Леванцо е най-малкият от Егадските острови до Сицилия

Той е като миниатюрна перла в архипелага и смайва с дивите си пейзажи с ярки цветове.

Достатъчно е да се разходите пеша из криволичещите му пътчета, за да се убедите, че асфалтът и трафикът тук са нещо съвсем чуждо и непознато.

Атмосферата на Леванцо е интимна и завладяваща.

Буйна зелена растителност с ярки петна от червени и цикламени цветя и храсти ви обгръща отвсякъде.

Кои са най-добрите плажове?

Още щом слезете от корабчето, ще видите до пристанището Cala Dogana, един от малките диви плажове, на който може да събирате тен.

Cala Minola  е друг плаж, до който се стига пеша.

Особено очарователен е обаче плажът Cala Faraglionе, откъдето се вижда островче джудже в прозрачните води на морето до вас

Как се стига до Леванцо?

С корабче от Трапани, докъдето има нискотарифни полети от Рим, или от остров Фавиняна. На Леванцо може да си направите еднодневна екскурзия, вкусвайки от дивите му пейзажи, от прозрачното тюркоазено море, от рибните гозби, които предлагат няколкото ресторантчета до пристанището.

В Леванцо живеят стотина души – белите им къщи се вписват идеално в синия калейдоскоп на водите.

Островчето е  богато на растителност – местната флора може да се похвали с над 400 редки ботанически видове.

Много известна е и La Grotta del Genovese, пещерата с праисторически графити, открита случайно от флорентински художник през 1949 г.

Най-добре може да разгледате Леванцо, тръгвайки пеша от пристанището на изток.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Фавиняна, перлата на Сицилия

Сан Пиетро, островът на щастието

В Рим за 3 дни

Флоренция е като Уолстрийт и Лувърът в едно

(ПЪРВА ЧАСТ)

Когато през 1504 г. художникът и изследовател на изкуството Джорджо Вазари вижда във Флоренция току-що завършената мраморна статуя Давид на Микеланджело, възкликва „Който види тази творба, да не го е грижа да гледа други скулптури“.
Високото 5,17 м.творение е толкова перфектно, че спира дъха на всеки, който го види.

Изниква обаче проблем – къде да се постави статуята, изваяна от ръцете на 26-годишния Микеланджело Буонароти?

Специален художествен съвет на тогавашното републиканско управление се събира, за да реши. В него влизат, между другото, и Леонардо да Винчи, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Филипино Липи, Антонио и Джулиано да Сангало, Андреа дела Рубия…
Като оставим настрана Микеланджело, четейки имената на останалите в съвета, човек го побиват тръпки, като си представи как в 50-хилядна Флоренция (колкото днешен Търговище) по едно и също време творят художници от подобен калибър.
Но защо именно Флоренция се оказва люлката на Ренесанса, изпреварвайки с 1 век останалите страни в Европа?

Как така надминава дори Рим, столицата на класическия свят?

Как така все тосканци се оказват създатели на най-големите шедьоври в изкуството и науката – от Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели и Джото, до Галилео Галилей, Данте Алигиери, Петрарка и Макиавели?
Отговорът е многопластов. Казано обаче опростено, в дъното на всичко са парите. Църквата, Медичите и банките (а те са родени във Флоренция), са основните меценати на творците, а те творят там, където има пари – във Флоренция.

През целия XIV в. и чак до 1420 г. Рим е разтърсен от политическа нестабилност – местейки седалището си в Авиньон, папите лишават Рим от стабилно управление. Икономиката куца, а жителите на Вечния град стигат мизерната бройка 20 000 души.
По същото време Флоренция е като магнит за културата.

Във Флоренция творят едновременно Бокачо и Петрарка, чиито изследвания на античния свят отварят пътя на класическото изкуство и на неговия нов разцвет. Започва и ерата на Медичите – една от най-мощните династии в Европа, която ще стане главен герой в нейната история в продължение на три века.

Решавайки съдбините на Флоренция и на Тоскана, давайки трима папи на Църквата (Лъв X, Климент VII и Лъв XI) и две кралици на Франция (Катерина и Мария де Медичи), Медичите се превръщат в най-големият катализатор на изкуството, науката и духовния живот.

Те са прословути с изключителното си чувство към естетиката – трупат мастодонтски колекции от шедьоври.
Градът процъфтява. Въпреки че за най-старата банка в света се счита основаната през 1472 г. в Сиена „Монте дей Паски ди Сиена“, Флоренция се смята за родината на банкерството с 80-те си банки през Ренесанса.

Те дават заеми на крале, императори и папи. През XV в. градът разполага с годишни доходи, по-високи от тези на Англия. Флорентинците измислят и кредитите, държавните облигации и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят големи количества пари и скъпоценности, за да плащат.

В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ

Материалът е публикуван във в.”168часа”

ОЩЕ:

Как да видим Флоренция за 2 дни

Прелестната Сиена

Монталчино, градът на Брунело

Само на остров Сан Пиетро се лови риба тон

Няколко са загадките и мистериите около Сан Пиетро, островче (51 кв. км) на югозапад от Сардиния. Със сигурност те го правят още по-атрактивно за мнозина, ако оставим настрана, че тюркоазеното море и белите като брашно плажове са предостатъчни за това.

Първата загадка е свързана с произхода на името. Как така островът е кръстен на първия от апостолите? Има най-различни легенди, но най-популярната разказва, че свети Петър трябвало да спре в близкия Каляри по време на пътуване от Африка за Рим. Заради разбушувалия се ураган обаче се наложило да се приюти на въпросното островче. Затова и по-късно то взело името му.

Друга загадка витае около предишното име на острова – YNSM (произнася се иносим). Въпреки че днес наподобява съкращение на фраза от чат в интернет, с това име островът бил известен през IV и III в. пр.Хр. Наименованието му било дадено от финикийците и означавало “острова на ястребите” – заради многото ястреби, които прехвърчали над него.

Изписано по този начин, името било открито в два документа, първият от които в Каляри през 1877 г. По-късно обаче името било променено в Еносис, а след това и в ред други. В крайна сметка след X в. много свидетелства започват да го отбелязват като “Острова на ястребите, известен като Сан Пиетро”.Въпреки многобройните модификации на името е загадка как на собствените си езици финикийци, гърци и римляни го наричат все по един и същ начин – остров на ястребите. Пълна мистерия е и защо в един момент той започва да се зове като свети Петър.

Другата загадка около острова е свързана с трагичната одисея през Средновековието на Невинните младенци, които загиват при кръстоносни походи. В тяхна памет е издигната и църквата на невинните младенци в Карлофорте, главния град на острова. За какво става въпрос?

През 1212 г. младежите от цяла Европа са обзети от колективна религиозна треска, заради която се впускат масово в походи към Божи гроб, срещайки по пътя си безброй препятствия – от нападения на разбойници до глад, студ и умора. Две били началните спирки на походите. Първата била в село Cloyes в Южна Франция и походът бил предвождан от овчарчето Стефано. Втората начална точка била в Кьолн, Германия, и там водач бил юношата Никола.

И в двата случая обаче мисиите се оказали с трагичен край. Експедицията на френските младежи приключила на остров Сан Пиетро заради морска буря, след което те били продадени като роби. Германската експедиция също не достигнала до Божи гроб, тъй като младежите, участващи в нея, се разпръснали из Италия заради куп страдания и умора.

Легендите, разказвани през вековете за въпросните младенци, продадени като роби на остров Сан Пиетро, присъстват в много произведения на известни писатели, художници и композитори като Бертолт Брехт, Габриеле д’Анунцио, Джакомо Пучини.

Финикийци, гърци и римляни оставят най-различни следи от културата си из острова. От 1738 г. нататък обаче на обезлюдения заради вечните пиратски нашествия Сан Пиетро започва да пристига все по-многобройно население с лигурийски произход от Табарка. Това е тунизийско островче, принадлежало на знатна лигурийска фамилия, която получила на него лиценз за лов на корали. Наследниците на едновремешните пришълци от Табарка съставляват днешното население на Сан Пиетро. То говори на диалект, странна смесица от лигурийски и табаркански от XV в. – в него се долавят и френски, сицилиански, турски и арабски думи.

Карлофорте, главният град на острова, е кръстен на крал Карл Емануил III Савойски, който бил нещо като окуражител на едновремешното колонизиране на острова.

През последните години все повече пътешественици, хора на изкуството или просто любители на дивата природа и райското море избират острова за свое местожителство. Веднъж дошли на него, повече не го напускат. Мнозина го наричат острова на щастието. Тук липсват руски туристи и милионери, тъй като те предпочитат разкоша на хотелите в Североизточна Сардиния, където е Изумруденото крайбрежие.

Сан Пиетро е и остров на любовта – непрекъснато се увеличават двойките от цял свят, които идват на острова, за да се врекат във вечна вярност и любов. Казват, че който се ожени на Сан Пиетро, се радва цял живот на щастлив брак.

Известен е и като островът на свободата, защото именно тук през XVIII в. се ражда първата републиканска конституция на италианска територия.

Сан Пиетро е едното от двете основни островчета от архипелага Сулчис в югозападната част на Сардиния. Неговите 6500 жители са концентрирани главно в град Карлофорте. През летните месеци обаче той достига 30 000 души.

Бреговете на вулканичния по произход остров са предимно скалисти. Живописни скали и пещери има по голяма част от 33-те километра морска ивица. Малки плажове с бял пясък, до които може да се стигне с лодки, са прелестни оазиси за любителите на слънчевия загар.

Към община Карлофорте се числят и двете миниатюрни островчета Изола дей рати и Изола пиана. Именно на второто от тях, днес превърнато в туристическо селище, се намирали най-важните за Сардиния фабрики за риба тон.

На остров Сан Пиетро няма нито ручеи, нито реки. За сметка на това там е пълно с живописни блата.

Как се стига до острова

До Сан Пиетро може да се стигне от разположените на Сардиния градове Каляри, Олбия и Портоторес, до които пътуват всеки ден кораби от Генуа, Ливорно, Чивитавекия и Неапол. Със самолет от чужбина пък се стига през Рим или Милано до Каляри. Оттам може да се вземе кола под наем или автобус до пристанището Портовесме (на 80 км) или Каласета (на 110 км), откъдето да се хване ферибот за Сан Пиетро (пътуването е половин час). Има фериботи денонощно и на всеки час.

Ловът на риба тон

Освен на остров Фавиняна до Сицилия, риба тон в Италия се лови и до остров Сан Пиетро. И докато последният лов на Фавиняна датира отпреди 7 г. (заради акустичното замърсяване на морето рибата тон вече не пристига до сицилианските брегове), то на Сан Пиетро той все още може да се види през юни. Тогава е т.нар. матанца, или клане на риба тон, което се изпълнява по строг ритуал.

За разлика от миналото, когато рибата тон била убивана от рибарите с харпуни още в морето в кърваво зрелище, сега тя е отвеждана жива в лодките им. Ла матанца е само последната фаза в лова на риба тон, който се извършва със сложни инсталации от мрежи. Те се спускат в морето в началото на май и остават там до края на юни.

Инсталацията е разделена на камери, или стаи, разполoжени една след друга и свързани с порти, които също са изградени от мрежи. Рибите тон стигат всяка година по един и същи маршрут до Сан Пиетро и попадат в клопките на мрежите. Когато т.нар. раис (шефът на ловците) сметне, че попадналото в инсталацията количество риба е достатъчно голямо и климатичните условия са подходящи, дава началото на последната фаза.

При нея рибите се примамват към стаята на смъртта. Ловците на риба тон през това време чакат жертвите си на лодките, затварящи като в квадрат стаята на смъртта. След това по заповед на раиса започват да опъват мрежите, пристягайки рибите една до друга и отнемайки им водата. След като са напълно изтощени от боричкането си, рибите се закачват от рибарите на куките им, с които жертвите се прехвърлят на лодките.

Всяка година стотици италианци отиват на Сан Пиетро в началото на юни специално за лова на риба тон. Десетки лодки с любопитни туристи обграждат ескадрилата на ловците, за да наблюдават кървавия спектакъл.

Кои са специалитетите

Неустоимо е ястието белу – то се приготвя от стомаха на рибата тон, който първо се вари, след това се запича до порозовяване, а после се пече на парчета с картофи и лук.
Риба тон по карлофортински също е изключително вкусна – става въпрос за пържена риба. Други специалитети са скабечу – солена риба тон, и тунина – риба, запържена в тиган. В Карлофорте на почит е и кускусът заради табарканския произход на местните жители.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Насладете се на тишина, култура, история и шествековен замък във Ферара

Първото нещо, което ви впечатлява във Ферара, е тишината. Изглежда почти нереална за съвременен град с развита индустрия и със 133 000 жители.

Тук трафикът и задръстванията ви се струват далечен  феномен, присъщ на другите градове в Италия, но не и на Ферара, където мнозина се движат с велосипеди.

Ако попаднете в града в четвъртък, учудването ви от властващата наоколо тишина ще бъде още по-голямо – това е денят, в който по традиция са затворени повечето магазини и офиси, подобно на Парма и на други общини в област Емилия Романя.

Ако сте свикнали с шума на големия град, във Ферара в четвъртък може да ви се стори, че ушите ви свистят от тишина.

Безуспешно ще се ослушвате наоколо, за да доловите някой клаксон или сирена , с които сте свикнали – във Ферара изглежда, че няма такива.

Второто нещо, което несъмнено ще ви впечатли, е урбанистичният план на града. Той е дело на херцог Ерколе I д’Есте и е реализиран в края на XV в. от архитект Биаджо Росети.  Общият урбанистичен вид на Ферара е толкова хармоничен, че през 1995 г.  ЮНЕСКО обявява целия град за световно културно наследство.

Ферара може без проблем да бъде обходен пеша или пък с велосипед, ако обичате да карате. Тук средновековната атмосфера на сградите влиза в перфектен микс с елегантността на съвременните постройки.

Дълги 9 км.стени обгръщат центъра на града. Облечените в червени тухли стени, наподобяващи драперия, контрастират красиво със зеления цвят на растителността и парковете.

През Средновековието и Ренесанса тази тухлена завеса трябвало да защитава града. Днес тази функция е излишна, но въпреки това червената “завеса” служи, за да щрихира пътя на пешеходеца или велосипедиста из историческия център.

Дворецът на Ферара се издига величествено в историческия център, наподобявайки замък от приказките.

Изграденият през 1385 г. замък Естенсе (Castello Estense) по волята на маркиз Николо д’Есте не бил реализиран, за да защитава града от враговете му. Неговата функция била доста по-различна – да защитава властващите от народния гняв.

Изплашеният от народното негодувание заради високите данъци маркиз решил да се скрие в замък, обграден от вода и защитни стени. Вдигащ се мост бил връзката на маркиза със света в моментите, в които решавал да си покаже носа навън.

С течение на времето замъкът се превърнал в луксозна резиденция с елегантни апартаменти с фрески по стените.

Днес замъкът е отворен за посещения. Може да се разгледа и Залата на отровите, в която навремето местният фармацевт забърквал не само лекарства, а и отрови, използвани при нужда срещу политическите врагове.

Любопитна е и Залата на географиите – в нея има географски карти на цялата територия около Ферара.

Тръпки на ужас може да ви обземат и днес, когато разглеждате подножието на двореца, където са затворническите килии.

Друга прелест на Ферара е т.нар. Палат на диамантите, Palazzo dei Diamanti, проектиран от Биаджо Росети.

Това е сграда, чиято фасада е покрита с 8500 мраморни плочки, изрязани с формата на диамант. Те оформят ефектна структура, създаваща зрелищни перспективи и игра на светлини. В изградения през 1492 г. палат днес са изложени важни творби на изкуството.

Катедралата “Сан Джорджо”, която се намира до замъка в историческия център, също очарова с белия  мрамор на фасадата си. Той контрастира ярко с теракотения цвят на останалите сгради наоколо. Катедралата е в романски и в готически стил.

Очарователна е и улицата на сводовете, Via delle Volte. За запалените по фотографията тя е като манна небесна, тъй като предлага всякакви възможности за ефектни снимки с разположените си по двукилометровото протежение на улицата сводове, ъгли и арки.

В Средновековието на тази улица живеели търговците, които търгували с останалата част от Италия посредством река По.

Минавайки под сводовете, товарите пристигали максимално бързо и лесно до складовете, разположени на реката. Освен това не можели да бъдат нападнати от крадци. Днес повечето от тези помещения служат за жилища.

Във Ферара не може да пропуснете и Palazzo Schifanoia, Палацо Скифаноя. Както показва и в превод името му, палатът служел за убиване на скуката. През 1835 г. Алберто V д’Есте го изгражда, за да се развлича и за да се наслаждава, мързелувайки, на фреските, с които е декориран салонът му. Т.нар. Салон на месеците представя най-големия цикъл от ренесансови фрески, с които се възхвалява властването на херцог Д’Есте, обърквайки митология и астрология.

ПЪРВА ЧАСТ

Как да видим папската резиденция в Кастел Гандолфо?

Години наред всички, които се препичаха по плажовете на езерото Албано, на 25 км.от Рим,  съзерцаваха надвисналата отгоре лятна папска резиденция в Кастел Гандолфо само отдалече.

Tя изглеждаше като загадъчно място и като кръстопът на ватикански мистерии.

Никой не знаеше какво точно става зад стените на провесената грандиозно над езерото вила, в която папите се оттегляха през ваканциите си.

Кой ги посещаваше там? Какво се случваше? Всичко беше като обгърнато в мъгла.

Днес лятната папска резиденция в Кастел Гандолфо е вече достъпна за публика. След векове, през които са били посещавани само от папи и приближените им, градините на извънградските вили се отвориха за всички, които се интересуват от история и красота.

Със сигурност допреди няколко години никой не е и предполагал, че папските вили и смайващите с красотата си градини около тях, които са били съзерцавани само от отбрани хора до папата, ще се отворят за туристи.

Първоначално папа Франциск направи това само с градините на «Вила Барберини» в папското имение.

От 21 октомври 2017 г. той откри за публика и папския си апартамент, създавайки прецедент в историята.

Днес всички желаещи могат да се разходят из частните папски салони, по които са крачели само най-приближените хора на папите. Туристите могат да разгледат дори пантофите на папите, изложени под стъклен похлупак, да погледат прелестната панорама от прозореца на папата към езерото отдолу, да се насладят на папските автомобили, паркирани в двора, да огледат кабинета му, да влязат дори в папската спалня, където е леглото му.
В папската спалня умират двама папи – Пий XII и Павел VI. На папското легло през 1981 г.възстановява силите си оперираният след атентата срещу него Йоан-Павел II. На същото това легло италиански родилки раждат 34 деца, сред които и 2 близначета.

Това става по време на бомбардировките през 1944 г., когато Еудженио Пачели, или папа Пий XII, приютява в резиденцията си хора, избягали от рискови зони. Затова и много от местните мъже, родени тогава, носят името Еудженио.

Зоната на 100 м. от резиденцията също попада под удара на бомбардировките – 500 са убитите. Тогава папската вила се превръща в лазарет, където се лекуват ранените.
Мнозина помнят и кадрите с вертолета, отнясящ оттеглилия се през февруари 2013 г.папа Бенедикт XVI от Ватикана в резиденцията в Кастел Гандолфо.

Тя стана и първият му постоянен дом в живота му на „пенсиониран” папа. Именно в частния олтар в резиденцията, който днес може да се разгледа, се молиха за пръв път заедно двама папи – сегашният Франциск и почетният Бенедикт XVI.
По-късно Рацингер се върна във Ватикана, където и сега живее в манастира «Санта Марта».

Берголио обаче никога не отиде да почива в Кастел Гандолфо.

«Неговата извънградска вила, шедьовър на архитектурата, изкуството, природата,която много негови предшественици са обитавали, не го интересува. Каза, че се отказва от кралския си дворец, но че иска всички да могат да го разглеждат». Така обясни решението на папа Франциск бившият шеф на Ватиканските музеи Антонио Паолучи.
Днес всички желаещи да разгледат «Ватикана II», както наричат папската резиденция в Кастел Гандолфо, могат да резервират билети за двореца и градините на сайта на Ватиканските музеи или пък да ги купят ня място.

Възможно е да се стигне до имението със специален влак от Ватикана. Нещо повече – предлагат се дори обеди в градините на лятната резиденция със същите биопродукти, които ядат папата и кардиналите във Ватикана.

Всички продукти излизат от животинската ферма и овощните градини в имението в Кастел Гандолфо.
Не е възможно обаче да се разхождате сами из папските градини – това става само в организирана група, която се транспортира в открит минибус, от който не може да се слиза.

Той пътува час из прелестните паркове, градини в италиански стил, фонтани, алеи, древноримски руини и може да правите снимки само в движение от автобуса.

По същите тези алеи са правели дълги разходки 15 от общо 33-та папи, обитавали резиденцията от XVI в., когато тя става собственост на Ватикана. Имението на папата заема 55 хектара (Ватиканът е 40 хектара).

ЕТО ВТОРА ЧАСТ

Виж още

Елба – зеленият остров

Суверето – непознатата Тоскана

Нискотарифна Венеция

“Дория Памфили” в Рим е най-голямата частна галерия в Италия

Ако сте били в Рим, няма как да не сте минавали покрай Палацо Дория Памфили на централната Виа дел Корсо.

В него, или на две крачки от площад „Венеция”, се съхранява триумфът на италианското и световно изкуство – става въпрос за 650 шедьоври, сред които на Караваджо, Тициан, Рафаело и Веласкес. Съкровището с неизмерима стойност, което се намира в най-голямата частна галерия в Италия, както и дворецът „Дория Памфили” с 1000 стаи, днес принадлежи на двамата наследници на престижната аристократична фамилия – принц Джонатан и принцеса Гезине.
Как живеят хората, които разполагат с дворци и имения за милиарди из цяла Италия?
Когато се раждат, Джонатан и Гезине нямат дори фамилни имена – това са две сирачета, които през 60-те години на миналия век Ориета Дория Памфили, последната принцеса със синя кръв от знатната италианска фамилия, осиновява със съпруга си Франк Погсън, бивш офицер от британскиа кралски флот. Двамата ги вземат поотделно от католическо сиропиталище в Лондон, тъй като не са били братче и сестриче.
Когато през 2000 г.принцеса Ориета умира, двете й осиновени деца наследяват двореца „Дория Памфили” в центъра на Рим, където е не само прочутата галерия, а където има и 110 апартамента и 50 магазина, които се дават под наем. Освен тази сграда обаче те получават в наследство и дворец в Генуа, 14 знатни титли, и разбира се, една от най-богатите колекции на изкуство в света.

Всъщност, от „портфолиото” на фамилията се изплъзва години по-рано дворецът на площад „Навона”, в който днес се намира бразилското посолство. Причината за това е, че принцеса Ориета първо го наема на Бразилия, а после й го продава „скришом” от Италианската държава, въпреки че е сграда с историческо и културно значение. Пред двореца се намира най-разкошният бароков площад „Навона”, където е и Фонтанът на четирите реки, дело на Джан Лоренцо Бернини – негов меценат била фамилията Дория Памфили.
Изоставените в сиропиталище Джонатан и Гезине, които нямат капка синя кръв, изведнъж се оказват отговорни за богатство с неизмерима стойност. Всички си задават въпроса – а след тях кой ще го наследи? По всичко личи, че когато един ден се стигне до „предаването на щафетата”, една от най-ценните колекции изкуство в света може би ще се окаже във водовъртежа на оплетени съдебни битки. Това е така по няколко причини.
Принц Джонатан Дория Памфили (неговият глас на английски се чува в аудиогида от посетителите на галерията), е един от символите на гей движението в Италия. Напук на всички етикети в знатното общество, той се «омъжи» в бразилското посолство в Швейцария за бразилеца Елсон Едено Брага. Двамата имат деца – Емили и Филипо Андреа, от различни сурогатни майки. Зад момиченцето и момченцето стоят общо 4 жени – две дарителки на яйцеклетки и две износителки на бременността в Съединените щати и Украйна. В Италия е забранено осиновяването на деца от хомосексуални двойки, затова и принцът прибягна до деца от сурогатни майка в чужбина, което също е забранено в Италия.
Преди да се сдобие с деца, принцът беше в чудесни отношения със сестра си Гезине. Тя обаче не одобри метода, по който брат й се сдоби с наследниците си, днес на 11 и 10 г – за второто дете дори научи от пресата. Затова Гезине заведе дело в римския съд срещу брат си, отказвайки да признае за законни наследници децата на брат си. То обаче беше отхвърлено.
От своя страна принцесата има 4 дъщери на възраст между 14 и 24 г. от съпруга си Масимилиано Флориди. Той е експерт по изкуство и е дякон в Католическата църква. Двамата са изключително вярващи хора, които не се интересуват от светски живот и блясък. Тревогата на принцесата обаче идва от това, че един ден биологичните майки на племенниците й, които са ги родили за пари, могат да претендират и за богатството от шедьоври, а то не трябва в никакъв начин да се разпръсква по света.
И Гезине, и Джонатан, разполагат с по едно крило в Палацо Памфили, но никога не се засичат. И двамата днес идват само отвреме навреме в двореца със семействата си.
И Джонатан, и Гезине, са израснали, тичайки по коридори, „окичени” с картини на Караваджо и Рафаело и около барокови фонтани, поръчани от предшествениците им. По-късно Джонатан учи в бенедектинско публично училище в Съмърсет, а след това завършва история на изкуството в Университета на Източна Англия. Трудно е да си го представим в по-късната му роля – като барман на венецуелски плаж. Той обаче прави и това, преди да поеме управлението на фамилното богатство. Днес принцът и мъжът му, с когото се запознават преди 20 г. при откриването на бразилски бар в Рим, разполагат с 10 стаи в Палацо Дория Памфили. Принц Джонатан е много активен в провеждането на кампании в подкрепа на еднополови семейства. Неотдавна дори подпомогна откриването на дом за хомосексуалисти, бисескуални и трансджендъри, жертви на дискриминация. Мнозина питат принца как може да прави всичко това, при положение, че в историята на фамилията има 1 папа и няколко кардинали. „Това е било преди 400 г. Всички сме правили радикален избор и това е един вид традиция при нас.”
Друго крило от сградата „Дория Памфили” е отредено за принцеса Гезине, дон Масимилиано Флориди, който е принц-консорт и дякон в епархията на село Анани, и за четирите им дъщери. Те обаче идват в Рим само в събота и неделя, защото не обичат хаоса на големия град.

(НА СНИМКАТА – дон Масимилиано Флориди)

Вместо това предпочитат спокойствието на провинцията. Живеят на стотина километра южно от столицата, в модерна сграда в Гуарчино (до град Фрозиноне), издигната на височина 1800 м. в Апенините. Тя има футуристичен дизайн и в нея се влиза през тунел. Някои я сравняват с аквариум, тъй като е пълна с огледала, други пък я оприличават на дома на Батман.
«Истинският лукс е да правиш онова, което искаш и където искаш, без да те интересува къде отиват другите», казва принцесата за живота си до планинското село Гуарчино (1600 жители). Тя твърди, че не я интересуват нито луксът, нито скъпите дрехи, нито хайлайфът.
Цялото имущество на фамилията Дория Памфили, включващо сгради, имения и галерия, днес се управлява от тръст. Затова не е необходимо наследниците да се занимават всекидневно с проблеми около богатството. Всичко се дава под наем за живеене или събития, вкл. и салоните на галерията – за балове и концерти. След това печалбите се инвестират основно в поддръжка и реставрация. Принцесата управлява всичко това от компютъра в дома си в планината.
Според едновремешно папско разпореждане имуществото на Дория Памфили не може да бъде делено. С други думи, наследниците могат да живеят в него, но не могат да го продават на други. Това е като да имаш ключове за дворец, които не можеш да дадеш на никого.
Донна Олимпия – папесата, оплела в мрежата си богаташи и художници
Палацо Дория Памфили е издигнат през XV в.от кардинали, живеещи в близка сграда.

Той е купен, а след това и разширен, от знатните фамилии Дела Ровере, Алдобрандини, Памфили и Дория. Влизайки в палата, се озовавате пред една от най-богатите колекции на Тинторето, Караваджо, Лото, Тициано, Рафаело.

Диамантът в короната е обаче портретът на папа Инокентий X (или Джовани Батиста Памфили), дело на Веласкес. Според експерти може да струва и милиард евро.
Историята на портрета е доста любопитна. Веласкес, който си спечелил славата на изтъкнат придворен художник на испанския крал Фелипе IV , бил пратен от господаря си в Рим, за да се вдъхнови за нови творби.

Този факт не убегнал от вниманието на хората на папата, които го посъветвали да си направи портрет. Инокентий X, известен със зъбатия си характер, подходил скептично, но когато видял портрет на художника за един испанец, се впечатлил изключително. Затова и решил да позира. Когато папата видял крайния резултат, останал поразен – той разпознал чертите не само на външността си, а и сенките на характера си, които били пресъздадени перфектно. Джовани Батиста Памфили се почувствал като разголен от художника.
Серия от интриги, ревност и загадки обгръщат историята на папа Инокентий X. Причината за тях е в една много обсъждана навремето връзка- тази с най-властната жена на Рим, с жената на брат му – Донна Олимпия Малдаикини.

Родената в скромно семейство Олимпия успяла да се омъжи за богат мъж, който починал скоро, оставяйки й огромно наследство.
Богатата и млада вдовица омаяла и 30 години по-възрастния от нея Памфилио Памфили, брат на тогавашния кардинал Джовани Батиста, който по-късно станал папа Инокентий X. Много скоро Олимпия се превърнала в доверена съветничка на папата, а според мнозина и в негова любовница.След смъртта си той й оставил огромно богатство.
Фамилията Дория Памфили успяла да се сдобие с огромна власт през вековете благодарение на серия от успешни бракове, а по-късно – и с избирането на Джовани Батиста Памфили за папа. Инокентий X наел най-големите архитекти и артисти на времето си, най-вече Бернини и Боромини, за да придаде блясък на Рим.

В центъра на всички операции по изтъкаването на дипломатически връзки с богатите знатни фамилии обаче стояла все Донна Олимпия. Тя надживяла и втория си съпруг – според злите езици отровила и двамата. Така останала отново вдовица, заради което се сближила още повече с папата, брат на съпруга й. Нямало сделка, поръчка на картина, скулптура или фонтан, която да не била дирижирана от Донна Олимпия. С други думи, станала нещо като папеса.

Синът на Олимпия и племенник на папата – Камило, бил ръкоположен за кардинал лично от чичо си. Донна Олимпия претендирала и комисионни от всеки художник, на когото осигурявала папска поръчка. Папа Инокентий X починал през 1655 г.

Казват, че още докато трупът му бил топъл, Донна Олимпия измъкнала изпод леглото му две каси със злато. Пет години по-късно починала от чума и Донна Олимпия.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Вила Памфили – римският Версай

Пиаца Навона – барокова прелест