Микеланджело не искал да рисува Сикстинската капела

Със сигурност всеки, който е идвал в Рим, се е снимал на фона на площад „Венеция“ или пък на граничещите с него Фори Империали.

Колко обаче са туристите, които знаят, че точно между тези две забележителности в сърцето на Вечния град преди малко повече от 450 г. умира геният Микеланджело?
Малцина са и онези, които подозират, че геният сътворява шедьовъра си „Пиета“ – днес в базиликата „Свети Петър“ – когато е едва на 22 г. На тази възраст много от днешните младежи нямат дори идея какво искат да правят в живота си.

Микеланджело Буонароти се ражда през 1475 г. в тосканското селце Капрезе и издъхва в малък римски апартамент на улица „Мачел де Кови“ през 1564 г., или малко преди да навърши 89 г. За онези времена, когато средният живот продължава около 35 г., това е все едно днес да умреш на 110 г.
В началото на миналия век обаче римската улица на Микеланджело е заличена, за да бъде изграден Олтарът на родината, който днес се издига величествено на това място. Малка възпоменателна табела напомня, че там е бил домът, „осветен от пребиваването и от смъртта на божествения Микеланджело“.

Именно в тази къща геният работи до последно, но без да довърши, върху една от най-драматичните си и новаторски творби „Пиета Ронданини“.
Въпреки че последните 30 г. от живота си Микеланджело прекарва в Рим, където създава и най-големите си шедьоври, неговите тленни останки са преместени в Тоскана, където е роден. В крайна сметка Флоренция се преборва да приюти гроба му в собствената си базилика „Санта Кроче“.

В монументална гробница, проектирана от художника и историка на изкуството Джорджо Вазари, почиват тленните останки на гения. Три плачещи фигури в нея символизират изобразителното изкуство, скулптурата и архитектурата, в които Микеланджело оставя отечатъка си завинаги.
Днес всички, говорейки за Леонардо да Винчи, са категорични, че най-големият му шедьовър е “Мона Лиза“. При Микеланджело обаче това е трудно да се определи.

Дали най-съвършена е статуята  “Пиета“, “Мойсей”, или  “Давид“? Или пък е “Страшният съд“ в Сикстинската капела?

За никого днес не е тайна, че зад изключителния талант на скулптора и художника Буонароти е стоял неудържим и буен характер, в който са съжителствали едновременно и с огнена сила любов и ярост, придържане към правилата и антиконформизъм.

Микеланджело се люшка непрекъснато между желанието си за независимост и между зависимостта си от поръчителите на шедьоврите му.
Сред тях са от флорентинската фамилия Медичи до най-различни кардинали и папи като Юлий II, Лъв X, Климент VII, Павел III.
Микеланджело е изключително търсен творец и за разлика от много други негови съвременници той познава славата и признанието на гениалността си още приживе.
Нещо повече – Микеланджело е толкова уверен в таланта и в способностите си, че дори решава сам да стане предприемач и импресарио на собственото си изкуство. А за онази епоха това е нещо изключително рядко.

Микеланджело купува сам и блокове мрамор – дори и без наличието на поръчки за творби, тъй като е 100 % сигурен, че те няма да останат без клиенти.
Скулптурата „Пиета“, която днес се намира в базиликата „Свети Петър“, е
първият шедьовър, направен от мрамор от Карара – той ще стане и любимият материал на твореца. Още след като сътворява високата 1,74 м. статуя на Дева Мария, която държи в ръцете си току-що сваления от кръста Исус, става ясно за всички, че в случая се касае за изключителен талант. Затова веднага след това, през 1501 г. във Флоренция младежът Микеланджело получава поръчка да реализира и статуята на Давид.
Божествено красивият Давид грабва сърцата на всички флорентинци и се превръща веднага в символа на града.

За да решат къде точно да поставят перфектната статуя, те организират специална комисия – в нея участват най-големите артисти по онова време, вкл. Леонардо да Винчи, Гирландайо и Перуджино. Най-достойно място се оказва пулсиращата Пиаца дела Синьория в центъра на града.

С течение на времето обаче статуята рискува да понесе щети – затова е преместена през 1873 г. във вътрешността на Галерията на Академията, заради което се налага да се модифицира самата галерия.

През 1910 г. пък на Пиаца дела Синьория е поставено идеално реализираното копие на статуята, което може да се види и в момента.
Изключително реалистичната и изразителна скулптура на Микеланджело е сферата, в която той се чувства най-силен. Той плува много повече в свои води, когато отнема материал (от мрамора), отколкото когато нанася (боя върху платното).
Това изглежда странно, и дори – парадоксално, тъй като именно несигурният в способностите си с четките и боите Микеланджело изрисува стотици кв.м.от стените на Сикстинската капела.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Монти е чар и букет от цветове на две крачки от Колизея

Мнозина свързават името Монти (Monti) единствено с премиера, поел Италия в момент, равносилен на корабокрушение.
За римляните обаче това е най-вече името на района, заключен между Римския Форум (Foro Romano) и двете централни улици „Национале“ (Nazionale) и „Кавур“ (Cavour).

Това е най-древният столичен район, в който и днес се съхраняват свидетелства от Древен Рим, Средновековието, Ренесанса и Барока.
Стиловете, преплитащи 2500- годишна история, покоряват всеки, който дойде в „Монти“ за аперитив, вечеря или просто за разходка.

Едновремешните дюкянчета и работилници все още са тук. Ресторанти, барове, типични римски тратории и магазини с артистични колекции превръщат кварталчето в една от най-живописните и пулсиращи зони в центъра на Рим.

Забравете претъпкания с туристи квартал „Трастевере“ (Trastevere), където сигурно сте били при първата си визита в Рим и по чиито улици трудно ще видите римляни.
„Монти“ е букет от цветове, вкусове и аромати. В него се влюбваш от пръв поглед. Особено очарователен е през пролетта, когато е като водопад от цветя.

Седнете на стълбите на фонтана на площад „Мадона дей Монти“ (Madonna dei Monti) – оттам се вижда и Колизея (Colosseo).
Разходете се из улиците, които или се изкачват, или слизат нанякъде. Така най-добре ще се насладите на сградите от различни епохи и стилове. Цветовете на стените – много често избледнели или преливащи в няколко тоналности, са като заря за очите.

Цветя красят много от къщите из тесните улички с павета. В „Монти“ всичко е колоритно.
Не забравяйте да опитате и от неустоимия сладолед на „Фата Моргана“ (Fata Morgana) – магазинът се намира на Пиаца дели Дзингари (Piazza degli Zingari).

ОЩЕ

Виа Маргута

Трастевере

Римското гето

Разгледайте базиликата “Свети Петър” отвътре

ВТОРА ЧАСТ

Историята на базиликата “Свети Петър” започва през IV век, когато император Константин решава да изгради църква на мястото, на което е погребан апостол Петър.

Построяването на базиликата е завършено през 329 г. Тя е и място за извършването на погребални церемонии.

През Средновековието е основна цел за поклонниците от Запада.

През 1506 г. папа Юлий II започва изграждането на нова базилика, която да замени намиращата се там преди. Поверява проекта на архитекта Донато Браманте, който предлага тя да се реализира под формата на кръст, по подобие на византийските църкви от IX век.

Когато Браманте умира, работата по проекта преминава в ръцете на Рафаело Санцио, поради което се обсъждат и нови предложения.

Рафаело умира през 1520 г, така че проектът се поема от Антонио да Сангало младши, който през 1538 г.го завършва.

Когато през 1546 г.умира и Да Сангало, идва редът на нов архитект – Микеланджело Буонароти.

Именно той е авторът на окончателния вариант на проект, опростявайки плана за базиликата.

Микеланджело елиминира кулите по външните ъгли на сградата, превръщайки ръбовете й в непрекъсната стена. Той подсилва структурата, като идеята му е водеща роля да има издигащият се отгоре голям купол.

Така придава на базиликата много по-висок и внушителен изглед от първоначално проектирания от Браманте.

Изграждането на купола се завършва 24 г. след смъртта на Микеланджело – това правят Доменико Фонтана и Якопо дела Порта.

След смъртта и на Дела Порта през 1602 г. , на практика остава да бъде завършена само фасадата на църквата, както и оформянето на площада отпред.

Папа Павел V решава да разгърне базиликата навън с помощта на архитекта Карло Мадерно. Така формата на гръцкия кръст, замислена от Браманте, се променя в латински кръст- той е типичен за западните базилики.

Мадерно удължава и предните “ръце”, прибавяйки от двете страни серия от капели с овални куполи. След това продължава проекта си със стената с големи колони, проектирана от Микеланджело.

Фасадата е завършена през 1612 г. През 1624 г. Джан Лоренцо Бернини е извикан от папата, за да реализира балдахина, който е част от основния олтар и който по традиция трябва да бъде поставен в центъра на кръста, или върху гроба на апостол Петър.

След смъртта на Мадерно през 1629 г. Бернини се заема със задачата да завърши цялостното вътрешно декориране на базиликата.

Така тя получава съвременния си вид.

“Свети Петър” е най-голямата папска базилика в света. Тя е дълга 218 м, висока е 136 м до купола и заема площ от 23 000 кв.м.

За да бъде реализирана, са били отместени на практика 1 млн.куб.м. пръст.

Поръчката за изграждането на базиликата идва от папа Юлий II (1503-1513).

Шедьовърът – статуята “Пиета”, която се намира в базиликата, е дело на Микеланджело. Той е едва 24-годишен, когато я извайва. От 1972 г. статуята се намира затворена зад кристална витрина.

Микеланджело влиза и в ролята на дизайнер – той рисува униформте на швейцарските гвардейци, които охраняват папата.

Съвсем близо до базиликата се намират и Ватиканските музеи, в които се съхраняват хиляди шедьоври.

ЕТО ПЪРВА ЧАСТ

ВИЖ ОЩЕ

Президентският дворец “Куиринале”

Папското имение в Кастел Гандолфо

Римските замъци

Ето какво не е за препоръчване да се прави в Италия (втора част)

5. За да вкусите от най-добрата кухня в рестораните на всеки град или село, които посещавате, питайте винаги за местните специалитети. Не рискувайте да ядете талятели ала болонезе в Пулия или паста с песто дженовезе в Неапол.

6. Няма чужденец, на когото да не се харесва зрялото италианско сирене пармезан. Затова и то се ръси винаги в обилни количества върху сервираните макарони или спагети. Запомнете обаче, че то никога не се използва при ястия с риба и рибни дарове, с трюфели или гъби манатарки. Те сами по себе си имат силен аромат и вкус, който не се нуждае от подправяне. В Италия се смята за истинско кощунство да се яде с пармезан ризото ала пескатора, както се нарича типичното ястие с ориз и морски дарове.
7. Ако искате да опитате от най-добрите ястия в ресторантите, никога не си поръчвайте от готовите и на фиксирана цена менюта. Те са само уловка за дилетанти, на която един италианец никога не би се хванал.

8. Ако не можете без българския навик да пиете ракийка вечер, опитайте поне да я консумирате по италиански – след края на вечерята. Италианската грапа се пие като дижестив след приключването на яденето.

9. Въпреки че в Италия като средиземноморска страна се вечеря късно, не е рядкост в ресторанта да не можете да си поръчате в 23 часа или след това, тъй като “кухнята е затворена”. Това е така, защото е свършило работното време на готвачите и собственикът не е склонен да им плаща за извънреден труд. Затова – поръчвайте преди 22,30  часа в ресторанта.10. Ако искате да спестите от сметката си в кафенето, винаги консумирайте кафето или сандвича си на самия бар. Ако сте седнали удобно на маса, поръчаното от вас във всички случаи ще бъде по-скъпо поне с 30 на сто, а много често и повече.

ВИЖ ТРЕТА ЧАСТ ТУК

Вижте градините на президентския дворец “Куиринале” в Рим, който вече е отворен за туристи

Най-големият президентски дворец в света, какъвто е “Куиринале” (Quirinale), вече може да се посещава. В него са живели Савоите, а преди това и много папи.

Истинска прелест са не само салоните, а и  градините на президентския дворец, заемащи 40 000 кв.м. Заради разположението си те изглеждат почти като издигнат остров над Рим.

В течение на вековете са били променяни според различните вкусове на обитателите на двореца. Сега техният стил е микс от официален стил от XVII в. и от романтичен стил от втората половина на XVIII в. Оттогава се пази и елегантната къща за кафе Coffee House, която е била направена като зала за приеми с прелестни фрески вътре.
В градините се намира и уникален Хидравличен орган, реализиран през 1999 г. от Бартелеми Форментели на базата на орган от XIX в. Органът се захранва с водопад с височина от 18 м. и е с механична трансмисия с клавиатура с 41 клавиша.

Под градините е възможно да се достигне през специален пасаж дори до археологическите разкопки на древния храм на бог Куирино.

Ако мислите, че Рим е само град на руини, антики и музеи, значи не го познавате изобщо.
Много от монументалните сгради и площади извън историческия център са плод на урбанистичната мисъл на Мусолини.
Най-видното негово творение, до което може да се достигне с линия Б на метрото (спирка EUR Palasport), e кварталът ЕУР (EUR), известен като Монументалния град, Белия град и какво ли не още.
Той изненадва с широките си улици и булеварди, с просторните си площади и с високите си четвъртити сгради в монументален стил. Да, това е градчето на Мусолини, което днес приютява римското city.

Тук са седалищата на много от най-големите компании, банки и министерства.
Първите семена за изграждането на квартала се посяват през 1935 г., или през 13-тата година от фашистката ера.
Тогава римският губернатор предлага на Бенито Мусолини да представи кандидатурата на Вечния град за домакин на Световното изложение (Esposizione Universale) през 1942 г.
По този начин може да се представи пред света геният на италианската нация в пълния му блясък.

Мусолини прегръща ентусиазирано идеята. С тази цел основава автономната компания Esposizione Universale di Roma (оттук и съкращението EUR). В амбициозното предприятие се хвърлят с плам десетки архитекти, урбанисти, инженери и строители.
Решава се за място на EUR да бъде избрана зоната, която води от Terme di Caracalla, в центъра, към морето. Така EUR трябва да символизира връзката между новия Рим и Рим на Империята.

Стилът, в който се изгражда новият квартал, е модерен и монументален. Предвижда се дори построяването на гигантска Арка на водата и светлината – на мястото, където днес е Палатът на спорта (Palazzo dello Sport), издигнат през 1960 г. за Олимпиадата.
Арката не се реализира. Вместо нея символ на квартала става Дворецът на италианската цивилизация (Palazzo della Civiltà Italiana), който е известен като квадратния Колизей (Colosseo Quadrato).
На срещуположната му страна пък се издига Дворецът за приеми и конгреси (Palazzo dei Ricevimenti e Congressi).В проекта с кодовото наименование Е42 (като годината на изложението) влиза още и комплекс от огромни зелени пространства и паркове – те заемат общо 70 хектара.
В крайна сметка Е42 не е доизграден заради избухналата Втора световна война, която проваля и плановете за провеждането на Световното изложение през 1942 г.
Чак през 2015 г. Италия стана домакин на Световно изложение – този път в Милано.

Изоставеното през войната изграждане на EUR обаче се възобновява през 50-те години. Старият имперски път (Via Imperiale) се удължава и е кръстен на иметo на Христофор Колумб (Cristoforo Colombo).
Това е пътят, по който днес много римляни стигат с колите си до най-близките плажове в Остия.
EUR се превръща отново в строителна площадка, като този път в проекта влиза и изграждането на жилищни комплекси. Той става квартал модел, в който намират пристанище седалищата на много министерства и големи групировки.
По-късно в него са изградени и серия от спортни съоръжения – басейни, езеро, велодрум, спортни зали по случай домакинстването на Олимпиадата в Рим през 1960 г.
EUR става сцена на монументални събития и любимо място на много режисьори и сценографи, включително и на Федерико Фелини. Той обича EUR, който му напомня на голяма киностудия. „Изглежда ми така, сякаш се намирам в една голяма картина“.
EUR става обект на обожание и за много архитекти от цял свят, тъй като в неговите огромни и отворени пространства могат да отприщят на воля фантазията си.
Един от последните проекти е Новият Конгресен Център (Nuovo Centro Congressi), известен като Облака (La Nuvola), на извeстния архитект Масимилиано Фуксас.

Вижте най-тънката сграда в Рим

Бялото блокче (Il Palazzetto Bianco) се изправя пред вас като лебед сред останалите сгради на Виа ди Сан Фабиано (Via di San Fabiano) 
То изглежда крехко и елегантно на фона на всички останали сгради в близост до улица „Грегорио Сетимо“ (Gregorio VII), или на две крачки от базиликата „Свети Петър“ (San Pietro).
Въпреки че е проектирано през 1990 г. , то се реализира едва през 2005 г.
Плод е на странното сътрудничество между архитекта Паола Роси и психиатъра Масимо Фаджоли.
Проектът е част от уникални по рода си колективни изследвания, които дълбаят в проекциите на архитектурата и човешката експресия и език.
Бялото блокче на Виа ди Сан Фабиано е издигнато след серия от бюрократични спънки. В крайна сметка то намира място на улица, която е част от квартал със жилищни сгради, така че и то трябва да се вмести в тези функции.
Лицевата страна на блока, върху която има малки прозорчета и която е обърната към улицата, е т.нар.спална зона.
Страната, гледаща навътре към зелените площи пък е с тераси. От тази страна са разположени дневните стаи.
Въпреки че на пръв поглед не се вижда, блокът има триъгълна форма.

Мнозина се питат какво означава тази странна конструкция, която във формата си е крехка, а в присъствието си е агресивна спрямо останалите сгради.
Става въпрос за концептуална архитектура, приближаваща се до скулптура, за неоекспресионизъм и за концентрация на енергия.
На всичкото отгоре блокчето се противопоставя и на стандартния модел за четириъгълна сграда.

В известен смисъл наподобява и корабче, което пори „водите“ на урбанистичния пейзаж наоколо.
Дали е оригинално? Преценете сами.