ГРОЗНИ ПАНЕЛКИ СЕ РАЗКРАСЯВАТ
San Basilio – вижте как грозни панелки се преобличат в картини в крайния римски квартал
Mоже ли грозни и стари блокове в краен и беден квартал да станат произведения на съвременното изкуство, които да привличат посетители?
Че това е напълно възможно, го доказва римското кметство.
С проект, в който са въвлечени едни от най-добрите улични художници, или street artists, прочутият като средище на дребната престъпност квартал “Сан Базилио” (San Basilio) се превърна полека-лека в любопитно място.
Четири и пететажни блокове, които доскоро бяха истинска обида за естетиката, облякоха в стенописи голите си стени, сменяйки тотално кожата си. Трансформирането им в изкуство става с помощта на испанския артист на четката Ликен (Liqen) и на италианеца Агостино Якурчи.
Те превърнаха фасадите на грозните жилищни постройки в творби на урбанистичния дизайн.
Кварталът “Сан Базилио”, в който днес живеят около 27 000 жители, се ражда през 30-те и 40-те години на миналия век.
Той се разраства в периода след Втората световна война благодарение на финансовите помощи по линия на плана “Маршал”.
През 50-те години обаче там изникват една след друга и много незаконни постройки, вдигнати от заселили се в квартала емигранти от областите Умбрия и Марке.
През последните години “Сан Базилио” се прочу най-вече чрез присъствието си из черните римски хроники. Убийства, насилие, дрога – изглежда така, сякаш престъпността е намерила своята люлка в периферния източен квартал на италианската столица.
Жителите му на моменти са като озверели от ярост към институциите, които не правят кой знае какво, за да подобрят живота в квартала.
И ако преди положението на хората в него изглеждаше сиво, то сега за някои то е направо черно заради кризата.
Артистичният проект на римското кметство, наречен “СанБа”, има за цел да “върне” квартала на жителите му.
Самите те са автори на идеите за изрисуваните сцени по стените. За да вникне по-добре в атмосферата на квартала, испанският артист Ликен отседна в самия него по време на рисуването.
Всички обитатели имаха право да кажат своята дума за това какво да бъде изрисувано. Обектите на стенописите се обсъждаха дори на събрания в кооперациите.
Първият етап от проекта включи изрисуването на четири жилищни блока. През последвалите го месеци обаче стенописи с урбанистично изкуство покриха и други сгради.
Идеята е превръщането и на крайните квартали в атракция за туристи.
Единият от стенописите се нарича El Renacer и изобразява огромна вила, която оре града, изтръгва всички остатъци от индустриалната ера и показва земята изпод тях.
По този начин земята е свободна да диша, а стръкове растения се показват, символизирайки възраждането – не само урбанистично, а и социално.
Творбите на Ликен влизат в диалог с тези на италианеца Якурчи – той се смята за един от най-изтъкнатите представители на италианското улично изкуство.
Уличното изкуство обаче завладява не само крайните квартали на Рим, а и отделни сгради из близки до центъра зони.
Така с помощта на стенни картини неизползвани индустриални постройки възкръсват и стават атракция.
Мнозина римляни и туристи се спират с удивление пред изрисуваната сграда до улица “Остиенсе” (Ostiense).
Смайват и стенните картини из кварталите “Гарбатела” (Garbatella), “Сан Лоренцо” (San Lorenzo), “Пинето” (Pigneto) – от бедняшки и депресиращи зони в миналото, днес те са модни заради локалите си.
Стенното изкуство обаче им дава още една скорост.
(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)