БЕЛИТЕ ГРАДОВЕ НА ПУЛИЯ - I - СОФИЯ

БЕЛИТЕ ГРАДОВЕ НА ПУЛИЯ – I

Остуни, Чистернино, Мартина Франка и Локоротондо са белите бижута на южната област Пулия

Озовавайки се в Пулия, се изправяте пред сериозен проблем – изборът на красиви села, градове, забележителности и плажове е огромен. Дори да сте тръгнали на път без предварителна програма, си давате сметка, че където и да попаднете, все ви се замайва главата.

Веднага трябва да се поясни, че Пулия не е регион като другите в Италия. Ако в Тоскана ядете тоскански специалитети, а в Лигурия – лигурийски, в Пулия опитвате кухня, различна във всяко селище.

Тук ви питат дали предпочитате бурата (бяло прясно сирене) от Горна Мурджа или от Долна Мурджа (името на планинското възвишение, което е като гръбначен стълб за Пулия).

Дори формата на късата паста орекиете (ушички) е различна в отстоящи на 30 км едно от друго села. Тук са различни и диалектите – понякога дори жителите на две съседни села не могат да се разберат помежду си. Идвайки тук, откривате не регион, а цял един свят.
Според мнозина Белите градове са зоната с най-голям чар в Пулия, тъй като концентрират море, маслинови гори, неустоима кухня и бял цвят, който на моменти направо ви ослепява. Бели са улиците, бели са стените, ограждащи градовете, бели са всички сгради и къщи в Остуни, Чистернино, Мартина Франка и Локоротондо.

На две крачки от тях е и Алберобело – градът, прочут в цял свят с трулите си, които са под протекцията на ЮНЕСКО.
На практика това е зоната, която се намира най-близо до град Матера, който заедно с Пловдив ще бъде културна столица на Европа през 2019 г.

Затова и се очаква още по-голям прилив на туристи. Именно летищата и пристанищата на Бари и Бриндизи, които са на няколко километра от Белите градове, ще послужат като трамплини за всички, които искат да стигнат до Матера.
Бари и Бриндизи са и основните пунктове, където пристигат фериботите с българи, качили се на гръцкия бряг.

Какво да видим в Белите градове

Общото между тях е белият цвят и местоположението им – всичките се намират в долината Итрия (Вале д’Итрия).
Друг общ белег е и начинът, по който са изградени – като лабиринти. Това съвсем не е случайно – по този начин укриващите се зад стените на градовете си жители се изплъзвали от врага, в случай че успеел да се добере до тях.

И друго впечатлява веднага – всички сгради са тесни и високи, има само по една стаичка на етаж. Това е така, защото пространството, затворено между защитните стени на всеки град, все пак можело да побира само определен брой сгради. Така че те можели да растат на височина, но не и на ширина.

И белият цвят на варосаните къщи, подобно на всяко останало нещо в тази зона, си има точно определена функция. На практика това било „оръжието“ на местните жители против епидемиите навремето заради антибактериалното си действие. И до днес всяка година кметствата подпомагат финансово варосването на всички сгради в тях.