ.

Шампиони по дейност в услуга на нуждаещите се са жителите на богатите северни области в Италия Венето, Ломбардия, Трентино. Най-малко доброволци има сред жителите на Юга. Така твърди проучване на Фондацията за доброволчески труд и участие.

Според него най-склонни да помагат на ближния са хората с по-висок образователен ценз и култура. 30 на сто от доброволците са висшисти. Повечето от доброволците са хора с добро икономическо положение, и това е обяснимо – та как онзи, който едва свързва двата края, да мисли за работа гратис за други?

Че културата на доброволния и безплатен труд в помощ на ближния е присъща на по-развитите общества, се вижда и от  изследване на европейската агенция Eurofound , въпреки че датира от 2011 г.

Според него една пета от европейците участват редовно в доброволчески акции. Шампиони са датчаните, шведите, финландците. Италианците са по средата на класацията. Българите, румънците и поляците са на последните места.

Хората с по-високо образование, култура и с добро финансово състояние са по-склонни да даряват времето, труда и парите си за нуждаещите се, е изводът на изследването.

Хората, които са доволни от живота си, също са по-склонни да се включват в акции в помощ на другите.

От друга страна обаче онези, които помагат на нуждаещите се, се чувстват от това още по-щастливи и доволни.

Коментари

Коментари