ДРЕВНОРИМСКИЯТ ВОДОПРОВОДЧИК
Древните римляни били гениални инженери
Древноримските акведукти са прекрасен пример за огромния прогрес в инженерната мисъл и техника в Античния свят.
Достатъчно е да се разходите до римския квартал “Чинечита”, където се намира паркът на римските акведукти, за да си дадете сметка за огромния талант на древноримския “водопроводчик”.
В действителност става въпрос за висша инженерна мисъл в античността.
В акведуктите намират изражение, от една страна, спекулативният и абстрактният дух на древните гърци, свързан с философията, математиката и геометрията, а от друга страна, организаторските способности, рационализмът и талантът при изпълнението на римляните.
Изграждането на акведуктите поставя базите на древноримската хидравлика.
Ето какво пише Плиний Стари (23-79 г.сл.Хр.) : “Онзи, който си даде сметка за количеството вода за обществени нужди при термите, басейните, фонтаните, къщите, градините в предградията и вилите, за разстоянието, от което идва водата, за изградените канали, за планините, които са били пробити, за долините, които са прекосени, ще разбере, че на света не е съществувало нищо по-прекрасно”.
Водата, насочвана към акведуктите, била избирана по различни фактори – според положението на изворите й, според чистотата й, вкусовите й качества, температурата, а понякога дори и по лечебните й свойства заради съдържаните минерали.
Когато ставало въпрос за нов водоизточник, пробите от неговата вода били анализирани старателно в бронзови съдове. Оценявали се качествата й, свързани с това, доколко допринасяла за корозията, каква била газираността й, какво било съдържанието на други частици, при каква температура кипвала.
Според учените четирите главни акведукта на Рим доставяли около 600 000 куб.м.вода на ден.
Древноримските инженери били изключително креативни и схватливи, като се има предвид, че се обучавали на занаята на водопроводчика чрез чиракуване. В действителност повечето от тях били военни, които се обучавали за хидроинженери. Те обединявали рационална мисъл с непрекъснатото търсене на нещо ново.
Понякога просто копирали нещо видяно и познато, но прибавяли към това и гениалната си интуиция.
Като особено прозорлив в инженерната мисъл при строежа на акведукти се славел генералът и архитект Марк Випсаний Агрипа (63-12 г.пр.Хр.), дясна ръка на Октавиан Август.
За пръв път именно той успял да разграничи доставянето на вода за обществени нужди от това за лични нужди, преценявайки и различните количества, необходими в тези случаи.
Агрипа умеел да прецени какви точно са нуждите от вода за термите, както и тези за частните домове на римляните.
Първият акведукт е Апио, изграден през 312 г.пр.Хр. След него са Анио Ветус, Марчано, Тепуло, Юлио, Вирго, Алсиетино, Клаудио, Нерониано, Анио Новус, Траяно и Александрино.
По време на Римската република от 509 г.пр.Хр. до 27 г.пр.Хр., или годината, когато идва на власт император Октавиан Август, акведуктите не били пригодени според потребностите на римляните.
Водата се леела непрекъснато и на практика била прахосвана. Освен това имало и много течове извън тръбите, затова се решило да се предостави на частни лица използването на пунктовете, където водата изтичала.
По този начин всеки римски дом или група от домове разполагали със свой фонтан, от който се снабдявали с вода.
При Римската империя употребата на вода нараснала още повече – смята се, че тя получавала над 1 млн.куб.м.вода на ден. Голяма част от нея стигала по оловни тръби до къщите на римляните, но също и до занаятчийските им работилници.
В Древен Рим имало поне 12 акведукти на открито. Повечето разполагали с голяма подземна мрежа.
В последните си 16 км. в долината преди Рим обаче акведуктите били издигани високо над земята. По този начин можело да се постигне по-високо налягане, което улеснявало дистрибуцията към крайния потребител.
Древноримските акведукти били гигантски проекти за времето си .
За изграждането на акведукта Клавдий (Claudio) било необходимо транспортирането в продължение на 14 г. на 40 000 вагона с туф годишно.
ВИЖ ОЩЕ
Апия Антика, древноримската магистрала