Archivi tag: тоскана

ФЕРАГАМО – ВИНО 5 ЗВЕЗДИ

bo7

Марката за лукс облича холивудските звезди, но прави и едни от най-добрите тоскански вина

Мнозина в цял свят свързват името на италианската марка „Салваторе Ферагамо“ най-вече с луксозни костюми, обувки, чанти, дизайн и Холивуд.

Тя е обличала от Одри Хепбърн, Грета Гарбо и София Лорен, до Мадона (във филма “Евита”) и Мерил Стрийп (“The Lady”).

От над 20 г. обаче групировката за мода се е посветила и на производството на вино.
То няма нищо общо с компанията, която облича ценителите на най-доброто в сферата на дрехите и обувките с марката „Ферагамо“.
Правенето на божествени нектари е отделено от това на лукса и за него се грижи специална компания, която е поела и свързания с виното туристически сектор в холдинга.

bo3

Тя се ръководи от Салваторе Ферагамо, син от първия брак на сегашния собственик на марката за мода – Феручо Ферагамо.
Производството на вино фамилията Ферагамо е преплела с луксозния туризъм за богопомазани, който предлага в ексклузивния си курорт. В такъв е превърнала средновековното тосканско селце, нейна собственост.
За разгарянето на искрата по виното, която искри още от едно време у Феручо Фарагамо, собственик на марката, изиграва решаваща роля ловът, в който участва през 1985 г.
Мястото на действието му е тосканското имение „Ил Боро“ (Il Borro, в превод – ров), което по онова време е собственост на Амедей Савойски, херцог на Аоста и братовчед на Симеон Сакскобурготски. Ферагамо се влюбва от пръв поглед в разположеното в Тоскана имение.

bo5
Фамилията го взема под наем, а през 1993 г. го купува заедно с намиращото се в него кварталче от къщи и господарска вила, които са в окаяно състояние заради претърпените бомбардировки през Втората световна война.
Със същата стръв, която влага в изграждането на империята си за мода, Ферагамо се впуска и в новото си приключение – в реконструирането на средновековното селище и в поставянето на началото на винопроизводство в него.
„Ил Боро“ се връща към едновремешния си древен блясък. Погледнато отстрани, днес то прилича на жива картина от онези времена. Всичко е така, както е било едно време. Хармония цари навсякъде.

bo4
Възстановявайки напълно селището, Феручо Ферагамо реализира и мечтата си – да прави висококачествено вино.
Първата реколта е от 1999 г. и през 2001 г. от нея излизат 6700 бутилки с етикета „Ил Боро“ (Il Borro). Младата по онова време изба се утвърждава бързо на винарския небосклон. Само две години след дебюта реколта 2001 е оценена с 91/100 от Библията в сферата на виното, за каквато се смята американското издание Wine Spectator.
Днес имението заема 700 хектара в зоната на Валдарно, до град Арецо. Теренът е мечта за всеки, който се занимава с отглеждането на лозя, тъй като е резултат от водите на големите езера, които навремето са заемали цялата долина.
През 1993 г. след купуването на имението енологът на групата Николо д’Афлито прави внимателен анализ на предишните лозови насаждения. Те са изкоренени, а на тяхно място се засаждат 4 сорта, които са най-подходящи за конкретния терен – мерло, каберне совиньон, сира и пети вердо. Именно от тях се ражда виното „Ил Боро“.

bo1
Години след това се раждат и други три вина – „Полисена“, което се прави от 100% санджовезе, „Пиан ди Нова“, което се прави от сира и санджовезе, и „Ламеле“, за което се използва 100% шардоне.
Бизнесът с виното потръгва и носи милиони евро печалби на фамилията.
Избата е изградена изцяло под земята и наподобява подземна галерия, пълна с бъчви и бурета.
Всичко това е направено с цел да не се загрозява отгоре природния пейзаж и за да се избегне непрекъснатото сноване насам-натам на камиони.
В средновековното селце „Ил Боро“ до избата също не е възможно да се наблюдават грозни картини – няма видими нито една жица и електрически кабел, тъй като те са поставени под земята.
Въпреки това селцето си е истински петзвезден курорт и почивката в него е рай.
Разбира се, да продаваш вино с марката „Ферагамо“ не е трудно – с нея се отварят без проблем вратите и на най-луксозните ресторанти и хотели, които купуват нектарите.
Самите етикети вино обаче нямат нищо общо с името „Ферагамо“. В действителност никой от клиентите, които си поръчват от виното на дизайнера, не знаят, че е негово, гледайки менюто в даден ресторант.

Виж още

Амароне – виното на Големите

Сасикая – вино за благодродници

 

МОНТАЛЧИНО, ГРАДЪТ НА БРУНЕЛО

Вино “Брунело”, прелестна Тоскана и замъци ви очакват в Монталчино

Представете си Тоскана от картичките – вълнисти зелени хълмове, лозя, маслинови горички… Точно така изглежда пътят до  градчето Монталчино, на юг от Сиена.

Изграденото върху хълма насред долината Орча (Вал д’Орча) средновековно борго е обградено отвсякъде с каменни стени. Отгоре му се извисява древен замък – точно като в приказките.

Монталчино днес е прочуто в цял свят като родината на прекрасното червено вино “Брунело”. Но дори да не беше този факт, градчето пак щеше да ви смае с природни красоти, исторически прелести, чар и вкусна кухня.

То изглежда като перфектното място, в което се чувстват възнаградени и очите, и носът, и небцето ви. Тук всичко е прекрасно – от пейзажите до предлаганото в чинията и чашата ви.

Средновековното борго на Монталчино изглежда като непокътнато от XVI в.

Че това е така, може да се убедите, още щом достигнете хълма със селото.  В хълмистия пейзаж наоколо се редуват жълти, цикламени и зелени цветове, кипариси и маслинови дървета.

Монталчино забогатява най-вече покрай виното “Брунело ди Монталчино”, което днес се слави като един от най-добрите и най-скъпите италиански еликсири в света.

Селото обаче се прочува с качествените си вина още през  XV в. А иначе, рецептата за “Брунело” е измислена едва през 1888 г.

Неин баща е Феручо Бионди Санти – именно на него за пръв път му хрумва идеята да махне от рецептата за класическото вино “Кианти” сортовете канайоло и колорино и да остави единствено санджовезе. Така 100-процентното съдържание на този сорт превръща местното вино в червено “злато”.

“Брунело” може да се пие най-малко  5 г.след престояването на виното в бъчви, две години от които в дъбови. “Росо ди Монталчино” пък може да се пие и след година престояване в бъчви.

И днес фамилията Бионди Санти е сред най-добрите производители в района на “Брунело”. До нея се нарежда обаче и друг реномиран производител – избата “Банфи”. Замъкът Банфи, който е на две крачки от Монталчино, също ви грабва с прелестта си.

В него може да отидете на дегустации, да вечеряте или пък просто да разгледате избата му. Панорамата, която се открива оттам, е истинска наслада за окото.

До замъка може да стигнете и с ретро автобус – това е най-чаровният начин да обиколите околностите на Монталчино. С ретро автобус се разхождат много често и посетителите на “Ероика” – инициативата, която всяка пролет събира по тези места хиляди колекционери на ретро велосипеди от цял свят.

В Монталчино може да се разхождате без посока и маршрут – и така ще усетите чара му.  Историческият център се доминира от извисяващата се крепост, изградена през 1361 г., когато градчето минава под контрола на Сиена.

Изкачете се до замъка – когато обърнете поглед надолу, ще ахнете от гледката. Всеки юли в замъка се провежда фестивал на джазмузика и вино.

В замъка се намират един от най-реномираните ресторанти и енотека в зоната. Неслучайно през май 2017 г. негови гости бяха семейство Обама. Бившата президентска двойка избра пейзажите на Монталчино и на близкото Буонконвенто, за да прекара царски релакс сред красота, вино и голф.

В намиращия се на няколко километра луксозен курорт, собственост на бившия американски посланик в Рим Джон Филипс, Мишел и Барак Обама загребаха с пълни шепи от тосканските красоти.

Пак в тази зона се намира и един от най-престижните голф клубове в Тоскана, собственост на фамилията за мода Ферагамо. Там игра голф и Барак Обама.

Забележителност в Монталчино е и Палацо дей Приори, днешно седалище на кметството – намира се на Пиаца дел Пополо. Специална визита си заслужава и Палацо Весковиле.

И най-вече – не забравяйте да пиете вино, вино, вино! Всички заведения наоколо ви подканват да го сторите и със сигурност всеки ценител на качествената глътка и хапка няма да им устои. А и как иначе, след като тук се намира храмът на най-доброто вино.

За сирената, колбасите и другите специалитети на Монталчино също може много да се пише, но по-важно е да се опитат. И те играят в А-групата на шампионата на италианските кулинарни специалитети.

Прелестни са и магазинчетата и дюкянчетата, които предлагат всякакви продукти на местните занаяти.

Важното е да отделите време, за да вкусите бавно и приятно от всичко, което тук наистина е от най-добро качество.

Разходете се бавно по уличките, вглеждайки се във всеки детайл на архитектониката и пейзажа.

Изпийте бавно едно кафе в някое от местните барчета. След това седнете в някоя енотека, поръчайте чаша “Брунело” и сирена.

Вечерта опитайте местна гозба с глиганско месо в някой от местните ресторанти. Ще си дадете сметка, че животът е прекрасен и че красотата буквално ви пропива.

 

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Суверето, непознатата Тоскана

Вила Памфили, римският “Версай”