Ето залезите и панорамите, на които се наслаждавал през II в. император Адриан

Адриан обичал да се уединява във вилата си до Тиволи, на 30-ина км.от Рим и да се наслаждава на приказни панорами и залези.

Императорът не понасял хаоса, навалиците и интригите  в Древен Рим. Не харесвал и двореца си на Палатинския хълм.

Пристрастен по красотата, естетиката и архитектурата, Адриан изпипал всеки детайл в своята Вила Адриана, която започнал да строи година след началото на управлението си. Той лично нарисувал и проектирал голяма част от сградите.

На няколко километра от нея днес може да се видят и прелестните градини на Вила д’Есте.

ВИЖ ОЩЕ

Най-красивите антични статуи

Вила Адриана

Гондолите на Венеция

Замъкът Одескалки в Брачано, до Рим, е един от най-красивите в Италия, но мнозина от оженилите се в него след това се развеждат.

Няма спор, че замъкът “Одескалки” (Odescalchi), който се намира на 40-ина километра северно от Рим, е прелестен. Неслучайно сред естествените му декори са снимани и много филми.

С множеството си кули, мостчета, тайни коридори, тесни и вити стълбища изглежда като излязъл от приказките. Магическа е и панорамата от върха му – замъкът е като надвесен над езерото Брачано отдолу.

Именно заради красотата си и заради отлично поддържания си вид той е предпочитано място за сватбите на мнозина без проблеми в банковите сметки.

Замъкът в Брачано е мястото, където са се оженили и много известни личности от шоу бизнеса. Факт е обаче, че повечето от тях са се развели няколко години след това.

Един от най-ярките примери е сватбата на Том Круз и Кейти Холмс, които си казаха италианско “да” сред крепостните стени на замъка в Брачано. 6 г.по-късно се сбогуваха със семейния живот.

Още през 1998 г. обаче за място на вричането си във вярност замъкът е избран и от Ерос Рамацоти и Мишел Хунцикер. Техният брак просъществува 4 г.

Същата съдба има и бракът на друга звезда от италианския шоу бизнес – Лаура Фреди, чийто брак е мимолетен – 2 г.

Сватбата в замъка не донесе късмет и на звезди от миналото. Навремето и родителите на Ромина Пауър – холивудските актьори Тайрън Пауър и Линда Кристиан сключват брак в Брачано, но 7 г.след това се разделят.

По техния път минават през 1979 г. и две други известни личности с италианска жилка – режисьорът Мартин Скорсезе и актрисата Изабела Роселини, дъщеря на Ингмар Бергман и Роберто Роселини. Бракът им просъществува 3 г.

Казват, че преди време и Брад Пит обмислял да се врече във вярност пред Анджелина Джоли в Брачано, но след това явно е бил разколебан от нечии разкази.

С други думи, замъкът не е най-добрият избор като място за сватба, но пък е перфектното място, в което можеш да подишаш магическа атмосфера.

Замъкът в Брачано е перлата на крепостните замъци от XV в., в които изкуството за изграждането им прелива между стиловете на Средновековието и Ренесанса.

В момента замъкът е собственост на знатната фамилия Одескалки, чиито наследници живеят в част от сградата. Тя е отворена за посещения от 1952 г. благодарение на Ливио IV Одескалки.

Повечето от стаите и залите са превърнати в музей.

Историята на замъка обаче датира още от 1234 г., когато той е крепост на местна фамилия. След това промени в архитектониката му внася Наполеоне Орсини . Доминиращият над езерото Брачано замък се сдобива с оригинална форма от два четириъгълника, свързани помежду си.

Така от крепост с отбранителна цел сградата се превръща в замък с ренесансов вид. Той става седалище и любимо място за посещения на много артисти. Художници от школата на Антониацо Романо пък са автори на много от фреските по стените му.

Замъкът е ограден и с крепостна стена, която има само два входа с подвижни мостове.

Днешният вход обаче не съответства на оригиналния от едно време на фамилията Орсини.

Много са стаите и залите, които заслужават да се разгледат в замъка. Сред тях е оръжейната зала, изпълнена с оригинални оръжия и муниции, принадлежали на охраната й в миналото. Интересна е и Папската зала, в която навремето отседнал папа Сикст IV, избягал от епидемия в Рим.

Красива е и т.нар. зала Умберто, в която през 1900 отсяда крал Умберто I Савойски.

Чаровни са и градините на замъка, както и приказните му кули, до които се стига по тясна вита стълба. Изкачването й обаче си струва, защото отгоре се открива прекрасна панорама към езерото Брачано.

Как се стига до Брачано?

С кола е най-лесно по пътя Cassia, на север от Рим.

С автобус – може да се ползва линията COTRAL (Roma Saxa Rubra-Anguillara Sabazia-Trevignano Romano-Bracciano-Manziana)

С влак може да се ползва линията на Trenitalia (Roma Ostiense-Cesano-Bracciano-Viterbo)

Колизеят блести като нов

Ферари за 100 евро

Как да летим изгодно

Разходете се из остров Понца, близо до Рим. Подишайте от ухайните му аромати, насладете се на цветовете и на приказното му море

Вижте как се стига до Понца, на две крачки от Рим

Най-красивите водопади с топла минерална вода се намират в Сатурния

Водопадите на Мелницата (Le Cascate del Mulino) в тосканската зона Марема са прочути с красотата и с полезното си действие за човешкия организъм.

Водопадчетата, както ги наричат гальовно, ви грабват с чара си още от завоя на пътя над тях, от който те се виждат в целия си блясък.  Термите и тосканските пейзажи около тях са като излели от красива цветна картичка.

Басейните са издълбани по съвсем естествен начин в скалите от травертин от минералните води със сярно съдържание.

Безплатните терми се пълнят непрекъснато с вода от избликващия по-нагоре водопад над тях. Всичко това – далече от трафика, шума и хаоса.

Ден, прекаран на водопадчетата, е като да се потопиш в рай от релакс и вода.

Водопадите на местността Il Gorello всъщност произлизат от Термите на Сатурния. Те водят произхода си от минерален извор, от който избликва вода с постоянна температура 37,5 градуса.

Затова в термите на Сатурния може да се къпите и през лятото, и през зимата. Водопадът е доста оригинално място за прекарване и на новогодишните празници.

Минералните води на Сатурния оказват благоприятно въздействие върху кожата, дихателния апарат и кръвообращението.

Водопадчетата може да се посещават целогодишно 24 часа в денонощието напълно безплатно. Близо до тях има паркинг, бар и ресторант.

Как се стига до термите на Сатурния?

Те се намират в зоната Марема в Тоскана, в провинция Гросето и до община Манчано.

Рим е на 150 км.южно от тях, а Флоренция – на 200 км.северно.

Ако идвате с кола от Рим, трябва да хванете магистралата Рим-Чивитавекия.

След това излезте на изход Чивитавекия и хванете път SS1 Аурелия.

След това излезте на Монталто ди Кастро и продължете в посока Вулчи.

После следвайте указанията за Манчано-Сатурния.

С влак – най-близките гари са на Гросето (57 км) и на Монталто ди Кастро (45 км).

Какво да видим наблизо?

Съвсем близо до водопадите се намира красивото градче от туф Питиляно.

ВИЖ ОЩЕ

Безплатните СПА в Италия

Венеция low cost

Най-добрите сладоледи в Рим

Ето кои са 11-те най-странни поверия в Италия

1. Петък, 17-ти.  Как така в повечето страни петък 13-то число от месеца се смята за фатален, а в Италия е петък 17- ти? В Италия трудно ще видите числото 17 като номерация по улиците, на хотелските стаи и др. Италианците смятат 17 за фатално число, защото на римски 17 се изписва като XVII, което като анаграма изглежда  VIXI . От латински това означава “живях”, или с други думи, е свързано със смъртта и следователно носи лош късмет.

2. Да вдигаш наздравица с чаша вода

Никога не го правете в Италия – смята се, че е на лош късмет да се вдига тост с евтина течност без никакъв вкус, каквато е водата. Никога не кръстосвайте или преплитайте  ръце с друг човек, докато се чукате с чашите си, гледайте винаги в очите и никога не сваляйте чашата преди края на тоста.

3. Да излееш зехтин

И това е на лош лъсмет според италианците.

4. Да пипнеш желязо

В много страни против уроки  се пипа дърво, или  “се чука на дърво”, както се прави в България. В Италия обаче се казва “да пипнеш желязо”, което е съкращение от “да пипнеш желязна подкова”. Навремето се смятало, че конете пазят от лош късмет и зли духове. Затова и до днес много италианци носят желязна подкова със себе си като талисман.

5. Уличните лампиони

Ако вървите един до друг с приятел или приятелка по тротоара, много е важно да минете от една и съща страна на лампиона на тротоара. В противен случай се смята, че ще се разделите или скарате с приятеля си.

6. Острите предмети

Ако някой ви подари остър предмет, трябва да му дадете в замяна монета. В противен случай рискувате да разтурите приятелството си със съответния човек.

7. Снимката на леглото

Не поставяйте снимката на любимия човек на леглото – например докато подреждате или нареждате разни неща или багаж. Това ще му донесе лош късмет. Същото важи и за шапката – никога не се слага върху леглото. Тези поверия датират от времето, когато леглото било свързвано с болестта, със смъртта и със свещеника, който свалял шапка до леглото на умиращия.

8. Наклонената кула в Пиза

Тя  не се изкачва от местните студенти  – според поверието, ако стигнеш до върха на Наклонената кула, никога няма да се дипломираш.

9. Да пипнеш носа си

Ако произнесете неволно една и съща дума с някого, докато говорите, според поверието означава, че никога няма да се ожениш. За да се пребориш с тази съдба, пипни веднага носа си, смятат италианците.

10. Никога 13 души на масата

Суеверните италианци никога не се събират по 13 на маса – на вечеря, обед или друго събитие. Това идва от Тайната вечеря – Юда е 13-ият седнал на масата на Христос.

11. Празна катафалка

Да видиш празна катафалка е на лош късмет – означава, че твоята смърт наближава. За да се спасите от подобна участ, докоснете гърдите си, ако сте жена, и слабините си, ако сте мъж.

ВИЖ ОЩЕ

Еур, белият град

Матера, градът на камъните

Защо Рим е топ?

Юлий Цезар създал тайните служби в Древния Рим 
Първи усетил ползата от шпионски служби римският генерал Сципион Африкански през 200 г.пр.Хр.

Познатият с победата си над Ханибал генерал приложил срещу него метода „с твоите камъни в твоята градина”. Така след като разбрал, че Ханибал използва шпиони навсякъде, решил да го бие с неговото оръжие.
Юлий Цезар обаче е първият човек, прибегнал широко до древноримски шпионски служби – затова се смята, че те се раждат по неговото време.

Той си дал сметка, че в битките му с врага можели да му бъдат полезни шпионските уши и очи на всеки способен в тази сфера – затова наемал в римската войска и чужди бойци, произлизащи от варварите.
За разлика от римските легионери, които имали страхотен боен тренинг, тъй като го поддържали и извън войните, чуждите наемници не били толкова ловки войници. Те били използвани само за определени битки.

Въпреки това Юлий Цезар селекционирал най-добрите ездачи сред тях и ги обучавал за шпиони. Те били учени и как да правят карти на пътищата.

Всеки път били пускани в мисиите си все по-далече и по-далече. Учели се сами да си набавят храна, да се крият от врага и да оцеляват. С други думи – били нещо като древни рейнджъри.
За разлика от всички последвали го императори, Юлий Цезар използвал разузнавателните служби само с цел да печели войните. Той не впрягал шпионите в конспирации от личен характер, отказал се дори от лични охранители.

Затова и в крайна сметка бил убит без особени проблеми от заговорници през 44 г.пр.Хр.
За да се доберат до необходимите им информации, шпионите на Юлий Цезар се дегизирали във всевъзможни хора – от търговци и доставчици на стоки, до сводници на проститутки и продавачи на оръжие.

Шпионите трябвало да владеят перфектно езика на шпионираните племена, да бъдат умели ездачи, да се измъкват от всевъзможни опасности, и не трябвало да се набиват на очи.

Много от римските легионери били перфектни за занаята на шпионина. Чуждите наемници пък не били големи майстори с оръжието, но пък се справяли идеално с предизвикването на хаос и вълнения с помощта на прашки и стрели.
Шпионската система на Юлий Цезар била изключително добре организирана. Неговите агенти 007 били перфектни в създаването на карти на непознати територии, тъй като се добирали до информации за разположението на реки, планини и долини, до места, от където войската можела да си набавя храна и вода.
Осиновеният от Юлий Цезар Октавиан Август, който става първият император на Римската империя, организирал още по-добре създаденото в шпионската сфера дотогава.

Той се смята за създател на предшествениците на агент 007 в днешния му вариант. Октавиан Август прибегнал до услугите на млади, храбри, силни и интелигентни агенти.

За да вършат работата си, много често те действали под прикритие като «пощальони», т.е., омесвали се с разносвачите на новини. Октавиан Август си взел поука от случилото се с Юлий Цезар, убит от заговорници.

Затова се обградил с лични охранители -преторианци. Императорът поставил шпиони навсякъде, за да се пази от предатели. Казват, че носел броня дори под тогата си.
Как били организирани тайните служби?
В тях имало хора, специализирани във всевъзможни дейности. Имало информатори – те били в „цивилно” облекло и душели навсякъде за подготвяни предателства и заговори. Били избирани обикновено сред преторианците.
Друга част от тайните служби били разузнавачите – за такива били избирани хора от войската, които следвали императора по време на военни кампании.

Те служели и като лична охрана на императора и се грижели за вътрешната сигурност, т.е. за императора и семейството му.
Като шпиони в цивилно облекло действали и т.нар.exploratores. Те били ловки ездачи, които трябвало да контролират всяко действие на врага по цялата територия. Грижели се за външната сигурност на империята.
На работа в шпионските служби имало и провокатори – това били агенти в цивилно облекло, които се движели сред населението и с нарочните си приказки срещу императора предизвиквали хората да правят същото.
Императорът използвал в шпионските служби и опита на военните ветерани – те били опитни стратези и хора в състояние да чертаят тактики и стратегии срещу врага. Те били най-високо заплащаните.
Октавиан Август се ползвал и от услугите на доносниците – такива можело да бъдат и частни лица, които донасяли полезни за държавата информации в замяна на много добро заплащане.

ВИЖ ОЩЕ

Апия Антика – древноримската магистрала

Гениалният Микеланджело

Сан Пиетро – островът на щастието

Ето как можем да се наслаждаваме на шедьоври, когато музеите са затворени

Изкуство? История? Археология? В Италия не е необходимо да гледате документални филми или клипове в интернет, за да се насладите на шедьоври, когато музеите и галериите са затворени заради епидемията.

Достатъчно е да излезете навън и да се разходите из някои църкви, за да напълните очи и душа с красота.
Това е така, защото векове наред Църквата, наред с най-богатите знатни фамилии, е била най-големият спонсор на изкуството.

Гениите на Ренесанса, но не само, са развихряли фантазия и талант, за да красят с шедьоврите си религиозните храмове. Днес всички могат да им се насладят, за разлика от музеите и галериите, които са заключени.
Като оставим настрана световноизвестните с шедьоври на Микеланджело, Караваджо и Рафаело църкви, ето с какво изненадват други храмове в Рим, които са по-малко познати за масовия турист.
– „Санта Праседе”, в чийто манастир са живели светите братя Кирил и Методий при римския си престой, е истинска съкровищница на историята и културата.

Влизайки в нея, се оказвате в своеобразна художествена галерия. И всичко това – на стотина метри от базиликата „Санта Мария Маджоре”.
„Санта Праседе” е с древен произход и това, което виждаме сега, е възстановената от папа Паскал базилика върху античен храм от V век.

Той пък бил свързан с историята на сенатора Пуденте, който се смята за първият човек, приел християнството от апостол Павел. С Пуденте направили това и дъщерите му Пуденциана и Праседе.

Пуденте притежавал вила – нейните останки се намират на 9 метра под базиликата. В нея укривал преследваните християни, а според мнозина – и самия апостол Павел. Именно на това място е изграден храм за покръстване на новите християни.

По-късно Праседе използвала богатството на семейството си, за да изгради храм отгоре, в който укривала телата на преследвани и убити християни.

През 817 г.папа Паскал изгражда нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Още влизайки в храма, човек остава поразен от мозайките, покриващи стените. По цветове, символика и разнообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие.

Прелестна е капелата на Свети Зенон, изградена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена „Градината на Рая”. Тя е рядък пример за римска капела от IX век, покрита изцяло с мозайки във византийски стил.
В друга капела пък е изложена изключително важна реликва – 63-сантиметрова колона, на която се смята, че е бичуван Исус Христос.

Тя е донесена от Йерусалим през 1223 г. от кардинал Джовани Колона.
В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се смята за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
– „Сан Марчело ал Корсо” се намира на централната Виа дел Корсо в Рим, но едва ли разхождащият се из най-известните базилики турист би прекрачил прага й, ако не знае какво има зад него.
Тук се намира античното и смятано за чудотворно дървено разпятие от XV век. Чудесата, които му приписват, са цяла серия.

Тя започва през нощта на 23 май 1519 г., когато пожар срива църквата до основи. На сутринта, когато стотици римляни се притичват пред нея и плачат отчаяни, всички остават поразени, когато виждат как дървеното разпятие стърчи непокътнато сред отломките на главния олтар.

Изумените от случилото се вярващи започват да се събират всяка вечер до него, за да се молят. С течение на времето се създава и Компанията на Светото разпятие. На 8 октомври 1519 г.папа Лъв X заповядва възстановяването на разрушената църква. Три години след пожара Рим е поразен от епидемия, станала известна като Голямата чума.

Хората се чудят какво да правят и се отнасят до Светото разпятие на „Сан Марчело”. Разнасят го на процесия из улиците на Рим, противопоставяйки се на забраната на властите за струпване на хора, с цел да не се разнася заразата. Процесията продължава 16 дни, като крайната цел е базиликата „Свети Петър”.

Всеки квартал, през който минавало разпятието, се опитвал да го задържи за по-дълго, защото чумата спирала. Когато разпятието се върнало в „Сан Марчело”, заразата била спряна напълно.

От 1600 г. процесията с разнасянето на разпятието до Ватикана става традиция по време на Светата година. На 12 март 2000 г.папа Йоан Павел II отбеляза Деня на прошката, с която от името на цялата Църква поиска публично опрощение за вината и прегрешенията й от миналото. По този повод папата прегърна чудотворното разпятие, изложено в „Свети Петър”.
Милиони по света още помнят незабравимите телевизионни кадри от 27 март 2020 г., или в кулминацията на пандемията от коронавирус. Тогава папа Франциск се моли сам на дъжда пред чудотворното разпятие на площад „Свети Петър”.
– „Сант Иняцио ди Лойола”, която се намира на централния римски площад „Сант Иняцио”, е култово място за всички любители на изкуството с оптически измами.

В бароковата църква на йезуитите (Свети Игнаций Лойола е основател на Йезуитския орден през 1534 г.) смайват геометриите и илюзиите, сътворени в гигантските фрески на Андреа Поцо.

Той се смята за царят на оптическите илюзии. Достатъчно е да застанете в кръга, очертан в мраморния под, и да погледнете нагоре към свода.

Изглежда така, сякаш реализираната през 1600 г фреска от йезуита Поцо „продънва” тавана и го прави двойно по-вдлъбнат.

Това е заради изключителната оптическа измама, създаваща илюзията за триизмерен таван.

На гигантската фреска е изобразено ”Величието на Свети Игнаций”. Всичко това може да се наблюдава и с помощта на огромното наклонено огледало за обратно виждане, поставено на пода.

Малко по-навътре в църквата ви очаква и друга оптическа измама – става въпрос за изобразен чрез перспектива купол, който иначе не съществува.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Древноримските поети