Най-големият президентски дворец в света вече може да се посещава от туристи

30 папи, 4 италиански крале, 11 президенти – това са височайшите особи, обитавали римския дворец „Куиринале“ (Quirinale), който по разкош и прелест няма за какво да завижда нито на Версайския, нито на Бъкингамския дворец.

Седалището на 12-ия поред президент Серджо Матарела е най-красивият и най-бляскавият дворец, който човек може да си представи.
В същото време неговите 1200 салони и стаи са твърде много, твърде скъпи и твърде богати, за да бъдат обитавани само от един човек, пък било то и първият човек в Републиката. Всяка година за поддръжка на двореца отиват 230 млн.евро държавни пари.

1000 души персонал се грижат за Дома на всички италианци, както наричат открай време президентския дворец.
Доскоро обаче той съвсем не беше къщата на всички италианци, тъй като само малка част от него беше отворена за туристически визити и то само през някои недели.
Едно от първите решения на сегашния президент след встъпването му в длъжност беше да се откаже от държавния самолет (често той ползва и влак), както и да отвори голяма част от салоните на двореца за визити всеки ден.
Така малко по малко „Куиринале“ може да се превърне в жива история, а не да бъде музей, по думите на президента.
Разбира се, все пак дворецът е действаща президентска институция, така че от мерки за сигурност само една част от него може да бъде достъпна за туристи. От лятото на 2015 г. „Куиринале“ може да се разглежда пет дни в седмицата (без понеделник и четвъртък) срещу билет, резервиран предварително. Визитите са в организирани групи и са по-кратки и по-подробни.
Първата е безплатна, а втората позволява да се видят и помещения като тези с порцелановите сервизи на Савоите, част от мебелите, градините, музея на колесниците. Много от стаите, използвани досега за офиси, вече ще бъдат част от музея и в тях ще се организират изложби.

Въпреки всички съкровища и огромното културно и историческо богатство, които съхранява, „Куиринале“ е най-малко познатият за италианците дворец поради факта, че досега не е бил отворен за публиката.
Но какво представлява последният италиански дом на Савоите?
Само за сравнение – със своите 110 500 кв.м.площ „Куиринале“ е 20 пъти по-голям от Белия дом и е на шесто място в света сред всички дворци. Той е обаче най-големият дворец в света, ако става въпрос за седалище на президент.
„Куиринале“ носи името на единия от седемте исторически хълма, върху които е основан Рим. Наименованието му идва от името Куирин (на италиански), както се е наричало древноримското божество, почитано като покровител на курията. При зараждането на римската монархия с този термин се обозначавало племенното устройство на обществото и мястото, където всяко племе се събирало, за да обсъжда държавните въпроси.
Самият дворец е изграден преди 430 г.
Не си мислете, че разхождайки се из някой салон по време на туристическа визита ще срещнете италианския президент. Влизайки от централния вход, се озовавате в огромния Двор за почести, където се провеждат церемониите с гвардейци. В централния корпус се намират т.нар.представителни пространства – тук са всички салони, в които президентът приема или развежда държавни гости, делегации или представители на някоя от трите власти.
Офисите и стаите на президента обаче не са тук – те се намират в друго, доста по-далечно крило от комплекса. Става въпрос за отделни сгради до Виа дел Куиринале.

В това крило се намират и т.нар. Имперски апартаменти, които са били обзаведени навремето, но се използват и сега. Това става по време на официални визити на държавни глави или монарси.
Изключително помпозен е салонът на почетните гвардейци, Il salone dei Corazzieri. Той е на практика най-големият в двореца. Няма начин как да не ви впечатли – има дължина 37 м., ширина 12 м.и височина 19 м. Именно в този салон се извършват всички церемонии по награждаване или срещи със заслужили личности.
Прекрасен е и Празничният салон, в който навремето са се провеждали приеми и балове, а днес в него полагат клетва новите правителства.
Когато пък се провеждат пресконференциите на партийните лидери, отишли на консултации при президента след разпускане на парламента (а това става често в Италия), или след излъчване на временно правителство – те се излъчват по телевизията от Почетната ложа.
Доста любопитна е обаче историята на президентския кабинет, където държавният глава се среща официално с колегите си от чужбина или пък с партийните лидери по време на консултациите за формиране на ново правителство. Навремето това е била лятната спалня на папите.
Няма италианец, който да не познава до болка интериора на този кабинет, тъй като оттам се излъчват винаги традиционните новогодишни обръщения на държавния глава.

Това обаче съвсем не е истинският кабинет на президента, в който чете и работи всеки ден – той се намира на другия край на двореца, където са личните му стаи.
Залата на Гоблените, където поне два пъти в годината в днешни времена се събира Върховният съвет за отбрана, навремето е имала коренно различни функции. Това е било спалнята на кралица Маргерита Савойска, прабаба по майчина линия на Симеон Сакскобурготски. Преди нея, пак същият този салон е служел за предверие на папския салон.
Много красива е и Огледалната зала, където днес се провеждат официалните аудиенции на президента. Освен това тук полагат клетва и съдиите от Консултативния съд.

В залата на посланиците пък президентът приема дипломатическия корпус, акредитиран в президентския дворец послучай официални визити на чуждестранни държавни глави.
Куриоз представлява и т.нар.Капела Паолина, проектирана по абсолютно същия начин като пропорции и архитектоника като Сикстинската капела във Ватикана. Тя е била реализирана навремето от Карло Мадерно за Павел V Боргезе и е служела изключително за вътрешни нужди, като се има предвид,че оттук са минали 30 папи.
Освен това навремето в двореца са били проведени и няколко конклава за избирането на нов папа.
Дълга е 42 м., широка е 13, а е висока 20 м. Тук се е оженил за принцеса Мария Жозе последният италиански крал Умберто II Савойски, вуйчо на Симеон Сакскобурготски. Днес често в тази капела се провеждат камерни концерти за класическа музика, които се излъчват по радио РАИ.
Любопитна е и т.нар. Библиотека дел Пифети, която си е своеобразно бижу, останало от кралски времена.
Много атрактивна с архитектониката си е и витата като елипса стълба Маскерино от XVI в.
В една от залите може да се види и балната копринена рокля на кралица Маргерита Савойска, ушита през втората половина на XIX в.и инкрустирана със сребърен ламинат и кристали.

Смайва и елегантният сервиз за сервиране на десерти, който носи името „Умберто I”.
В двореца дори е реконструирана идеално, следвайки детайлите от една картина, стаята, в която са се срещнали през 1879 г. Джузепе Гарибалди и крал Виктор Емануил II.
Възхита предизвиква у всички и т.нар. Вазела дел Куиринале. Става въпрос за помещенията, в които са събрани зад витрини всички порцеланови, сребърни и кристални сервизи. Много от тях идват от други дворци на Савоите, но се ползват и днес по време на приеми в чест на чужди държавни глави.
На практика това е колекция, включваща 38 000 „единици“ – прибори, чаши, чинии и др. Всичките са изработени през XVIII и XIX в.

Безценна е и колекцията от пана и гоблени – 261 на брой, излезли от най-известните работилници в периода XVI-XIX в.
Внимание заслужават и едновремешните конюшни на Куиринале, датиращи от времето, когато дворецът е бил папско седалище. Тук има над 100 ценни колесници.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

Виж още

Градините на Куиринале

Портокаловата градина

Ето къде са местата, от които се съзерцават най-красивите панорами на Древен Рим

1. Il Belvedere di Via di Monte Tarpeo, зад римското кметство

След като видите Piazza del Campidoglio – площада, проектиран през  XVI в. от Микеланджело на Капитолийския хълм , се насочете към Palazzo dei Conservatori. 

Под портата до него “наднича” панорама на Римския форум. Веднага щом минете под портата, пред очите ви ще се открие зашеметяваща гледка. За препоръчване е да видите тази панорама в следобедните часове (между 15 и 17), когато слънчевите лъчи, осветяващи руините, ги превръщат в магически спектакъл. Това е перфектното място за снимки на античен Рим и любим пункт за фотосесии на младоженците, сключили брак в римското кметство.

Всичко това може да се види безплатно.

2. Il Foro Romano, терасата в горната част – вдясно от нея се намира Колизеят

След като влезете в Римския Форум от входа, намиращ се между Колизея и Пиаца Венеция (Piazza Venezia), се насочете към алеята, която извежда на панорамната тераса горе. Не е трудно да се стигне до нея – винаги се виждат туристи, които съзерцават панорамата. Гледката е величествена и спира дъха ви. Вдясно от вас е Колизеят, вляво и под вас се разстила долината на Римския Форум, която в миналото е била блато. След пресушаването му в края на VII в.пр.Хр. се изгражда Римският Форум, център на обществения живот на Древен Рим за повече от хилядолетие.

В този момент ще се почувствате в центъра на света и на историята!

За да се съзерцава панорамата обаче е необходимо да се плати билет за Римския Форум.

3. Музеят Mercati di Traiano  (входът е на Via IX Novembre 94) – вътрешната тераса

След като разгледате музея и археологическия комплекс, който през вековете е бил от административен център до знатна резиденция, военно укрепление и казарма, се насочете към панорамната тераса. От нея може да се съзерцава отвисоко цялата красота на Fori Imperiali, в далечината вдясно се вижда и Олтарът на Родината, или Il Vittoriano.

Тази панорама може да се види, ако  си купите билет за музея.

4.  Кръстовището на Via dei Fori Imperiali и на  Via Cavour

Веднага щом свиете в посока Пиаца Венеция, до вас започват да се редят прекрасни панорами на руини, които могат да се съзерцават съвсем отблизо. Всичко това може да се види безплатно, ако не искате да плащате вход за археологическата зона на Римския Форум.

5.  Viale delle Terme di Caracalla – близо до река Тибър

Оттук се съзерцават в цялото им величие и по цялото им протежение древноримските Terme di Caracalla (Баните на Каракала). Неслучайно това е задължителна спирка за много от колите и автобусите с туристи, които не пропускат да се снимат на прелестния фон.

ТОП ТЕРАСИ НА РИМ

ТОП ПАНОРАМИ НА РИМ

ТОП КОКТЕЙЛ БАРОВЕ В РИМ

ТОП АУТЛЕТИ ДО РИМ

ТОП СЛАДОЛЕДИ В РИМ

Кои са нещата, които най-много впечатляват чужденеца в Италия?

1. Шумът

Това е може би първото нещо, което впечатлява всеки, който дойде за пръв път в Италия. В италианските градове е шумно и хаотично – италианците бърборят безспирно навсякъде и по всяко време. Ако дадено нещо може да се каже с 3 думи, те ще ви го кажат с 300. Много често аргументите в разговорите се налагат не с доводи, а с висок тон. В същото време чувате наоколо непрестанно свирещи  сирени на линейки и полицейски коли, клаксони на автомобилисти. С една дума – хаос.

2. Кафето на крак

В Италия хората се срещат на кафе, но то се пие на крак на бара. Ако видите хора да го пият релаксирани на маса (там то струва поне с 30% повече), най-вероятно става въпрос за туристи. Запомнете – в Италия никога не се поръчва “еспресо”, или “кафе еспресо” – това го прави само чуждестранният турист.  Италианецът казва само “едно кафе”, защото се подразбира, че е еспресо.

3. Безкрайният обяд

Типичният обяд или вечеря в Италия включва предястие (мезета), първо (паста), второ (месо или риба – с или без гарнитура). Второто и третото не се ядат заедно! Следва салата по желание, десерт. Разбира се, всичко това се полива с вино, а накрая се пие кафе. Не правете като германските туристи, не поръчвайте капучино!

4. Сладката закуска

На закуска италианецът винаги консумира кафе или капучино, към които прибавя кроасанова кифла или хрупкав сладкиш.  Капучиното се пие до 11 часа сутрин. След това го пият само чужденците в Италия.

5. Ядосаните автомобилисти

Няма значение дали около вас има 2 или 20 коли. Техните шофьори винаги са нервни и бързат и са готови да надуят моментално клаксона, дори да закъснеете да тръгнете с половин секунда на зелен светофар. Ако не познавате италианските градове, по-добре е да ползвате такси, а не кола под наем. Таксиджиите също са италианци, така че знаят как да се справят с шофьорите по пътя.

6. Жестикулирането

Жестикулирането е едно от нещата, които отличават италианеца в родината му и в чужбина. Вие разпознавате италианеца отдалече по начина, по който жестикулира, говорейки. Италианците са най-добрите разказвачи с жестове в света, затова може да ги разберете винаги и навсякъде, дори и да не знаете италиански.

7. Прегръдки и целувки

В Италия се прегръщат и целуват за поздрав и хора, които никога преди това не са се виждали. За хората, които не са свикнали на подобна фамилиарност, може да се стори и странно, но в Италия се прави така. Нищо, че  следващият път, когато срещнете човека, който ви е целунал за поздрав, може и да не ви разпознае.

8. Семейството

Фамилните обеди в неделя са класика в Италия – много повече на юг, отколкото на север. Те са много шумни и много горещи. Италианските родители обикновено са много либерални с малките деца – позволяват им да правят всичко навсякъде. Много често  дадено поведение може да се сметне за липса на възпитание в чужбина, но за италианските деца то е напълно нормално и се толерира от родителите им.

9. Разтегливото време

Неслучайно Италия е родината на slow food. Италианците пият кафе бързо и на крак, но всичко останало се прави с много условни и разтегливи темпове. В Италия е нещо нормално всяко нещо да се отлага за после или за утре. Напълно в реда на нещата е и ако закъснявате за вечеря, за събитие, за среща. Винаги има уважителна причина за закъсненията – за нея дори  не се пита понякога.

10. Италианците правят всичко по-добре от останалите в ежедневието

Те умеят да се обличат по-добре от всяка друга нация, защото носят вкуса и стила в кръвта си. Умеят да съчетаят дрехи, обувки и аксесоари най-добре. Готвят най-добре. Италианците са царе на дизайна. Имат чувство към естетиката така, както никоя друга нация по света, защото са израснали сред красота, лееща се навсякъде  (природа, изкуство, история, мода, дизайн, кухня, архитектура).

Човек, който е закърмен сред творби на Микеланджело, Рафаело, Бернини, Ботичели и сред антични руини на Древен Рим, има различно отношение към красотата от всеки останал по света.

ВИЖ ОЩЕ

Защо всички пътища водят до Рим?

Какво значи “чао”?

Италианският детайл

14 март 2020. Рим във времената на коронавирус е като безлюден декор на Фелини.

Един ден коронавирусът ще бъде преборен и хората отново ще започнат да се прегръщат и целуват в Рим. Вечният град отново ще зажужи, клаксоните отново ще проглушават всичко наоколо.

Сега всички се чувстваме като актьори, които се движат из филмови декори. Не е за вярване, че сме единствените, които се разхождат по сцената.

Днес жената от отсрещния тротоар се провикна на своя приятелка на 10 метра разстояние, че я обича. Мъж, тичащ за здраве по безлюдната Виа Систина, извика на продавача на вестници на 20 м. разстояние, че се чувства добре и че всичко ще бъде наред.

Andrà tutto bene. Мнозина вече си окачват саморъчно написани табелки с този надпис на вратите на жилищата си.

Днес лист с надписа и с детска рисунка  беше окачен на вратата на кооперация в центъра на Рим.

Как е възможно за 2-3 дни всички да станат толкова различни хора? Възможно е.

Кой можеше да повярва, че италианецът, който е свикнал да жестикулира, ръкомаха и потупва по рамото, може да стане толкова сдържан?

Вече всеки избягва всеки. Гледаш веднага да смениш тротоара, ако видиш, че идва някой отсреща.

Притичваш набързо да напазаруваш или да си купиш вестник и гледаш да се прибереш, за да не би в този момент до теб да мине вирус. Никъде вече не се виждат просяци, улиците са чисти.

Без половин час на ден разходка или бързо ходене обаче не може. Трябва непременно да си сам, да си спортно облечен, защото може да се излиза само за лека физическа дейност.

Токчетата са прибрани за по-далечно бъдеще.

Докъдето стига погледът ти, виждаш само пусти павирани улици в центъра.

И прелест, прелест, прелест.

Фонтани, статуи, Бернини, Боромини, Микеланджело направо те стряскат с красота, която стърчи насред безлюдните площади.

“Навона” прилича на Сахара.  Пред Фонтана ди Треви е празно.  Пиаца дела Република изглежда безкрайна надлъж и нашир. Един минувач чака търпеливо на червения светофар, а то няма ни кола, ни човек, ни дявол, накъдето и да се обърнеш.

Абсурдно е човек да си го мисли, ама кога друг път ще бъде възможно да си единствен зрител на този спектакъл?

ВИЖ ОЩЕ

ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД

БУРАНО – ШАРЕНИЯТ ОСТРОВ

БАЗИЛИКАТА “СВЕТИ ПЕТЪР”

Защо Рим е най-хубавият град в света въпреки недостатъците си? Защо всички го обичат, въпреки че не спират да го критикуват?

Когато през 1996 г. известният експерт енолог Лука Марони измисли своя индекс “приятност” в дегустацията на виното, повечето от тогавашните специалисти в Италия реагираха скептично. Никой не си беше представял преди, че за дадено нещо може да се съди не заради качествата му, а и по степента на удоволствието, което изпитва дегустиращият. И то по подобие на останалите критерии се изчислява по специална формула.

Много скоро обаче индексът “приятност” се утвърди не само при оценяването на вина. Мнозина започнаха да изчисляват какъв е той при тази или онази дама, на това или онова място.

Може да критикувате Рим по много показатели – сигурност, ефикасност, транспорт, чистота… Но няма спор – това е градът с най-високия индекс “приятност”. Няма друго място в света, чиято физическо-химическа формула да създава толкова приятни усещания едновременно и за петте сетива – зрение, слух, мирис, вкус и допир.

От доста време кризата е основание мнозина да отлагат приятните неща за бъдещето.

Кой обаче може да каже, че е ваксиниран срещу негативни и неочаквани промени утре? А кой се чувства гарантиран, че когато разполага с повече пари, ще има също и здраве, и време, и възможности?

Изводът е, че малките инжекции “приятност” не трябва да се отлагат. Една тридневна доза удоволствия в Рим съвсем не е толкова скъпа, колкото някои си въобразяват. В замяна може да зареди с адреналин за месеци напред.

Но защо всички, които живеят в Рим, го обичат, въпреки че го критикуват непрекъснато?

И как така, ако го напуснат по някаква причина, се връщат в него, веднага щом могат?
Ето някои от причините за това според коментатора на в. “Стампа” Масимо Грамелини.

1. Светлината.    Много са клишетата за Рим – например, че се работи малко и чe се спи много. В действителност в 7 сутринта околовръстният път на Рим е презадръстен от служители, които бързат да пристигнат първи пред офиса, за да измъкнат под носа мястото за паркинг на колегата си.  Но едно от клишетата за Рим е напълно вярно – в Рим светлината е уникална. На 100 км на север тя е твърде слаба, на 100 км на юг пък е твърде силна. В Рим е перфектна. Ромоло и Ремо сигурно са били кинооператори.
2. Централността.    Със сигурност всеки, който се е разхождал сред руините и задръстванията в Рим, се е почувствал в центъра на Вселената, в място, на което всичко, което ти се случва. се превръща веднага в история. Вече не е така, но усещането за това остава.
3. Липсата на провинциализъм.    Рим е съвкупност от крайни квартали, но е и истински метрополис, в който нищо и никой не се чувства  НЕ на място. Можеш да се разхождаш по централната Виа дел Корсо по пижама или пък да вървиш 10 минути на заден ход на Пиаца Навона и на никого това няма да му се стори смешно. Даже напротив, никой няма да го забележи. В Рим непукизмът е своеобразен вид толерантност.

Ostia Antica е древното пристанище на Рим, до което се стига с метрото
Рим е пълен със забележителности, за които не би ви стигнал и цял живот, за да разгледате.
Пристанището на Древен Рим в Остия Антика (Ostia Antica) си заслужава със сигурност половин ден от ваканцията ви във Вечния град по няколко причини.
То е като пъстър и очарователен букет от информация за любознателните туристи. Освен това се намира до морето и позволява да почувствате полъха му, докато „дишате“ история.
Паркът на Остия Антика пленява с красота, археология и история, вплетени в едно, сред които може да се разходите на воля.

На всичкото отгоре до него се стига лесно – достатъчно е да се отиде на спирка Porta San Paolo (Piramide) на линия Б на метрото и да се хване влакчето Roma – Lido.

Пътува се с билет за метрото. Слиза се на спирка Ostia Antica и се върви пет минути пеша до археологическия парк.
Името Остия идва от Ostium, или устие на река. Именно на това място навремето свършвала река Тибър, малко преди да се влее в Тиренско море.
През XVI в.след наводнения реката променя хода си и измества устието си на 2 км. на север.
Смята се, че Остия, първата римска колония и първото римско пристанище, е основана през IV в.пр.Хр. Първоначалната й функция е тази да служи за военно укрепление.

Много скоро тя се превръща в портата на река Тибър и за дълги векове е от първостепенно значение за комуникациите на Древен Рим по Тиренско море.

Остия е като стълб за търговската и военна политика на Рим.
Тя е и основният пункт, през който Рим се снабдява с жито по море.
Именно заради ролята си на важна връзка за Древен Рим по река и по море тя става космополитно градче, в което живеят хора от различни раси и култури.
По тази причина и жителите били групирани според езика и религията им. Затова и многото различни храмове в Остия Антика – те са посветени не само на местни, а и на персийски и египетски божества.
Наскоро бе открита дори синагога.
Заради факта, че става разпределителният пункт към Рим на търговските стоки, пристигащи по море, Остия се превръща в богат и престижен град.

Разцветът си градът достига при император Адриан, когато в него живеят 100 000 жители.

ВИЖ ОЩЕ

На море до Рим

Ферара – градът на тишината

Суверето – неочакваната Тоскана

Какво значи да си на зелено, на бяло или на червено в Италия?

Бял, зелен и червен са цветовете и на италианския, и на българския трикольор.

В Италия обаче идиомите, включващи тези цветове, означават съвсем различни неща от тези, на които сме свикнали в България.

Какво е да си на зелено в Италия? Това съвсем не означава да преминаваш на зелен светофар. Essere al verde, или да бъдеш на зелено, значи, че си останал без стотинка.

Това е доста странно обяснение, като се има предвид, че на Апенините зеленото е символ на надеждата – Verde, la speranza mai  si perde!

Да си на зелено обаче значи, че си обеднял. Смята се, че произходът на този израз идва от древния обичай да се боядисва в зелено дъното на свещта. Когато една свещ стигнела до зелено, означавало, че е изконсумирана докрай.

Във Флоренция навремето бил разпространен и обичаят в началото на публичните търгове да се пали свещ, боядисана в зелено в ниската й част. Когато пламъкът достигнел до зеленото, т.е. до дъното,  вече не можели да се правят парични оферти и търгът бил приключван.

Зеленото обаче се използва и в друг идиом – да видиш зелени мишки, т.е. да ти се стъжни светът.

Ако някой ви пожелае да видите зелени мишки, значи, че ви казва, че ще ви премаже или ще ви “направи на нищо”.

Този израз идва от фашисткия период – през 1936 г.отряд от аеронавтиката си измислил като символ на самолетите три зелени мишки. Това бил първият екип, използвал тримоторни самолети – затова и постигнал серия от успехи по най-различни международни манифестации.

Фашизмът на Мусолини не пропускал да изтъкне триумфа на италианските пилоти с трите мишки, затова и започнало да се казва “ще те накарам да видиш зелените мишки”, за да се  унизи някого.

По време на Втората световна война екипът с въпросните самолети участвал в серия от бомбардировки. Който видел зелени мишки, знаел, че го очаква бомбардировка.

И червеното е част от цветните, или цветистите изрази. Италианец, останал без пари, може да каже, че е на червено.

Да си на червено означава в Италия, че си останал без пари в банката. Този израз идва от правилото в счетоводните баланси и в банковите сметки да се използва червения цвят, когато са под нулата.

В Италия има обаче и друг любопитен израз, свързан с червеното – заведение с червени светлини, locale a luci rosse.  Това означава локал, в който се упражнява простититуция, или бордей. В този случай червеното идва от навика в кварталите с бордеи да се поставят червени лампи пред тях – така те и привличат отдалече клиенти, и осведомяват недвусмислено за какъв тип заведения се касае.

И бялото се вплита в дъгата от цветисти изрази в италианския език. Да останеш на бяло означава, общо взето, че си останал на сухо – например при любовна среща, която не е завършила в леглото. Може да се каже обаче и за брак, че е “на бяло” – това значи, че не е бил консумиран. С други думи, бялото в случая символизира липсата на секс.

Ако обаче отидете в италиански ресторант и ви попитат дали искате вашето ризото ала пескатора (с морски дарове) или  паста да е на бяло, in bianco, не се заблуждавайте – тук сексът няма нищо общо. Просто ви питат дали предпочитате да е без какъвто и да било сос.

Няма секс и в израза “нощ в бяло”. Ако италианец ви каже сутринта, че е останал на бяло, това значи, че просто не е мигнал цяла нощ заради безсъние.

Произходът на този израз води към Средновековието и към рицарството. Кандидат рицарят трябвало да се яви пречистен на церемонията по обявяването му за рицар – на нея той се заклевал във вярност към Всевишния, получавал рицарски одежди и сабя. Преди това обаче трябвало да сe моли цяла нощ в храм.  За да направи това, бил обличан в бяло като символ на неопетнеността, по подобие на младенците преди светото кръщение.

В Италия се казва още и “да бъдеш бяла муха” – това значи, че се отличаваш коренно от другите. Това може да е както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

И за други цветове ще чуете, когато говорите с италианци.

Светски клюки, новини за този или онзи от шоубизнеса? Това не го пише в жълтата преса, както сме свикнали в България, а в розовата хроника. Всички “жълтении”в Италия се наричат розова хроника.

Ако пък ви предложат по вестникарските будки розови романи, става въпрос за любовни романчета, или онези, които служат за запълване на времето на плажа или във влака.

Ако пък в живота си вашият истински любовен  роман стигне до триумф, т.е. до олтара, то значи, че вие сте срещнали вашия небесносин принц (principe azzurro).

ВИЖ ОЩЕ

11 странни неща за италианците

Монти, колоритният квартал

Просекото надви шампанското

Калката е от онези места, в които се влюбваш веднага. Всичко в него е странно, загадъчно и особено. Веднага си даваш сметка, че това не е „нормално“ село, без обаче да разбереш защо.
Тук всичко е очарователно – стените на къщите, които преливат от охра до тухлено червено, цветята, които красят олющените стълбища и прозорци, туфът, в който е издялано селото, заведенията, редуващи от средновековен до модерен стил.

Калката е малко средновековно селище (borgo), на 30-ина километра северно от Рим. До него може да се стигне с кола по пътя Касия (Cassia) или пък по Фламиния (Flaminia).
Наближавайки я, Calcata се изправя пред вас като приказно видение – така изглежда селото, което е издялано в скала от туф, наподобяваща полуостров в морето.
Със сигурност Калката е била обитавана още в праисторически времена, а след това в нея се заселват фалиските, за които се смята, че са с още по-древен произход от етруските.

След VIII в. на практика фалиските населяват цялата зона на Туша Тиберина (Tuscia Tiberina), която се намира в Лацио северно от Рим.
Първата изненада, която ви очаква, наближавайки Калката, са скалните пещери – те ви посрещат още на виещия се към нея път. От някои от тях долитат дори звуци на музикални банди, които репетират. Други пък са превърнати в складове.
Малко преди тях пък е паркът Трея (Treja), който е перфектното място за кратък неделен трекинг.

След като през Калката се изнизват различни знатни фамилии, тази на Ангуилара в крайна сметка оставя най-трайно следи и дори си издига замък.
След 30-те години на XIX в. Калката започва постепенно да се обезлюдява заради честите срутвания на жилищата, направени от туф.
Все по-често наричат Калката „умиращото селище“, така както наричат и друго средновековно борго в Лацио – Чивита ди Баньореджо (Civita di Bagnoregio).
Именно този западащ вид и рушащите се къщи обаче й придават неустоим и особен чар. В Калката има нещо сюреално – тя наподобява призрак, облечен в артистични дрехи. Излъчва мистика и езотеризъм.

Казват, че все още в някои къщи на селото се извършват езотерични и астрални култови обреди, както едно време.
Странното е, че на пръв поглед Калката има средновековен вид.
Обикаляйки из нея обаче се натъквате непрекъснато на елементи с неопределена атмосфера и произход, както и на архитектоника с неясни контури.
Някои от къщите дори са украсени с индийски декорации. Всичко е в стил fantasy.
През миналия век Калката става любимо място на много интелектуалци, художници и въобще – на хора с артистични души.
Те се влюбват в малкото село и започват да се заселват един по един в него не само за да творят, а и за да живеят.

Тук може да видите не само италианци, а и норвежци, шведи и др., които са станали част от местното население.
Разхождайки се из Калката, чувствате как нещо артистично витае във въздуха.
Пълно е и с малки занаятчийски ателиета и магазини, които насищат колоритно и без това очарователната атмосфера.
Изборът на заведение, бар или малък ресторант, където да седнете за обед или аперитив, е извънредно труден – разнообразието е голямо. Някои от заведенията са издялани в самите скали от туф.
Калката е идеалният вариант да видиш нещо коренно различно и мистично само на 30 км. от Рим.