БЕЛИТЕ ГРАДОВЕ НА ПУЛИЯ – II
Белите градове на Пулия заслепяват с красота
Остуни – опияняващият бял град
Само на 35 км от Бриндизи се намира най-известният Бял град – Остуни.
Наближавайки го, пред очите ви се изправя приказен бял хълм с бели къщи. Той плава сред зелена долина с маслинени горички, граничеща с тюркозеното море наблизо.
Виещите се нагоре-надолу улички и стълбища из града ви извеждат пред тераси с ослепителна панорама от високия 240 м.хълм на града. Зад всеки ъгъл ви дебнат ресторантчета, занаятчийски работилници и площадчета, на които животът пулсира. Единствените цветни петна са тези на ярките цветя по тераските и на цветното пране пред къщите. През лятото е почти невъзможно да се стъпи в заведенията от туристи – това е едно от най-предпочитаните места в зоната и заради красотата си, и заради близостта си до плажовете на Саленто (на 5-6 км). Тук са едни от най-красивите и чисти плажове в Италия.
Чистернино е едно от най-красивите села в Италия
За широката публика намиращото се на 15-ина километра навътре в тока на Ботуша Чистернино е малко популярно. За експертите по прелест обаче то е повече от известно – неслучайно много пътеводители го определят като едно от най-красивите средновековни села (борги) в Италия.
Името му идва от цистерна (на италиански чистерна) – в нея била събирана дъждовната вода, необходима за ежедневните нужди на жителите. В Пулия няма реки, така че всяка капка дъжд се съхранявала като нещо изключително ценно. На пръв поглед Чистернино има средновековен вид, но разглеждайки го, усещате някакъв ориенталски полъх в архитектурата. Високата 17 м. Норманска кула служи като подстъп към селището.
Мартина Франка – елегантният град
Лече се смята за столицата на барока в Пулия. Мартина Франка пък се смята за втората столица.
В това, че тук изкуство, архитектура и елегантност вървят ръка за ръка, може да се убедите веднага щом разгледате салоните на изградения през XVII в. от херцог Петраконе Карачоло „Палацо Дукале“, днешно седалище на кметството,
а след това се изправите пред близката базилика „Сан Мартино“, издигната през XVIII в.
Трудно е да си представим по-голямо изпипване и на най-малкия детайл. Изглежда така, сякаш някаква невидима ръка се е погрижила всяко ъгълче и всеки пункт да бъде перфектно завършено.
И в Мартина Франка няма нищо случайно – всеки елемент в архитектурата нашепва. Ако видите балкони с издути като балони парапетни ограждения, значи собствениците им са били знатни хора – в издутините им сега са поставени саксии с цветя, но навремето са побирали издутите дълги рокли на знатните дами.
И тук, както в Остуни и Чистернино, улиците са като лабиринти, но ако следвате белия цвят на къщите, значи отивате към центъра. Ако започнат да се редуват тъмни цветове, значи се отдалечавате. В Мартина Франка няма балкон без „пумо“ – това е керамичен предмет, наподобяващ огромно семе на цвете. И до днес се поставя по краищата на парапета на всеки балкон като символ на фертилността. Името му идва от латинското pomum (плод). Ако е по-голямо и красиво, значи собствениците на къщата са били богати.
Локоротондо е Бялата бонбониера
Само на 6 км от Мартина Франка се намира едно градче, което стъписва с чистотата и с идеално реставрираните си сгради.
Изглежда така, сяка изведнъж сте се озовали от Средиземноморието в Швейцария. И тук всичко е бяло, и тук е пълно с лабиринти като в другите Бели градове. И въпреки това имате чувство, че се разхождате в някаква очарователна бонбониера, в която всяка отделна къща е като бял бонбон. Усещането е сякаш стъпвате върху бяла картина, която се страхувате да не изцапате с краката си. В Локоротондо кметството финансира всяка пролет варосването на къщите – затова и всяка от тях буквално блести. Белият цвят се разчупва единствено от колорита на проснатите да съхнат дрехи по сушилните.
