1. Piazza Garibaldi, Gianicolo – площад „Гарибалди“ на хълма Джаниколо.

Там се намира паметникът на Гарибалди, както и бюстовете на гарибалдийците, сред които и на капитан Петко Войвода. Погледът на капитана е обърнат към една от най-очарователните панорами на Вечния град. Ако се намирате на терасата на площада в 12 часа наобед, ще чуете топовния изстрел, който разтърсва тишината всеки ден по това време. Той идва от оръдието под терасата на „Гарибалди“ и се изстрелва от трима войници, както е традицията всеки ден от 1846 г. Тя датира от времето на папа Пий IX, който решава по този начин да сверява часовниците на всички църкви в града, за да могат да бият камбаните си в синхрон.

2. Il Giardino degli Aranci, Aventino – Портокаловата градина на хълма Авентино.

От терасата на градината може да се съзерцава купола на базиликата „Свети Петър“ и панорамата около река Тибър.

3. Pincio – Пинчо

Oт терасата на парка Villa Borghese („Вила Боргезе“) се открива невероятна гледка към Piazza del Popolo (Пиаца дел Пополо). До нея се стига лесно по виещи се стълби от площада или пък пеша от улицата пред църквата Trinità dei Monti над Piazza di Spagna (Испанския площад).

4. Bar Lo Zodiaco – бар „Зодиак“

Това е бар ресторант със зашеметяваща гледка към Рим. Той се намира на върха на Parco Mellini, Monte Mario (парка Мелини, хълма Марио). До него обаче може да се стигне най-вече с кола.

5. Il Campidoglio – терасите на Капитолийския хълм, където е римското кметство

Две от тях гледат към различни части на Foro Romano (Римския Форум). Третата се намира в бара на Musei Capitolini (Капитолийските музеи) – не е задължително да посещавате музеите, за да влезете в бара им. Гледката е великолепна!
6. Il Cupolone di San Pietro – купола на базиликата „Свети Петър“

След като изкачите спираловидната стълба до самия връх на купола (дотам обаче се плаща билет), може да се опиете от панорамата на 360 градуса към Вечния град.

Преди да изографиса Сикстинската капела, Микеланджело Буонароти бил само скулптор

Втора част

През 1508 г., докато е ангажиран с реализирането на скулптурен погребален комплекс за Юлий II, Микеланджело е натоварен от папата и с друга задача – с изрисуването на високата 20,73 м. (колкото седеметажна сграда) Сикстинска капела.
Юлий II наследява чичо си – папа Сикст IV (той започва капелата и й дава името си), но не е доволен от вече реализираното в нея.
Браманте, талантлив колега на Микеланджело, известен обаче и с подлия си характер, решава да му погоди номер, който да се превърне и в истинска клопка. С тази цел съветва папата да поръча на Буонароти да се заеме с изрисуването на капелата, знаейки, че той е способен скулптор, но не и художник. Дотогава Микеланджело не само че не е правил фрески, ами дори няма и понятие как става това.
Браманте се надява, че по този начин Микеланджело ще се изложи пред папата, и че той ще повери поръчката на протежето на Браманте – Рафаело.
Папата привиква Микеланджело. След като чува обаче какво се иска от него, геният на скулптурата побеснява. Той е ядосан на папата не само заради това, че му поръчва нещо, за което няма никакъв опит, а и заради това, че все още не му е платил поръчката за гробницата.
Папа Юлий II обаче също е известен с лошия си и заповеднически характер. В крайна сметка нарежда на Микеланджело да се заеме със Сикстинската капела. Така през 1508 г. 33-годишният скулптор се захваща с най-монументалната творба на цялото си творчество. Дрязгите между двамата обаче продължават безспир.
Юлий иска от Микеланджело да изрисува Апостолите, а той вместо това рисува Генезиса, или сътворението на човека.

Папата непрекъснато напира да види направеното до момента, а Микеланджело непрекъснато го отблъсква. Един път дори се прави, че заминава занякъде, а вместо това се заключва в капелата.

Юлий II обаче един ден се възползва от отсъствието на твореца и се покатерва по скелетата, за да види изрисуваното. Когато се връща и го вижда, Микеланджело започва да замеря папата с камъни.
Папата и Микеланджело спорят непрекъснато и за пари. Юлий II все не плаща на художника за боите и за другите материали, въпреки че непрекъснато му крещи, че капелата трябва да се обогати с повече цвят и злато, защото изглежда бедна. Микеланджело обаче също не остава длъжен в приказките си, защото именно той трябва да плаща капаро за използваните в изобилие златисти и небесносини цветове.
Именно затова е и рязката разлика между сините цветове, с които са изрисувани таванът и сводът на капелата. При Сътворението на човека на тавана синьото е доста бледо – това е така, защото Микеланджело трябвало да плаща от собствения си джоб за много скъпите по онова време сини бои. Папа Юлий все се стискал да отпуска необходимите средства на художника.

Близо 20 г. след началото на работата му по капелата, на Микеланджело е поръчано да изографиса и свода със Страшния съд. Този път обаче художникът се договаря предварително за „финансирането“ на проекта с папа Павел III и получава веднага парите. Така той харчи на воля за скъпите сини бои, поради което и фонът на Страшния съд изглежда много по-ярко син.
Още отначалото на работата си по Сикстинската капела Микеланджело води война и с Браманте, който всъщност го „натапя“ за изрисуването й.
Подготвителната работа по изграждането на скелетата, необходими при изрисуването, е дело на Браманте.

С тази цел той прави проект за издълбаването на огромни дупки по тавана, където да се закрепят канапите, държащи скелетата. Микеланджело пита Браманте как след това ще бъдат заличени тези дупки, на което той отговаря, че ще се мисли накрая.

Геният е бесен и решава да вземе нещата изцяло в свои ръце. Затова измисля система от скелета, състояща се от дървена платформа, подкрепяна от наземни опори и фиксирана за страничните стени чрез отвори до прозорците.
Идва и моментът за подготовката на картоните с рисунките за тавана на капелата. След като я завършва, Микеланджело вика свои доверени художници от Флоренция.

Те рисуват за демонстрация няколко фигури – Микеланджело не остава доволен и ги хвърля яростно по земята, след което се заключва сам в капелата. В първия момент мнозина от сътрудниците му си мислят, че се шегува. Микеланджело обаче не само че не ги допуска повече до капелата, ами и до жилището си. Така в крайна сметка те си тръгват за Флоренция напълно огорчени.
Въпреки че папа Юлий II се държи с Микеланджело като деспот, той вярва, че имено Буонароти е точният човек, който трябва да изрисува Сикстинската капела. Това обаче не му пречи да изисква от художника да работи при чудовищни и уморителни темпове.
По време на работата си Микеланджело е застрашен да ослепее напълно, тъй като нанасяните по тавана бои се стичат непрекъснато по очите му. Шията му пък е нон стоп огъната назад, така че се деформира напълно до 1512 г., когато завършва работата си по тавана на капелата.
Въпреки че работата на Микеланджело все още не е напълно завършена, папата настоява непрекъснато да я види. В крайна сметка платформата със скелета се демонтира точно на празника на Вси светии, или 20 месеца след началото на работата.

Папата идва в Капелата, за да отслужи меса . Всички присъстващи в нея са като смаяни от направеното от Микеланджело.
Вазари, който е не само художник, а и един от най-известните експерти по изкуството, пише, че е невъзможно да се отиде отвъд направеното от Микеланджело. Според историка всички изрисувани персонажи са перфектни от всякаква гледна точка – в израженията, в облеклото си, но най-вече в ефекта на ужас, който всяват у зрителя. Поразяващи са и голите тела, изрисувани от художника – те смайват не само с пропорциите, а и с грациозността и гъвкавостта си. Микеланджело населва изрисуваните от него сцени с персонажи от всякакви възрасти, форми и характеристики, сякаш за да внуши, че перфектността е постижима в изкуството във всяка негова форма.
За да покаже величието и всемогъщието на Бог, Микеланджело го рисува в сцените си по време на разделянето на светлината от здрача, при създаването на Слънцето и на Луната, както и при разделянето на водата от земята.
20 г. след първата си работа по тавана на Сикстинската капела Микеланджело получава нова поръчка – този път от папа Павел III, който иска художникът да изографиса свода на капелата по направените от него подготвителни рисунки. Всъщност те изобразяват Страшния съд.
Според Вазари творецът не само че надминава всичко направено дотогава от съвременниците си, a е и по-перфектен и от всичко реализирано от самия себе си. В своя Страшен съд Микеланджело рисува както тела, така и човешки души. Общо 400 са пресъздадените фигури.
И въпреки всичко първият досег до творбата на гения на някои от поръчителите му не е сред най-вежливите.
Когато сводът е завършен, папа Павел III отива в капелата заедно с церемониал майстора си Биаджо да Чезена. На въпроса на папата за мнението му Да Чезена отговаря, че творбата е направо скандална, тъй като е недопустимо наличието на толкова голи тела със „срамотиите“ им да бъдат изложени в такова свято място. Думите са последвани и от яростна цензурна кампания през следващите години.
Микеланджело е потресен от нея, но си отмъщава по свой начин – изрисува Биаджо да Чезена като съдия от Ада със змия около крака си и обграден от дяволи.

Когато церемониал майсторът моли папата да накара Микеланджело да го заличи от фреските, папата отговаря, че Адът е извън неговата юрисдикция.
След смъртта на Микеланджело обаче е издадена заповед, нареждаща „обличането“ на фигурите и покриването на интимните части по телата, изрисувани от художника. С неприятната задача е натоварен ученик на гения – Даниеле да Волтера, на когото след това лепват прякора Крачолът.

ВИЖ ПЪРВА ЧАСТ

1. Колизеят, или Амфитеатърът на Флавиите (Amphiteatrum Flavium), е символът на Вечния град и от 1980 г. е под протекцията на ЮНЕСКО. Гратис може да се посети всяка първа неделя от месеца.

2. Базиликата „Свети Петър“ (San Pietro) е построена по инициатива на папа Юлий II между 1506 и 1626 г. Тя е издигната на мястото на предишна базилика, построена там по волята на император Константин I. Колонадата на площада е шедьовър на Бернини – полукръгът символизира ръцете на Църквата, които обгръщат цялото човечество. На Бернини са и 140-те статуи върху колонадата. В базиликата пък се намира шедьовърът на Микеланджело Буонароти „Пиета“ – единствената творба с автограф от гения. Базиликата може да се посети гратис.

3. Ватиканските музеи (Musei Vaticani) – разположени са във вътрешността на Ватикана и съдържат една от най-ценните колекции от произведения на изкуството в света. Тя е събирана в продължение на векове от различни папи. Сикстинската капела и папските апартаменти са с фрески на Микеланджело и Рафаело. Ватиканските музеи могат да се видят гратис всяка последна неделя от месеца.

4. Пантеонът (Pantheon) е изграден между 118 и 125 г. сл.Хр. Той е издигнат като храм, посветен на всички божества. Вписва се в перфектна сфера с височина, равна на диаметъра му. Днес в него са погребани кралете на Италия – Виктор Емануил II, Умберто I, Маргерита Савойска. Характерният купол, който завършва с т.нар.oculus, е единственият пункт с диаметър 9 м., от който влиза светлина. Според легендата въпреки отвора дъждът не прониква във вътрешността. В действителност вали и вътре в Пантеона, но водата се поема от 22 почти невидими отвора върху пода.
Пантеонът може да се види гратис по всяко време.

5. Устата на истината (Bocca della Verità) – тя се намира на стената на портата на църквата Santa Maria in Cosmedin и е един от символите на Рим, който трябва не само да се види, а и да се пипне. Реализирана е през 1632 г. и изобразява мъжко лице с отвори вместо уста, нос и очи. Творбата е обект на много легенди, сред които и тази, че за всеки, който си пъхнел ръката в устата, тя се произнасяла дали е добър или лош. В действителност Устата на Истината служела за чешма или фонтан преди да бъде поставена на портата на църквата.

6. Всички известни площади в историческия център могат да се видят гратис – Испанският площад (Piazza di Spagna), Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo), Пиаца Навона (Piazza Navona), Цветният площад (Campo dè Fiori). Гратис може да се види и фонтанът „Треви“ (Fontana di Trevi).

7. Паркът „Вила Боргезе“ (Villa Borghese) е задължителен етап в маршрута ви и се намира в центъра. Това е третият най-голям парк в Рим. Името му идва от факта, че е бил първата резиденция на кардинал Шипионе Боргезе.

1. STRAVINSKIJ BAR – HOTEL DE RUSSIE
Via del Babuino 9

Със сигурност малцина са обърнали внимание на този хотел, който е на две крачки от Piazza del Popolo. Това е един от най-рафинираните хотели – петзвездният „Хотел де Руси“ (Hotel de Russie).
Прекрачвайки входа му, се озовавате неочаквано в елегантно място със спираща дъха градина от 2800 кв.м. Преди един век на това място са отсядали от Стравински до Руския национален балет. След това пък там са обичали да похапват портокали директно от дърветата Жан Кокто и Пабло Пикасо. Днес в бара на хотела (който се простира и в градината) може да срещнете много лица от италианския шоу бизнес.
Поръчайте си чаша просеко (струва 14-15 евро) или коктейл (23 евро), но ви носят към него и голямо разнообразие от изискани мезета. Не изчислявайте колко кила краве сирене можете да си купите за тези пари в България. Инвестицията си струва. Удоволствието от красивата обстановка наоколо е огромно. Освен това е и много висок шансът на съседната маса да си пие аперитива Леонардо ди Каприо или пък Камерън Диаз по простата причина, че киностудията „Чинечита“ настанява именно в този хотел всички холивудски звезди, които снимат в Рим.
2. LA VI, Via Tomacelli 23

Това е перфектното място за коктейли и аперитиви само на две крачки от централната Via del Corso. Тук може и да обядвате, и да вечеряте в едно от вътрешните пространсва или на терасата на втория етаж. 1000 кв.м.площ са събрали накуп красив дизайн, зелена вертикална градина, колорит, модерен и ретро стил.
La Vi е съкращение от Latteria e Vineria (млекарница и винарна) – това са двата момента в началото и в края на деня, които се срещат тук. Идеалното място да вкусиш италиански хапки и ястия заедно с чаша изискано вино или коктейл. Много подходящо и за след вечеря.
3. THE CORNER, Viale Aventino 121

Въпреки че са открити през 2014 г., барът и ресторантът на тази townhouse на две крачки от Terme di Caracalla бележи истинска тенденция сред познавачите на добрите локали. Тук може да пиете кафе сред етажерките с книги в бара от скандинавски тип на партера или пък да сърбате коктейл на терасата горе. На нея може да се почувствате като в харем – обстановката напомня Ориента и релаксът е пълен. Може и да се вечеря – не само на терасата, а и в ресторанта с вътрешна градина.
4. HI-RES, HOTEL VALADIER, Via della Fontanella 15

На 50 м.от централната Piazza del Popolo се намира този чаровен и елегантен локал на покрива на хотел Valadier, който е едновремменно ресторант и бар. Терасата му предлага прекрасна панорама към околните куполи и сгради и е отворена през лятото, а през зимата е покрита и отоплена. Това е елегантно място за елегантни хора – тук може да се опитат чудновати коктейли, в които се влюбвате от пръв поглед. Към тях ви сервират изискани хапки и мезета. Може да се остане и за вечеря, но е възможно и цяла вечер да се пият само коктейли.

5.KETUMBAR, Via Galvani 24, Testaccio

Tова е място, в което може да се обядва и вечеря, но е идеално най-вече за пиене на коктейли. Намиращият се в квартала „Тестачо“ (Testaccio) бар се конкурира достойно с множеството от заведения, с които е изпълнена зоната, която през уикенда пулсира от веселящи се тълпи. Този бар обаче предлага специални био коктейли, придружени от вкусни био мезета на базата на булгур, ориз, кускус, зеленчукови щрудели и др. Всичко това е домашно приготвено и може да се консумира срещу куверт от 10 евро, който включва и питието. Барът разполага с няколко помещения в раздвижен и приятен стил.

6. VIVI BISTROT, parco Villa Pamphilj, Via Vitellia 102

Ако сте решили да прекарате деня си в най-големия и най-красив римски парк „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), няма нищо по-приятно от това, разходката сред палми, пинии и фонтани да приключи с коктейл в бистрото на парка. Тук веднага се чувствате уютно – и няма начин, защото собственичките Даниела и Кристина предразполагат към това. Чувства се нещо от атмосферата на Прованса, но и от типично италианския маниер на изпипване на детайла. Предлагат се био коктейли, био салати и мезета, но може да се остане и на романтична вечеря на свещи. Бистрото разполага с голямо вътрешно пространство и с предна и задна градина.
7. SPLENDOR, Via Vittoria Colonna 32/c

Могат да се опитат класическите италиански аперитиви – вермут, аперол сода, битер, кампари, кродино или пък специалните вариации на известни коктейли. Всичко това – в обстановка, в която модерен дизайн се преплита с ретро стил. Очарователни са нюансите на La Belle Epoque, пропити навсякъде. Може да се остане и за вечеря. Елегантен и комфортен локал с обширни помещения.

8. BACCANO, Via Santa Maria in Via

Разположеният в сърцето на Рим и до Fontana di Trevi бар-ресторант е приятно място, в което може да се отпие коктейл след цял ден ходене пеша по забележителности. Тук атмосферата е vintage, напомня на нещо средиземноморско, но и на Ню Йорк от 30-те години. Има и френски полъх от началото на миналия век. Много подходящо е и за вечеря след чашата с вино или коктейл, придружен от вкусно мезе. Тук има ястия и от международната кухня, но най-вече качествена италианска кухня по всички правила!
9. DUKE’S, Viale Parioli 200

Ако искате да видите как изглежда римската буржоазия от богатите северни квартали, идете в този бар – ресторант – това е едно от любимите й места. Барът е разположен в богаташкия квартал „Париоли“ и предлага коктейли и вечери на високо ниво. Основаният през 1998 г. локал е революционен за времето си от съчетанието на ексклузивен стил и изискана кухня. Посветен е на едновремешния олимпийски шампион по плуване Дюк Каханамоку, известен като бащата на международния сърф.
Всеки коктейл тук е уникален, както и начинът, по който ви го предлагат.
Дървото и топлите тонове преобладават в интериора. Барът разполага и с вътрешна градина, перфектна за вечери в изискана, но не и прекалено претенциозна обстановка.

ВИЖТЕ КОИ СА НАЙ-ДОБРИТЕ БАРОВЕ ЗА АПЕРИТИВИ ДО ВАТИКАНА

Ето кои са топ баровете за аперитиви до Ватикана

Аперитивът е стил на живот на италианеца. Пиейки чаша просеко или лекоалкохолен коктейл и замезвайки с вкусни хапки, той разпуска от напрежението през деня. Това е и времето за обсъждане на клюките и за среща с нови хора.
Ако през деня сте разглеждали Ватикана и Сикстинската капела и имате нужда да се отпуснете пред чаша вино, но не като турист, а като римлянин, идете в локалите, където ходят местните хора.
Забравете за заведенията с карирани покривки до Ватикана и се разходете пеша до близките Via Cola di Rienzo и Piazza Cavour. Те са само на няколкостотин метра и там е пълно със заведения, които са истински тренд. Ето някои от тях.

Запомнете – аперитивът започва в 18 часа.

1. SPLENDOR, Via Vittoria Colonna 32/c

Могат да се опитат класическите италиански аперитиви – вермут, аперол сода, битер, кампари, кродино или пък специалните вариации на известни коктейли. Всичко това – в обстановка, в която модерен дизайн се преплита с ретро стил. Очарователни са нюансите на La Belle Epoque, пропити навсякъде. Може да се остане и за вечеря. Елегантен и комфортен локал с обширни помещения.
2. CAMILLO B, Via Cicerone 2

Уют, естетика, чар, релакс. Храната, разбрана като начин на пауза и приятна компания. Спокойно може да се остане за вечеря след аперитива.
Големи пространства, колорит. Куриозен интериор – част от него са и велосипедите, „паркирани“ над главите ви.
3. LUMIERE, Via Cicerone 27

Изключително свеж и елегантен локал, в който можеш да седиш удобно, наслаждавайки се не само на вкусните хапки с аперитива, а и на букета от цветове.
4. GOURMET, Via Marcantonio Colonna, 20/ Via dei Gracchi 282

Срещу 10 евро може да пиете чаша аперитив и да си сервирате на воля от богато меню с вкусни хапки, салати и сандвичи.
5. CARRE’ FRANCAIS, Via Vittoria Colonna

На две крачки от Касационния съд на Piazza Cavour наскоро отвори врати огромен локал, в който можете да се почувствате като във Франция. В заведението с площ от 600 кв.м.може да се избира между bistrot, patisserie, boulangerie, boucherie, fromagerie, epicerie, cave a vin. Това си е своеобразен френски вариант на италианската Eataly, където се продават най-добрите продукти на италианската кухня. Тук аперитивът е 100% наслада.

Il Colosseo блесна като нов след реставрацията си

За пръв път в новите си дрехи Колизеят (Il Colosseo) бе представен пред публика на Великден. Тирантите му  вече ги няма – това могат да видят всички туристи и римляни, които минават покрай него.

Амфитеатърът на Флавиите, както е оригиналното му наименование, лъсна след първата част от пластичната му операция.
Започналата през юли 2013 г.реставрация приключи в първата си фаза. Тя обхваща вънншата част на Колизея и струва 6,5 млн.евро. Тези средства са част от общата сума от 25 млн.евро за цялостната реставрация. Спонсор на операцията е Диего дела Вале, собственик на групировката за обувки Tod’s.
Въпреки че амфитеатърът отвън е като нов, вътрешните му части контрастират рязко със замърсените си и сивкави цветове.
Втората фаза в реставрацията е свързана с вътрешните порти, разположени по цялата обиколка на амфитеатъра.

Но как се реставрира паметник от рода на Колизея?
Реставрацията започна с биоцидно третиране на външните стени. Биоцидните продукти въздействат по химичен и биологичен път, като унищожават или се борят по друг начин с вредните организми.
После под прицела на реставраторите бяха поставени железните елементи в структурата. Едва след това се премина към съществената част от работата по почистването. Тя се прави с помощта на водни струи под формата на спрей. С тях се почистват всички сажди, отложени по стените от атмосферните замърсители, както и от автомобилните газове.
Най-накрая следва почистването на мръсотиите със специални четки. После се налага предпазен лак, служещ и за консолидиране.

25 реставратори работиха в досегашната фаза, вкл.и 12 работници по скелетата. 24 000 кв.м.скелета бяха опънати около Колизея на височина, достигаща 52 м.
Като много интересно откритие по време на първата част в реставрацията беше оценено намирането на червените номера, изписани по вътрешните арки.
Те служели навремето за указване на близо 50-те хиляди зрители към зоните, където трябвало да седнат. Зрителите влизали през 76 входа и всеки от тях трябвало да се ориентира към номера на местото си, написан и в собствената му „карта“.
С други думи, Колизеят си е бил като един съвремен футболен стадион. Единствено зоните, откъдето влизали императорите и властите, не са белязани с подобни червени номера.
Втората фаза на реставрацията ще обхване зоната, свързана със структурата на Колизея срещу Арката на Константин (тя е с три входа и е построена през 312 г.), а после и подземията и осветлението.

Тази фази много вероятно ще приключат през 2018 г.
Работата в тези етапи се финансира със сумата от 25 млн.евро на сегашния спонсор.
Кога и как ще бъдат реставрирани вътрешните стени на амфитетаъра, е все още въпрос на бъдещето.
Произходът на Колизея
Първоначално амфитеатърът служел за гладиаторски битки и спектакли. Издигнат е от императорите от династията на Флавиите на място, където се намирало изкуственото езеро на Нероновата резиденция Domus Aurea.
Първото наименование Amphitheatrum magnum било заменено през ранното Средновековие с Colyseum. Смята се, че то идва от Нероновия колос, издигнат наблизо.
Изграждането на Колизея започва през 72 г.сл.Хр.и се финансира със средства от плячкосването при войните.
Колизеят е открит официално през 80 г.сл.Хр от Тит, но е завършен окончателно от Домициан. Бил е реставриран няколко пъти до V в.
Колизеят загубва първоначалните си функции през VI в.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

Интересно посрещане с 4 чифта маратонки, преметнати през една жица, очаква туристите, упътили се към Колизея

Вижте кога Колизеят може да се види гратис

Забраниха гладиаторите пред Колизея

Римската пирамида

Вече не е възможно да се снимаш пред паметник с римлянин, преоблечен като гладиатор или центурион

Мнозина в миналото сигурно са се снимали срещу заплащане в Рим с преоблечени като гладиатори или центуриони италианци.

От доста време вече обаче това е невъзможно, след като римското кметство забрани дейността им.

Сега е почти невъзможно (изключения винаги има!) да видите пред Колизея, Фонтана ди Треви или Пантеона персонажи с древноримски облекла – те искаха по минимум 5 евро за всяка снимка с турист.

За всички псевдогладиатори и центуриони позирането в историческо облекло с туристите беше професия. Всеки от тях си докарваше средно по 2000 евро на месец за времето от сутрин до вечер пред паметниците на културата в Рим.  Римското кметство обаче прецени, че дейността на гладиаторите нанася щети и е опасна за  сигурността в града.

Вето тегне и над дейността на амбулантните търговци, които също не могат да продават сувенири пред паметниците. Забранена е и дейността на самозваните екскурзоводи, които предлагаха услугите си пред монументите.

Кои са всъщност центурионите?

Мнозина в Рим ги наричат гладиатори, въпреки че повечето от тях са облечени като легионери. През 2015 г. гладиаторите с право да упражняват занаята си пред Колизея бяха 10 на брой. Предишните години обаче техният брой достигаше 30, като повечето бяха нелегални. Много римляни още помнят  ръкопашния бой между законни и незаконни гладиатори пред входа на Колизея преди години. Заради тях стана необходима дори намесата на полиция под смаяните погледи на туристите.
Впоследствие стана възможно присъствието едва на десет гладиатори около Колизея, тъй като общински полицаи бдяха непрекъснато за нелегални центуриони.

Всеки от десетината гладиатори притежаваше лиценз от кметството за упражняване на занаята си. Младият Джани, който стоеше пред входа на Колизея, е наследил лиценза от баща си, който също е бил гладиатор. Броят на лицензираните гладиатори беше точно определен от кметската управа на Рим и трябваше да излезе един от кастата, за да влезе друг на негово място. Не беше ясно обаче колко вървеше един гладиаторски лиценз.

Занаятът на гладиаторите пък се упражнява в съвременен Рим от 1995 г. Сред първите от онова време е Джани от Кампаняно – село в околностите на Рим. Заедно с още няколко съмишленици той измисля този вид професия, за да храни семейството си.

Джани има съпруга и 3 деца и всички зависят от печалбите му на древен римлянин пред Колизея. В действителност идеята я дава навремето баща му. В началото всичко тръгва толкова добре, че Джани се задъхва от работа.

За да стигне до Колизея, Джани пътува всяка сутрин 45 минути от Кампаняно. В мазе, наето заедно с други негови колеги “центуриони” срещу 150 евро на месец, той навлича туниката, въоръжението и кожените си сандали на древен римлянин. Всеки набавя сам облеклото си, което струва около 1000 евро.

Ако обаче пред Колизея бизнесът не върви, легионерът подкарва в посока към площад “Венеция” или пък към близката църква “Сан Пиетро ин Винколи”. Там също гъмжи от туристи заради присъствието в нея на статуята на Мойсей, дело на Микеланджело.
За първия съвременен гладиатор пред Колизея се смята обаче евреинът Франко Дизени.
Преди да застане навремето облечен с туника и въоръжен с гладио пред амфитеатъра, Франко се е занимавал с шивашкото си ателие, специализирано в театрални костюми. Специалитетът му били древноримските туники.

Ателието затваря заради фалит, но на Франко не му се иска да се избави от костюмите. Така той облича един от тях, а други двама негови приятели, също евреи, надяват други два костюма.

За кратко време гладиаторите пред Колизея стават 40 на брой, като 25-има са евреи. Това са все хора, които нямат други възможности да печелят. Не всички обаче практикуват пред Колизея. Повечето заработват пред Фонтана ди Треви, на Пиаца ди Спаня или до Пантеона.

Първоначално всички упражняват занаята си с разрешителни от кметството. Те са по подобие на тези, които се издават и за уличните художници, които излагат картини на Пиаца Навона или над стълбището на Пиаца ди Спаня (Испанския площад). В един момент обаче кметството отнема разрешителните и мнозина от гладиаторите минават “в нелегалност”. Упражняват занаята си скришом, оглеждайки се непрекъснато за полицаи наоколо.

Кои обаче са най-щедрите туристи? На този въпрос всички центуриони отговарят единодушно – англичаните и руснаците. На едно мнение са обаче и по въпроса за най-стиснатите туристи – французите. Японците пък са доста подозрителни и недоверчиви и почти не се доближават. Впоследствие гладиаторите разбират и защо е така – в много от японските пътеводители на Рим съветват туристите да стоят далече от римляните, защото… крадат.

Много от доскоро действащите легионери пред различните исторически монументи в миналото са се грижили за някоя от сергиите за сувенири, които също изпълваха площадите в Рим. Така умението да привличаш туристи, от които да печелиш, се прехвърля от една сфера в друга.

В действителност 80 на сто от “древните римляни”, работещи около монументите, са евреи. Такива са и 90 на сто от собствениците на сергиите за сувенири около паметниците. Това е така, защото са наследили занаята и сергиите си от бащите и дядовците си, а навремето в Рим това е било една от малкото дейности, които е можело да упражняват.

Част от материала е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Трулите на Алберобело

Наздраве с Мусолини

Изгодни ваканции в Италия