Къде да резервираме хотел или стая под наем в Рим? Кои са най-подходящите квартали?

Всеки, който идва за пръв път в Рим, е изправен пред проблема кой квартал да избере за резервацията си онлайн на хотел, Bed&Breakfast или апартамент под наем.

Изборът на един или друг квартал е изключително важен, особено ако идвате за малко дни и нямате време за губене.

И в Рим, както и във всеки друг град по света, може да попаднете на грешния хотел или хазяин, от което ваканцията да ви се вгорчи и Вечният град да остави неприятни спомени у вас завинаги.

Първото, което трябва да знаете, е какво точно искате да направите в Рим. Разбира се, ясно е, че всеки желае да плати минимално и да прекара максимално.

Ако идвате с цел шопинг и Долче Вита, то тогава при търсенето на място за отсядане, би трябвало да се концентрирате на хотели около Piazza di Spagna.  Улиците от т.нар. Триножник (Tridente) – Via del Corso, Via del Babuino и  Via Ripetta също са пълни с магазини от всякакъв вид. Те стигат до Piazza del Popolo. Освен това, тази зона е на две крачки от красивите Пиаца Навона, Пантеон, Кампо дей Фиори, Фонтана ди Треви, които на всяка цена ще влязат в програмата ви.

Ако идвате с цел туризъм и искате да посетите основните забележителности на Рим, но в същото време искате да подишате типично римска атмосфера с тесни павирани улички и симпатични заведения, то тогава изберете кварталите Монти (спирка Cavour на синята линия B на метрото) и  Трастевере.

Монти е близо до Колизея, до Римския Форум, до Пиаца Венеция, до Фонтана ди Треви, и въобще – до всичко красиво. Трастевере е изключително колоритен квартал с богат нощен живот и е близо до центъра.

Ако искате да сте на пъпа на Рим и на две крачки разстояние от всичко, може да изберете апартамент и в римското гето. Ако сте там, на практика може да се движите само пеша из града, защото всички забележителности са близо до вас. Това е стар еврейски квартал и много често апартаментите и сградите не са от най-добре поддържаните – имайте го предвид. Предимството му обаче е в перфектната локация.

Ако идвате в Рим с цел  Ватикана и Ватиканските музеи, то тогава може да се спрете на квартал Прати – той включва и зоната Отавиано (като спирката на метро А). Този квартал е пълен с магазини и заведения. Предимството му е, че през него минава метро (червената линия А) и е удобно свързан с останалите забележителности.

Ако искате да видите буржоазен Рим, то тогава изберете квартала Париоли – там са къщите на богаташите, там са и заведенията, които те посещават. Връзките с центъра и с основните забележителности обаче никак не са удобни и бързи, защото няма метро, а само автобусни линии.

Ако искате да сте близо до Централната гара Термини, където се пресичат всички възможни транспортни връзки, то тогава изберете  Via Cavour. Там е и базиликата “Санта Мария Маджоре”, на пешеходно разстояние е и Колизеят. Близо до гарата е и търговската Via Nazionale.

Ако избирате хотел или апартамент на много икономична цена, но далече от центъра, то тогава вижте на картата дали е близо до спирка на метро. По-удобна е червената линия А, която минава близо до Испанския площад, Фонтана ди Треви, Ватикана. Ако пък хотелът ви е до спирка на синята линия Б, то тогава може да стигате директно с нея до Колизея.

Много удобен е и кварталът San Giovanni, където се намират изгодни места за отсядане в близост до спирките на метрото.

ВИЖ ОЩЕ

Римското гето

Барокът на Пиаца Навона

Шопинг в Рим

Аутлети в Лацио

Три дни в Рим

Колко е дълъг коридорът, който виждате?

Коридорът с колоните, или Колонадата, на Франческо Боромини, стъписва и до днес с илюзията за дължина и дълбочина, която създава.

Реализираната през 1653 г. по искане на кардинал Бернардино Спада “Перспектива”на Боромини и днес се смята за един от най-ярките примери за бароков илюзионизъм.

Заставайки пред колонадата, имате чувството, че коридорът пред вас е дълъг най-малко 30 м.

Дълбочината до най-крайната точка обаче е едва 9 м.

Гледайки отдалече статуята на Война в дъното, си мислите, че тя е колосална.

Нищо подобно – тя е висока едва 90 см.

Илюзията за дълбочина на коридора Боромини постига, когато е на 54 г.

За да създаде илюзията, той сближава различните нива на повърхността на коридора към една-единствена точка.

Двата реда колони отстрани пък се доближават един до друг, намалявайки постепенно размерите на самите колони. Последната от колоните е висока едва 2 м.

Мозаечният под също се изкачва постепенно в дълбочина – наклонеността му достига 60 см.

В помощ на архитекта Боромини се притичва математикът и агостински монах Джовани Мария ди Бионто.

Самият кардинал Спада, собственик на сградата, в чийто двор се намира колонадата, аргументира със стихове създаването на илюзията.

Малките форми могат да изглеждат големи при наличието на илюзия.

Така е и с нещата в света. Всичко е една фикция.

Може да ви изглеждат големи, но в действителност това се дължи на илюзия – те са незначителни.

Палацо Спада (Palazzo Spada) и галерията “Спада” с колоните се намират близо до известния площад Кампо дей Фиори в Рим. В сградата е разположен и Държавният съвет, който е висшият орган на Административния съд в Италия.

Адресът е Piazza Capo di Ferro 13.

Пиаца Навона е първата задължителна спирка в Рим за всеки турист

Някои определят Пиаца Навона за най-красивия площад не само в Рим, а и в света.

Със сигурност тук изкуство, история и прелест се леят в огромни количества, а архитектурата достига своите върхове, накъдето и да се обърнете.

Няма начин да не видите площада още при първата си визита в Рим. В противен случай е все едно, че не сте били във Вечния град.

Веднага прави впечатление елипсовидната форма на площада, напомняща тази на стадион.

Да, това наистина е така – площадът е изграден на мястото на античния стадион на Домициан, реализиран през 86 г.сл.Хр. Става въпрос за огромна структура, направена от тухли и травертин.

Арената е била обградена от стръмно стълбище, подкрепяно от два реда арки, дълги 276 м. и широки 56 м. Тук в продължение на 4 века са се провеждали атлетически състезания.

След V в. стадионът започва да запада, но арената му, известна с името Campus Agonis (терен за игри) продължава да домакинства провеждането на игри и най-различни спектакли и събития. През 1477 г. тук се мести и пазарът, който дотогава се намира на Капитолийския хълм.

През XV в. по обиколката на площада започват да се издигат красиви знатни сгради като например Палацо Орсини и Палацо Де Купис. Прекрасна е и църквата “Сан Джакомо дели Спаньоли”, която днес е известна с името “Ностра синьора дел сакро Куоре” (Nostra Signora del Sacro Cuore).

Площадът е павиран по времето на папа Инокентий VIII.

През XVI в., или по времето на папа Григорий XIII, на Пиаца Навона са издигнати два прелестни фонтана – Фонтана дел Моро (Fontana del Moro)  и Фонтана дел Нетуно (Fontana del Nettuno), дело на Джакомо дела Порта. Те са популярни с имената на статуите, които ги красят – тази на Мавъра, който се бори с делфин (сътворена от Антонио Мари през XVII в.), и тази на Нептун, който се бори с октопод (от XIX в.)

През първата половина на XVI в.периметърът на площада се обогатява с още няколко красиви сгради – Палацо Милини и Палацо Памфили.

Папа Инокентий X е обаче този, който придава на площада съвременната му сценография и вид. За да постигне атрактивността му, той прибягва до услугите на най-изтъкнатите архитекти по онова време – Бернини, Боромини, Пиетро да Кортона, Джироламо и Карло Райналди.

Именно на Райналди той поверява задачата да изградят църквата “Сант Аниезе ин Агоне”, довършена след това от Боромини.
За реализирането на Фонтана на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi) той извиква известния с капризите си Бернини.

Фонтанът е разположен в центъра на площада, пред църквата “Сант Аниезе ин Агоне”. Джан Лоренцо Бернини получава папската поръчка през 1648 г, но тя е изпълнена едва през 1651 г. Проектът се осъществява с помощта на скулпторите Джакомо Антонио Фанчели (за статуята на река Нил), Клод Пусен (за река Ганг), Антонио Раджи (за река Дунав), Франческо Барата (за Рио дела Плата).

Любопитна история обаче се разказва за това как Бернини получава от Инокентий X поръчката за мастодонтския проект с красивия фонтан.

Твърди се, че Бернини подарява сребърен модел на творбата си, висок 1,5 м., на зълвата на папата донна Олимпия, която го убеждава да повери проекта именно на Бернини, а не на заклетия му конкурент Боромини. Първоначално моделът на Бернини на фонтана предвижда реализирането на статуите на реките от бронз. Накрая обаче той предпочита травертин.

Разноските около реализирането на фонтана са толкова високи, че за да го финансира, папата налага с допълнителни такси хляба, като на всичкото отгоре и намалява стандартния размер на питките.Всичко това води до вълна от гняв и възмущение сред населението, но не толкова срещу папата, колкото срещу зълвата, която се смята за главната “виновничка” за избрания с ходатайство Бернини.

Римската пирамида

Площадът на Микеланджело

Колизеят е като нов

Вижте къде се намира мистериозният град Сутри, където има храм на Бог Митра

Ако ви интересуват мистериозни и чудновати места, в които атмосферата трепти от загадъчност и където всичко е наситено със символика, то тогава трябва да видите Сутри (Sutri).
В това селище, до което се стига по пътя Cassia, на половин час с кола от Рим, има и красота, и археология, и история.
Подобно и на други села от зоната на Туша (Tuscia), северен Лацио, и Сутри е издялан в скала от туф. Стените, които обграждат селото, наподобяват дантели. Над тях се извисяват кули и дървета – изглежда така, сякаш Сутри е излязло от някоя средновековна приказка.

Според една от легендите Сатурн, баща на всички богове и на мистичните пеласги, се установява в Централна Италия, където основава най-древните градове. Смята се, че и Сутри е основан от Сатурн, чието име било произнасяно от етруските като Сутринас. Оттук и името на Сутри.
В действителност в герба на селото все още е изобразен бог Сатурн на кон и със сноп позлатени житни класове, символизиращи благородието на тези земи.
Със сигурност произходът на Сутри датира от епохата преди етруските, които пък са оставили в местността многобройни скални пещери.
По-късно те били приспособени за етруски гробници. Именно етруските некрополи са едни от най-очарователните и загадъчни забележителности в селото.

На практика те се виждат навсякъде, където и да се обърнете. На тях се натъквате още преди да влезете в селото, шофирайки по пътя Cassia. Много от тях са разположени по доста чудноват начин в скалите.
Най-загадъчният исторически паметник в Сутри е обаче т.нар. Mitreo, или Митреум. Това е и етруска гробница, и храм, посветен на божеството Митра. Първоначално е бил посветен на свети Архангел Михаил, а после на Богородица с младенеца (S.Maria del Parto).
Този паметник има зад гърба си 2600 г.история – вижда се как се е напластила в отделните фигури, форми и изображения.
Въпреки многото си години обаче паметникът е запазил доста добре характеристиките, които са присъши по принцип за всички култови места, посветени на бог Митра.

Тук се вижда централният коридор със снишения свод над него, два странични коридора, дълга структура от седалки, няколко стъпала пред олтара, ниша, предназначена за барелефа на Митра, който принася в жертва бик.
Навремето митраизмът бил особено разпространен сред римските войници. Подобно на други религиозни практики, основани на принципа на мистериите, посвещаването и практикуването и на тази религия се предавало на непосветените само от уста на уста, така че не са останали много писмени свидетелства за нея.
Митреумът в Сутри смайва туристите, които го посещават за пръв път – той наподобява скална църква, издълбана в туф.
Очарователен в Сутри е и друг паметник – римският амфитеатър. Подобно на Колизея в Рим, и този в Сутри е с елипсовидна форма. Бил е в състояние да побере над 9000 души.

Вижте как се стига до града с циклопски зид, чиито жители се самоубиват, за да не станат жертва на отмъщението на Древен Рим

Според легендите Норба (Norba) е създадена от Херкулес и от Циклопите. Историците твърдят обаче, че произходът й води към VII в.пр.Хр.
През 492 г. пр.Хр. Норба става римска колония, участва и в Пуническите войни.
Началото на края й започва с избухването на Гражданската война, разпалена между враждуващите фракции на Марио и Сила, двамата римски консули (най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в Древен Рим).
Норба застава на страната на Марио, който губи. Така след това тя се смята от Рим за предател.
Малко преди военните части на Лепидо, командирът, верен на Сила, да пристигнат в Норба, за да се саморазправят с града, неговите жители решават сами да сложат неговия край.

За да не станат жертва на отмъщението на Рим, жителите на Норба подпалват града си, а след това се самоубиват.
Въпреки че някой и друг жител все пак не слага край на живота си, може да се каже, че историята на Норба приключва през 80-81 г.
За Норба се заговаря едва през 771 г., когато византийският император Константин V дарява на папа Захарий земите на Норба и на близостоящия до нея град Нинфа.
Така земите отново се заселват и градът преживява нов разцвет.
През X в. Норба става папско владение и епископско седалище. Малко по-късно обаче започва отново да се изпразва за сметка на съседния Норма.
През XII в. Норба се превръща в град призрак.
Руините на Норба, които се намират на няколкостотин метра от центъра на днешния град Норма, са като очарователни декори от филм за древноримските времена.
Зидът е циклопски – той е изграден от гигантски варовикови камъни, които се държат един за друг единствено по силата на гравитацията и без никакъв спойващ материал.
Навремето той се е простирал на 2662 м., затваряйки помежду си зона от 38 хектара.

Днес зоната на Норба е идеалното място за трекинг сред природа, история и археология.
Норба се намира на 80 км.южно от Рим. До нея се стига по пътя Апия (Appia), след като от Рим се тръгне в посока Cisterna di Latina (Чистерна ди Латина).
Прелестни пейзажи от кактуси и маслинови дървета ви засипват при шофирането по извиващия се нагоре като спирала път из Сепинските възвишения (Monti Sepini).
След като стигнете до върха, циклопският зид на Норба се изправя пред вас в цялото си величие.

Вижте Рим отвисоко в целия му блясък – ето кои са най-хубавите тераси с ресторанти 

1. Ресторант La Pergola

Той се намира на последния етаж на петзвездния Rome Cavalieri, гледа към Рим от възможно най-високата му част, тъй като е разположен на хълма Monte Mario. Освен с райска панорама, ресторантът може да се похвали и като един от най-добрите в Италия. Единствен в Рим има три звезди от Michelin. В избата си разполага с 60 000 бутилки от най-качественото вино, за което някой може да мечтае. В менюто си предлага 29 вида вода. Разбира се, тук и цените са топ!

2. Ресторант Giuda ballerino!

Той се намира на терасата на петзвездния хотел Bernini Bristol в центъра – на Piazza Barberini. Отскоро неговата кухня се дирижира от известния шеф готвач Андреа Фуско, носител на многобройни награди в Италия.

3. Ресторант Imagò

Той се намира на шестия етаж на петзвездния хотел Hassler, който е разположен над стълбите на Piazza di Spagna (Испанския площад). Това е ресторант мечта за хора с бездънни портфейли. Гледката към Вечния град обаче е магическа – виждат се като върху една човешка длан всички основни забележителности в центъра. Ресторантът разполага с една звезда на Michelin. Тук се хранят много от холивудските звезди, гости на ексклузивния хотел.
4. Roof Garden Restaurant Forum

Това е ресторантът на последния етаж на четиризвездния  “Форум”. Хотелът се намира до Foro Romano (Via Tor dé Conti 25- 30). От терасата се открива великолепна панорама към античен Рим. Ако не искате да обядвате или вечеряте, може да пиете аперитив в American Bar на хотела, за да съзерцавате Римския Форум отвисоко.

5. Zest Bar и ресторант Sette

Тe се намират на терасата на хотел Radisson Blu (Via Filippo Turati 171). От покрива на хотела, разположен до Централната гара Termini, може да се наблюдават от птичи поглед коловозите и отпътуването на влаковете. Терасата е прекрасна за вечеря или аперитиви около басейна.

Ето как може да се придвижите от летище “Фиумичино” до центъра на Рим

Главното летище на Рим “Леонардо да Винчи”, известно като Фиумичино, е разположено на 26 км. от града.

С ВЛАК

На самото летище има гара, от която може да се хване влак “Леонардо Експрес”. Той стига за 30 мин., без да спира никъде, до централната гара Stazione Termini, където се пресичат линия А и линия Б на метрото. Оттам тръгват и много автобуси за различни посоки. Билетът за влака струва 16 евро и се купува на гарата на летището. Освен това обаче на гарата на летището има и други влакове, които спират на няколко спирки в Рим и стигат до гара Тибуртина. Там има спирка на линия Б на метрото.

С АВТОБУС

На летището на терминали 1 и 2, зона Пристигания (Arrivi), има автобуси COTRAL  за Stazione Termini и за Stazione Tiburtina (от 1,15 до 19 часа всеки ден). Билетът от 5 евро може да се купи от будките на летището и в самия автобус (7 евро).

От летището тръгват и автобуси за други гари –  Stazione Cornelia (метро А) и Eur Magliana ( метро Б ).

Пред летището спират   автобуси и на много частни компании. Тези на SIT BUS отиват до Ватикана (метро А, спирка Lepanto).    Автобусите на Т.А.М. пък  отиват до гара Stazione Ostiense (линия Б на метрото) и до Stazione Termini (линия А и Б на метрото).  Пред летището спират и автобуси на Terravision, които отиват до Stazione Termini, Via Marsala. Има автобуси на всеки 30 мин.

С ТАКСИ

Пред терминал 1,2,3 и 5 има спирки за таксита. Тарифите са строго фиксирани и са изписани на самото такси. Никога не се съгласявайте на различни от тези тарифи! Зависи дали отивате до центъра на Рим (обикновено цената е 48 евро) или до зоната извън центъра. Нощната тарифа е по-висока.

АКО СТЕ С ВАША КОЛА ИЛИ С КОЛА ПОД НАЕМ

В Рим има паркинги за дълъг престой на Tiburtina, Via Pietro l’Eremita. От понеделник до петък (6-22 часа) тарифата за първите 12 часа е 2 евро, а до 16 часа непрекъснато – 3 евро.

Друг паркинг има до Централната гара – Terminal Park, Via Marsala 30-32. Дневната тарифа е 28 евро, а за следващите 24 часа – 12 евро.

Има и паркинг на хълма Джаниколо, до Ватикана – Terminal Gianicolo, Via Urbano VIII, 16 c. Всеки ден от 7 до 1,30 часа.

Паркинг има и на Via Ostiense (спирка на метрото Eur Magliana). Всеки ден от понеделник до петък от 6 до 22 часа тарифата за първите 12 часа е 1,50 евро. 16 часа без прекъсване пък са 2,50 евро.

В центъра има паркинг до парка “Вила Боргезе”- Villa Borghese, Via del Galoppatoio,33. Дневната тарифа е 18 евро.

Още един паркинг има до спирката на метрото линия А – Anagnina, Via Vincenzo Giudice. За първите 12 часа -1,50 евро, за 16 часа -2,50 евро.

КАК ДА ВИДИМ РИМ ЗА 3 ДНИ

КАКВО ДА ВИДИМ ГРАТИС В РИМ

ВИЖТЕ КАРАВАДЖО ГРАТИС В РИМ

Римската киностудия “Чинечита” се готви за нов ренесанс, в нея има и музей на киното

80 г.след създаването си киностудията „Чинечита” се готви за нов скок в златна ера. Досега римското филмово градче произвеждаше всичко друго, но не и филми.

През последните 30 г. то служеше единствено като място за излъчването – директно или на запис, на най-популярните телевизионни програми в Италия.

22-те звукови студия театри, всеки от които с площ между 450 и 3200 кв.м. , разполагат със съблекални, гримьорни и складове, но години наред бяха използвани не според предназначението, което са имали в епохата на Долче вита.
Най-важното студио – Театър 5, е било дълги години царството на Фелини.

На практика то е най-голямото филмово студио в Европа – театърът е висок 15 м. и позволява заснемането на колосални сценографии. Басейнът му от 400 кв.м.пък позволява снимането на подводни сцени.
Над 3000 филма са снимани в римската киностудия и 47 от тях са спечелили «Оскар» в различни категории.
След като дълго време «Чинечита» беше в частни ръце, се връща под шапката на италианската държава, която е амбицирана да инвестира милиони за нейния разцвет.

Така римската киностудия ще конкурира България, Румъния и другите страни, които през последните години се превърнаха в Елдорадо за холивудските продуценти.
„Чинечита” не е само място за снимки на кино и телевизия. Във филмовото градче има и италиански музей на киното с експозиция „Чинечита се показва”.

Тя е по проект на носителите на „Оскар” за сценография Данте Ферети и Франческа Ло Скиаво.
Дучето прави първата копка на Фабриката на мечтите
28 април 1937 г.е официалната рождена дата на комплекса „Чинечита” на Виа Тусколана 1055 г. Днес там се намира и спирката „Чинечита”на линия А на римското метро, което навремето ползва редовно и Федерико Фелини, за да стига до киностудията.
Работата по изграждането на „Чинечита” продължава само 15 месеца, което си е истински рекорд. Проектът датира едва от 3 г.преди това.

Той е дело на футуриста и фашист с либерални идеи Луиджи Фреди, който през 1934 г., след като става симпатичен на Дучето, създава Генералния кинематографски център. Ентусиазираният от пътуването си в Америка и от мита за Холивуд Фреди инвестира обществени пари в частна фирма, която купува земите на местността до днешната киностудия – там по онова време се намирало сметището на Рим.
Фреди проектира град на киното с 21 звукови студия, авангардни технологии, с лаборатории на фотографския институт „Луче” на Джузепе Паолучи.

Така именно Фреди и Паолучи „ескортират” Мусолини при първата му почетна обиколка в Града на киното (Чинечита е съкращение от чинема – кино, и чита – град). По онова време италианското кино е на 41 г.
Всъщност историята на „Чинечита” е здраво свързана с пропагандната машина на фашизма. Идеята за италиански национални студия датира от периода, в който фашизмът вече се е научил да експлоатира техническите умения на оператори и монтажисти при пропагандата на режима.

Силният с традициите си в киното фашизъм обаче не претендира от режисьорите и сценаристите надута ода на режима, както прави германското кино. Италианската фашистка кинематография иска да забавлява, да буди емоции и национална гордост.
«Чинечита» става люпилня на таланти и на всички възможни занаяти, свързани с киното. Години по-късно в студията е «кръщенето» на Роселини и Де Сика, на бъдещите таланти на неореализма. През годините на войната и на окупирания Рим студията и театрите на киностудията се превръщат в истински концлагер.
Възраждането идва след края на войната и става благодарение на американските капитали, налети в Италия чрез плана Маршал.

Рим обаче се отблагодарява както подобава на вложените инвестиции на освободителите, тъй като в замяна им предлага каймака на сценографите, художниците на костюми, техниците, операторите.

В «Чинечита» се произвеждат едни от големите американски продукции – “Quo Vadis”, «Бен Хyр», «Клеопатра». Италианците предлагат на американските продуценти икономично, но преливащо от идеи киноизкуство.
Разцветът на «Чинечита» е най-вече през 50-те години на миналия век.
Специален италиански закон по онова време не позволява на чуждестранните продуценти да изнасят печалбите си, реализирани в Италия, и ги задължава да ги реинвестират на място,т.е.пак в Италия.

Затова «Чинечита» произвежда успех след успех, печалба след печалба.
«Чинечита» е и мястото, където снимат от Федерико Фелини и Роберто Роселини, до Лукино Висконти и Еторе Скола.

В края на 60-те години обаче започва възходът на телевизията, която отнема много от талантите на кинематографската индустрия. Бавна криза обхваща студията в средата на 80-те години на миналия век.

Последните следи от едновремешното величие са снимачните площадки на филма «Бандите на Ню Йорк» на Мартин Скорсезе.
В киностудията и до днес се намира лабораторията на носителя на оскар за сценография Данте Ферети.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Джелато или айскрийм?

Да се ожениш във Флоренция